№ 30
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско
дело № 20225000500011 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба, вх.№ 285586/01.12.2021г., подадена от Д. ИВ. ГВ., ЕГН
**********, чрез пълномощник и съдебен адресат адв.С.М., против Решение
№ 260970/02.11.2021г., постановено по гр.д.№ 2489/2019г. по описа на ОС -
Пловдив, с което се отхвърля предявеният иск от Д. ИВ. ГВ., ЕГН
**********, срещу„Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, с правно основание чл. 439,
ал.1 ГПК, за признаване за установено, че Д. ИВ. ГВ., ЕГН **********, не
дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, следните парични вземания: непогасен
остатък от главница в размер на 33 749.04лв. по сключения между Д. ИВ. ГВ.
и „Б.Д.“ ЕАД Договор за кредит за покупка за недвижим имот от 01.03.2006г.
и законна лихва за периода 30.08.2016г.-16.04.2019г.в размер на 8990.37лв., за
които парични вземания са издадени Заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК № 394/16.01.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
311/2021г. по описа на ПРС и е образувано изп.д.№**/2012г. по описа на ЧСИ
А.А.. Оплакванията в жалбата за са за неправилност на изцяло обжалваното
решение, а искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което
1
искът да се уважи.
Въззивната жалба се оспорва с постъпилия в срок писмен отговор, вх.№
260000/04.01.2022г., от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник Д.Д.,
иска се оставянето й без уважение, респективно, потвърждаване на решението
и присъждане на разноски пред въззивния съд в размер на 450лв.
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена в законния срок, от
активно процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно
обжалване, редовна по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата
за изпращане на препис за отговор на насрещната страна, поради което се
поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във въззивната
жалба и оспорванията, след като извърши дължимата дейност за проверка, на
осн. чл.269 ГПК, на законосъобразността на обжалваното решение и за
разрешаване на поставения материално-правен спор, приема следното:
Производството пред съда е образувано въз основа на ИМ, вх. №
31320/24.10.2019г., подадена от ищец Д.Г. срещу ответник „Б.Д.“ ЕАД, с
която е предявен отрицателен установителен иск/ОУИ, с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК, с предмет парични вземания на „Б.Д.“ ЕАД за остатъчна
главница в размер на 33 749.04лв. и за законна лихва за периода 30.08.2016г.-
16.04.2019г. в размер на 8990.37лв., за които в полза на „Б.Д.“ ЕАД са
издадени Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
394/16.01.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 311/2021г. по описа на ПРС
и е образувано изп.д.№**/2012г. по описа на ЧСИ А.А., поради погасяването
на оспорените от ищцата парични вземания с плащане, евентуално, по
давност.
Въведени са от ищцата следните конкретни твърдения : В резултат на
изпълнението на подписаните между страните по делото три извънсъдебни
споразумения, от 15.10.2012г., от 25.08.2015г. и от 07.11.2016г., както и в
резултат на плащанията по изпълнително дело.№**/2012г. по описа на ЧСИ
А.А., образувано въз основа на издадените Заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 ГПК № 394/16.01.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 311/2021г. по описа на ПРС, общо заплатената сума в полза на „Б.Д.“ ЕАД
към момента на предявяване на иска възлизала на 51 944лв., която била
достатъчна да покрие задълженията по издадения изпълнителен лист.
2
Въпреки това, на 16.01.2019г., ответната страна подала молба по изп.д.
№**/2012г. по описа на ЧСИ А.А. за възобновяване на изпълнителното
производство, в която посочила, че, след извършените плащания, остатъчна
главница е в размер на 33 749.04лв. и (е дължима) законна лихва за периода
30.08.2016г.-16.04.2019г.в размер на 8990.37лв., за които парични вземания
било предприето принудително изпълнение по изп.д.№**/2012г., чрез
налагане на запори по банкови сметки на 02.04.2019г., като сумите били
посочени като дължими от ищцата в изпратените запорни съобщения на
02.04.2019г., както и бил извършен нов опис на недвижимия имот на ищцата.
С извършеното на 05.10.2012г. плащане на сумата 8100лв., при дължим общ
размер на задълженията по изпълнителния лист в размер на 49 070.34лв. и при
дължима законна лихва върху главницата 41 234.49лв. за периода от
11.01.2012г. до 05.10.2012г. в размер на 3130.46лв., били погасени
задълженията за законна лихва в размер на 3130.46лв., присъдените разноски
и част от лихвите, а с останалите извършени плащания за размера над
8100лв.до 51 944лв. била погасена главницата за размера от 43 844лв. Дори да
се приемело наличието на остатъчна главница, същата била погасена по
давност, поради неизвършване на изпълнителни действия, прекъсващи
давността, за периода от 09.10.2012г. до 16.01.2019г.
В обжалваното решение е прието следното:
Искът е неоснователен за вземането за главница за размера над 22 985.28лв.
до 33 749.04лв. и за вземането за законна лихва за размера над 6129.41в. до
8990.37лв., тъй като са неверни твърденията на ищцата, че ответната банка
претендира заплащането им в посочените от ищцата размери.
