№ 607
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000500244 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.10.2022г. постановено по гр.д.№ 9932/2018г. по описа на СГС, ГО,
22 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД
„ЕВРОИНС“ АД ЕИК е осъдена да заплати в полза на Л. Н. С., Н. А. Т., Л. Ю. К., М. Ю. К. и
П. Ю. К., /всички конституирани на мястото на починалата в хода на процеса М. С. К. ЕГН
**********/, сума в размер на 55 500 лв., представляващи обезщетение за причинени лично
неимуществени вреди от ПТП на 22.11.2017г. третокласен път III - № 197, в посока
с.Барутин, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2017г. до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 55.50лв., представляващи разноски по
делото дължими в полза на М. Ю. К. и П. Ю. К..
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
55 500 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 75 500 лв., като
неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗД „ЕВРОИНС“ АД е осъдена да заплати на адв.Б. В. П.
сума в размер на 1080 лв., представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ на
Н. А. Т. и Л. Н. С., а по сметка на СГС д.т. и възнаграждение за вещо лице в размер на 2 350
лв.
По компенсация Л. Н. С., Н. А. Т., Л. Ю. К., М. Ю. К. и П. Ю. К. са осъдени да
1
заплатят на ЗД „ЕВРОИНС“ АД сума в размер на 143 лв., разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ЗД „ЕВРОИНС“ АД оспорва решението в неговата
осъдителна част изцяло - за сумата от 55 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като
моли съда да го отмени в тази му част и да отхвърли изцяло претенцията в посочения
размер. Изтъква факта, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразяващо се в
пълна липса на преценка на размера на обезщетението и поради необоснованост на другите
обстоятелства от фактическия състав на преценяването на размера на обезщетението по
справедливост. При определянето му съдът не е съобразил и преценил правилно протеклото
сравнително безболезнено стационарно лечение, относително кратката продължителност на
възстановителния период, ниската степен на последвалите в битов и социален план
неудобства, липсата на възникнали в хода на лечението усложнения и настъпилото пълно
възстановяване на здравето на пострадалата. От приетата СМЕ се установява, че М. К. е
получила: счупване на три ребра вляво и фрактура на 4 гръдни прешлена, които
увреждания по своя медикобиологичен критерий представляват средни телесни повреди,
водещи до разстройство на здравето, неопасно за живота. Началото на лечението на
травмите е било поставено с прием на пострадалата в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров" АД в
гр.Смолян, където под местна анестезия й е била проведена безкръвна операция, изразяваща
се в мануална репозиция на фрактурата, чрез поставяне на корсет, която операция
представлява неинвазивен метод, изключително щадящ пациента, тъй като при него
интервенцията върху организма, оттам и на свързаните с нея неудобства, е сведена до
минимум. Докато е била под лекарско наблюдение не е била наблюдавана отпаднала
неврологична симптоматика. Болничният й престой е продължил 3 дни. Травмата на ребрата
е довела до болки и страдания, по-интензивни в първите седмици, след което те постепенно
са отшумели. Възстановителният период от това увреждане е продължил не повече от два
месеца, след което свързаните с него неудобства са изчезнали напълно. Фрактурите на
четирите гръдни прешлена също са довели до болков синдром, чийто интензитет е бил по-
голям за около 2-3 месеца след инцидента, след което болката е започнала да затихва и
постепенно се е стигнало до пълното възстановяване на трудоспособността. Целият
възстановителен процес е протекъл без усложнения, а получените травми не са довели до
трайни състояния като неврологичен или функционален дефицит например. Уврежданията
не са създали съществени неудобства, тъй като ограниченият обем движения на снагата не
предполага невъзможност за самостоятелно обслужване и необходимост от чужда помощ в
ежедневието. И тъй като пострадалата е била пенсионер към датата на събитието, то
възстановяването й не е било свързано с последващо адаптиране към работен процес и
следващите от това неудобства. Ето защо приетият от съда за справедлив размер на
обезщетение от 80 000 лв. не отговаря на действително претърпените неимуществени вреди,
2
поради което и доколкото платената извънсъдебно сума в размер на 24 500 лв. се явява
достатъчна, за да бъдат обезщетени вредите, понесените от пострадалата, моли искът да
бъде отхвърлен изцяло.
