Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 08.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7757 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК, във фазата по допускане.
Предмет
на разглеждане са предявени от
И.К.С., ЕГН**********, срещу А.К.К., ЕГН**********, искове
с правно основание чл.34
ЗС за съдебна делба на следните имоти:
1/ Поземлен имот
с идентификатор *** по КК и КР,
одобрени със Заповед ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес ***, с площ 1080кв.м. трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване, стар идентификатор – няма, номер
по предходен план ***, при съседи имоти с №№ ***, ***, ***, ***, *** по същите КК и КР, съобразно актуална скица
от AГКК
– В., върху който терен „Е.“ ООД притежава право на преминаване през южната страна към ПИ №***
по същите КК И КР;
2/ Поземлен имот
с идентификатор *** по КК и КР,
одобрени със Заповед ***/***г. на
ИД на АГКК, с адрес гр. В.,
***, с площ 968кв.м., трайно предназначение на територията -урбанизирана, начин на трайно ползване
– ниско застрояване, при съседи имоти с №№ ***; ***; ***; *** по същите КК и
КР, съобразно актуална скица от AГКК – В.;
3/ Сграда с
идентификатор №*** по КК и КР,
одобрени със Заповед ***/***г. на
ИД на АГКК, с адрес гр. В.,
***, със застроена площ 89кв.м., предназначение – друг вид сграда за
обитаване, брой етажи 1, изградена в ПИ №*** по същите КК и КР и при съседи на
терена имоти с №№ ***; ***; ***; ***, съобразно актуална скица от AГКК – В. и заключението по приетата СТЕ, която постройка е описана в документа за собственост като „полумасивна
барака с площ 25кв.м.,
при
претендирани квоти
от по ½ ид.ч. за всяка от насрещните страни.
Кумулативно са предявени привременни искания по чл.344, ал.2 ГПК:
- на А.К.К.,
ЕГН**********, за осъждане на И.К.С.,
ЕГН**********, за сумата от 37.50лв. месечно,
която съставлява обезщетение за ползването, през времето на разглеждане на
настоящото дело, на Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР,
одобрени със Заповед ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес гр. В., ***, с площ
968кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване, при съседи имоти с №№ ***; ***; ***; *** по същите
КК и КР, съобразно актуална скица от
AГКК – В., считано от постановяване на
решението по първата фаза до окончателното приключване и извършване на
делбата;
- на А.К.К.,
ЕГН**********, за осъждане на И.К.С.,
ЕГН**********, за сумата от 40.00лв. месечно,
която съставлява обезщетение за ползването, през времето на разглеждане на
настоящото дело, на Сграда с идентификатор №*** по КК и КР, одобрени със
Заповед ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес гр. В., ***, със застроена площ
89кв.м., предназначение – друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, изградена
в ПИ №*** по същите КК и КР и при съседи на терена имоти с №№ ***; ***; ***; ***,
съобразно актуална скица от AГКК – В., която
сграда е описана по различен начин в документа
за собственост, а именно като „полумасивна барака с площ 25кв.м., считано от постановяване на решението по първата
фаза до окончателното приключване и извършване на делбата;
- на И.К.С., ЕГН**********, за осъждане на А.К.К.,
ЕГН**********, за сумата от 25.00лв. месечно,
която съставлява обезщетение за ползването, през времето на разглеждане на
настоящото дело, на Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР,
одобрени със Заповед ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес ***, с площ 1080кв.м.
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване, стар идентификатор – няма, номер по предходен план ***, при
съседи имоти с №№ ***, ***, ***, ***, *** по същите КК и КР, съобразно актуална
скица от AГКК – В., считано от постановяване на решението по първата
фаза до окончателното приключване и извършване на делбата,
като по предявените привременни
искания е направено от А.К.К., ЕГН**********, възражение за съдебно прихващане на нейните задължения с нейните вземания, до
размера на по – малкото, което възражение не е оспорено от насрещната страна.