Искът е неоснователен и за останалите части от оспорените парични
вземания, поради следните съображения:Неоснователен е доводът за
нищожност на уговорките в р. втори, т.36 от споразумението от 25.08.2015г. и
в р. втори, т.7 от споразумението от 07.11.2016г., като неравноправни, поради
сключването им „в разрез“ с чл.143, ал.2, т.2, т.5 и т.19 Закона за защита на
потребителите/ЗЗП, тъй като с тях кредиторът „не търси нещо различно и по-
голямо от дължимото по закон, а и същевременно поема насрещно
задължение да преустанови за определен срок изпълнителните действия
срещу длъжниците“, поради което с тях не се ограничават или изключват
правата на длъжниците, като потребители, съответно, разпоредбите не ги
3
задължават да заплатят необосновано високо обезщетение и не ги лишават от
възможността да преценят икономическите последици от споразуменията,
както и същите не водят до неравновесие на насрещните права. Остава
недоказано погасяването с плащане на оспорените задължения от
приложените към ИМ платежни документи и двете заключения на
допуснатата ССЕ по делото с в.л. Й.П.. Оспорените задължения не са
погасени и по давност.Давността е общата 5-годишна и е започнала да тече от
обявяване на вземанията по договора за ипотечен кредит за предсрочно
изискуеми на 11.01.2012г.Давността е прекъсната на 25.01.2012г.с молбата на
кредитора за образуване на изпълнителното дело, с която е поискано налагане
на възбрана върху ипотекирания имот.Давността е прекъсвана многократно
както следва:на 27.01.2011г. - с налагане на възбрана върху ипотекирания
недв. имот, на 07.08.2012г. - с налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата, на 29.08.2012г.- с депозиране на молба от
взискателя за провеждане на нова публична продан, на 09.10.2012г. -с
насрочване на публична продан, на 15.10.2012г. -с подписване на първото
споразумение между страните, съдържащо признание на дълга, на
25.08.2015г. -с подписване на второто споразумение и на 07.11.2016г.- с
подписване на третото споразумение. Независимо от прекратяване на
изпълнението по право на 09.10.2014г., в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, поради непредприемането от взискателя на изпълнителни действия за
период от повече от две години от 09.10.2012г. до 25.08.2015г., давността не е
изтекла към момента на подаване на ИМ на 24.10.2019г., тъй като „периодът
между първото и второто споразумение, както и между второто и третото
споразумение, е по-малък от предвидения давностен срок“.
При служебната проверка, на осн. чл.269 от ГПК, не се констатира основание,
обуславящо нищожност или недопустимост на изцяло обжалваното решение.
Правилно е определен предметът на делото, изведен от въведеното основание
и заявения петитум – оспорените от ищцата парични вземания на ответната
страна за остатъчна главница и за законна лихва за периода 30.08.2016г. до
16.04.2019г., представляващи част от вземанията, за които са били издадени,
въз основа на сключения между Д. ИВ. ГВ. и „Б.Д.“ ЕАД Договор за кредит за
покупка за недвижим имот от 01.03.2006г., Заповед за изпълнение №
394/16.01.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 311/2021г. по описа на ПРС
и образувано изп.д.№**/2012г. по описа на ЧСИ А.А..
4
Предявеният от ищцата иск за оспорване на изпълняемото право на ответната
страна е допустим, поради следните съображения:
Искът на длъжника по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, който има
за предмет защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес (съществуването на изпълняемото право). Тъй като
този иск е специално предвиден в процесуалния закон, ищецът не е длъжен да
доказва правния си интерес.Ищецът е длъжен да докаже предпоставките
(юридическите факти), от които произтича надлежната процесуална
легитимация на насрещните страни. Тъй като предпоставките на иска по
чл.439, аналогичен с чл. 255, изр. 2 ГПК (отм.) са изпълнителната сила на
решението и промените, които са изменили или погасили материалното
право, установено с решението в производството, по което е издадено
изпълнителното основание (Решение на ОСГК № 101 от 1.ХII.1972г. по гр. д.
№ 95/1972г.), e изключено оспорването на изпълняемото право да се основава
на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, респективно
оспорването на изпълняемото право е допустимо да се основава само на
непреклудирани факти( чл.439/2 ГПК).
Съдебната практика на ВКС (формирана с Определение № 214 от 15.05.2018г.
по гр. д. № 1528/2018г., на ВКС, IV г. о.) приема, че заповедта за изпълнение
се приравнява по правен ефект на съдебно решение по установителен иск и
формира както изпълнителна сила, така и сила на пресъдено нещо досежно
фактите, правно релевантни за възникване и съществуване на вземането към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Тъй като в производството за индивидуално принудително изпълнение
съдебният изпълнител няма правомощия да се произнесе по същество при
позоваването от длъжника на давността, поради материално-правния характер
на института на погасителната давност, е допустимо оспорването на
изпълняемото право, поради погасяването му по давност в периода след
приключване на производството за издаване на изпълнителното основание,
противно на неоснователно поддържаното в подадения в срок писмен отговор
на ИМ.
Ето защо, в случая предявеният от ищцата ОУИ с правно основание чл. 439
от ГПК е допустим, тъй като ищцата е солидарен длъжник на оспорените
парични вземания, за които срещу нея в полза на ответната страна са
5
издадени заповед и изпълнение, и тъй като извършените от нея оспорвания на
изпълняемото право, поради погасяването му с плащане, евентуално по
давност, са основани на факти, които са настъпили след стабилизиране по
отношение на нея на издадената заповед за изпълнение.
Не се отразява на допустимостта на производството прекратяването на
образуваното изпълнително производство с постановление на ЧСИ от
16.01.2020г.(л.470 от изп. дело), тъй като и след прекратяване на
изпълнението в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК остава открита
възможността взискателят въз основа на издадените му заповед за изпълнение
и изпълнителен лист да образува ново изпълнително производство, по което
да насочи принудителното изпълнение за непогасения остатък на оспорените
парични вземания.