Твърди още, че решението е неправилно в частта досежно присъдената законна лихва
за периода, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на обезщетението,
като не е съобразен чл. 380 ал.3 КЗ, съгласно който, ако конституираните в хода на
производството наследици в случая, не са представили данни за банковите си сметки, то от
това следва, че ответникът не е бил поставян в забава и в този смисъл лихва върху
вземането не се дължи, в какъвто смисъл е и оплакването. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Л. Н. С., Н. А. Т., Л. Ю. К., М. Ю. К. и П. Ю. К., оспорват
въззивната жалба и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Посочват, че присъденото обезщетение в размер на 55 500лв. изцяло съответства на
изискванията на чл.52 и 51 ЗЗД и съдебната практика при дела с подобен предмет. Оспорват
като невярно наведеното във въззивната жалба твърдение, че лечението на ищцата е
протекло безболезнено и кратко, без усложнения, пълно възстановяване на
трудоспособността и настъпило пълно възстановяване. Противно на тези твърдения, по
делото са събрани множество както гласни, така и писмени доказателства установяващи
усложненото здравословно състояние на пострадалата след ПТП, както и наличието на
постоянни грижи от близките й в продължение на години до нейната смърт на 01.01.2019г.
В този смисъл е и заключението на вещото лице по СМЕ, което е категорично относно
степента и характера на причинените увреждания. Що се отнася до изискването на
разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ, сочат, че то е относимо към производството пред
застрахователя по предявена застрахователна претенция, но е неотносимо към исковия
съдебния процес. Това са две различни по характер производства и е недопустимо такова
пренасяне на норми, касаещи едно административно производство, предхождащо съдебния
процес. Претендират разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищцата М. С. К. /починала в хода на процеса/ твърди, че на 22.11.2017г., тя пътувала на
задната седалка в управлявания от съпруга й Н. А. К. л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, per.
№ ***. Движили се по третокласен път III - № 197, в посока село Барутин, като на км.
500+400 в района на гр.Доспат, „Промишлена зона“, водачът К., поради движение с
несъобразена скорост, изгубил контрол над управлението и автомобила, излязъл извън
пътното платно вдясно, след което се ударил в крайпътно съоръжение /бетонен блок/. В
резултат ищцата е получила следните травматични увреждания - фрактури по средна
аксиларна линия на 5, 6 и 7 ребро в ляво, фрактури на Th 4, Th 6, Th 7 и Th 8 прешленно
тяло. След инцидента била транспортирана в МБАЛ Смолян, където била прегледана и е
3
назначено лечение. Било взето решение за оперативно лечение на ищцата, което е
извършено на 24.11.2017 г. - под местна анестезия под T.V контрол е направена репозиция
на фрактурата, след което е поставена имобилизация с корсет. Твърди, че в резултат на ПТП
получила сериозни телесни увреждания, както физически, така и психически, които са
променили изцяло начина й на живот. В продължение на месеци изпитвала силни и
постоянни болки в областта на лявата гръдна половина и гърба, имала затруднено дишане,
била обездвижена на легло и се нуждаела от чужда помощ в ежедневието. Не можела да спи
спокойно, сънувала кошмари, свързани с преживения инцидент. Търпяла изключителни и
постоянни болки в областта на травмите, които продължават и към настоящия момент при
заемане на определено положение на тялото и по- продължително натоварване. Твърди, че
към момента на настъпване на ПТП за л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с per. № ***, е
действаща валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, видно от полица
BG/07/517000183233, валидна от 06/01/2017г. до 05/01/2018г. Затова с молба от 29.03.2018г.
отправила претенция до “ЗД ЕВРОИНС” АД с искане да бъде определено и изплатено
обезщетение. В законоустановения срок застрахователят, определил обезщетение в размер
на 24 500 лв., което било изплатено. Претендира допълнително сумата от 75 500 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.11.2017г. /датата на увреждането/ до окончателното й изплащане.
