Р Е Ш Е Н И Е
№ 260111
гр.Троян, 01.10.2021година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, в публичното заседание на
първи септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
При секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното
от съдията Иванова гр.дело №780 по описа за 2020г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
е иск с правно основание чл.87, ал.3, вр. с ал.1
от ЗЗД за разваляне на двустранен договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, поради виновно неизпълнение.
Предмет на делото е предявен от М.М.П. ***, против В.Д.Д. ***, иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД за
разваляне на договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим
имот, срещу задължение за гледане и издръжка.
Ищцата твърди, че
през 2009 год., заедно със съпругът си С. Т.П. прехвърлили на В.Д.Д. – ответник по делото, собствеността върху единствено си семейно
жилище, представляващо застроен поземлен имот, находящ
се в с. ***, община Троян, област Л., срещу задължението на ответника „да поеме
издръжката и гледането на прехвърлителите докато са
живи, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега,
лично или с помощта на своите близки или трети лица". Сделката била
оформена с нотариален акт с вх. per. №
1482, акт № 14, том VI, н.д. № 885/01.07.2009 год. на СВ при ТРС.
Излага, че
по кадастрална карта на с. ***, имотът се индивидуализира като поземлен имот с
идентификатор № 70500.509.92 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин и
девет, точка, деветдесет и две/ в с. ***, община Троян, област Л. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-20/24.03.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от
17.08.2020 г.; Адрес на поземления имот: с. ***, п.к. ***, ул. „***";
Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване:
Ниско застроянаве (до 10 м.); Предишен идентификатор:
Няма; Номер по предходен план: 92 /деветдесет и две/; Съседи: имот с
идентификатор № 70500.62.116 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, шестдесет и две, точка, сто и шестнадесет/; имот с идентификатор №
70500.509.870 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка,
осемстотин и седемдесет/; имот с идентификатор № 70500.509.2148 /седемдесет
хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка, две хиляди сто четиридесет
и осем/; имот с идентификатор № 70500.509.1900 /седемдесет хиляди и петстотин,
точка, петстотин и девет, точка, хиляда и деветстотин/, заедно с построените в
имота: 1.
СГРАДА с идентификатор № 70500.509.92.1 /седемдесет хиляди и
петстотин, точка, петстотин и девет, точка, деветдесет и две, точка, едно/;
Застроена площ 46 /четиридесет и шест/ квадратни метра; Брой етажи: 2 /два/;
Предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; 2. СГРАДА с идентификатор №
70500.509.92.2 /седемдесет хиляди и петстотин, точка,
петстотин и девет, точка, деветдесет и две, точка, две/; Застроена площ 37
/тридесет и седем/ квадратни метра; Брой етажи: 1 /един/; Предназачение: Друг вид сграда за
обитаване; 3. СГРАДА
с идентификатор № 70500.509.92.3 /седемдесет хиляди и
петстотин, точка, петстотин и девет, точка, деветдесет и две, точка, три/;
Застроена площ 33 /тридесет и три/ квадратни метра; Брой етажи: 1 /един/; Предназначение:
Хангар, депо, гараж, с данъчна оценка 4518 /четири хиляди петстотин и
осемнадесет/ лева.
Твърди, че
преди сключване на сделката ответникът, който е син на нейният брат Добри Митев Д. се отнасял любезно с тях, закупил
им пералня и телевизор, показвал намерение и желание да ги гледа и издържа, но
след сделката, отношението му към тях се променило.
Заявява,
че съпругът и починал на 01.02.2011 год., без да е получавал издръжка и грижи
от ответника, че В.Д.Д. живее със семейството си в
гр. С.и до днес /към момента на депозиране на исковата молба/ не е проявявал
никакъв интерес към нея, не и е доставял
издръжка, грижи, отопление, лекарства, храна или грижи за чистотата на дома.
Твърди, че тя е възрастна и болна жена с
инвалидност от ТЕЛК - 76% степен на увреждане, страда от бронхиална астма, че през 2011г. си счупила крака. Заявява, че
се нуждае от ежедневна издръжка и гледане, тъй като не може да си осигурява и
изнася сама дърва, а ангажира други лица за това, трудно си купува лекарства и
храна, особено зимно време, когато има сняг и поледица и ако няма дърва през
зимата, стои на студено. Твърди се, че има нужда от периодични прегледи, на
които ходи с големи усилия, тъй като има нужда от придружител, за което отново
и помагат чужди хора. Твърди, че през последните години ответникът е ходил при
нея само по веднъж годишно през някой от седмичните почивни дни през лятото, а
през зимата никога не е ходил. Сочи, че
преди да почине съпругът и, два сезона -лято и зима били без топла вода,
а ответникът само обещавал, че ще постави електрически бойлер, което сторил
едва през 2011г., по тяхно настояване. Излага, че след прехвърлянето на
собствеността, ответникът практически не предприел никакви действия към нея и съпруга
и да ги гледа и издържа, нито лично, нито чрез осигуряване на трето лице, което
да изпълнява задължението към тях по цитирания договор. Твърди, че в началото на 2020 г. имала здравословни
проблеми, поради което се обадила на ответникът с молба да я закара на лекар, но
отговорът бил: „да те закара внукът ти на лекар". Сочи, че на 07.07.2020
г. отново му се обадила по телефона, че се чувства зле и има нужда от помощ, а
той и отговорил че отива на почивка, да помоли внукът си.
Заявява,
че през месец март ответникът и дал 300 лева, а през месец юли, заедно с
малкият си син веднъж я посетил за два дни - от петък до неделя „като на
почивка, а не да се грижи за нея“ и си заминал на 05.07.2020 г. Твърди, че е
налице пълно неизпълнение на поетите договорни задължения, че в моменти на
остра нужда не е получавала и не може да очаква помощ от ответника, същият
демонстрирал безразличие, поради което счита, че договора е безсмислен. Излага, че собствеността
върху недвижимия имот е прехвърлена на ответника срещу определени задължения, а
той ги вменявал на друго лице – на нейният внука. Счита, че
не може да очаква грижи,
издръжка, гледане и внимание от него, тъй като нямал време, желание да я посети,
не и се обаждал дори по телефон, като отчита, че отдалеченото местоживеене, месторабота
и задълженията към семейството му водят
до физическа невъзможност да полага грижи към нея.
Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде развален сключеният с ответника договор за
прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70500.509.92 в с. ***, община Троян, област Л.
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-20/24.03.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК; Адрес на поземления
имот: с. ***, п.к. ***, ул. „***"; Трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застроянаве
(до 10 м.); заедно с построните в имота: СГРАДА с
идентификатор № 70500.509.92.1, СГРАДА с идентификатор № 70500.509.92.2
и СГРАДА с идентификатор № 70500.509.92.3 срещу издръжка и гледане, оформен с
нотариален акт с вх. per. № 1482, акт № 14, том VI, н.д.
№885/01.07.2009 год. на СВ при ТРС. Ангажира доказателства, прави
доказателствени искания. Претендира за разноски, освен при изразено признание
на иска от страна на ответника.
Ответникът
В.Д., чрез процесуалния си представител адв. В.Б. от САК, депозира писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на заявената искова претенция. Излага, че ищцата и
съпругът й С. Т.П. са му прехвърлили на 01.07.2009 г., собствеността на притежаваният
от тях в режим на СИО недвижим имот, който по кадастрална карта съставлява
поземлен имот с идентификатор № 70500.509.92 в с. ***, община Троян, с
административен адрес ул. „Московска", заедно с построените в имота: 1.
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор No 70500.509.92.1,
застроена на площ от 46 кв. м., на два етажа; 2. сграда за друг вид обитаване с
идентификатор № 70500.509.92.2, на един етаж на площ от 37 кв. м. и 3. сграда с
идентификатор № 70500.509.92.3, застроена на площ от 33 кв. м.. на един етаж с
предназначение гараж, обективиран в нот.акт № 128, т.
II, per. N 3508,
по н. д. № 288/2009 г. на Нотариус Маргарита Гладкова,
с р-н на действие РС-Троян, срещу поетото от него задължение за
гледане и издръжка. Излага, че С.П. починал на 01.02.2011 г. и оставил за
наследници ищцата - негова съпруга и С.Т.П., внук от починалия си през 2005 г.
син Т. С.П.. Твърди, че приживе С.П. не е предявявал искане за разваляне на
сключения от него договор поради неизпълнение, а след неговата смърт това
субективно право е преминало в наследниците му - преживялата съпруга и внук до
размера на наследствените им права, които счита, че са по ¼ ид. ч. от
имота, предмет на договора. Намира, че те имат правото да искат разваляне на
договора поради неизпълнение, ако такова е било допуснато приживе на прехвърлителя, само до размера на притежаваните от тях
права, произтичащи от наследяването, но не и но отношение на целия договор,
като се позовава на TP № 30/ 17.06.1981 г. на ВС, ОСГК.
Твърди, че ищцата не е упражнила правото да иска
разваляне на договора поради неизпълнение по отношение на съпруга й в пет
годишен срок, поради което предявеният иск до размер на 1/2 ид. ч. от имота е
неоснователен, като погасен по давност. Твърди, че ищцата М. Петрова не е
легитимирана да предяви иск за разваляне на договора по отношение на другата
1/2 ид.ч. от имота, тъй като това право е наследено
от наследникът С.Т.П. и тя като сънаследник не може да упражни правата на
другия сънаследник, поради което счита, че в тази част предявеният иск е
недопустим. По отношение на наследникът С.П.
също счита, че след като не е упражнил това право в петгодишен срок от
откриване на наследството, същото е погасено. Твърди, че ищцата е процесуално легитимирана да предяви иск за
разваляне на алеаторния договор само до размер на ½ ид. ч. от имота,
каквото право има върху този имот след прекратяване на СИО поради смъртта на
единия съпруг.
По
същество изразява становище за неоснователност на претенцията. Твърди, че е полагал грижи за бенефициерите в обем и видове съобразно желанията и нуждите
им, че след подписване на договора с
ищцата и нейния съпруг се уговорили да ходи два пъти
годишно- през пролетта да прекопае градината,
които М.П. сама засаждала и се грижела за тях, да почисти комините след зимния
сезон, да почисти двора от останалите под снега есенни листа, а през есента да
прибере реколтата, да нарежи и подреди дървата за зимата, да окоси тревата и да
почисти комините за зимния сезон.
Твърди, че до началото на 2020г.
от него не е искана друга помощ макар, че многократно е предлагал, а леля му
винаги е била доволна от свършената от него работа. Твърди, че специално е
закупил косачка за тревата и машинка за рязане на дърва, които е носил
със себе си, когато е отивал при ищцата. Излага, че при голяма част от посещенията при ищцата
е ходил с придружители /деца, майка,
брат, а по някога и всички/, които са помагали
кой с каквото може, за да се свърши по голям обем от работа, за да
остане ищцата доволна.
Излага,
че при всяко едно ходене е носил „купища храна, плодове и зеленчуци“ съобразени
с нейните вкусове и възможности за консумация, а също и неща, които тя обичала
„… риба, гъби, свински крачета, агнешки главички,
черен дроб, телешка и свинска кайма, телешки, биволски и смес суджуци, нарочно мляно месо, които приготвял на място..“. Излага, че всяка
есен задължително и носил картофи и зеле или го купуват заедно с нея от
съседното село *** по време на селския панаир, на който тя обичала да ходи.
Заявява, че са неверни твърденията на ищцата, че не е полагал грижи
за нея и за починалия й вече съпруг с твърдение, че след подписване на договора
им дал в брой 2000.00лв., а преди да почине вуйчо му го посещавал в болницата,
дори два пъти го избръснал, подсигурил за него
кръводарители, на които платил общо 300.00 лв. Твърди, че през тези 20 месеца /от
подписването на договора до смъртта на вуйчо му/ той „ги е посещавал с пълните
торби провизии и си изпълнявал задълженията за дърва, комини и двор така както
те искали и както се били разбрали“.
Излага,
че когато леля му си счупила дясна бедрена глава, отишъл до с. ***, за да я вземе и я закарал до гр. С.,
където през следващите повече от четири месеца /около 130 дни/ се грижили за
нея лично и с помощта на медицинско лице, което я посещавало в продължение на
месец, а той заплатил разходите за лечението и престоят й в дома му.
Твърди,
че леля му притежавала 5литров бойлер, над батерията на мивката в лятната и кухня,
който се повредил и той занесъл на ремонт в С., като през времето докато трае
ремонта и подсигурил друг малък бойлер
тип Юнга, който тя не одобрила и го накарала да върне. Излага, че всяка година се
е интересувал притежава ли средства да си закупи дърва и когато е имало нужда и
е изпращал пари, като лично е носил и борови подпалки, за да може по лесно да
си разпалва печките. Освен пари за дърва, сочи че през годините е закупил за дома им нов
телевизор „Samsung“, нова пералня „Gorenje“, нов бойлер „Елдом- Варна" 80л., заплатил „вересията" на леля си и вуйчо си в местния
магазин, която сума била
около 140.00 лв., а при
последното му посещение
закупил химичека тоалетна за около 300.00лева, с
необходимите за нея препарати. Заявява, че през последните пет години е дал
пари в общ размер на 1800.00лв., като оспорва твърдението че я е посещавал веднъж
годишно за по един летен уикенд. Излага, че през м. октомври 2018г. бил при нея
цели 9 поредни дни, а при посещението си през месец юли 2020 год. с малкия си
син М., не бил там „като на почивка“, а окосили
и събрали тревата на цялото дворно място, което е повече от един декар,
целият двор пръскали с препарат против
бълхи и кърлежи, което правили при всяко едно посещение при ищцата през
всичките 14 години. Излага, че е почиствал дома на ищцата /прахосмукачка,
паяжини/, рязал, цепил, събирал и подреждал клони и съчки пред имота и в двора,
приготвял по няколко вида топла храна както за семейството си, така и за нея.
Твърди, че грижите му за ищцата и съпруга и започнали още през 2006г., а внукът
им С. започнал да посещава баба си през 2017г., когато се върнал от Германия.
Твърди, че до началото на тази година /2020г./ леля
му, както и вуйчо му приживе, не са
искали от него нещо повече от това, което им е осигурявал, като винаги са били
доволни от него. Излага, че в началото на 2020г. за пръв път ищцата поискала от
него сумата от 5000.00лв. в брой, за да го
„освободи от задълженията му" по договора, с която сума той не разполагал
и предложил да ги изплаща месечно по 500 лева, но ищцата отказала. Твърди, че ищцата
отказвала и на отправени от него предложения да заплаща на жена, която да ходи
и да и помага, както отказвала и на
предложението му да я настани в дом за стари хора близо до него в С., като
считала, че не си е дала къщата, за да я праща в старчески дом, макар по
договор да се била съгласила с това. Излага, че предлагал на ищцата да дава
всеки месец „някакви“ пари и да продължи да върша нещата, които до сега е
вършил, а внукът и С. да ходи веднъж или два пъти в седмицата и допълнително да
и помага с каквото може, но тя отново отказала, тъй като считала, че внукът й
не е длъжен да върши неговата работа „визирайки задълженията му по договора за
издръжка и гледане“.
Заявява, че през всичките тези години леля му била
подвижна и сама се грижела за себе си, с изключение времето когато била със
счупен крак, че не е искала от него да полага ежедневни, непрестанни грижи за
нея, макар че той й предлагал да го прави посредством други хора, каквато им
била уговорката. Твърди, че не му е споменавала да са и нужни медицински грижи
или други свързани с ежедневните й лични нужди и след като не му е казвала и не
е искала помощ, той останал с впечатление, че тя е добре. Твърди, че съгласно
договора за издръжка и гледане, той се е задължил да осигуря на ищцата и съпруга й
спокоен и нормален живот какъвто са водили, лично или с помощна на свои близки
или трети лица, като счита, че той е полагал лични грижи и издръжка, с
изключение на поисканите от леля му 5000.00
лева, които не успял да подсигури.
Моли
съда да прекрати като недопустимо производството по делото за 1/4 ид. ч. от имота, съответстваща
на наследствените права на С.Т.П., като по отношение на другата ¼ ид.ч. искът да бъде отхвърлен като погасен по давност, а за
останалата ½ ид.ч. да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендират се разноски. Ангажира доказателства, прави доказателствени искания.
В хода на
производството, на 05.01.2021г. ищцата М.М.П. е
починала, видно от представения Акт за
смърт №0009/05.01.2021 г. на Община гр. Троян,
поради което в качеството на заместваща страна след смъртта на
първоначалния ищец М.М.П. с ЕГН **********
е конституиран нейният внук С.Т.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, който поддържа изцяло заявената искова претенция. По
реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК, съдът е
привлякъл като ответник по делото бившата съпруга на В.Д. - Д.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, с оглед представени от ответника В.Д. доказателства, че през 2009 год., когато М. Миткова П. и
С. Т.П. са му прехвърлили собствеността върху единствено си семейно
жилище, представляващо застроен поземлен имот в с. ***, община Троян, област Л.,
срещу задължението на ответника да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите, е бил в брак, който е прекратен с Решение № 172/10.10.2014 г. на РС-гр.Ихтиман. На основание
чл.131 от ГПК, на ответницата Д.М. е изпратено копие от депозирана искова
молба, която представя отговор в срок, с
който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Твърди, че връзката и с първоначалната ищца - М.М.П. датира преди повече от 20 години. Излага, че като
сестра на бившия и свекър често са и гостували в с.***. Твърди, че при тези
посещения първоначалната ищца М.П. винаги се е радвала на тяхното присъствие,
като споделяла пред тях, че ако не са те, няма кой да я погледне, помогне и
попита има ли нужда от нещо, тъй като внукът и не го било грижа за нея. Излага,
че при тези посещения в с.С.започнали да и помагат, при което „ищцата,
еднолично предложи да прехвърли имот си и съпругът й бил съгласен без
колебания. Твърди, че М. и съпругът и непрекъснато
са получавали и финансова подкрепа от тяхна страна, че при необходимост от
кръводаряване на съпругът на
първоначалната ищца, намерили и
заплатили на трима кръводарители сумата от 300.00 лева. Излага, че от
подписването на договора до смъртта на „вуйчо С.“, са ги посещавали и им носили
провизии и храна, изпълнявали си задълженията, според техните нужди и
необходимост, което било свързано и с около
2000 лева транспортни разходи. Заявява, че съвместно с В.Д. са осигурявали
финансова подкрепа до смъртта на С. -съпругът на М., като изброява закупените движими вещи / Нов телевизор марка Samsung, Нова пералня марка Gorenje, Нов бойлер " Елдом
-Варна" 80 л., Платени са заеми и кредити в местния магазин на стойност
-140 лв., Немска химическа ToaneTHa(WC), с
необходимите препарати за нея, изкопаване на трап с размерите на почти един
кубически метър в твърдата, глинеста почва, Паричните средства в размер на 1800
лева, предоставени в брой до смъртта на вуйчо и С. 01.02.2011г., Парични
средства за огрев през зимата, както и за борови подпалки, които лично В. е закарвал, Парични средства за лекарства, ежедневни и
други нужди, пари за зъболечение на М./. Твърди, че всяка пролет помагали при прекопаването
на градините, В. почиствал комините два пъти в годината- пролет и есен,
като през есента се почиствал двора от
падналите листа, прибирала се реколтата, нареждали се и подреждали дървата,
като децата им също помагали, че В., всяка година окосявал тревата в двора, за
което многократно първоначалната ищца, а докато бил жив и съпругът и, изказвали
задоволство от свършената работа. Заявява,
че след като се разделили с ответника- В.Д., тя продължила да посещава
леля си М.,*** с новият и приятел или с
познати. Твърди, че при всяко едно ходене В. ги зареждал за дълъг период с месо
и месни продукти, плодове и зеленчуци, „риба, гъби, свински крачета,
агнешки главички, черен дроб, телешка и свинска кайма, телешки, биволски и смес
суджуци и други“, всяка есен им носили чували с картофи и зеле за да си го
наложат през зимата или го купували, заедно с М. *** по време на селския панаир.