Без значение за допустимостта на иска е какъв е действителният или реално
претендираният от ответната страна размер на оспорените от ищцата парични
вземания, респективно е без значение дали са верни твърденията на ищцата за
насочване на принудителното изпълнение за посочените от нея размери на
оспорените вземания.
Въззивната проверка за правилността на решението се извършва, на
осн.чл.269 от ГПК, само на въведените в жалбата оплаквания, а именно
следните:Оспорени са мотивите, че задължението не е погасено с плащане.В
тази връзка е поддържано следното:Задължение за договорна лихва в
посочения в заключението на ССЕ размер от 22074.75лв. липсва.Дори да се
приеме, че сумата е за законна лихва, липсва яснота въз основа на какъв
размер на забавена главница е начислена и за какъв период, предвид
„постоянните плащания“ от ищцата и, като така, липсва каквато и да е яснота
с платената от ищцата сума от 22 074.75лв. какво задължение е погасено и,
ако това са лихви, за какъв период.С постъпилото на 05.10.2012г. плащане на
сумата 8100лв. „следва да са погасени“ законната лихва върху сумата
41 134.49лв. в размер на 3122.86лв.за периода 11.01.- 05.10.2012г., съдебните
разноски по изпълнителния лист, санкциониращата лихва в размер на
2034.92лв. и частично редовната лихва по изпълнителния лист до размера от
1076.10лв. Главницата по изпълнителния лист е заплатена с „постоянните
регулярни“ плащания след 05.10.2012г. и след като сумата 8100лв. се извади
от общо заплатената от 51 944лв.Не е съобразено от първоинстанционния съд,
6
че са погасени вземания за санкционираща лихва, такси управление, такса
застраховки и такси за обезпечението, каквито също липсват в изпълнителния
лист.Погасените съдебни такси също се разминават, тъй като е установено от
ССЕ, че ищцата е заплатила за съдебни такси 2964.08лв., а техният размер по
изпълнителния лист е 944.09лв. за ДТ и 922.04лв. за адвокатско
възнаграждение.Не е съобразено приложеното по изпълнителното дело
Решение от 10.01.2020г. по гр.д.№ 2822/2019г. по описа на ПОС, с което
делото е върнато на СИ за издаване на надлежен акт за констатиране
прекратяване на изпълнението, на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в което е прието,
че в периода от 01.12.2012г. до 01.12.2014г. не са извършвани валидни
изпълнителни действия.Ето защо, ищцата не е дължала такса на ЧСИ в размер
на 1358лв., каквато сума е погасена неоснователно от Б. с постъпилите от
ищцата плащания.Поради нищожност на атакуваните разпоредби на
споразуменията от 2015г. и 2016г., законна лихва за забава върху цялата
изискуема сума за периода на разсрочването не би следвало да се начислява,
предвид качеството на ищцата на потребител, респективно тя не е дължала
законна лихва.Посочените разпоредби на споразуменията от 2015г. и
2016г.преди всичко противоречат на чл.79 и чл.86 от ЗЗД, тъй като не е
налице забава при заплащане в срок на съответната разсрочена вноска и
липсва основание цялата главница да продължава да е предсрочно изискуема
за срока на разсрочването.Същите са неравноправни, като задължаващи
потребителя, при неизпълнение на задълженията си, да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка – чл.143, ал.1, т.5 ЗПК.Освен това, при
начисляване на законна лихва е изключено или ограничено правото на
ищцата, като потребител, да изпълни точно и надлежно задълженията си или
поне за срока на разсрочването – чл.143, ал.1, т.2 ЗПК.Поради същите
съображения, посочените разпоредби на споразуменията не позволяват на
ищцата, като потребител, да прецени икономическите последици от
сключването им, в конкретния случай - да съобрази кумулирането на законна
лихва върху цялата главница, независимо от заплащането на разсрочената
вноска - чл.143, ал.1, т.18 от ЗПК.Кумулирането на законна лихва върху
цялата главница при формално разсрочване на задължението не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - чл.143,
ал.1, т.19 от ЗЗП.Оспорени са и изводите за неоснователност на довода за
7
погасителна давност, като извършени при несъобразяване, че извършените
след прекратяване по право на изпълнението, в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8
от ГПК изпълнителни действия са ненадлежни и, като такива, не прекъсват
давността.Давността е прекъснатата с признанието на дълга, извършено със
споразумението от 07.11.2016г., като започналата да тече нова погасителна
давност след това е изтекла на 07.11.2021г., без да е спряна и прекъсната със
сега предявения ОУИ от длъжника.
При извършване на дължимата дейност за проверка на правилността на
решението и за разрешаване на поставения материално-правен спор се приема
следното:
Разпределението на доказателствената тежест за правно-релевантните факти
за съществуването на оспорените от ищцатапарични вземания е следното:
Ищцата носи доказателствена тежест за установяване на въведените от нея
правно-релевантни факти за несъществуването на оспорените от нея парични
вземания, настъпили в периода след стабилизиране по отношения на нея на
заповедта за изпълнение, респективно доказването им от ищцата следва да е
пълно. Конкретно, в доказателствена тежест на ищцата е установяването, че в
периода след стабилизиране по отношение на нея на заповедта по чл.417 от
ГПК е извършила твърдените от нея плащания, както и, че с извършените с
тях е погасила именно оспорените парични вземания.
В доказателствена тежест на ответното дружество е установяването на
неслужебно известните факти, съставляващи основание за прекъсване и
спиране на давностния срок (чл. 115 и чл. 116 ЗЗД), като са релевантни само
тези, касаещи ищцата, солидарен длъжник на оспорените вземания(чл. 125,
ал. 1 ЗЗД), а за служебно известните факти, съставляващи основание за
прекъсване и спиране на давностния срок по отношение на ищцата съдът е
длъжен да събере доказателствата и служебно.