Ответникът ЗД „ЕВРОИНС“ АД оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.
Намира, че платеното извънсъдебно обезщетение изцяло репарира вредите, претърпени от
процесното ПТП. Твърди, че ищцата има предходно заболяване - остеопороза и счупване
или напукване на прешлените преди ПТП, което удължава възстановителния процес.
Оспорва размера на претендираните вреди, както и да дължи законна лихва. В условие на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, като твърди, че последната, в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП,
не е била с правилно поставен обезопасителен колан, с което е допринесла значително за
настъпване на вредите. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 22.11.2017г. третокласен път III - № 197, в
посока с.Барутин, като на км. 500+400 в района на гр.Доспат, „Промишлена зона“, водачът
К., поради движение с несъобразена скорост, изгубил контрол над управлението и л.а.
излязъл извън пътното платно вдясно, след което се ударил в крайпътно съоръжение
/бетонен блок/. При ПТП е пострадала неговата съпруга М. С. К. - пътник на задна дясна
седалка в л.а., на която били причинени увреждания, а именно счупени три ребра и четири
гръдни прешлени.
Горното се установява от заключението депозираната на л.439 от делото авто-техническа
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, съгласно което липсват данни за характеристиките на пътния участък, в който е
настъпило анализираното събитие. ПТП е настъпило в „Промишлена зона” на гр. Доспат (в
400
района на „Доспатлес”) и на км.50- от път III-197 от пътната мрежа. Лекият автомобил
„Опел” се е движил в посока към с. Барутин, общ. Доспат в посока „напред”. Скоростта на
4
движение непосредствено преди и към момента на удара е в порядъка 60 - 65 км/ч. Ударът е
настъпил изцяло извън платното за движение на автомобила - от неговата дясна
страна. От единствената налична информация може да се определи, че събитието е
настъпило в светлата част на денонощието през късна есен. Механизмът на така
настъпилото произшествие е: преди удара л.а.„Опел” непосредствено преди ПТП се е
движел по дясна пътна лента на път III-197 в гр. Доспат равномерно и със скорост 60-65
км/ч. В района на „Доспатлес”от изхода на предприятието излиза товарен автомобил, който
извършва ляв завой. Водачът на „Опела" възприема завиващия автомобил и предприема
действие за отклоняване на автомобила „Опел” от първоначалната му посока за движение,
най-вероятно с цел „избягване на удар” с т.а. При това отклонение надясно „Опел”-ът
напуска платното за движение т.е. л.а. предприема внезапна промяна на посоката си на
движение в дясно и реализира контакт със своята предна част в бетонен блок, намиращ се
извън платното за движение. В следствие на реализирания контакт с блока, продължава
своето движение напред и удря паркиран до него л.а.„Мерцедес”. В следствие на удара и
под действието на инерционните сили и ударния импулс са нанесени различни по степен и
локализация травми на лицата, намиращи се в л.а. „Опел” е оборудван с предпазни колани
на всички места. Коланите са инерционни, триточкови. Пострадалата е седяла на задната
седалка в нейната дясна част.
От заключението на депозираната на л.333 от делото съдебно-медицинска експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че на ищцата се причинени следните травматични увреждания: счупване на
гръдния отдел на гръбначния стълб - Тх 4-6-7-8. Счупване на V,VI,VII ребра в ляво по
средна аксиларна /мишнична/ линия. Счупването на V,VI,VII ребра в ляво реализира
критериите на медико-биологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТ
А НА СНАГАТА за срок повече от 30 дни. Счупване на телата 4-6-7-8 гръдни прешлени
както по отделно, така и в съвкупност реализира критериите на медико-биологичния
признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА за срок повече от 30
дни. При разчитането на рентгенографията е отразено, че се касае за патологични
фрактури при остеопоротична структура на прешлена, което дава основание да се
приеме, че при пострадалата са били налице образни данни за разрехавяване на
костната структура на телата на прешлените, каквито се установяват при остеопороза.