Сочи, че през останалото време храна, зеленчуци, мляко и хляб леля М. имала
възможност да получава директно на място, от търговците, които доставяли
продуктите до дома й, намиращ се на главния междуселски път, при „безплатна
доставка“. Излага, че по този начин и доставяли и котешка храна, тъй като тя се
грижела за десетина котки, а средните месечни разходи за тях възлизали на близо
100 лв. Излага, че при всяко ходене са дезинфекцирали имота, пръскайки с
препарати против кърлежи и бълхи. Твърди, че е помагала при работа в градината,
според сезона: при бране на ябълки и малини, при събиране на орехи, хранила кокошките в двора, чистела с
прахосмукачка в стаите и се грижела за хигиената в дома и домакинската работа.
Заявява, че В. всяка година давал пари за закупуване на дърва за огрев и допълнително
закарвал борови подпалки от С.на първоначалната ищца, като заедно с двете им деца или с всяко едно по
отделно помагали при подготовката на дървата за отопление за зимата - В. ги
нацепвал и след това с децата ги подреждали. Твърди, че многократно били извършвани ремонти - боядисване на двете стаи и баня, ремонти,
свързани с ВИК инсталацията, покривите на процесната
сграда, включително и на друг техен имот, намиращ се до непосредствена близост
до спорния имот. Твърди, че М. и С. Петкови никога не са стояли на
студено през зимата, винаги са имали „много дърва и когато е поисквала помощ,
винаги й е била оказвана от тяхна страна“.
Твърди, че в
последните няколко години ищцата си променила отношението към тях, след намеса
на внукът и С., който започнал да я настройва и манипулира с намерение да
получи незаслужено наследствения имот, като излага аргументи, че в желанието си внукът и да развали договора и
да получи спорния имот, твърди житейски невъзможни ситуации.
Излага, че са
предлагали на М.П., да отиде да живее при тях или да плащат на жена да й
помага, но тя отказвала, тъй като можела да се справя сама, а при последните им
разговори с нея била осъзнала, че е
манипулирана от внука си С. и не желаела да продължава съдебните дела по
разваляне на договора за издръжка и гледане, а искала да уредят наследствените
си отношения чрез арбитраж, медиация или доброволно. Твърди, че през 2011 г. когато М. си счупила крак,
съпругът и В.Д. ***, където се грижили за нея 4 месеца, а тя лично извършвала
медицински манипулации, изразяващи се в превързване и обработване на декубиталните и рани,
а внукът и С.П. не се поинтересувал за състоянието й и за разноските по
медицинските дейности, които били поети изцяло от тях, поради което намира за
неоснователни неговите твърдения, че баба му не е получавала финансова помощ,
внимание, грижи, обич и уважение
Заявява, че често
се чували и водили дълги разговори, при които М. и споделяла „ обстойно за котките си, сериалите, за
кучето си, градината, за това как се чувства, как е събрала пари за
погребението си, за закупения ковчег, който държи в плевнята, спестен от
тяхната издръжка“. Твърди, че до последно, тя можела да се обгрижва
сама, макар и с усилия, но така се
чувствала по-добре и предпочитала да живее в родната си къща.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението по допуснатата
съдебно-почеркова експертиза и обсъди исканията и възраженията на
страните, намери за установено следното: От
представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане с № 128, том ІІ, рег.№3508, дело № 288 от
01.07.2009 г. на нотариус Маргарита Гладкова с район
на действие РС-гр.Троян се
установява, че на 01.07.2009
г. е сключен
договор, по силата на който С. Т.П., ЕГН ********** и М.М.П.,
ЕГН ********** са прехвърлили на В.Д.Д., ЕГН ********** следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор №70500.509.92 /седемдесет хиляди и петстотин, точка,
петстотин и девет, точка, деветдесет и две/ в с. ***, община Троян, област Л.
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-20/24.03.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК; Последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от
17.08.2020 г.; Адрес на поземления имот: с. ***, п.к. ***, ул. „***“, с площ
1393 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на
трайно ползване: Ниско застроянаве (до 10 м.);
Предишен идентификатор: Няма; Номер по предходен план: 92 /деветдесет и две/;
Съседи: имот с идентификатор № 70500.62.116 /седемдесет хиляди и петстотин,
точка,
шестдесет и две, точка, сто и шестнадесет/; имот с идентификатор №
70500.509.870 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка,
осемстотин и седемдесет/; имот с идентификатор № 70500.509.2148 /седемдесет
хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка, две хиляди сто четиридесет
и осем/; имот с идентификатор № 70500.509.1900 /седемдесет хиляди и петстотин,
точка, петстотин и девет, точка, хиляда и деветстотин/, заедно с построените в
имота: двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 70500.509.92.1 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка,
деветдесет и две, точка, едно/; Застроена площ 46 /четиридесет и шест/
квадратни метра; Предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; едноетажна, друг
вид сграда за обитаване с идентификатор № 70500.509.92.2 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка,
деветдесет и две, точка, две/; Застроена площ 37 /тридесет и седем/ квадратни
метра; Брой етажи: 1 /един/; едноетажна
сграда с предназначение хангар, депо, гараж с идентификатор №
70500.509.92.3 /седемдесет хиляди и петстотин, точка,
петстотин и девет, точка, деветдесет и две, точка, три/; Застроена площ 33
/тридесет и три/ квадратни метра, срещу задължението на приобретателят
да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите
докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до
сега, лично или с помощта на своите близки или трети лица. Видно от удостоверение за наследници
№ 02-04-1150 от 28.09.2020 г. на Община Троян, прехвърлителят
С. Т.П. е починал, като е оставил за
свои законни наследници ищцата М.М.П. /съпруга/ и С.Т.П.
/внук/. В хода на
производството, на 05.01.2021г. ищцата М.М.П. е
починала, видно от представения Акт за
смърт № 0009/05.01.2021 г. на Община гр. Троян, поради което в качеството на заместваща страна след смъртта и е
конституиран като ищец нейният внук С.Т.П., ЕГН **********.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетели. Свидетелката Р.М.Д. сочи, че живее в
съседство – на около 100 метра от къщата на
М. ***. Заявява, че след като починал С., от Кметството я помолили да се
грижа за М. и тя ходила по два пъти
дневно да й пали печката, заедно с още две жени. „…Ходех по няколко пъти на ден
да й паля печката, а мъжът ми идваше да помага, като разриваше снега, за да
може да влезем до къщата, защото тогава януари-февруари беше много сняг….“.
Сочи, че първоначалната ищца няколко пъти си чупила крак, но последния път било
по-сериозно, поради което ответниците я взели в гр.С., „…където след една седмица или колко решават,
че не могат да я гледа и посред зима я докараха сама в къщата, където няма
отопление и нищо….“. Твърди, че „….когато дойде от С., тя не може да става и
беше на легло. Една друга съседка, Д.се казва, идваше и й слагахме близо до нея
до леглото, за да яде….“. Заявява, че след около две седмици започнала да става
по-малко и си помагала с един бастун, а свидетелката ходела сутрин и вечер да
пали печката, като и слагала „ …..наблизо
дърва, а тя си дослагваше
дърва, да не й загасне печката и да е топло….“. Твърди, че не познава
ответникът, не се го е срещала, а за тези години го е видяла веднъж, когато си
е тръгвал с колата. Заявява, че след
счупването на крака, когато М. е имала нужда и се е обаждала и тя и е носила храна, а „….Едно семейство, което беше
наблизко, идваше да й помага да нарежат дървата….. Сочи, че след като внукът и
„…С.поотрасна, тя даде пари на хора и те й докарат дърва, а С.идваше да ги
нареже и ги подреждаше там под навеса….“. Твърди, че съпругата на бившият Кмет
на с. С.– Д.и е взима пенсията, с която е купувала на М. лекарства и хранителни
продукти, които и поръчвала и ги носела лично в дома и. Твърди, че в съседното
село *** имало „….Едни турци които й носеха хляб и разни други неща, които си
поръчваше по тях….“, а зеленчуците и ги докарвали чак вътре до къщата „…едни
роми, които минаваха и тя ги познаваше…“.
Заявява,
че пред нея ищцата е изказвала съжаление, че са прехвърлили къщата на своя
племенник, като твърди, че „,…. Бай С. плачеше, че не иска да дадат къщата на В.,
имаха си внук, но той тогава беше малък.... синът им е починал, …а В.ги омайваше нещо, че той ще се грижи за тях…..но,
нямаше грижи към тях….“. Свидетелката споделя,
М. непрекъснато се хвалила с внука си, че
много я гледа, като същата изразява и непосредствени впечатления „….Веднага, като каже нещо за болницата, той
веднага я кара. Даже една жена казваше: „какво е това момче бе, ходи на училище
и баба си я води!“. Знае, че за погребението внукът е дал всичко, като преди
това ищцата и споделила, че пак не е добре
и пак ще ангажира внук си, за да я кара на болницата. Потвърждава, че само веднъж е виждала ответникът, като споделя,
че и „…другите съседи отдолу – В.и С.,
които живеят в ***, но си идват в месеца
по няколко пъти …“ също не са виждали В.. Твърди, че „… колата на С.през ден
съм я виждал…или реже дърва или носи на
баба си дърва…“. От
показанията на свидетелката В.Н.Д. /бивша снаха на първоначалната ищца и майка
на ищеца С.П./ се установява, че през
годините никога не е виждала В., но
знае, че бившата и свекърва има племенници. Твърди, че през последните 10г. синът и почти
всяка седмица и при нужда ходил на село и обгрижвал
баба си, като я карал и прибирал от болница, извършвал всякакви ремонтни
дейности по двора, оградата, в къщи. Твърди, че когато нейният син не може да
отиде, други хора от селото са помагали на М., „….някаква съседка, която си
идва всяка събота от *** й помага за банята. Други мои съседи също са й носили
храна и са ходили по-често при нея. Заявява,
че след операция на ставата, преди около 10 години „….тя ходеше с два бастуна и
излизаше от къщата на около 10 метра, колкото да мине от едната врата до
другата… не си показваше носа зимата от вратата, което означава, че С. й донася
дървата в стаята, за да са по-близо и да може да си пали печката.….“. Заявява, че са подсигурявали на ищцата
хранителни продукти от първа необходимост - сирене, мляко, картофи, прясна
храна, както и храна за котките. Твърди, че тя и синът и организирали
погребението чрез траурна агенция, а разноските били платени от синът и.
От
показанията на свидетелката К.Р.Д. се установява, че живее на около 700-800м.
от М.М.П., която познава от много години, тъй като са
работили заедно. Твърди, че през времето когато е била Кмет на селото е търсила
начин да помага на М., „…Тъй като социалните бяха при нас по програми, аз съм
пращала хора да й помагат. Комшиите също много й помагаха. Има една комшийка,
на бившия кмет жена му ходеше да й взема пенсията, да й плати сметките….“.
Твърди, че внукът и доставял продукти,
но при нужда е позвънявала на нея или на друга съседка, като уточнява, че, „….Напоследък
имаше коли, които минаваха и зареждаха всички магазини. За кокошките трички
доставяха и хранителни продукти. Тя сядаше на едно малко столче и ги чакаше да
минат….“. Твърди, че М. си е купувала
дърва за огрев, като „…в годините назад
са и помагали както от социалните
служби, така и комшии. Сочи, че „….Кака Радослава ходеше да й пали печката…“,
като вземала от дървата, които внукът и преди това нарязал и подредил. Заявява, че когато паднала, М. и се обадила и
тя отишла да я изкъпе и „да поизчисти“. . Твърди, че „…След като си счупи
крака, тя имаше нужда за ходене до болницата. С.я караше на болницата.
Напоследък само той се грижеше за нея и то много добре, учудващо за момче….“.
Заявява, че пред нея М. споменавала, че
не е доволна от В., че сама не може вече, че само внукът й я гледа и че много
съжалява, че е прехвърлила къщата и иска да развали договора.
Твърди, че това го била написала преди
делото, „…за да свали завещанието на В. и искаше да го даде на с.…“. Заявява, че
не е виждала В. , не го познава, но внука на ищцата постоянно я
посещавал „…..Напоследък, даже когато я закара на болницата, всеки ден си
идваше….“. Твърди, че престоят на ищцата
в С.е бил не повече от 20 дни най-много
месец и когато я попитала „….. защо си е дошла и тя ми отговори, защото не са я
искали там…“. Свидетелката знае, че съпругът на М. бил „…много против да се прехвърли къщата на тези хора…. Тя обаче казваше, че ще
дойде време, когато ще дойдат тежки времена и се надяваше нейният племенник да
се грижи за тях…“. Свидетелства, че пред
нея ищцата не е споделяла, че В. полага
грижи, но казвала, че „…внукът и си е
дошъл и й донесъл хляб и други неща…“.
