Р
Е Ш Е Н
И Е
София, 29.07.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 13.07. две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
при
секретар Х. Б., с участието на прокурор от СОП – С.Т., след като изслуша
докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 35 по описа за 2020 година и за да се произнесе , взе
предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с жалба от В.С. защитник на подсъдимия Г.Б.И. срещу
присъда № 29 / 07.12.2020г., постановена по НОХД № 478 /2015г. по описа на РС- С.,
по силата на която съдът е :
признал подсъдимия Б.Г.Б., роден на *** ***, българин,
български гражданин, е постоянен адрес ***, живущ ***, разведен, осъждан, със
средно образование, не работи, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
31.01.2015 г., около 05,30 ч. в к. к. „Б.“, Община С., в хотел „С.“, стая № .,
в съучастие като извършител със съизвършителя Г.Б.И. ***, е отнел чужда движима
вещ - 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung“, модел ,,SM - G900F“ на стойност
1120 лв. от владението на Т. Р. Д., гражданин на В., е намерение противозаконно
да я присвои, като е употребил за това сила - престъпление по чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1
/една/ година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на
така наложеното му наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизането на
присъдата в сила и го е признал ЗА НЕВИНЕН в това предмет на деянието му да са
и 1 бр. мемори карта, марка „Samsung“, е 64 гигабайта памет, на стойност 99
лв., както и сумата 250 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК, като го е оправдал по обвинението престъплението по чл.
198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК да има за предмет тези движими вещи.
-признал е подсъдимия Г.Б.И., роден на *** ***, българин,
български гражданин, е постоянен и настоящ адрес ***, неженен, неосъждан, със
средно образование, не работи, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
31.01.2015 г., около 05,30 ч. в к. к. „Б.“, Община С., в хотел „С.“, стая № .,
в съучастие като извършител със съизвършителя Б.Г.Б. ***, е отнел чужда движима
вещ - 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung“, модел ,,SM - G900F“ на стойност
1120 лв. от владението на Т. Р. Д., гражданин на В., с намерение противозаконно
да я присвои, като е употребил за това сила - престъпление по чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1
/една/ година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на
така наложеното му наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизането на
присъдата в сила и го е ПРИЗНАЛ ЗА
НЕВИНЕН в това предмет на деянието му да са и 1 бр. мемори карта, марка
„Samsung“, с 64 гигабайта памет, на стойност 99 лв., както и сумата 250 лв.,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението
престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК да има за предмет
тези движими вещи.
В тежест на подсъдимите в условията на разделност са
възложени съдебните и деловодни разноски, направени в двете фази на
наказателното производство.
Присъдата, в осъдителната и част е обжалвана от
защитника – адв. В. С., първоначално с бланкетна жалба, лишена от конкретика.Впоследствиер
в допълнение излага допълнителни писмени съображения, съставляващи неразделна
част от жалбата, в които се съдържат оплаквания за необоснованост на
фактическите изводи от доказателствата, неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на
доказателствата и изграждане на вътрешното убеждение на съда, които са довели
на практика до неправилни фактически изводи и неправилно приложение на
материалния закон.Допусната е непълнота
на доказателствата, като в нарушение на принципа на устност и непосредственост
в същинската фаза на съдебното следствие не е проведен разпит на пострадалия от
престъплението – английския гражданин Т. Д. . Не е изпълнено процесуалното
задължение фактическите съображения да почиват на анализ на цялата
доказателствена съвкупност, като съдът е основал присъдата си на показанията на
трима свидетели- Г., Б. и Г., които са кредитирани частично. Защитникът възразява против извода на съда за липса на
упражнено полицейско насилие над св. Б. и изтръгване на принудителни показания
в интерес на обвинението от органи на досъдебното производство, прави собствен
анализ на доказателствата и излага фактически изводи, на базата на което
отправя искане към съда за отмяна и за постановяване на нова присъда- оправдателна
за подсъдимия.
В съдебно заседание защитникът поддържа
оплакванията си и доводите, които ги обосновават. В заседание по същество на
делото моли да бъде отменена присъдата, като неправилна, незаконосъобразна и
постановена при непълнота на доказателствата.
Към това становище изцяло се
присъединява подсъдимият И..
В последната си дума моли да бъде
оправдан.
Подсъдимият Б. и защитникът му –адв. К.
Р., заявяват, че са доволни от присъдата и не желаят да се присъединят към
жалбата.
Заключението на представитяля на СОП е
че следва присъдата на РС С. да се потвърди като правилна и законосъобразна,
съдът е обсъдил подробно и е подложил на анализ
всички доказателства като е достигнал до правилен извод за виновността
на подсъдимите. Доказателствата от най- различни доказателствени групи- протокол
за претърсване на помещението на нощен бар „Б.“, ведно с изземване на
инкриминираната вещ –мобилен телефон, протоколи от проведени разпознавания на
подсъдимите от страна на пострадалия, осъществени в съответствие с правилата по
НПК, свидетелски показания, преценени и анализирани от съда в съответствие с
правилата на изграждане на вътрешно убеждение водят до един единствен извод- за
авторството и виновността на подсъдимите. Наложените наказания са справедливи и
в рамките на закона.
Въззивният съд като разгледа жалбата на
заявените основания, след като осъществи цялостен служебен контрол по
чл.314,ал.1 НПК по отношение на обжалваната присъда, в съответствие с
приложимите норми от материалния и процесуалния закон, намери за установено
следното:
Жалбата и съдържащите се в нея упреци
спрямо процесуалната и доказателствено –аналитична дейност на съда, постановил
обжалваната присъда не биха могли да бъдат споделени, същите са лишени от
основание и не намират опора в доказателствата по делото.
При постановяване на обжалваната
присъда РС С. е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно
е ангажирал отговорността на подсъдимия Г.И. по обвинението, към което е бил
привлечен да отговаря – грабеж -по чл. 198,ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК.
Фактическата обстановка, изложена от
първия съд изцяло се споделя и от настоящата инстанция, като обоснована по
непораждащ съмнение начин от достатъчно годни доказателства, събрани в
съответствие с правилата за събиране на доказателствата, визирани в
процесуалния закон и при стриктно съблюдаване на правата на подсъдимите и на
техните защитници :
Към 31
януари 2015 г. бар „Б.” в к. к. „Б.”, Община С. представлявал нощен бар с
програма от еротични танци, изпълнявани от танцьорки. Заведението било
стопанисвано от Николинка Рачева, но фактически негов управител бил синът й -
подсъдимият Б.Б., който прекарвал в него почти всяка нощ и бил известен на
персонала като негов шеф. Подсъдимият Г.И. изпълнявал функциите по охрана на
заведението, а свидетелите П. Б. и С. Г. били ангажирани да привличат
посетители като „викачи”. Еротичната танцова програма в заведението била
изпълнявана от няколко танцьорки, сред които и свидетелката Н.Г., която
започнала работа там в последните дни на месец януари 2015 г.
В края на месец януари 2015 г. свидетелят Т. Р. Д.,
гражданин на В., бил на почивка в к. к. „Б.” и отседнал в хотел „С.” в стая № ..
В нощта на 30 срещу 31 януари 2015 г. св. Д. посетил
заедно със свои приятели няколко нощни заведения в к. к. „Б.”, в които те
консумирали алкохол. На 31.01.2015 г. след полунощ същият отишъл заедно с един
от приятелите си и в бар „Б.”, където също консумирал алкохол. По това време
поде. Б. бил в заведението. От сервитьора, който обслужвал поръчките на св. Д.,
последният разбрал, че това е „шефът”. Свидетелката Г. също била в заведението
и танцувала.
Около 04,00 ч. - 05,00 ч. св. Д. установил контакт със
св. Г. и двамата се разбрали тя да го придружи до хотелската му стая и да му
предостави интимна компания срещу заплащане. Свидетелят Д. изчакал Г. да се
преоблече и след като платил сметката си, двамата напуснали заведението и
отишли в стаята му в хотел „С.”. Там св. Г. танцувала (първоначално облечена, а
впоследствие само по бикини), след което имала със св. Д. кратко интимно
общуване.
След около 10-15 минути св. Г. и св. С. Г. провели
телефонен разговор, в хода на който тя го уведомила за номера на хотелската
стая, в която се намира, както и че чужденецът не я пуска да си върви, въпреки
че уговореното време за компанията й било свършило. От своя страна св. Г.
съобщил тези обстоятелства на поде. И., който по това време бил в бар „Б.”
заедно с поде. Б.. Двамата подсъдими се отправили към хотел „С.” и тъй като св.