В този смисъл счупването на костите е било улеснено от предходно остеопоротично
увреждане, каквото се наблюдава предимно при жени в менопаузална възраст. Не е
препоръчана медикаментозна терапия за стабилизиране и уплътняване на костните
структури в оздравителния период, препоръчан е повишен прием на калций.
Непосредствено след инцидента пострадалата е транспортирана в МБАЛ в гр.Смолян,
където са извършени необходимите диагностични процедури - образни и лабораторни
изследвания и консултации със специалисти, след което е хоспитализирана за периода от
22.11.2017г. до 25.11.2017 г. Извършено е безкръвно наместване на гръбначния стълб под
локална анестезия и е поставена имобилизация с корсет. По правило фрактурите на телата
5
на горни и средни гръдни прешлени при неоперативно лечение /чрез поставяне на
имобилизационен корсет и реклинация/ налагат обездвижване за около 2-3 месеца и
последващо постепенно раздвижване. Интензивния болков синдром, налагащ прием на
обезболяващи медикаменти обичайно е около 2-3 м. като понякога може да продължи до
около 4-5м., като болките постепенно намаляват и се възстановява трудоспособността. В
случая е възможно забавяне на възстановителния процес, поради остеопоротични промени
и при неспазване на хранителен режим с повишен прием на Калций и/или прием на
калциеви таблетки. Счупването на ребрата е съпроводено с болков синдром при движения
на тялото, дишане /водещо до повърхностно дишане/, кашлица, кихане. Болките са най-
значимо изразени в първите седмици след получаване на травмата и постепенно отшумяват
за период от около 1-2 месеца, когато се възстановява и трудоспособността на пострадалия.
Не са предоставени медицински документи от проследяването на пострадалата в
оздравителния период. Не са налице данни за настъпили усложнения в хода на
оздравителния процес.
Според експерта пострадалата е била с правилно поставен колан, който именно е причинил
т.н. коланна травма. В случая са установени счупвания на три ребра в ляво по конвекситета
на ребрената дъга /в средна аксиларна линия/. Такива счупвания се получават по механизма
на притискане, каквито условия са налице при поставен предпазен колан, дори при липса на
деформации в купето, водещи до притискане на пострадалата. Травмата на гръдния кош
може да бъде получена от притискането на правилно поставен предпазен колан. Тези
счупвания са получени на фона на остеопорозна структура /по рентгенови данни/, т.е.
получени при предходно болестно увреждане на костната структура, което значително
улеснява получаването на счупванията. В приложената епикриза са отразени следните
придружаващи заболявания: Исхемична болест на сърцето, Исхемична кардиомиопатия,
Вторична анемия, Ангиопатия на ретината, Нарушен въглехидратен толеранс. Не са
отразени травматични увреждания с давност, т.е. получени преди конкретното ПТП.
Установени са рентгенови данни за остепорозна структура на костите. Заболяванията на
сърцето предопределят по-тежко протичане на оздравителния период на гръдната травма,
водеща до ограничаване на движенията и повишен риск от възпалителни усложнения на
белите дробове, поради кръвен застой в тях. Не са налице данни за настъпили усложнения от
получените травми. Остеопорозните промени на костите улесняват счупванията им при по-
слаби травматични въздействия.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция споделя напълно извода на
СГС, че възражение за съпричиняване, изразяващо в непоставяне на предпазен колан
не е доказано пълно и главно от страна на застрахователя.
Между страните не се спори, че отговорността на водача била застрахована със
задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „Евроинс " АД, както и че след
настъпването на ПТП ищцата е сезирала ответното дружество с искане за изплащане на
обезщетение - връчена покана на 29.03.2018г. /л.16/, като процесуална предпоставка по
допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен
6
да следи служебно. На 02.07.2018г. застрахователят е изплатил доброволно сумата от 24 500
лв.
На 01.01.2019г. пострадалата ищца е починала, поради което и по реда на чл.227 ГПК на
нейно място са конституирани наследници по закон, в лицето на Н. А. К. /съпруг и
деликвент, който също е починал на 08.11.2020г./ както и деца по заместване както следва:
Н. А. С. ЕГН ********** /починал в хода на процеса и на негово място е конституиран Л.