От
показания на Свидетелят Д.В.Д. се установява, че е син на ответниците,
знае за какво се води делото. Сочи, че с родителите си живее в С., че постоянно
са ходили да помагат на първоначалната ищца, като уточнява: „….Не знам точно
колко пъти сме ходили. Понякога сме ходили всяка седмица, понякога през
седмица. Различно сме ходили. Случвало се е да ходим и да оставаме за около 10
дни, за да й помагаме. Случвало се е да сме ходили за по два дни, за един
ден…“. Твърди, че последно когато е видял „баба
М., тя сама можеше да се предвижва. Един бастун ползваше понякога, но
можеше и без него да се движи…“. Твърди,
че когато си счупила крака, баща му веднага я взел в С., за да се грижат за
нея, като той също бил постоянно при нея, като уточнява, че тогава бил на 9
години. Твърди, че когато са ходили при ищцата, винаги са носили продукти и „…неща,
които ги няма в селото, не ходихме с
празни ръце, багажникът беше пълен, с всякакви работи…“. Не знае
„баба М.“ дали си е купувала сама дървата, но твърди, че с брат си
цепели и подреждали дървата, „…Много пъти сме се катерили на покрива, за
комините, за керемидите, понеже се беше
оплакала, че капят…“. Сочи периодичността на посещенията, заедно с родителите
си, както следва: „…През 2019 г., мога да кажа доста често ходихме. Всяка
седмица е имало моменти, две седмици да
не сме ходили, но доста често сме ходили. С майка ми мисля, че през 2019 г. сме
се срещали в този имот, лятото или есента, но не съм сигурен. Майка ми често
ходи след развода, за да види баба М.. Майка ми понякога ходи с мен, а понякога
и без. Понякога ходя и с баща ми и с брат ми. Майка ми, повечето пъти е с мен или с брат ми. Баща ми
повече ходи при Баба М.от майка ми, през последните години…“, като уточнява, че
„….Под „често“ имам предвид всяка седмица. Твърди, че е имало случаи когато са
ходили за един ден, не са преспивали и са се връщали веднага. От показанията на свидетелят С.К.П.се
установява, че познава ответникът повече от 10 години. Сочи, че са работили на
ищцата, но „…От година и половина не сме стъпили при баба М., защото се
погнусихме, такава мръсотия,…“. Твърди, че
освен В. и Д., друг не е виждал да помага на М.. Виждал е внукът и да си
идва, „…. но за работа не съм го виждал да работи, а тя си го вика….“. Твърди,
че в началото Д. и В. ходили по 4-5 пъти
в годината, след това е виждал В. със
синът си. Сочи, че „…По принцип, баба М.ни извиква и казва какво да правим…. Когато
гътахме дървета, с тази жена, с която живея - един
орех, две круши и една ябълка, и прекарахме дървата, тя ни плати 20 лева, тъй
като аз имам едно малко тракторче и ги прекарахме с
него… Разбрахме се с В. това, което той не го е свършил, ние да го свършим за него и да не се плаща. ..“ Заявява, че не е
чул лоша дума за В., а напротив „….М. ни се хвали, че й залепил стаята,
изчистил комина и кюнците.…“..
От
показанията на свид. В.М.Ц. се установява, че живее в съседство до ищцата и има
непосредствена видимост от неговата къща.
Твърди, че е виждал В. ежегодно . „…В. идваше поне 2 пъти в годината….
Даже Д. с малки деца идваха за по 10-15 дни и аз съм се чудил какво прави с
децата в този бълхарник там…“. Счита, че ищцата е
имала нужда от помощ „…......Единствено, когато си счупи крака…“, тъй като през
останалото време според свидетелят се била
„…наредила чудесно. Хлябът и спираше пред къщата, имаше по телефона
разносна търговия и тя си поръчваше и й доставяха. Нещо като има, поръчва по
мен и по други хора. Така че, тя си се оправяше без проблем….“. Твърди, че 8
дни преди да почине видял ищцата и тя
изглеждала добре. Сочи, че имала труден характер, на всички намирала
„кусури“, включително и на внук си С., „…единствено за Д. и за бащата на В. -
нейният брат, не е казвала лоши думи, тя го боготвореше….“. Не знае баба М. да е имала претенции към В. и
към Д. да й плащат пари. Знае, че била „… направила някаква вересия в магазина
и В. я беше платил…“, знае, че В. й купил
перална машина. Не знае да й е предлагано да се премести в дома на В., за да я
гледат. Твърди че хигиената в дома не била на ниво. Чувал, че „…бившия Кмет на
с. С.- В.В., … се беше погнусил….“. Твърди, че Д. с
децата за последно е била поне преди 4-5 години, без децата не я е виждал, но
знае, че пътьом е минавала с кола. Заявява, че пред него „..баба М. не е
споменавала за разваляне на договора…., но е казвала: „Аз В. ще го науча!”, като не знае, какво е
имала в предвид, но го е повтаряла повече от година. Не знае да е имала подготвен
ковчег за погребението си.
Съдът
не следва да анализира показанията на разпитаната като свидетел Д.К.М., тъй
като същата в последствие, в хода на производството е конституирана като страна
– ответник, а свидетел не може да е лице, което има качеството на страна по делото -
главна или подпомагаща.
По
делото са приобщени като доказателства
„Договор между С. и В.за покойната М.М.П. ***,
както и представени 7 броя листи, формат А4, с твърдение, че са изписани
собственоръчно от М.П.. Във връзка с оспорване на представените писмени
документи е открито производство по реда на чл.193 от ГПК. В тази връзка е
допусната и реализирана съдебно-почеркова експертиза,
по която вещото лице е изготвило заключение, от което се установява по
безспорен и категоричен начин, че почеркът, с който са изпълнени ръкописните
текстове на предоставените седем страници /приобщени на л.95-101 от делото/ са
изписани от лицето М.П. и подписът положен на стр.5 от представените седем броя
страници е неин.
Настоящият
съдебен състав счита, че на първо място следва да се произнесе по възражението за частична
недопустимост на иска, поради липса на легитимация на ищцата по отношение 1/4
идеални части от имота. Активно
легитимирани да предявят иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД са както прехвърлителите, така и техните наследници. Неделимостта
на престацията по договора за издръжка и гледане следва
да се разгледа във връзка с активната
солидарност, като се постави въпросът изцяло или частично следва да се иска и
допусне развалянето на договора поради неизпълнение, когато задължението е било
поето към две или повече лица, но не е било изпълнено по отношение на всички. Ответникът
Д. се позовава на Тълкувателно
решение № 30 от 17.06.1981 г. на ВС по гражд. д. №
2/1981 г., ОСГК. Настоящият състав счита, че разпоредбите на цитираното ТР се интерпретират неправилно
в настоящият казус, тъй като именно в ТР№30/17.06.1981г. на ВС по
гр.д.№2/1981г. на ОСГК е казано, че задължението, поето за издръжка и грижи по отношение
на две и повече лица срещу придобити вещни права и право на собственост е
неделимо. Правоимащият прехвърлител
при неизпълнение на задължението по отношение само на някое от лицата, на които
се дължи издръжка и гледане, може да иска развалянето на договора изцяло, ако
има интерес от това, т.е. ищцата М.П. в
качеството си на правоимащ прехвърлител има право да поиска разваляне на договора
изцяло, тъй като задълженията за издръжка и гледане са поети към нея и
съпругът и /т.е. повече от едно лице/ и в договора не е било уговорено
разграничение на задълженията към всяко едно от тях по вид и обем. При това
положение, приобретателят следва да изпълнява
едновременно и неделимо задълженията по издръжката и грижите по отношение на
всички кредитори, а последните да ги получат общо, като при евентуално
неизпълнение по отношение на някой от кредиторите ще е налице частично
изпълнение, което по същество е неточно изпълнение на договора и при активната
солидарност /каквато е налице в настоящият казус/ всеки един кредитор е овластен да преследва длъжника за цялото вземане и да
осъществи развалянето на договора изцяло. Задължението по договора за гледане и
издръжка, дължимо на двамата кредитори е единно и неделимо, поради което
неизпълнението спрямо единия от кредиторите е основание за разваляне на
договора изцяло в който смисъл е и Решение № 113 от
18.02.2009 г. на ВКС по гражд. д. № 214/2009 г., ІV
г. о..