От фактическа страна по делото не е спорно и е установено от приложените
по делото писмени доказателства, заключенията на ССЕ, запазените
материали по ч.гр.д.№ 311/2012г. по описа на РС - Пловдив (унищожено),
както и от приложените изпълнително дело № 30/2012г. по описа на ЧСИ
А.А., ч.гр.д.№ 1555/2019г. по описа на ОС - Пловдив и в.ч.гр.д.№ 490/2019г.
по описа на АС - Пловдив следното:
Страните по делото имат сключен Договор за кредит за покупка на недвижим
8
имот от 01.03.2006г.(л.62-64), съгласно който „Б.Д.“ ЕАД, кредитор,
предоставя на ищцата Д.Г. и на И.Г., кредитополучатели, за покупка на
недвижим имот в гр.С., парична сума в размер на 43 200лв. със срок за
издължаване 300 месеца от датата на усвояване на кредита, на равни месечни
вноски, с падежна дата 10-о число на месеца, включващи дължимите месечни
плащания за главница и лихва, която е фиксирана на 5.7 % за период от 3
години от датата на усвояване на кредита, а след това се дължи
преференциален лихвен процент по жилищен кредит – Приложение № 1 към
договора, в случай, че отговарят на условията, по индивидуален погасителен
план, неразделна част от договора за кредит, като кредитът е обезпечен с
ипотека върху недвижимия имот на кредитополучателите в гр.С. (чл.16). По
договора кредитополучателите са поели и задължения за заплащане на такса
за управление на кредита, другите обявени от кредитора такси и комисионни,
както и всички разходи по обслужване на задълженията и принудително
събиране на вземането(чл.22).Уговорена е в договора неустойка за забава,
като при неплащане до 7 дни след падежната дата на главница и/или лихва
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка от 3 процентни пункта (чл.19.1), а при забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10
процентни пункта (чл.19.2.). Кредиторът има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения по лихва и/или главница (чл.20.1.б. „а“).
Кредитът е обявен преди 11.01.2012г. за предсрочно изискуем, поради забава
в заплащането на три месечни погасителни вноски, и по образуваното въз
основа на заявление от „Б.Д.“ ЕАД срещу солидарни длъжници : ищцата Д.Г.
и И.Г. заповедно производство по чл.417 ГПК, ч.гр.д.№ 311/2012г. по описа
на РС - Пловдив, са издадени Заповед за изпълнение № 394/16.01.2012г. и
изпълнителен лист за следните парични вземания, произтичащи от Договора
за кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2006г.:главница в размер на
41 134.49лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.01.2012г. до окончателното изплащане, редовна лихва за периода
10.03.2011г.-11.01.2012г. в размер на 3663.42лв., санкционираща лихва за
9
периода 10.03.2011г.-11.01.2012г. в размер на 2034.92лв., заемни такси в
размер на 371.39лв., 944.08лв. разноски за ДТ и 922.04лв. разноски за
адвокатско възнаграждение.
За принудително изпълнение на паричните вземания в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 311/2012г. по описа на РС - Пловдив, по молба
на„Б.Д.“ ЕАД е образувано изп.д.№**/2012г. по описа на ЧСИ А.А. срещу
солидарните длъжници: ищцата Д.Г. и съпруга й И.Г., като в молбата за
образуване на изпълнителното дело е изрично поискано прилагането на
изпълнителни способи.
Заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 311/2012г. по описа на РС -
Пловдив, е връчена на ищцата Д.Г. от ЧСИ на 10.02.2012г.(л.2 от изп. дело),
заедно с поканата за доброволно изпълнение, с която й е съобщено и за
наложената възбрана върху недвижимия имот.
Липсват данни за подаване от ищцата на възражение в преклузивния 2-
седмичен срок по чл.414, ал.2 ГПК(ред. преди ЗИД на ГПК ДВ
бр.100/2019г.)срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 311/2012г.
по описа на РС - Пловдив, който срок е започнал да тече от връчването на
ищцата на заповедта на 10.02.2012г и е изтекъл на 24.02.2012г., след което
заповедта за изпълнение се е стабилизирала по отношение на ищцата, като
подадената от нея частна жалба срещу заповедта за изпълнение на
23.05.2019г., повече от 7 години след стабилизирането й, е оставена без
разглеждане с окончателно Определение № 409/07.10.2019г., постановено по
приложеното възз.ч.гр.д.№ 490/2019г.по описа на АС - Пловдив.
След образуване на изп.д.№**/2012г. на ЧСИ А.А. по него са извършени
следните изпълнителни действия: на 27.10.2012г. е вписана възбрана върху
недв. имот, собственост на длъжниците; на 16.02.2012г. е извършен опис на
имота; насрочена е публична продан на възбранения недв. имот за времето от
25.03.-25.04.2012г., която е обявена за нестанала с постановление на ЧСИ от
26.04.2012г., поради неявяване на наддавачи; на 16.05.2012г. е постъпила
молба от взискателя, с която е поискано насрочване на втора публична
продан; насрочена е втора публична продан за времето от 30.06.-30.07.2012г.;
с постановление на ЧСИ от 31.07.2012г. е обявен купувач от публичната
продан; на 03.08.2012г. взискателят е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение/ТВ на ищцата; на 29.08.2012г. е постъпила молба
10
от взискателя за насрочване на трета публична продан, тъй като преди това с
постановление на ЧСИ от 08.08.2012г. втората публична продан е обявена за
нестанала, поради невнасяне на цената; насрочена е публична продан за
времето от 08.09.-08.10.2012г.