Н. С. ЕГН **********/, Н. А. Т. ЕГН **********, Л. Ю. К. ЕГН **********, М. Ю. К. ЕГН
********** и П. Ю. К. ЕГН **********.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Установи се, че ищцата е пострадала при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Непосредствената причина за настъпване на
произшествието е поведението на водачът К., нарушил разпоредбите на
чл.20 ал.2 изр.1 ЗДвП, а именно при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с
релефа на местността - намиращо се в близост предприятие „Доспатлес” от изхода на което
излиза товарен автомобил, който извършва ляв завой, в резултат на което водачът на л.а. е
предприел внезапна промяна на посоката си на движение в дясно, поради което излиза
изцяло извън платното за движение на автомобила - от неговата дясна страна, където
реализира контакт със своята предна част в бетонен блок, намиращ се извън платното за
движение.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищцата травматични увреждания, наложили разходване на
парични средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано
със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на
преживения психически стрес от създалата се ситуация.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, поради
което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
7
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищцата има правото да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на полученото при процесното
произшествие увреждане - Счупване на V,VI,VII ребра в ляво по средна аксиларна
/мишнична/ линия и счупване на телата 4-6-7-8 гръдни прешлени.
Съдът съобразява факта, че фрактурите на телата на горни и средни гръдни прешлени при
неоперативно лечение /чрез поставяне на имобилизационен корсет и реклинация/ налагат
обездвижване за около 2-3 месеца, които са необходими и достатъчни за възстановяване на
здрав човек. САС отчита факта, че при пострадалата са били налице образни данни за
разрехавяване на костната структура на телата на прешлените, каквито се установяват при
остеопороза. В този смисъл счупването на костите е било улеснено от предходно
остеопоротично увреждане, каквото се наблюдава предимно при жени в менопаузална
възраст. Интензивния болков синдром, налагащ прием на обезболяващи медикаменти
обичайно е около 2-3 м. като понякога може да продължи до около 4-5м., като болките
постепенно намаляват и се възстановява трудоспособността. В случая е възможно забавяне
на възстановителния процес, поради остеопоротични промени и при неспазване на
хранителен режим с повишен прием на Калций и/или прием на калциеви таблетки.
Счупването на ребрата е съпроводено с болков синдром при движения на тялото, дишане
/водещо до повърхностно дишане/, кашлица, кихане. Не са предоставени медицински
документи от проследяването на пострадалата в оздравителния период. Не са налице данни
за настъпили усложнения в хода на оздравителния процес.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в млада възраст /на
69 години/ към датата на ПТП през 2017г., че към 2018г. е била възстановена, няма трайни
негативни последици, а настъпилата й смърт не се намира в пряка причинно-следствена
връзка с травмите, причинени от ПТП. От друга страна видно от приложената епикриза са
отразени следните придружаващи заболявания: Исхемична болест на сърцето,
Исхемична кардиомиопатия, Вторична анемия, Ангиопатия на ретината, Нарушен
въглехидратен толеранс. Установени са рентгенови данни за остепорозна структура на
костите. Заболяванията на сърцето предопределят по-тежко протичане на оздравителния
период на гръдната травма, водеща до ограничаване на движенията и повишен риск от
възпалителни усложнения на белите дробове, поради кръвен застой в тях.
Ето защо съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения размер от
общо 80 000 лв. за ПТП през 2017г. е незаконосъобразно и следва да бъде намалено до
сумата от 50 000 лв. От тях следва да бъдат приспаднати вече платените 24 500 лв. или
остават дължими още 25 500 лв.
8
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в осъдителната му част - за разликата над 25
500 лв. до 55 500 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
По отношение началния момент, от който следва да се начислява законна лихва, в
случая видно от доказателствата по делото е, че в изпълнение на изискванията
пострадалата е предявила претенцияте си за заплащане още на 29.03.2018г., следователно и
независимо от смъртта й, не е необходимо нейните наследници повторно да депозират
покани до застрахователя, поради което последният е изпаднал в забава, считано от
29.03.2018г.