По отношение на възражението за настъпилото по отношение на прехвърлителят С. Т.П. прекратителното
действие на договора, поради смъртта на последния: Действително, със смъртта на прехвърлителят
и/или на бенефициера настъпва прехвърлителното
действие на договора и наследникът на кредитора ще може да упражни правото да
развали договора по отношение на неизправния длъжник в обема на притежаваните
права, т.е. съобразно дела си, но не и по отношение на целия договор ако не е единствен наследник, а частично, до
размера на притежаваните субективни права, произтичащи от наследяването. В
настоящият казус С.П. е конституиран
като ищец по силата на процесуалното правоприемство настъпило по закон, тъй като материалната
правоспособност на ищцата М.П. е
отпаднала поради смъртта, а от друга, той се явява единствен наследник, т.е. налице
са предпоставките за упражняване правото на разваляне на целия договор.
Съобразно
съдържанието на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
гледане и издръжка длъжникът следва да достави на кредиторите със свои средства
и усилия пълно и непосредствено задоволяване на техните нужди, като им
осигурява всичко, от което те се нуждаят, включително топли грижи и обноски. По
своя характер договорът за гледане и издръжка е възмезден и неговата цена е
ежедневно и непрекъснато изпълнение на задължението за гледане и издръжка.
Следва да се посочи, че изпълнението на задълженията по договора трябва да е
ежедневно и непрекъснато и преустановяването му дори и за един кратък период от
време води до неизправност на длъжника, предвид неделимостта по периоди на
задължението за гледане и издръжка /в този смисъл са: решение № 592 от
23.09.1996 г. по гр.д.№ 449/96 г., ІІ г.о., решение № 1024 от 26.11.1997 г. по
гр.д.№ 1404/97 г., ІІ г.о. но ВКС и др./. Обемът
и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните
съгласие (Решение № 15 от
11.02.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС). При тълкуването
на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и
грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. №
609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/ 06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г.
о. на ВКС, Решение № 70 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о.
ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС).
В случая страните не са уговорили детайлно съдържанието на задължението за
гледане и издръжка, а в договора задължението на приобретателя
е описано като „издръжка и гледане“, при което издръжката включва изцяло храна,
режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя
/без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение № 20/22.07.2015 по гр. д. №1853/2014
IV г. о. на ВКС). Следователно, липсват ограничения на задължението
на приобретателя и същият дължи цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи, в който смисъл са решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. №
609/2003 г., II г. о. на ВКС, решение № 26/ 06.02.2009 г. по гр. д. №
5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, решение № 70 от 05.07.2011 г. по гр. д. №
612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009
г. ІV г. о. на ВКС).
От
гласните доказателствени средства по делото съдът приема за
установено, че страните по договора не са живели в общо домакинство след
сключването на договора. От
доказателствата по делото не може да бъде обоснован извод, че по време на целия
период на действие на договора ответниците са полагали грижи за прехвърлителите и
им е осигурявана прехрана, облекло, отопление, издръжка в обем,
съответстващ на естеството на договора за гледане и издръжка. В тази
насока са особено значими показанията на свидтелките
Р.Д. и К.Д., които имат преки и непосредствени впечатления за ежедневния живот
на прехвърлителите. От показанията им
се установява, че до смъртта на прехвърлителят
С.П., включително във времето, през което същият е бил тежко болен, за
домакинството се е грижела изключително ищцата, като в последствие, след
смъртта на съпруга си, М. дори е изразявал разочарованието си от липсващите
грижи на ответниците. Двете свидетелки твърдят, че ответниците не
са осигурявали на М. П. необходимите лекарства и хранителни
продукти, а тя се е снабдявала с тях като ги е поръчвала на свои съседи, по
телефона на търговци, които и ги доставяли на място и в последствие, чрез своя
внук. Видно от показанията на свидетелката
Р.Д., когато ищцата е била в невъзможност да си пали печката сама,
свидетелката го е правила сутрин и
вечер. Свидетелката К.Д., за времето през което е изпълнявала длъжността Кмет на
с.С.е „пращала хора от социалните“ да помагат при нанасяне на закупените от ищцата дърва, като за
подреждане и цепенето им участвали и съседи, а в последствие, тази дейност се
осъществявала от нейният внук - С.. В този смисъл са и показанията на
свидетелката В.Д., които съдът внимателно анализира, с оглед евентуална
заинтересованост /като майка на ищеца С.П. и бивша снаха на ищцата М.П./, но
счита, че същите следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като се подкрепят
от останалия събран по делото материал. Беше установено от показанията на
свидетелите на ищцовата страна, че домът, в който е живяла
М.П. е бил винаги мръсен и пълен с бълхи от отглежданите котки, като от съществено значение в тази насока са и показанията на
свидетелите на ответната страна - св.П.„последната година и половина не сме
стъпвали при баба М., защото се погнусихме, такава мръсотия….“, а свидетелят Ц. „…Даже Д. с малки
деца идваха за по 10-15 дни и аз съм се чудил какво прави с децата в този бълхарник там. .....“. Същият свидетел споделя, че „…В.
идваше поне 2 пъти в годината….“, свид. П.заявява, че в
началото Д. и В. ходили по 4-5 пъти в годината, а останалите свидетели
на ищцовата страна, които живеят в непосредствена
близост до ищцата заявяват, че не познават В. и не са го виждали, но са виждали внукът С. свид.Д.: „…Или реже дърва или й носи на баба си
дърва…“. Установи се, че на прехвърлителката П. често не са достигали средства за
покриване на ежедневните й нужди, поради което направила версия в селския
магазин според св.Ц..
