Мотиви
към Присъда № 16 от 15.06.2020г. по н.ч.х.д.
№ 605/2018г. описа на ДРС
Производството по делото е
образувано по тъжба от Е.Д.Е., ЕГН: ********** *** срещу Д.И.Н., ЕГН: **********
с повдигнато обвинение по:
- чл. 146, ал. 1 от НК - за това,
че на 12.01.2018г., около 17.00ч. в гр. Добрич, пред входа на фирмения магазин
и производствената сграда на „……………….казал нещо унизително за честта и
достойнството на Е.Д.Е. в негово присъствие, а именно: „…………………….- чл. 144, ал.
1 от НК - за това, че на 12.01.2018г., около 17.00ч. в гр. Добрич, пред входа
на фирмения магазин и производствената сграда на „……………….се заканил на Е.Д.Е. с
престъпление против неговата личност, като заканването би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му с думите, представляващи закани: „ ……………………………………..
Преди даване ход на делото бяха предявени и приети за
съвместно разглеждане: граждански иск в размер на 1500лв., представляващи
обезщетение за претърпените от ЧТ неимуществени вреди, в резултат на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, и граждански иск в размер на 1500лв.,
представляващи обезщетение за
претърпените от ЧТ неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл. 144,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание тъжбата се
поддържа изцяло от повереника на частния тъжител и се пледира подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения, и след като му бъдат
наложени съответните наказания.
Защитникът пледира за оправдаване на подсъдимия, като обосновава
становището си с липсата на безспорни обективни доказателства, установяващи
съставомерни действия извършени от подзащитният му.
В хода на съдебните прения
подсъдимият се придържа към становището на защитникът си, а на дадената
последна дума заявява, че не е заплашвал ЧТ.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
През 2018г. ЧТ и св. С. К. М.
работили в търговско предприятие с фирма „………………... На 12.01.2018г., около
17.00ч. двамата се намирали в двора на предприятието, когато възприели
подсъдимият Д.Н. да форсира управляваният от него автомобил. Забелязали, че в
автомобила се возил и св. Н. Д. Н. – син на подсъдимия. В един момент
подсъдимият спрял автомобила в близост до ЧТ, слизайки от колата започнал да
псува ЧТ и го заплашил, че ще го пребие. Подсъдимият се насочил към ЧТ,
държейки в ръцете си около 60см. тръба, посегнал към ЧТ, но в последния момент
се спрял, изричайки репликата „ ………………..„, влязъл в автомобила и заедно със
сина си напуснали двора на предприятието. В показанията си св. С. М. заявява,
че конфликтът между ЧТ и подсъдимия възникнал заради отношенията им с една и
съща жена.
По късно на същия ден ЧТ отново
възприел автомобила на подсъдимия, в близост до дома си и предвид случилото се
по-рано през деня, уведомил НС 112.
В хода на съдебното производство по
делото бе назначена, изготвена и приобщена към доказателствения материал по
делото и Техническа експертиза, чието заключение обективира на хартиен носител
съдържанието на предоставения от НС 112 диск, съдържащ уведомленията на ЧТ.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена от събраните по делото чрез гласни доказателствени
средства, доказателства – показанията на св. С. К. М., И.А.М. и Н.С., справка за работното време на
ЧТ от „……………, справка, ведно с 1бр. СД, предоставен от НС 112, свидетелство за
съдимост, справка за характеристични данни на подсъдимия и за образувани
досъдебни производства.
Съдът не кредитира
показанията на св. Н. Д. Н. – син на
подсъдимия и С. Й. П. –майка на св. Н.Н., в съвместно съжителство с подсъдимия
и приключило такова с ЧТ.
При изложените фактически
констатации и съображения, съдът намира за доказано, че подсъдимият Д.И.Н.,
- на 12.01.2018г., около 17.00ч. в
гр. Добрич, пред входа на фирмения магазин и производствената сграда на „………….казал
нещо унизително за честта и достойнството на Е.Д.Е. в негово присъствие, а
именно: „………………..– престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
- на 12.01.2018г., около 17.00ч. в
гр. Добрич, пред входа на фирмения магазин и производствената сграда на „……………..се
заканил на Е.Д.Е. с престъпление против неговата личност, като заканването би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му с думите,
представляващи закани: „ …………….. …“ -
престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
Това е така защото подсъдимят е годен субект на вменените престъпления, като пълнолетно, вменяемо
физическо лице към
датата на извършването им.
От
обективна страна посоченото престъпление по чл.144 ал.1 НК представлява особена
форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните
процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл
изпълнителното деяние би следвало да се изрази в обективиране намерението на
дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него. Освен това така
отправената закана следва да създава възможност за възбуждане у жертвата на
основателен страх от извършване на престъплението. Последното означава, че би
следвало да съществува реална възможност деецът да осъществи намерението си,
като същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на
субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. При преценка на
последното се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена
заканата, психичното състояние на дееца. На следващо място деянието е
довършено, когато пострадалият възприеме заканата с престъпление, когато обективираното
намерение на дееца, достигне до съзнанието на жертвата. Освен това, от
субективна страна, следва да е налице съзнание на дееца, че отправя към
пострадалия заплаха с престъпление против личността му, както и това, че тя се
възприема от пострадалия и у него може да възникне основателен страх от
осъществяването й. В процесния случай по безспорен начин се установи,
посредством показанията на св. Свилен Михайлов намеренията на подсъдимия да
извърши престъпление срещу ЧТ, излизайки от колата си, псувайки го и посягайки
му с тръба. По безспорен начин се установи и уплахата на ЧТ от действията на
подсъдимия, посредством последващото сигнализиране на НС 112.
Относно
повдигнатото обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК от обективна страна съдът
установи по безспорен начин, посредством показанията на св. Свилен Михайлов, че
подсъдимият е казал непристойни думи, унизителни за честта и достойнството на ЧТ
в негово присъствие, като го е напсувал с думите „……………….Деянието е осъществено
при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасният му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
За деянието, наказуемо по чл. 144,
ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказания лишаване от свобода до три
години, а за това по чл. 146, ал. 1 от НК – глоба от 1000лв. до 3000лв.
Съдът, като прецени данните за
личността на подсъдимия - липса
на образувани досъдебни производства, липсата на предходни осъждания и добрите характеристични
данни прие, че липсват отегчаващи вината обстоятелства, а
смекчаващите такива са многобройни и обуславят приложението на разпоредбата на
чл. 55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал.
1, т. 2, л. „ в „ от НК му наложи наказание „ Пробация „ със задължителните
пробационни мерки за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично.
Съдът, като прецени данните за
личността на подсъдимия - липса
на образувани досъдебни производства, липсата на предходни осъждания и добрите характеристични
данни прие, че липсват отегчаващи вината обстоятелства, а
смекчаващите такива са многобройни и обуславят приложението на разпоредбата на
чл. 55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 2
от НК му наложи наказание „ глоба „ в размер на 500лв., като на основание чл.
55, ал. 3 от НК не наложи кумулативно предвиденото наказание „ Обществено
порицание.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът наложи на подсъдимия най-тежкото наказание, а именно „ Пробация „, като
на основание чл. 23, ал. 3 от НК присъедини изцяло наложеното наказание „ глоба
„ в размер на 500лв.
Настоящият състав счита, че така
наложеното наказание е справедливо
възмездие за извършените престъпления, и чрез него биха се
постигнали посочените в чл. 36 НК цели.
По силата на чл. 45 от ЗЗД,
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Пострадалият е претърпял вреди, в резултат на
извършените деяния, неимуществените от които са неизмерими с пари, и затова
размерът на следващото се за тях обезщетение, се определят на принципа на
справедливостта, вземайки предвид характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен
резултат. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД,
възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на
увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин.
Предвид тези обстоятелства, съдът прие че предявения граждански иск за
нанесените неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК е доказан и обоснован в размер от 500лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли
гражданския иск до предявения му размер, а за това по чл. 146, ал. 1 от НК – в
размер на 500лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск до
предявения му размер
Съобразно разпоредбата на чл. 189
ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати на ЧТ сумата от 345лв., представляващи направени от него разноски в
качеството му на граждански ищец и частен тъжител в наказателния процес, както
и сторените по делото разноски в размер на 240.97лв. по сметка на ДРС, и
държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 100.00лв. по
сметка на Районен съд гр. Добрич.
По горните съображения съдът
постанови Присъдата си.
Председател:
/
М. Кирчева/