Затова и доколкото СГС е присъдил лихви, считано от датата на деликта, а не от поканата, в
тази част решението също следва да бъде отменено, а претенцията за лихви за времето от
22.11.2017г. до 29.03.2018г. също следва да се отхвърли като неоснователна.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 55 500 лв., като жалбата на застрахователя е частично
основателна до 30 000 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски, в размер на 1110 лв. платена д.т. и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение. ОТ тях дължими с оглед уважената част от жалбата са само 762 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация се дължат разноски в полза на въззиваемата страна,
но такива няма направени. Претендира се възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, което следва
да се изчисли върху частта, за която жалбата не е уважена т.е. 25 500 лв.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв.М. и адв.П., сумата от 2690 лева - адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от жалбата, без вкл.20% ДДС, разделено по-равно между тях или по 1345 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на ищците направените по
делото разноски, но такива няма.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв.П. и адв.М. сумата от по 647.50 лв. - адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от иска без вкл.ДДС в редакцията към датата на решението.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 364 лв. от общо
направените разноски в размер на 550 лева, съобразно отхвърлената част от иска. /50 000
лв./ съгласно списък по чл.80 ГПК /л.444/
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът следва да
внесе по сметка на съда д.т., от внасянето на които, ищецът е бил освободен. С оглед
9
променения резултат, дължимата д.т. възлиза на 1020 лв., вместо 2220 лв., както и платен
депозит за в.л. от 130 лв. или общо 1150 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 21.10.2022г. постановено по гр.д.№ 9932/2018г. по описа на СГС, ГО,
22 състав, в обжалваната осъдителна част за разликата над 25 500 лв. до 55 500 лв., както и
изцяло за законната лихва за периода от 22.11.2017г. до 29.03.2018г., д.т. за разликата над
1150 лв. до 2350 лв. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Н. С. ЕГН **********, Н. А. Т. ЕГН **********, Л. Ю. К.
ЕГН **********, М. Ю. К. ЕГН ********** и П. Ю. К. ЕГН **********, /конституирани по
реда на чл.227 ГПК законни наследници на починалата в хода на процеса М. С. К. ЕГН
**********/ срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, иск за заплащане на разликата над
25 500 лв. /двадесет и пет хиляди и петстотин лева/ до 55 500 лв.,/петдесет и пет хиляди и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени лично неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 22.11.2017г. по третокласен път III - № 197, в посока с.Барутин, ведно
със законната лихва върху главницата, за периода от 22.11.2017г. до 29.03.2018г., както и
изцяло претенцията за лихви в периода от 22.11.2017г. до 29.03.2018г., като неоснователен
в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. Б. В. П. със
съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. София, булЛКняз Александър
Дондуков“ № 50 сума в размер на 1345 лв./хиляда триста четиридесет и пет лв./,
представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ пред въззивна инстанция на Н.
А. Т. и Л. Н. С., както и сумата от 647.50 лв. /шестстотин четиридесет и седем лева и
петдесет стотинки/, за явяване пред първа инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с
чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адвокат К. М. -
САК, гр.***, ул.“***“ № ***, сумата от 1345 лв./хиляда триста четиридесет и пет лв./,
представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ пред въззивна инстанция на П.
Ю. К. и М. Ю. К., както и сумата от 647.50 лв. /шестстотин четиридесет и седем лева и
петдесет стотинки/, за явяване пред първа инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с
чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските
10
възнаграждения, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Л. Н. С. ЕГН **********, Н. А. Т. ЕГН **********, Л. Ю. К. ЕГН **********,
М. Ю. К. ЕГН ********** и П. Ю. К. ЕГН **********, /конституирани по реда на чл.227
ГПК законни наследници на починалата в хода на процеса М. С. К. ЕГН **********/ ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В ПОЛЗА НА ЗД „ЕВРОИНС“ АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, сумата от 672 лв.
/шестстотин седемдесет и два лева/ направени разноски пред въззивна инстанция, както и
сумата от 364 лв./триста шестдесет и четири лева/ направени разноски пред първа
инстанция, с оглед отхвърлената част от иска.
В отхвърлителната част, решението като необжалвано, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11