Не без
значение с оглед нематериалната страна на задължението за издръжка и гледане е
и обстоятелството, че ищцата се е оплаквала от липса на отношение на
ответника към нея, не е била доволна от него, което се установява и от
съдържанието на собственоръчно
написаното изявление от М.П.. От същото става ясно, че когато съпругът и се
разболял и трябвало да се закара в болница за кръвопреливане тя се обадила на В., но той отказал, понеже колата му не била в
изправност. „… Аз настоях сърдито и той дойде късно вечерта….“, като уточнява,
че след като са отишли в гр.Л., закупили кръв, за която В. платил 180.00 лева и
той си отишъл същия ден. От същите обяснения на ищцата се установява, че от
„…края на лятото до месец януари
2011г.“ електрическият бойлер бил
повреден и за да се изкъпят със съпруга си, топлила вода на печката. Установява
се, че В. е бил наясно с проблема, но все не намирал време да го отстрани, като
при едно от идванията си в гр.Троян, заедно със своя кръстник, закарал бойлер и
го сменил. Според ищцата, влязъл в
стаята за няколко минути и веднага тръгнал. „…Казвам му вуйчо ти ще почине, а
той отговаря – няма да почине, баба ми колко много време живя така…“, като се
установява, че след няколко дни прехвърлителят С.П. починал.
При анализ
на показанията на свидетелят Д.В.Д. с оглед евентуална заинтересованост, поради
наличие на родствена връзка – син на ответниците
съдът констатира противоречие досежно периодичността на посещенията им в с.***. „…През
2019 г., мога да кажа доста често ходихме. Всяка седмица е имало моменти, две седмици да не сме ходили, но доста често
сме ходили, като се установи, че за 2020
г. той лично е ходил 2-3 пъти „…може би..“, но не е сигурен …“. По нататък в
показанията си твърди, че „…Майка
ми, повечето пъти е с мен или с брат
ми….“, но отново не е сигурен че
през 2019г. се е срещал с майка си в
този имот лятото или есента. Настоящият състав счита, че показанията на
свидетелят съдържат данни за известен обем грижи, полагани от ответниците, които се основава главно на информация,
изхождаща от последните. Този свидетел,
понастоящем / 2021г./ е 19 годишен, а в показанията си свидетелства за лични и непосредствени
впечатления за неща, случили се преди 10 години „… много пъти баща ми е
предлагал на „…баба М.да
дойде в С., за да се грижим за нея, но
тя отказваше. Преди 10 години някъде
беше….“, т.е. тогава е бил на 9 години.
Настоящият
състав счита, че не без значение е и факта, че при смъртта и на двамата прехвърлители, ответниците не са
поели разходите свързани с погребение, помен, а по отношение на прехвърлителят С.П. – и с направата на паметник. Изложеното по-горе мотивира съда да приеме, че е налице виновно неизпълнение на
задължението на ответниците по процесния договор за издръжка и гледане, което е
значително с оглед интереса на кредиторите и което е основание за неговото
разваляне. Съдът,
съобразно съдебната практика счита, че договорът е единен и подлежи на разваляне изцяло,
когато неизпълнението на алеаторната престация -грижите и издръжката, уговорени за в
бъдеще не е незначително с оглед интереса на кредитора (Решение №
441/27.05.2009 г. по гр. д. № 486/2008 г., ІV ГО на ВКС, Решение №
327/25.02.2015 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 1205/2014 г., Решение №
20/22.07.2015 по гр. д. №1853/2014 IV г. о. на ВКС, Решение № 159/10.08.2015 по
гр. д. № 4124/2014 на ВКС, ГК, IV г. о.). По
тези съображения съдът намира, че предявеният от С.Т.П. с ЕГН **********,***,
в качеството му на заместваща страна
след смъртта на първоначалния ищец М.М.П. с ЕГН ********** иск за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен
с нотариален акт № с вх. per. № 1482, акт № 14, том VI, н.д. № 885/01.07.2009 год. на СВ при ТРС против В.Д.Д.
и Д.К.М., ЕГН ********** е основателен и следва да бъде
уважен, като договорът бъде развален за целият прехвърлен недвижим имот.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците
да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 1060 лв.,
представляващи държавна такса по делото, адвокатско възнаграждение и депозит за
вещо лице по допусната и приета съдебна експертиза.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ,
на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, по иск на С.Т.П. с ЕГН **********,***, в качеството му на заместваща страна след
смъртта на първоначалния ищец М.М.П. с ЕГН ********** изцяло сключения договор за продажба на недвижим имот
срещу гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт с вх. per. № 1482, акт № 14, том VI, н.д. № 885/01.07.2009 год. на СВ при ТРС, с който С. Т.П., ЕГН ********** и М.М.П., ЕГН ********** прехвърлят на В.Д.Д., ЕГН **********, недвижим имот, находящ се в
с.***, община Троян, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70500.509.92
/седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка, деветдесет и
две/ в с. ***, община Троян, област Л. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-20/24.03.2009 год. на Изпълнителния
директор на АГКК; Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот е от 17.08.2020 г.; Адрес на поземления
имот: с. ***, п.к. ***, ул. „***"; Трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застроянаве
(до 10 м.); Предишен идентификатор: Няма; Номер по предходен план: 92
/деветдесет и две/; Съседи: имот с идентификатор № 70500.62.116 /седемдесет
хиляди и петстотин, точка, шестдесет и две,
точка, сто и шестнадесет/; имот с идентификатор № 70500.509.870 /седемдесет
хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка, осемстотин и седемдесет/;
имот с идентификатор № 70500.509.2148 /седемдесет хиляди и петстотин, точка,
петстотин и девет, точка, две хиляди сто четиридесет и осем/; имот с
идентификатор № 70500.509.1900 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин
и девет, точка, хиляда и деветстотин/, заедно с построените в имота: 1. СГРАДА с идентификатор №
70500.509.92.1 /седемдесет хиляди и петстотин, точка,
петстотин и девет, точка, деветдесет и две, точка, едно/; Застроена площ 46
/четиридесет и шест/ квадратни метра; Брой етажи: 2 /два/; Предназначение:
Жилищна сграда - еднофамилна; 2. СГРАДА с идентификатор № 70500.509.92.2 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка,
деветдесет и две, точка, две/; Застроена площ 37 /тридесет и седем/ квадратни
метра; Брой етажи: 1 /един/; Предназачение: Друг вид сграда за обитаване; 3. СГРАДА с идентификатор №
70500.509.92.3 /седемдесет хиляди и петстотин, точка,
петстотин и девет, точка, деветдесет и две, точка, три/; Застроена площ 33
/тридесет и три/ квадратни метра; Брой етажи: 1 /един/; Предназначение: Хангар,
депо, гараж, срещу задължението на приобретателят да
поеме издръжката и гледането на прехвърлителите
докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до
сега, лично или с помощта на своите близки или трети лица, поради виновно неизпълнение на това
задължение от страна на В.Д.Д. и Д.К.М..
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН ********** и Д.К.М., ЕГН **********, да заплатят на
С.Т.П. с ЕГН **********,***, сторените
по делото разноски, съразмерно уважената част от иска, в размер на 1060.00
/хиляда и шестдесет/ лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на постановяването му.
Районен
съдия: