Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър А, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАХД
№33 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Териториална
Дирекция Северна Морска в Агенция „Митници”, депозирана чрез пълномощника Началник отдел „ПН” Дашева против
решение № 2146 от 26.11.2019 г. на ВРС, постановено по НАХД № 3547/2019г., по
описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 36 от
15.07.2019год. на с.д. Директор
на Териториална Дирекция Северна Морска в Агенция Митници, с което на „Примагаз” АД ЕИК ********* на основание
чл.110, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 200 /двеста/ лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон,
като се отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото
на спора, с което се потвърди процесното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. По
съществото на спора моли, решението на ВРС като неправилно да бъде отменено по
изложените в касационната жалба съображения за отсъствие на предпоставки за маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН
и бъде постановено ново по съществото на спора, с което бъде потвърдено
процесното НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба и отправя искане решението на първоинстанционния съд да бъде
оставено в сила. Сочи, че задълженото лице е декларирало дължимия от него
акциз, което показва, че е налице поведение за спазване данъчното задължение,
като субект по смисъла на закона. Освен това са налице обективни фактори и
обстоятелства, заради които задължението е изпълнено с два дни закъснение.
Подробно излага, че детски градини, училища, затвор, музеи, общината са дължали
на „Примагаз“ АД за четири месеца сумата в размер на 354 411.06лв. за
консумирано гориво. Очевидно е, че дружеството за целия този период, независимо
от задължението и неизпълнението на
държавата е продължило да захранва всички тези бюджетни учреждения. За пет
месеца дружеството е заплащало количеството разходвано гориво от общинските и
бюджетните учреждения. Въпреки, че е продължило да изпълнява задълженията си,
държавата чрез Агенция „Митници“ е решила да санкционира дружеството за
неплатен в срок акциз, независимо, че при първото постъпване на средства са
представени доказателства, че акцизът е платен. Счита, че
административнонаказателно производство изобщо не е следвало да се образува.
Дружеството няма други нарушения и е изпълнявало съвестно своите задължения.
Именно затова и законодателят е предвид такава възможност, при установени
обективни причини, а не с цел укриване на задължения да има възможност да не се
налага наказание. В този смисъл изводите на Районен съд-Варна са правилни и
законосъобразни, поради което отправя искане решението да бъде потвърдено.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че конкретният случай е типичен такъв,
който попада в приложното поле на чл.28 ЗАНН, поради което решението на ВРС като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
От фактическа страна пред ВРС е установено,
че на 08.04.2019год. дружество подало акцизна декларация за енергийни
продукти и електрическа енергия за месец
март 2019год. заведена с вх.№ BG002000/01-00378/08.04.2019год. за дължим акциз
в размер на 19 750.34лв. Посочената сума
била внесена по сметка на митническото учреждение на 18.04.2019год.
На 21.05.2019год. до дружество била изпратена
покана за явяване на негов представил, с оглед даване на обяснения досежно не внесен
в срок акциз по посочената декларация и съставяне на АУАН.
На 29.05.2019год срещу дружеството бил
съставен АУАН №31 за нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал.1, т.6 и ал.3 от ЗАДС, тъй като не внесло в срок до 14.04.2019год. дължимия акциз за месец март
2019год. с което било осъществило състава на чл. 110, ал.1 от същия закон.
Актът бил надлежно предявен и връчен, като представляващия дружеството го
подписал, вписвайки в него като възражение, че към датата на която е следвало
да бъде внесен акциза, дружеството не е имало обективна възможност да извърши
плащане, поради закъснели плащания към него от страна на бюджетни учреждения.
На 31.05.2019год. били подадени и писмени
възражения срещу акта, в които по същество се излагали доводи за маловажност на
същото основание неплащане от страна на
негови контрагенти бюджетни учреждения. Представен бил и списък на тези
учреждения с посочване на дължимата сума падеж и дати на плащане.
На 15.07.2019год. въз основа на акта, с.д.
директор на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ издал атакуваното НП като е
приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че „Примагаз”АД
е нарушило разпоредбата на чл.44, ал.1, т.6 и ал.3 от ЗАДС и на основание чл.
110, ал.1 от същия закон му наложил административно наказание имуществена
санкция в размер на 200лв.
