Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,29. 12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на шестнадесети декември
през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Евдокия
– Мария Панайотова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 9592
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 74779 от 25.03.2019
г. по гр.д.№ 11985 по описа за 2017 г. СРС, Второ ГО,64-ти състав се :ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Е.Б.С.
и Б.И.С. дължат солидарно на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 360,89 лева -
цена за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. - 30.04.2015г. за
имот, находящ се на адрес:гр.София, ж.к.“********бл**********аб.№ 295092, ведно
със законна лихва от 11.08.2016г. /дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, сума в размер на 9,37 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.12.2013г. -
02.06.2016г., сума в размер на 18,12 лева - цена за дялово разпределение за
периода 01.11.2013г. - 30.04.2015г., ведно със законна лихва от 11.08.2016г.
/дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху цена за топлинна енергия
за разликата до пълния предявен размер от 53,10 лева и изцяло иска по чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 2,93 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата
21.12.2013г. - 02.06.2016г.
Решението е постановено при
участието на „Б.” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на
ищеца - въззивник в настоящото производство по чл.422 ГПК, са били отхвърлени.
Излагат се доводи за неправилно
приложение на чл.150, ал.1 ЗЕ и ОУ на дружеството. Сочи, че ответниците не били
упражнили правото и по чл.150, ал.3 ЗЕ, респ. чл.106 о, ал.3 ЗЕЕЕ и ОУ спрямо
тях били влезли в сила. Относно изпадането в забава на ответниците се позовава
на чл.32, ал.1 ОУ, съгласно които купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят.
Иска се от настоящата инстанция
да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго,
с което претенциите му да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от Е.Б.С. и Б.И.С., ответници пред
СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на първоинстанционното решение в частта, в която претенциите по
чл.422 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД са били отхвърлени. По
отношение претенцията за стойност на дяловото разпределение сочи, че не било
изпълнено изискването на чл.36, ал.2 ОУ. Това вземане възниквало при условията
на чл.84, ал.2 ЗЗД. Претендират се разноски.
Третото лице-помагач-„Б.” ООД не
взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 04.04.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 16.04.2019
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която не са признати за установени вземанията в полза на ищеца /пред СРС/ по
чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
В частта, в която претенциите по чл.422 ГПК са уважени, решението е влязло
в сила, тъй като въззивната жалба на ответниците е върната с влязло в сила
разпореждане.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема следното по въпроса дали
обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 02.09. 2016 г. по
ч.гр.д.№ 45216 по описа за 2016 г. на СРС, 64 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът Е.Б.С. е била уведомена на 28.09.2016
г.; длъжникът Б.И.С.-също.
В срока по чл.414 ГПК – на 11.10.
2016 г. всеки един длъжник е подал възражение срещу така издадената заповед за
изпълнение.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 30.07.2017 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 27. 02.2017 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че за периода м.11.2013 г.- м.02.2014 г.
приложими са правилата на чл.33, ал.1 от ОУ -2008 г., а за периода м.03.2014 г.
до м.04.2015 г.- чл.33 от ОУ-2014 г. Последните изисквали публикуване на
дължимите суми на интернет страницата на дружеството-ищец като съгласно чл.33,
ал.4 ОУ лихва за забава се начислявала само върху задължението за действително
разходвано количество ТЕ за отчетния период, установено на база изравнителните
сметки, ако не е платено в 30-дневен срок от публикуването на Общата фактура на
интернет страницата на ищеца. При приложението на съответните за периода на
претенциите, ОУ и по реда на чл.162 ГПК, СРС е определил лихва за забава за
периода м.11.2013 г.- м.02.2014 г.- 9,37 лв. За периода м.03.2014 г.- м.04.2015
г. , вкл. не били представени от ищеца доказателства за публикуването на
задълженията на ответниците на интернет страницата на ищеца поради което лихва
за забава не се дължала. Като краен извод СРС е приел, че искът за установяване
на вземането, представляващо цена на доставената топлинна енергия е основателен
в пълния предявен размер като главницата е присъдена ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Вземането по
отношение на лихвата за забава за сумата над 9,37 лв. е прието за неоснователно
и за разликата над тази сума до пълния предявен размер на иска е отхвърлен. По
отношение на стойността на услугата „дялово разпределение“ /ДР/ е приел, че
ответниците са задължени да я заплащат по силата на чл.22,ал.1 и чл.36 ОУ.