Ищецът твърди, че с ответника са собственици на по ½ ид.ч. от описаните обекти (два поземлени и една постройка върху единия от тях), по силата
на договори за покупко – продажба, обективирани в НА №***/***г., том
*, рег. №***, н.д. №***/***, на н-с при ВРС, с продавач Е. Г.
М. и Л. Г. М. (за ПИ №*** и сграда №*** в него), респ. в НА №***/***г., том
*, рег. №***, н.д. №***/***, на н-с при ВРС, с продавач „Е.“ ООД (за ПИ №***). Твърди, че след като в договорите не е
посочена индивидуалната квота на всеки от двамата купувачи, правата им следва
да се считат равни. Твърди тези права за налични и към момента, поради което
моли за съдебната им подялба, както и присъждане на съдебни разноски.
В о.с.з. поддържа молбата си, твърди с оглед доводите на ответницата, че
делбената сграда е съществувала в актуалния си външен вид още към закупуване на
същата през 2008г., като след този момент е правил само вътрешни ремонти и
подобрения. Твърди, че е опитал да получи удостоверение за търпимост на тази
сграда, в актуалния й вид, но е получил отказ от съсобственика – ответницата.Не
счита, че изложеното е пречка за делба на сградата в този вид.
Молбата си по чл.344, ал.2 ГПК обосновава с твърдение, че след раздялата
между страните през 2010г. ответницата стопанисва и има възможност да ползва
поземления имот в м. А..
По молбите на ответницата по
чл.344, ал.2 ГПК не спори, че от раздялата между страните през 2010г. и до
момента ищецът ползва поземления имот, както и постройката, в м. С..
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира
писмен отговор, в който не оспорва
твърдяните правоприемства, правото на собственост между страните върху делбените обекти в твърдяното съотношение и допускането
на делбата.
Изразява обаче някои
резерви относно действителния статут на делбената сграда, тъй като е налице
значителна разлика в предназначението и застроената площ на сградата, описани
по акт за собственост от 2008г. и в скица от 2018г.
Изразява мотивирано
мнение по искането на ищеца за разноски.
По същество не
възразява по допускането на делбата при равни квоти.
Молбата си по чл.344, ал.2 ГПК обосновава с твърдение, че след раздялата
между страните през 2010г. ищецът по делото стопанисва и ползва поземления
имот, както и постройката, в м. С..
По молбите на ищеца по делото по
чл.344, ал.2 ГПК ответницата не спори, че от раздялата между страните през
2010г. и до момента има възможност да се ползва от терена в м. А., макар да
спори, че ищецът няма достъп до него.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните е напълно безспорно, като се потвърждава и от приетите по
делото преписи от следните нотариални актове, че по силата на договори за покупко – продажба, обективирани в НА №***/***г., том *, рег. №***, н.д. №***/***, на н-с при ВРС, с продавач Е. Г. М. и Л. Г. М. (за ПИ
№*** и сграда №*** в него), респ. в НА №***/***г., том *, рег. №***, н.д. №***/***, на н-с при ВРС, с продавач „Е.“ ООД (за ПИ №***), страните са съсобственици на процесните
недвижими имоти (терен и постройка в м.С. и поземлен имот в м.А.).
Безспорно е още и е видно, че в документите за собственост не е посочена
индивидуалната квота на всеки от двамата купувачи.
Няма спор също и е видно от единия от цитираните НА, че по отношение на
делбения ПИ №***, дружество „Е.“
ООД притежава право на преминаване през южната страна към ПИ №***.
Приобщени са актуални скици на поземлените имоти, в които същите са
индивидуализирани по тъждествен начин с предявеното.
Приобщени е и актуална скица на делбената сграда, в която тя е записана със застроена площ 89кв.м., предназначение – друг вид сграда за обитаване.
Но в цитираните НА от 2008г. сградата е вписана като полумасивна, с площ 25кв.м.
Приети са и други документи без
пряко касателство с делбата.