По образуваното изп.д.№**/2012г. на ЧСИ А.А. са постъпили суми от ищцата
по сметката на ЧСИ за погасяване на задълженията, както следва: на
30.07.2012г. - 4374лв., на 24.08.2012г.- 360лв., на 25.09.2012г.-360лв.
(приложените към ИМ банкови документи и първоначалното заключение на
ССЕ по делото с в.л. Й.П. ), а на 05.10.2012г. е преведена по банков път
директно на кредитора сума в размер на 8100лв. (л.323 от изп.дело).
На 18.10.2012г. е подадена молба от взискателя с искане за спиране на
насрочената трета публична продан за времето от времето от 08.09.-
08.10.2012г., предвид постъпилото плащане на сумата 8100лв. и започналата
процедура за сключване на извънсъдебно споразумение.
На 25.10.2012г. е сключено извънсъдебно споразумение ( л.66,67) между, от
една страна, „Б.Д.“ ЕАД, като кредитор и, от друга страна, ищцата Д.Г. и
И.Г., като длъжници, за срок от 24 месеца, без възможност срокът за бъде
продължаван.С него двустранно се установява останалият непогасен размер
на задълженията по Договор за жилищен кредит от 10.03.2006г., обезпечен
със законна ипотека върху недв. имот, представляващ двуетажна жилищна
сграда с гараж в гр.С., за които е издаден изпълнителен лист на 18.01.2012г. и
е образувано изп.д.№**/2012г. на ЧСИ А.А., както следва: главница– 41
134.49лв., дължима лихва в размер на 3227.34лв., 299.47лв. „такси
закъснение“ и 822.04лв. юрисконсултско възнаграждение, както и се
задължават длъжниците, за срока на действие на споразумението, да внасят
ежемесечно, както следва: 6 месеца по 1200лв., 17 месеца по 2395лв. и една
последна погасителна вноска в размер на оставащия дълг, като първата
месечна вноска е дължима на 28.10.2012г., а останалите на всяко 28 число на
съответния месец, както и е уговорено, че при неплащане на която и да е
дължима месечна сума, действието на споразумението да се прекратява
автоматично, без да е необходимо уведомяване на длъжниците и банката има
право да възобнови изпълнителното дело.
На датата на сключване на извънсъдебното споразумение и след това за
погасяване на задълженията по изп.д.№**/2012г. на ЧСИ А.А., са постъпили
11
от ищцата по сметката на ЧСИ следните суми: на 25.10.2012г.-360лв. и на
23.11.2012г.- 360лв. (приложените към ИМ банкови документи и
първоначалното заключение на ССЕ по делото с в.л. Й.П.).
На 30.11.2012г. е постъпила молба от взискателя до ЧСИ за вдигане на запора
върху ТВ на ищцата, поради сключеното извънсъдебно споразумение, която е
уважена и изпълнението е спряно.
На 28.07.2015г. по изпълнителното дело е депозирана молба от взискателя за
възобновяване на изпълнителното дело, с която е поискано налагане на запор
върху вземания по разплащателна сметка на длъжника в банката и на
30.07.2015г. е изпратено запорно съобщение.
На 25.08.2015г. между същите страни е подписано второ извънсъдебно
споразумение( л.82,83), за срок от 12 месеца.С него двустранно се установява
непогасеният остатък към 25.08.2015г. на задълженията по договора за
жилищен кредит от 10.03.2016г., обявени за предсрочно изискуеми, поради
забава в плащането на три месечни погасителни вноски, както следва:
главница в размер на 30 849.09лв., законна лихва в размер на 472.24лв. и
872.04лв. присъдени съдебни разноски, както и длъжниците се задължават да
заплащат на кредитора по посочена в споразумението негова банкова сметка
по 550лв.месечно до 10-число на всеки месец, заедно с всички дължими
разноски по изпълнителното дело с приблизителен размер 44.15лв.месечно,
които кредиторът „Б.Д.“ ЕАД се задължава да превежда на ЧСИ. В р.втори
т.36 от споразумението е уговорено, че, независимо от постигнатите
договорености, целият дълг остава изцяло изискуем, върху главницата се
начислява законна лихва, а кредиторът „Б.Д.“ ЕАД си запазва правото, без
съдебна намеса да събира всякакви суми в рамките на общия дълг от влогове
и сметките на длъжниците, прилагайки предвидените способи в договора за
кредит.
На 23.09.2015г. е постъпила молба от взискателя за спиране на изпълнението
и вдигане на запора върху ТВ на ищцата, поради постигнато извънсъдебно
споразумение.
На 17.10.2016г. е депозирана молба от взискателя до ЧСИ с искане за
налагане на запори върху вземанията по банкови сметки на длъжниците,
каквито са наложени на 27.10.2016г.
Между страните е сключено и трето извънсъдебно споразумение на
12
07.11.2016г. ( л.90,91), за срок от 22 месеца, с което двустранно се
установяват останалите непогасени към този момент задължения по договора
за жилищен кредит от 10.03.2016г., както следва: 28 424.88лв. главница,
544.18лв.- дължима лихва и 872.04лв. – такси и разноски, длъжниците се
задължават, считано от ноември 2016г. до м.август 2018г.вкл., да заплащат на
кредитора „Б.Д.“ ЕАД, по посочена в споразумението негова банкова сметка,
ежемесечно по 550лв. до 28 число на съответния месец, заедно с дължимите
разноски по изпълнителното дело с приблизителен месечен размер 44.50лв.,
като в р.втори, т.7 от споразумението е уговорено, че, независимо от
постигнатите договорености, целият дълг остава изцяло изискуем, върху
главницата се начислява законна лихва, а кредиторът си запазва правото без
съдебна намеса да събира всякакви суми в рамките на общия дълг от влогове
и сметките на длъжниците, прилагайки предвидените способи в договора за
кредит.
На 09.11.2016г. е постъпила молба от взискателя до СИ за спиране на
изпълнението.
С молба до ЧСИ, вх.№ 232/16.01.2019г., взискателят е поискал възобновяване
на принудителното изпълнение/ПИ, налагане на запор върху трудовите
възнаграждения/ТВ и вземанията по банкови сметки на длъжниците, нова
оценка и насрочване на публична продан/ПП на ипотекирания в полза на
банката недвижим имот.
На 03.04.2019г. са наложени от ЧСИ запори върху вземанията по банковите
сметки на ищцата, на 13.05.2019г. е извършен опис на възбранения недв.
имот, на 27.05.2019г. е предявена оценката му и е насрочена поредна
публична продан на имота за времето от 10.11.-10.12.2019г.
Въз основа на допуснатото обезпечение по делото, изпълнението е спряно на
02.12.2020г., а с постановление на ЧСИ от 16.01.2020г. (л.470 от изп. дело)
изпълнителното производство, изп.д.№**/2012г. по описа на ЧСИ А.А., е
прекратено, на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Постановлението на ЧСИ за прекратяване на изп.д.№**/2012г. от 16.01.2020г.
е в изпълнение на дадените указания в Решение № 50/10.01.2020г.,
постановено по гр.д.№ 2822/2019г. по описа на ОС - Пловдив ( л.472-473 от
изп.д.), с което се отменя Постановлението на ЧСИ от 18.11.2019г., с което е
оставена без уважение молбата на Д.Г. и Ив.Г. за прекратяване на изп.д.
13
№**/2012г. по описа на ЧСИ А.А., на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, и делото се
връща на ЧСИ за издаване на надлежен акт за констатиране перемирането на
изпълнителното дело, като в мотивите на посоченото съдебно решение е
констатирано неизвършване на валидни изпълнителни действия в периода
01.12.2012г.-01.12.2014г.
Като законосъобразни, следва да се споделят оспорените в жалбата мотиви,
че оспорените от ищцата парични вземания за главница и законна лихва не са
били погасени с извършените от нея плащания, съответно същите са дължими
от ищцата на ответната страна на основание издадените срещу нея в полза на
ответната страна, въз основа на сключения между страните договор за банков
кредит от 01.03.2016г., заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 311/2012г. по описа на РС - Пловдив и сключените във връзка с договора за
кредит от 2006г.извънсъдебни споразумения от 2012г., 2015г. и 2016г., поради
следните съображения:
Спецификата на казуса изисква да се съобрази и следното:
Ищцата е въвела твърдения и по делото е безпротиворечиво установено, че в
периода след стабилизиране по отношение на нея на заповедта за изпълнение
е извършила множество плащания на задълженията си спрямо ответната
страна.За извършеното плащане на 05.10.2012г. на сумата 8100лв. ищцата е
въвела конкретни твърдения, че с него е погасила присъдената в
изпълнителния лист, изтекла до този момент, законна лихва в размер на
3130.46лв., разноските и част от лихвите.Ищцата е въвела и твърдения за
недължимо заплатени от нея суми, както следва:за законна лихва върху
останалата непогасена главница за периода на разсрочване на задълженията с
допълнителните споразумения между страните по делото от 25.08.2012г. и от
07.11.2015г., каквито не е дължала, поради нищожност, като неравноправни,
на договорните клаузи в тях - р. втори, т.36 от споразумението от 25.08.2015г.
и в р. втори, т.7 от споразумението от 07.11.2016г.; за санкционираща лихва,
такси управление, такса застраховки, такси за обезпечение и съдебни такси,
каквито не е дължала, тъй като не са посочени и липсват или са надхвърлящи
размерите в изпълнителния лист, както и е поддържала в жалбата, че не е
дължала и такси за изпълнение за периода след перемиране на
изпълнителното дело на 09.10.2014г., в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Предвид всичко изложено, за основателността извършеното от ищцата
14
оспорване на вземанията, поради погасяването им с плащане, е необходимо,
при доказателствена тежест за ищцата, да бъде установен размерът на всяко
от задълженията по издадения срещу ищцата изпълнителен лист към момента
на всяко от извършените от ищцата плащания, както и приемането за
погасяване с извършените от ищцата плащания суми за законна лихва върху
остатъчната главница по договора за кредит за периода на разсрочване на
задълженията с второто и третото извънсъдебно споразумение и суми за
такси в изпълнението за периода след перемиране на изпълнението и в какви
размери.
В тази връзка от приетото по делото заключение на ССЕ по делото и
Приложение № 1 към него се установява, че постъпилите от ищцата суми за
погасяване на кредита за периода от 02.10.2012г.-13.08.2018г. са в общ размер
50 964лв., както е подробно отразено в приложението, като същите са били
осчетоводени за погасяване, както следва:на част главницата в размер на 41
134.49лв. по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а именно
до размера от 18 149.21лв.; за договорна лихва в размер на 22 074.75лв.; за
санкционираща лихва в размер на 0.40лв.; за наказателна лихва в размер на
5697.94лв.; за такси управление- 285лв.; за застраховка обезпечение -
219.90лв.; за такси за подновяване на ипотеката- 214.72лв., за съдебни такси -
2964.08лв. и за такси ЧСИ - 1358лв.
От първоначалното заключение на ССЕ по делото се установява, че, когато
остатъчният дълг е обезпечен над 100% с недвижими имоти, погасяването на
задълженията, независимо от уговорения начин в съответния договор или
извънсъдебно споразумение, се осчетоводява в следния ред: съдебни
разноски; такси за управление, разноски за подновяване на застраховка или
обезпечение; претендирани редовни и санкциониращи лихви, респ.
присъдени лихви; законна лихва; главница и юрисконсултско
възнаграждение.
От допълнителното заключение на ССЕ по делото се установява, че сумата 22
074.75лв. не е била за договорна лихва, каквато е била начислявана до
11.01.2012г., а след това е начислявана само законна лихва, поради което
следва да се приеме, че сумата 22 074.75лв. е за законна лихва, както и сумата
5697.94лв. не е за наказателна лихва, а е за редовна и санкционираща лихва
по изпълнителния лист (3663.42лв. + 2034.92лв.)
15
Остава недоказано какви са били непогасените задължения по издадения
срещу ищцата изпълнителен лист към момента на всяко от извършените от
ищцата плащания, едно от които е плащането на 05.10.2012г., както не е
установено приемането за погасяване/осчетоводени с извършените от ищцата
плащания суми за законна лихва върху остатъчната главница по договора за
кредит за периода на разсрочване на задълженията с второто и третото
извънсъдебно споразумение и суми за такси в изпълнението за периода след
перемиране на изпълнението и в какви размери.
Недоказано е в сумата 22 074.75лв., какъвто е осчетоводеният размер на
законната лихва, според заключениятан а ССЕ по делото, да включва законна
лихва върху остатъчната главница за периода на разсрочване на дълга със
споразуменията от 2015г. и 2016г., но, дори условно да се приеме, че част от
извършените плащания са осчетоводени за законна лихва върху главницата за
този период, е неоснователен доводът за тяхната недължимост, поради
нищожност на договорните разпоредби в извънсъдебните споразумения от
2015г. и 2016г. за начисляване на законна лихва върху остатъчната главница
за периода на разсрочване на задълженията. Противно на неоснователно
поддържаното от ищцата, атакуваните договорни разпоредби не противоречат
на чл.79 и чл.86 от ЗЗД и не са неравноправни, поради следните съображения:
Тъй като задължение за ищцата за заплащане на законна лихва върху
главницата не е възникнало въз основа на споразуменията от 2015г. и 2016г., а
въз основа на стабилизираната по отношение на ищцата на 24.02.2012г.
заповед за изпълнение, да се възприеме тезата на ищцата за неравноправност
на атакуваните разпоредби на практика означава на практика да се приеме, че
при сключване на споразуменията от 2015г. и 2016г.ответната страна е
трябвало да се откаже от вземането си за законна лихва върху главницата,
предвид качеството на ищцата на потребител, което е несъстоятелно.Тъй като
извънсъдебните споразумения от 2015г. и 2016г., в които се съдържат
атакуваните разпоредби, са сключени по време на висящността на
изпълнителното производство, в периода, когато принудителното изпълнение
е било насочено върху ипотекирания недвижим имот на длъжниците, а въз
основа на тях взискателят е поискал и е постановено спиране на
изпълнението, за да могат длъжниците да изпълнят доброволно задълженията
си, които са разсрочени за периода по времедействието на споразуменията,
следва да се приеме, че същите са сключени и в интерес на ищцата, като
16
потребител. Поради изложеното, не може да се приеме, че с атакуваните
договорни разпоредби ищцата-потребител е била принудена да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка (хипотеза на чл.143, ал.1,
т.5 ЗПК), че е било изключено или ограничено правото й, като потребител, да
изпълни точно и надлежно задълженията си или поне за срока на
разсрочването в която ( хипотеза на чл.143, ал.1, т.2 ЗПК), че е било
изключено да прецени икономическите последици от сключването им, в
конкретния случай - да съобрази кумулирането на законна лихва върху цялата
главница, независимо от заплащането на разсрочената вноска (хипотеза
чл.143, ал.1, т.18 от ЗПК), както и че е било нарушено изискването за
добросъвестност и е била налице значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя (хипотеза на
чл.143, ал.1, т.19 от ЗЗП).
От това, че в издадената срещу ищцата заповед са присъдени заемни такси в
размер на 371.39лв., но не са присъдени такси управление в размер на 285лв.,
такса застраховки в размер на 219.90лв., такси за подновяване на срока на
ипотеката в размер на 214.72лв. и съдебни такси в размер на 2964.08лв.,
каквито се установява от заключението на ССЕ по делото, че са били
осчетоводени да са погасени с извършените от ищцата плащания, не може да
се направи извод, че тези плащания са недължими, още по-малко, че същите
следва да се признаят за погасяване на сега оспорените вземания за главница
и законна лихва, тъй като задължения за такси управление, такса застраховки
на дадения като обезпечение недв. имот, такси за подновяване на ипотеката и
наказателни надбавки/санкционираща лихва при настъпване на посочените
договорни предпоставки, както и такси по обслужване на задължението и
принудителното му изпълнение са възникнали за ищцата въз основа на
сключения между страните по делото договор за банков кредит от
01.03.2006г., с който кредитополучателите са поели задължение да
застраховат даденото обезпечение и да подновяват договора за застраховка до
изтичане на крайния срок на договора за кредит(чл.13, б.“д“ и „е“), обявените
от кредитора такси и комисионни, както и всички други разходи по
обслужване на задължението и принудителното му събиране- (чл.22.1., б. „а“
и „в“), а при неплащане на главница и/или лихва, до 7 дни след падежната
дата по т.6, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по
т.7.1., увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта (чл. 19.1.),
17
както и по постигнатите допълнителни споразумения, с които ищцата е поела
и задължения за заплащане на юрисконсултско възнаграждение и такси и
разноски в конкретно посочени размери.
От това, че предпоставките за перемирането на изп.д.№**/2012г. са
настъпили още през 2014г., а част от заплатените от ищцата суми са
осчетоводени за такса на ЧСИ в размер на 1358лв. също не може да се
направи извод, че са били недължими, тъй като, при доказателствена тежест
за ищцата, не е установено в сумата 1358лв. да са включени таксите за ЧСИ
за периода след перемиране на изпълнението, а ищцата е поела договорно
задължение за заплащане на дължимите такси за принудително изпълнение на
задълженията по договора за кредит.
Налага се извод за недоказаност на твърденията за погасяване с плащане на
оспорените парични вземания за главница и законно лихви.
Като законосъобразни, следва да се споделят и оспорените мотиви, че
оспорените от ищцата парични вземания за главница и законна лихва не са
погасени по давност, поради следните съображения:
Тъй като, както вече се посочи, заповедта за изпълнение се приравнява по
правен ефект на съдебно решение по установителен иск, а, съгласно чл.117,
ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е винаги 5 години, за оспорените парични вземания за главница и
законна лихва, за които е издадена в полза на ответната страна срещу ищцата
заповед за изпълнение, след стабилизирането на заповедта за изпълнение
спрямо ищцата на 24.02.2012г. е започнала да тече нова 5-годишна давност.
Започналата да тече нова погасителна давност е била многократно
прекъсвана, на осн. чл.116 б.“а“ и „в“ ЗЗД, преди да е изтекла, с извършените
през 2012г. по изп.д.№**/2012г.изпълнителни действия, с плащанията и с
първото извънсъдебно споразумение между страните от 25.10.2012г.,
съдържащо признание на дълга.
След като в период от повече от 2 години по изпълнителното дело не са
извършвани изпълнителни действия, от 01.12.2012г.-01.12.2014г., в който
изпълнението е било спряно по молба от взискателя, предвид първото
извънсъдебно споразумение между страните, преди да е изтекла, давността е
била отново прекъсната с молбата на взискателя от 28.07.2015г. за
възобновяване на изпълнението, с която е поискано прилагане на
18
изпълнителни способи и е започнала да тече нова 5 годишна погасителна
давност.
Започналата да тече на 28.07.2015г.нова погасителна давност също е била
многократно прекъсвана, преди да е изтекла: с извънсъдебните споразумения
от 2015г. и 2016г., с молбата на взискателя по изп.дело, вх.№ 232/16.01.2019г.,
с което е поискано прилагане на изпълнителни способи, с описа на
13.05.2019г., предявяване оценка на 27.05.2019г. и насрочване на публична
продан за времето от 10.11.-10.12.2019г. и последно от 27.05.2019г.е
започнала да тече нова 5-годишна давност, която не е изтекла и до настоящия
момент.
За правните последици на перемпцията досежно извършените изпълнителни
действия съдебната практика на ВКС (Решение № 257/30.04.2020г. по гр. д. №
694/2019г. на ВКС, III-то отд.) приема, че същите са единствено процесуални,
като перемпцията не се отразява на материалното право на взискателя и не
заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или
безрезултатни), с които е прекъсната давността за изпълняемото право, който
ефект се запазва и следва да се отчете при довод/възражение за погасителна
давност.
Ето защо, противно на неоснователно поддържаното от ищцата,
прекратяването на изпълнението в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК през
2014г., констатирано с постановление на ЧСИ от 16.01.2020г. по изп.д.
№**/2012г., не заличава ефекта на прекъсване на давността на извършените
изпълнителни действия.
Перемирането на изпълнителното дело през 2014г. по никакъв начин не се
отразява на ефекта на прекъсване на давността на постигнатите извънсъдебни
споразумения между страните от 2015г. и 2016г.
Налага се извод, че оспорените парични вземания не са погасени и по
давност.
При съвпадане крайните изводи на първоинстанционния съд, обжалваното
решение, като законосъобразно, се потвърждава.
Отговорност за разноски:С оглед на този инстанционен резултат,
въззивницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати, на осн. чл.78, ал.8
ГПК, на въззиваемата страна разноски във въззивното производство за
19
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран от това, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260970/02.11.2021г., постановено по
гр.д.№ 2489/2019г. по описа на ОС - Пловдив, с което се отхвърля
предявеният иск от Д. ИВ. ГВ., ЕГН **********, срещу„Б.Д.“ ЕАД, ЕИК
*********, с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, за признаване за
установено, че Д. ИВ. ГВ., ЕГН **********, не дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК
*********, следните парични вземания: непогасен остатък от главница в
размер на 33 749.04лв. по сключения между Д. ИВ. ГВ. и „Б.Д.“ ЕАД Договор
за кредит за покупка за недвижим имот от 01.03.2006г. и законна лихва за
периода 30.08.2016г.-16.04.2019г.в размер на 8990.37лв., за които са издадени
Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
394/16.01.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 311/2021г. по описа на ПРС
и е било образувано изп.д.№**/2012г. по описа на ЧСИ А.А..
ОСЪЖДА Д. ИВ. ГВ., ЕГН **********, да заплати на „Б.Д.“ ЕАК, ЕИК
*********, разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.(триста лева).
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20