Прието е, че вземането за главница е основателно и като такова е уважено в
пълния предявен размер. Тъй като не се установил уговорен срок за плащане, то
ответниците изпадали в забава по реда на чл.84, ал.2 ЗЗД. Липсвали данни
ответниците да са поканени да заплатят стойността на ДР и затова същите не били
изпаднали в забава. Затова и акцесорният иск следвало да бъде отхвърлен.
Решението е правилно:
С иска по чл.422 ГПК се
претендира установява на вземания за главница за периода м.05.2013 г.-
м.04.2015 г. , както и лихва за забава за периода 31.12.2013 г. до 02.06.2016
г.
С оглед доводите във въззивната
жалба спорно по делото е изпаднали ли са в забава ответниците по отношение на
задълженията за цена на топлинна енергия за периода м.03.2014 г.- м.04.2015 г.,
както и по отношение на вземането, представляващо стойност на услугата „дялово
разпределение“.
Действително, съгласно
действалите до 11.03.2014 г. ОУ, купувачът е длъжен да заплаща месечните
дължими суми в срок от 30 дни след изтичането на периода за който се отнасят.
Тези правила са относими за претенциите за м.05.2013
г.- м.02.2014 г. като последните стават дължими в края на м.03.2014 г.
За периода след влизане в сила на
ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г. и в сила от 12.03.2014 г.
правилата за изпадане на ответниците в забава са други, а именно тези на които
се е позовал първоинстанционният съд- необходимо е публикуване на задълженията
на интернет страницата на ищцовото дружество.
Видно от процесуалното поведение
на ищеца /пред СРС/ последният твърди в исковата молба, че именно след
публикуването на задълженията на интернет страницата на дружество, ответниците
изпадат в забава, виж л.4 от делото пред СРС, но в течение на процеса не е
ангажирал доказателства за публикуване на задълженията на интернет страницата
си.
Относно стойността на услугата за
дялово разпределение, тъй като
страните по правоотношението не са определили срок
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора /чл.
84, ал. 2 ЗЗД/. Такава не е ангажирана от
ищеца поради което обжалваното решение и в тази му част е правилно.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението
на СРС е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника „Т.С.“
ЕАД разноски не се следват.
На въззиваемите се следват разноски и такива са сторени в размер на 300 лв.- за процесуално представителство.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Договореният и изплатен размер на
адв.възнаграждение е минималния размер по Наредба №
1/ 2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения
– чл.7, ал.2,т.1.
Затова и възражението е неоснователно.
Платената от въззиваемите
държавна такса по въззивната им жалба, която е върната поради неизпълнение на
указанията на СРС с влязло в сила разпореждане, не подлежи на възстановяване.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74779 от
25.03.2019 г. по гр.д.№ 11985 по описа за 2017 г. СРС, Второ ГО,64-ти състав, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК, предявен
от „Т.С. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Е.Б.С., ЕГН ********** и Б.И.С., ЕГН **********, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху цена
за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 53,10 лева и
изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2,93 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период
на забавата 21.12.2013г. - 02.06.2016 г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
Е.Б.С., ЕГН ********** и Б.И.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.Т., сумата в
размер на 300 лв.-разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на Софийски градски съд, гр.София, бул.“Витоша“
№ 2, сумата в размер на 25 лв.,
представляваща доплащане на дължимата държавна такса за въззивното обжалване.
Решението е постановено при участието
на -„Б.” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.