Заключението по приетата първа СТОцЕ съдът цени като обективно и като мотивирано, но при
отчитане на частичното му оспорване от ответницата и при извършване без
представител на една от страните. Така то следва да се приеме за вярно в
частите, в които съответства и на втората експертиза.
Заключението по приетата втора СТОцЕ съдът
кредитира изцяло, като обективно, подробно мотивирано, дадено след оглед в
присъствието на лица и от двете страни, и като неоспорено.С него се потвърждава
заключението на първата СТЕ, относно съответствието между фактическото
състояние на терени и сграда, с описаното такова в актуалните скици за тях от
АГКК. За постройката се потвърждава, че на място е с обща РЗП 89.00кв.м., от
които жилищна площ от 48.65кв.м. и складова част от 40.35кв.м. Потвърждава се
също и че не са спазени техническите правила и нормативи при изграждане на
сградата в актуалния й вид. Няма и строителни книжа за дострояването. За
разлика от първата СТОцЕ обаче се заключава, че няма
технически начин и средства, с които да може да се установи кога са направени
пристройките. По отношение на актуалните средни пазарни наеми на трите
самостоятелни обекта са дадени заключения за цените: за ПИ №***-50.00лв., респ. 25.00лв. за 1/2част; за ПИ №***-75.00лв., респ. 37.50лв. за 1/2част;
за сграда №***-80.00лв. и респ. 40.00лв. за 1/2ид.ч.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът
достигна до следните правни изводи:
По делбата и
квотите: В настоящия
случай между страните по делото няма спор по твърдяните
от ищеца правоприемства, правото
на собственост между страните върху делбените обекти в твърдяното съотношение и допускането на делбата при сочените квоти, което по
аргумент от чл. 237 ГПК и чл.175 ГПК мотивира извод за основателност на
исковете.
Допълнително този
извод се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства,
посочени по – горе, от анализа на които се установява, че в действителност по силата на
договори за покупко – продажба,
обективирани в НА №***/***г., том
*, рег. №***, н.д. №***/***, на н-с при ВРС, с продавач Е. Г.
М. и Л. Г. М. (за ПИ №*** и сграда №*** в него), респ. в НА №***/***г., том
*, рег. №***, н.д. №***/***, на н-с при ВРС, с продавач „Е.“ ООД (за ПИ №***), страните са съсобственици на процесните
недвижими имоти (поземлен имот и постройка в м. С. и поземлен имот в м. А.). Напълно
безспорно е още и е видно, че в документите за собственост не е посочена
индивидуалната квота на всеки от двамата купувачи. При това положение следва да
се приложи презумпцията на чл.30, ал.2 ЗС за паритет на съотношението в
съсобствеността. И като резултат да се допуснат до делба трите процесни имота
при равни квоти между страните.
По повод възведените от ответницата резерви при допускане на делбата на
сградата в актуалния й вид следва да се посочи, че действително от двете СТОцЕ се установи, че не са спазени
техническите правила и нормативи при изграждане на сградата в актуалния й вид и
че няма и строителни книжа за дострояването.Но това не е пречка за допускане на
обекта до съдебна делба. Базисният аргумент за това се извлича от т.7 на ППВС №6/1974г., според която само
подлежащите
на премахване незаконни строежи не се заплащат. Тоест само незаконните строежи, за които е проведена и приключила административната
процедура за да бъдат годни за принудително премахване, не могат да са обект на
облигациионни или на вещни претенции между страните.
Ако един строеж е незаконен, това само по себе си не означава, че ще се
премахва, защото би могъл да е обект на процедура по търпимост. Впрочем част от
практиката на ВКС приема дори, че подлежащ на премахване незаконен строж следва да се допусне до делба, ако той съществува
фактически към устните състезания по първа фаза. Случаят по делото не е такъв и
доколкото със сигурност предписание за премахване няма, сградата следва да се
допусне до подялба, изцяло в актуалния й вид, пристроявания и достроявания.
В решението по
делото делбените обекти следва да се индивидуализират съобразно записванията в
актуалните скици от АГКК, доколкото се установи и от двете СТОцЕ
съответствието на тази индивидуализация с фактическата.