За да отмени процесното
НП, ВРС приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат реквизити предвидени
в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В тях са посочени факти и обстоятелства, които в
достатъчна степен описват извършеното нарушение от обективна страна, посочени са обстоятелствата при които е било
извършено нарушението, както и нарушената законова разпоредба като е налице
пълно единство между фактическо и юридическо обвинение, поради което е приел,
че не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. По материалната законосъобразност на постановлението,
районният съд приема преценката на административнонаказващия орган за липса на
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за неправилна. ВРС е
приел, че в случая нарушението отговаря на критерия за по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. На първо
място, защото акциза е бил внесен по инициатива на наказаното дружество с
незначително закъснение (на втория ден след изтичане на срока) и в период
прехождащ значително установяване на нарушението и съставяне на акта. На
следващо място ВРС е отчел факта, че към 16.04.2019год. в сметката на
дружеството не е имало сума покриваща акциза, като към този момент е имал
длъжници с просрочени плащания към него като всички тези длъжници са институции
на държавна или общинска издръжка, а веднага след постъпване на сума покриваща
акциза същата е била преведена на митническото учреждение още в деня на
постъпването. Предвид горното е приел наличие на хипотезата на чл.28 от ЗАНН и извода,
че дружеството изобщо не е следвало да бъде наказвано, а само предупредено.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Правилна е преценката на ВРС, че АУАН и
атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи, съдържат предвидените
в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното
постановление на това основание. Безспорно се установи по делото, че от
ответника по касация не е спазен законовия срок да внесе дължимия акциз за
месец март 2019г.
По делото не е формиран спор между страните по
фактите. Спорът е правен и досежно приложението в случая на чл.28 ЗАНН. Действително ЗАДС определя в чл.
126б от ЗАДС маловажни случаи на определени нарушения, за които може да се
налага глоба с фиш, сред които нарушения не е това по чл. 110, ал. 1 от ЗАДС.
Горното не води на извод, че степента на обществена опасност на конкретното
нарушение не може да бъде преценявана по общия ред с оглед прилагане на чл. 28
от ЗАНН, и по ЗАДС изобщо няма маловажни случаи, за които тази разпоредба да се
прилага, а само такива, за които вместо санкция да се налага с наказателно
постановление, това да става с фиш.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. по тълкувателно дело № 1/2007г. на ОС на наказателната колегия на
ВКС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по
чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
деянието представлява ”маловажен” случай на административно нарушение деецът се
освобождава от административно-наказателна
отговорност и му се отправя предупреждение
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, от което произтичат определени законови
последици. Законовите критерии за преценка на ”маловажен случай” са дадени в
нормата на чл.93, т.9 НК, приложима съгласно препращането по чл.11 ЗАНН
и съдът следва да прецени степента на обществена опасност на процесното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗАДС. Независимо от
горното АНО, не се е съобразил с разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН. Не е
отчетен факта, че до този момент дружеството жалбоподател не е било наказвано
административно за неспазване на ЗАДС /липсват доказателства за влезли в сила
НП/, че констатираното нарушение е извършено за първи път, че декларацията е
била подадена, съответно плащането е било вече извършено към момента на
отпочване на административно-наказателното производство, т.е. задълженото лице
само е предприело действия по изпълнение на задължението си, макар и два дни
след изтичане на законовия срок и са били внесените дължими суми. Отделно от
горното не е взет предвид и факта, че към 16.04.2019год. длъжници с просрочени
плащания към него са институции на държавна или общинска издръжка, както и, че
не е била налична сума покриваща акциза. Не е отчетен факта, че още в деня на
постъпването на сума покриваща акциза същата е била преведена на митническото
учреждение. Наред с горното следва да се посочи, че нарушението е първо за
дружеството и след като е подал акцизната декларация в срок не е целял да се
укрие или да избегне плащане на задълженията си към държавата. Отразеното
състояние на нарушителя безспорно има отношение към забавата при изпълнение на
задължението, а оттам и приложението на чл.28, б.”а” от ЗАНН, и по-конкретно:
дали нарушителят следва да понесе административно наказание или да бъде
предупреден, че при повторно нарушение такова ще му бъде наложено, отчитайки
цялостното поведение на лицето, каквато преценка не е извършил АНО, както
правилно е приел първоинстанционния съд. Необходимо е било да се извърши съвкупната преценка на
всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и
дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и др. относими към
посочената разпоредба. В този смисъл е следвало да се извърши преценка,
както на специалната, така и индивидуалната превенция визирани в нормата на
чл.12 от ЗАНН, като настоящия състав на съда намира, че наложеното
административно наказание би имало по-скоро негативно към правовия ред въздействие,
отколкото поправително, възпитателно и възпиращо.
В изпълнение разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН
при определяне на наказанието административно наказващия орган е следвало да
вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
посочени от лицето още при връчване на АУАН, ако беше съобразил тази законова
разпоредба би се стигнало до извода, че в случая се касае за маловажен случай
на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл.28, б.
"а" ЗАНН и да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Касационната инстанция намира преценката на районния съд
за маловажност на нарушението за правилна и съобразена със събраните
доказателства, с оглед на което ВРС е приложил правилно материалния
закон и обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН.
При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2146 от 26.11.2019 г. на ВРС, постановено
по НАХД № 3547 по описа на ВРС за
2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: