№ 3290
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100504838 по описа за 2022 година
С решение от 18.11.2021 г. по гр.дело № 48157/2020 г., СРС, I ГО, 120
състав е отхвърлил изцяло предявените от М. П. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Плевен, ул. „****“ № **** срещу Върховен административен
съд/ВАС/, гр. София, бул. „****, представляван от председателя Г.Ч. чрез
пълномощник П.Д.- съдебен помощник във ВАС, осъдителни искове с правно
основание чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата в общ размер от 17 089
лв., от които 2 200 лв.- обезщетение за причинени материални вреди,
вследствие от засегнат субективен интерес в резултат на постановено
Определение по адм. дело № 1769/2017 г. на ВАС и 14 862 лв., в резултат на
постановено Определение по адм. дело № 9282/2018 г. на ВАС , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и претендирани 27 лв., представляващи такси
за заверени преписи, като неоснователни. Осъдил е М. П. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Плевен, ул. „****“ № ****, да заплати на Върховен
административен съд/ВАС/, гр. София, бул. „****, представляван от
председателя Г.Ч., сумата от 100 лв. за разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение и съдебно удостоверение, на осн. чл. 78, ал.
1
3 и ал. 8 от ГПК.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. П. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Плевен, ул. „****“ № **** с мотиви, изложени в пет
пункта, а именно: 1. постановеното решение представлява грубо нарушение
на правото на защита на ищеца и освобождаване на ответника ВАС от
отговорност, т.е. СРС е проявил колегиалност, 2. решението е обявено на
18.11.2021 г., но ищецът го е получил 4 месеца по-късно, което му дава
основание да предполага, че е манипулирано, 3. Според ищеца то е
редактирано, но не от районния съдия, а под нечий натиск, 4. Правен абсурд
и, че за два граждански иска е издадено едно решение „АМБЛОК“ и 5.
Представените от ищеца писмени доказателства са тотално игнорирани.
Заключението е, че съдиите на ответника и на СРС прилагат правото на
силата и извършват злоупотреба с власт. Моли съда да отмени обжалваното
решение като небезпристрастно и да бъдат уважени исковете му като в
европейско-правова институция.
Въззиваемата страна Върховен административен съд/ВАС/, гр. София,
бул. „****, представляван от председателя Г.Ч. не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
2
Предявени са искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1
ЗЗД от М. П. К., ЕГН ********** срещу Върховен административен съд, гр.
София за сумата от общо 17 089 лв., от които 2 200 лв. - обезщетение за
причинени материални вреди, вследствие от засегнат субективен интерес в
резултат на постановено Определение по адм. дело № 1769/2019 г. на ВАС и
14 862 лв., в резултат на постановено Определение по адм. дело № 9282/2018
г. на ВАС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и 27 лв., представляващи
такси за заверени преписи.
Ищецът М. П. К. твърди, че е извършено незаконосъобразно прекратяване на адм.
дело № 1080/2018 г. по описа на Административен съд-гр. Плевен, както и
незаконосъобразно прекратяване на адм. дело № 1769/2019 г. по описа на Върховен
административен съд и с тези действия горепосочените съдилища са нарушили правото му
на защита. Постановеното определение по адм. дело № 1769/2019 г. по описа на ВАС е било
оспорено от ищеца пред петчленен състав на ВАС, който е оставил без уважение искането
на М. П. К. по образуваното адм. дело № 12414/2019 г. Ищецът сочи, че през 2018 г. е
депозирал искова молба срещу Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Плевен, по която е
образувано адм. дело № 21/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, след
което същото е било прекратено. По повод прекратяването ищецът е подал частна жалба
пред ВАС, по която е образувано адм. дело № 3356/2018г., което дело се твърди, че е
прекратено и върнато на АС-гр. Плевен. С решението, което било постановено по адм. дело
№ 21/2018 г. по описа на Административен съд-гр. Плевен е обявено за нищожно
обжалваното от М. П. К. решение № 182/31.03.2000 г. на поземлена комисия-гр. Долни
Дъбник, но са били отхвърлени от съда претендираните от М. П. К. 11 562 лв. и 1 300 лв.
лихви. Ищецът е подал касационна жалба пред ВАС, по която е образувано адм. дело №
9282/2018 г. и с определение ВАС е оставил в сила решение № 21/2018 г. на АС-гр. Плевен.