Доколкото няма спор и е видно от единия от документите за собственост, че
по отношение на делбения ПИ №***, дружество „Е.“ ООД притежава право на преминаване през южната страна към
ПИ №***, това следва да се отрази в диспозитива на съдебното решение, с оглед
яснотата в оборота и публичността на решенията по съдебна делба, съобразно и с
практиката на ВКС.
По исканията по чл.344, ал.2 ГПК: Съгласно разпоредбата в решението по допускане на делбата или по – късно съдът
по искане на страните може и следва да определи сумите, които ползващият някои
от делбените обекти съделител ще следва да заплаща на друг съсобственик, до
приключване на делбата. При нужда от яснота в отношенията съдът следва и да
посочи, че въпросният обект се или ще се ползва от съответния съделител. Всъщност
с нормата на чл.344, ал.2 ГПК се урежда обезщетително
субективно право, което намира материалноправното си
основание в нормата на чл.31, ал.2 ЗС, но предвид привременния и процесуален
характер, неговият фактически състав е редуциран и се изчерпва с изясняване на
фактическото ползване на делбения имот от част от съделителите към момента на
разглеждане на делото.
В конкретния случай насрещните
твърдения, че съответно ищецът ползва към момента поземления имот и постройката в м. С.,
съответно ответницата
стопанисва и има възможност да
ползва поземления имот в м. А., не бяха оспорени от страните. Самите насрещни
претенции по чл.344, ал.2 ГПК също не бяха оспорени между страните по основание
и по размер (по втората СТОцЕ). За това и те следва
да бъдат насрещно уважени до 1/2 ид. ч. от срените им
пазарни наеми, действително според кредитираното заключение по втората СТОцЕ. И за яснота в отношенията следва да се нормира и
ползването на имотите, съответно за всяка от страните.
По
съдебното прихващане: Съгласно чл.103 ЗЗД и чл.104 ЗЗД когато две страни си
дължат взаимно пари или заместими вещи, всяка една от тях, когато вземането й е
ликвидно и изискуемо, може да го прихване срещу задължението си към другата
страна. Това се извършва чрез изявление пред другата страна, без да се изисква
съгласието на последната. В този случай по силата на закона и на самото
едностранно изявление насрещните еднородни вземани се компенсират до размера на
по – малкото от тях.
Настоящият
съдебен състав приема, че след като изложеното може да бъде извършено
извънсъдебно с погасителен ефект, то няма пречка да се допусне и по съдебен
ред, чрез действия на страните пред съда. Същевременно насрещните по делото
вземания по чл.344, ал.2 ГПК стават ликвидни и изискуеми с решението по първата
фаза, с което биват санкционирани от съда, а прихващането е заявено
своевременно и в присъствието на другата страна. Ето защо съдът намира, че то
следва да бъде зачетено и съобразено. Още повече и след съгласието на другата
страна. Практическият резултат обаче следва се отрази не чрез отхвърляне на по
– малката претенция по чл.344, ал.2 ГПК, както би било при възражение срещу
иск, а чрез обективиране на признатото от съда
прихващане в решението, заедно с определено от съда ползване на съответния
обект, и едва след това – чрез съответно осъдително произнасяне, именно което
ще подлежи на принудително изпълнение, ако бъде инициирано такова.
По разноските: На осн. чл.355 ГПК, разноските подлежат на възлагане с
решението по извършване на делбата, поради което не се следват към момента.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА следните
недвижими имоти:
1/ Поземлен имот
с идентификатор *** по КК и КР,
одобрени със Заповед ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес ***, с площ 1080кв.м. трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване, стар идентификатор – няма, номер
по предходен план ***, при съседи имоти с №№ ***, ***, ***, ***, *** по същите КК и КР, съобразно актуална скица
от AГКК
– В., върху който терен „Е.“ ООД притежава право на преминаване през южната страна към ПИ №593
по същите КК И КР;
2/ Поземлен имот
с идентификатор *** по КК и КР,
одобрени със Заповед ***/***г. на
ИД на АГКК, с адрес гр. В.,
***, с площ 968кв.м., трайно предназначение на територията -урбанизирана, начин на трайно ползване
– ниско застрояване, при съседи имоти с №№ ***; ***; ***; *** по същите КК и
КР, съобразно актуална скица от AГКК – В.;
3/ Сграда с
идентификатор №*** по КК и КР,
одобрени със Заповед ***/***г. на
ИД на АГКК, с адрес гр. В.,
***, която по актуална скица от AГКК – В. и по данни от заключението по
приетата СТЕ е със застроена площ
89кв.м., предназначение – друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, изградена в
ПИ №*** по същите КК и КР и при съседи на
терена имоти с №№ ***; ***; ***; ***, а по акт за собственост е записана
като полумасивна барака с площ 25кв.м.,
между
съделителите при квоти: 1/2ид.ч. за И.К.С., ЕГН********** и 1/2ид.ч. за А.К.К., ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ И.К.С., ЕГН**********,
да заплаща на А.К.К., ЕГН**********, сумата 37.50лв. месечно, която съставлява обезщетение за ползването, през
времето на разглеждане на настоящото дело, на Поземлен имот с идентификатор ***
по КК и КР, одобрени със Заповед ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес гр. В., ***,
с площ 968кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, при съседи имоти с №№ ***; ***; ***; ***
по същите КК и КР, съобразно актуална скица
от AГКК – В., считано от постановяване на
решението по първата фаза до окончателното приключване и извършване на
делбата, като ОПРЕДЕЛЯ
ПОЛЗВАНЕТО на този делбен
недвижим имот от И.К.С., ЕГН**********, на осн. чл.344, ал.2 ГПК;
ОПРЕДЕЛЯ И.К.С., ЕГН**********,
да заплаща на А.К.К., ЕГН**********, сумата 40.00лв. месечно, която съставлява обезщетение за ползването, през
времето на разглеждане на настоящото дело, на Сграда с идентификатор №***
по КК и КР, одобрени със Заповед ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес гр. В., ***, която по актуална скица от AГКК – В. и по данни от заключението по
приетата СТЕ е със застроена площ
89кв.м., предназначение – друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, изградена в
ПИ №*** по същите КК и КР и при съседи на
терена имоти с №№ ***; ***; ***; ***, като ОПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на този недвижим имот от И.К.С., ЕГН**********, на осн. чл.344, ал.2 ГПК;
ОПРЕДЕЛЯ А.К.К., ЕГН**********, да
заплаща на И.К.С., ЕГН**********, сумата от 25.00лв. месечно, която съставлява обезщетение за ползването, през
времето на разглеждане на настоящото дело, на Поземлен имот с идентификатор ***
по КК и КР, одобрени със Заповед ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес ***, с площ
1080кв.м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване, стар идентификатор – няма, номер по предходен
план ***, при съседи имоти с №№ ***, ***, ***, ***, *** по същите КК и КР,
съобразно актуална скица от AГКК – В.,
считано от постановяване на решението по
първата фаза до окончателното приключване и извършване на
делбата, като ОПРЕДЕЛЯ
ПОЛЗВАНЕТО на този делбен
недвижим имот от А.К.К.,
ЕГН**********, на осн. чл.344, ал.2 ГПК,
КАТО СЛЕД ПРИХВАЩАНЕ на гореописаните задължения по чл.344, ал.2 ГПК
на А.К.К., към И.К.С., от общо 25.00лв.
месечно, с гореописаните привременни вземания на А.К.К.,
от И.К.С., от общо 77.50лв. месечно,
ОСЪЖДА
И.К.С., ЕГН**********, да заплаща на А.К.К., ЕГН**********,
разликата от 52.50лв. месечно,
на осн. чл.344, ал.2 ГПК и по арг. от чл.298, ал.4 ГПК и чл.103 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
След
влизане в сила
на решението делото
да се докладва
за насрочване за втора фаза
на делбеното производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………