Претендират се 17 089 лв., от които 2 200 лв. - обезщетение за причинени материални
вреди, вследствие на засегнат субективен интерес в резултат на Определение по адм. дело №
1769/2019 г. на ВАС и 14 862 лв., в резултат на постановеното Определение по адм. дело №
9282/2018 г. на ВАС, се оставя в сила решение № 21/2018 г. на АС - гр. Плевен. Ищецът
претендира и законна лихва, както и 27 лв., представляващи такси за заверени преписи.
Ответникът ВАС е депозирал в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, с който е
оспорил исковете като недопустими, а по същество неоснователни.
Съдът констатира следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства, включително
преписи от адм. дело № 1769/2017 г. на ВАС и от адм. дело № 9282/2018 г. на
ВАС се установява, че с определение от 20.12.2018 г. на АдмС- гр. Плевен е
3
оставено без разглеждане и е върната исковата молба на М. П. К. против НАП
за изплащане на обезщетение в размер на 1954 лв. за причинени имуществени
вреди от разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, издадена от
М.Т. - старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, офис
Плевен. Производството е прекратено. Определението е оставено в сила от
Върховния административен съд с Определение № 11470/26.07.2019 г. по
адм.д. № 1769 от 2019 г. Представено е решение № 418 от 19.06.2018 г. на
АдмС - Плевен, постановено по адм.д. № 21/2018 г., образувано по чл.1, ал.
1 от ЗОДОВ по искова молба, подадена от М. П. К. срещу ОД „Земеделие“,
гр. Плевен. Претендирани са вреди в размер на 8523 лв. от конфискувана
10.857 дка земеделска земя и за пропуснати ползи от същата земя и законната
лихва върху тях. С решението е обявено за нищожно решение №
Д182/31.03.2000 г. на ПК - гр. Долни Дъбник, с което на П.К.Ц. от с. Горни
Дъбник, общ. Долни Дъбник, е определено право на обезщетение за признато,
но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва
10.875 дка, III категория, с решение № Д-ОБ от 13.01.2000 г. по чл. 19, ал.6 от
ППЗСПЗЗ. Със същото решение е отхвърлен иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 8523 лв. и пропуснати ползи в
размер на 11 562 лв. и законната лихва върху тях. Решението е влязло в сила
на 30.01.2020 г. Ищецът е подал жалба срещу решението по адм.дело №
21/2018 г. на Административен съд - гр. Плевен в частта, с която е отхвърлен
иска му за пропуснати ползи в размер на 11562 лв. и законна лихва от 1300
лв., по която е образувано адм.д. № 9282/2018 г. на ВАС. В жалбата се
твърди, че жалбоподателят бил противозаконно лишен от възможността да се
разпорежда и печели от 10.857 дка земя, на която е единствен жив наследник.
От договора за аренда било видно, че на година имал пропуснати ползи в
размер на 11562 лв. (= 60 лв. х 10.857 дка). С Решение № 1543 от 30.01.2020 г.
по адм. д. № 9282/2018г. Върховният административен съд, Трето отделение е
оставил в сила обжалваното решение № 418 от 19.06.2018 г. по адм.д. №
21/2018 г. на АдмС- Плевен в обжалваната част. В мотивите към решението е
прието, че вредите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на
пълно доказване по реда на чл. 153 и чл. 154 от ГПК във връзка с §1 от
ЗОДОВ. Прието е, че в хода на съдебното производство пред АдмС –
гр.Плевен, ищецът не е провел доказване с преки доказателства, създаващи
сигурно убеждение в съществуването на подлежащия на доказване факт и
необходими да обезпечат успешно главно доказване, че за процесния период
е била налична реална възможност от реализиране на приходи от имота.
Съдът се е позовал и на Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по
тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС относно пропуснатите
ползи.
С Определение № 11470/26.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1769/2019 г.
на ВАС е оставено в сила Определение № 1722 от 20.12.2018 г. по адм.д. №
1080/2018 г. по описа на АдмС-Плевен, с което е оставена без разглеждане
искова молба на М. П. К. против НАП за изплащане на обезщетение в размер
4
на 1954 лв. за причинени имуществени вреди от разпореждане за изпълнение
на запорно съобщение, издадено от М.Т. - старши публичен изпълнител при
ТД на НАП-Велико Търново. ВАС е изложил мотиви, че по делото не са
налични доказателства за проведено производство по чл. 266 от ДОПК, което
да е приключило с отмяна на незаконосъобразни действия на публичен
изпълнител по налагане на запори и процедури по събиране на сума от
1679.68 лв. Оределението е обжалвано пред петчленен състав на ВАС и по
адм.д. № 12414/2019 г. ВАС е оставил без уважение искане за предоставяне
на правна помощ и без разглеждане частната жалба срещу Определение №
11470/26.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1769/2019 г. на ВАС.
От правна страна:
Относно искове по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Както е посочено в определение № 425 от 18.09.2017 г. по ч.гр.д. № 3490/2017
г., Г.К., IV Г.О. на ВКС отговорност за вреди от дейност на правозащитни
органи, извън случаите уредени в ЗОДОВ се осъществява по реда на чл. 49
ЗЗД по иск, предявен срещу правозащитния орган. В този смисъл е и
определение № 707 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 1435/19 г., III ГО на ВКС.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-
ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да
носи уредената в чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност
за виновното деяние (действие или бездействие). Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на
ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, Постановление № 7/1959г. на
5
Пленума на ВС.
Ищецът твърди, че по двете производства, проведени във ВАС по негови жалби и
завършили с издаване на посочените съдебни актове, са постановени при прилагане на
закони в негов ущърб, игнориране на тези, които разрешават уважаване на исковете му,
отказ от справедлива и безпристрастна съдебна защита, при нарушаване правото на защита,
довело до причиняване на твърдените от него вреди. Според ищеца, спрямо него било
извършено поръчково съдебно производство, злобно и тенденциозно му била отказана
съдебна защита, бил рекетиран при подаване на частната касационна жалба да бъде
приподписана от адвокат и да внесе държавна такса от 30 лв. по сметка на ВАС.
За да възникне притезателното право на увредения срещу ВАС за обезвреждане на
неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на
възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл.45, ал.1 ЗЗД,
т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа от ВАС чрез своето действие или бездействие.
От приложените писмени доказателства не се установява противоправно поведение
на лица, на които ответният съд е възложил определена работа. По двете дела на ВАС са
проведени производства по касационно обжалване, в това число и пред петчленен състав.
Актовете на съда са влезли в сила, а съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК, влезлите в
сила решения са задължителни за съда, който ги е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България, поради което не могат да бъдат обсъждани в
настоящото производство относно тяхната законосъобразност, правилност или допустимост.
Освен това, ищецът следва да докаже чрез пълно и главно доказване описаните в
исковата молба противоправни действия или бездействия на служители на ответната
институция ВАС, настъпилите материални вреди за ищеца и техния размер, наличие на
причинна връзка между деянието (противоправните действия или бездействия на служители
на ответника) и вредите (за които се твърди, че са настъпили за ищеца). По делото не
проведено такова пълно и главно доказване, не са установени противоправни действия или
бездействия както на членовете на съдебните състави, разгледали процесните дела и
постановили съответните актове, така и на други служители на ответния съд. Наличието на
такива не се презюмират, а подлежат на доказване от страната, която ги твърди, ищеца. Не
са доказани и другите елементи на сложния фактически състав на деликта, посочени по-
горе, както и размера на твърдените вреди. След като по делото не е доказано
противоправно действие или бездействие на служител или служители на ответника, то
липсва една от задължителните кумулативно изискуеми от закона предпоставки за
реализиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, обосноваваща
неоснователността на исковата претенция само на това основание. Недоказани се явяват
твърденията във възивната жалба, че постановеното решение представлява грубо нарушение
6
на правото на защита на ищеца и освобождаване на ответника ВАС от отговорност, т.е. СРС
е проявил колегиалност, че решението е редактирано, но не от районния съдия, а под нечий
натиск, че представените от ищеца писмени доказателства са тотално игнорирани, че е
осъществена злоупотреба с власт.
Що се отнася до твърдението, че решението е обявено на 18.11.2021 г., но ищецът го
е получил 4 месеца по-късно, което му дава основание да предполага, че е манипулирано, то
от приложеното по делото съобщение е видно, че ищецът е бил търсен на три дати,
последната на 31.12.2021 г., но не е бил намерен, според отбелязването на длъжностното
лице. В з.з. на 08.02.2022 г., съдът е резолирал призовкарят да събере сведения дали лицето
живее на адреса, напуснал ли го е, като се посочат имената на лицето, дало сведенията. На
11.02.2022 г., ищецът е отправил „питане“ до СРС за решението, като на 15.03.2022 г.,
същото му е било връчено лично. Що се отнася до заявеното жалбоподателя/ищец наличие
на правен абсурд, че за два граждански иска е издадено едно решение „АМБЛОК“, то това
сочи само за непознаване на материалните и процесуални закони и боравене с термини,
чието значение явно не се познава /няма термин „АМБЛОК“/.
На основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.11.2021 г. по гр.дело № 48157/2020 г.
на СРС, I ГО, 120 състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7