Б. се намирал пред друг бар в курорта, поде. Б. му казал да ги чака пред входа
на хотела, за да превежда при разговор с англичанин, който не си бил платил
сметката.
Около 5-10 минути след това на вратата на хотелската
стая на св. Д. се почукало. Той отключил вратата и когато я открехнал видял, че
пред стаята в коридора стоят подсъдимите Б. и И., както и свидетелят Б..' Б.
блъснал отворената врата навътре и влязъл в стаята заедно с поде. И..
Подсъдимият И. започнал да нанася на св. Д. удари с ръце по главата и тялото, а
последният отстъпвал назад към вътрешността на стаята. След няколко удара св. Д.
паднал на пода до дивана в стаята и започнал да предпазва с ръце лицето си от
ударите. Подсъдимият И. взел от масата мобилния телефон на св. Д., след което
той, поде. Б. и св. Г. излезли от стаята и заедно със св. Б. си тръгнали.
След като напуснали хотел „С.” двамата подсъдими
заедно със свидетелите Б. и Г. се върнали в бар „Б.” и въпреки че заведението
вече не работело, Б., И. и Б. пили алкохол. Там поде. И. споделил „как го
резнах тоя”, а поде. Б. се смеел.
Междувременно св. Д. слязъл на рецепцията на хотел „С.”
и споделил какво се е случило, но не могъл да си спомни наименованието на бара,
откъдето си тръгнал със св. Г. и затова отишъл до бар „Б.”, където почукал
няколко пъти на прозореца. Вътре в заведението били подсъдимите Б. и И. и
свидетелят Б., но то било заключено и те не му отворили, а и той не ги видял и
затова се върнал обратно до хотел „С.”. В бар „Б.” подсъдимият И. извадил от
джоба си мобилен телефонен апарат, черен на цвят и го захвърлил към сепаретата
на заведението. В хотел „С.” св. Д. отново разговарял със служителка на
рецепцията, но останал с усещането, че тя не е твърде убедителна в уверенията
си, че ще повика полиция и затова се качил в стаята си.
При извършено на 31.01.2015 г. претърсване в бар „Б.”
в к. к. „Б.” зад гърба на сепаре, на пода до южната стена, на 120 см. от
източния й край, е намерен и иззет като веществено доказателство черен на цвят
мобилен телефонен апарат марка „Samsung”, модел ,,SM - G900F”, със сериен номер
RF8F31APY3X и с IMEI 352558/06/639131/0. При изземването на апарата е установено,
че местата в апарата, определени за поставяне на СИМ-карта и на карта-памет
Micro SD са празни. От заключението по назначената на досъдебното производство
оценителна експертиза се установява, че стойността на 1 бр. мобилен телефон
марка „Samsung”, модел ,,SM - G900F”, закупен през 2014 г., към 31.01.2015 г. е
1120 лв., а стойността на 1 бр. мемори карта, марка „Samsung” с 64 гигабайта
памет е 99,90 лв.
Според заключението на експерта д-р Златко Колев по
назначената на досъдебното производство медицинска експертиза, от материалите
по делото се установява, че св. Т. Д. е получил едно охлузване в областта на
лявата буза, което е резултат на тангенциалното действие на твърд тъп или
тъпоръбест предмет и може да се получи при удар с юмрук според твърденията на
самия пострадал. При прочитане на заключението му пред съда вещото лице
разяснява, че размерът на охлузването сочи, че то е причинено от един удар, но
не може еднозначно да се определи дали други удари изобщо не са нанасяни на
пострадалия или такива са му били нанесени, но са били с по-малка сила и не са
оставили следи. Размерът на охлузването също така сочи, че предметът, който го
е причинил, е с малка контактна площ, като е възможно то да се получи както при
удар на предмета върху бузата, която област обхваща меките тъкани, разположени
под долния ръб на очните орбити надолу към долната челюст, така и при удар на
бузата в такъв предмет. Според експерта, падане от собствен ръст върху терена
би причинило едно прохлузване на лицето и нараняването с размери, които биха
били по-големи от констатираните при пострадалия.
Подсъдимият Б.Г.Б., с ЕГН **********, е роден на 10
юни 1975 г. в гр. С., български гражданин, с постоянен адрес:***, живущ ***,
разведен, осъждан, със средно образование, не работи.
Подсъдимият Г.Б.И., с ЕГН **********, е роден на *** ***,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, неосъждан, със
средно образование, не работи.
Неоснователен и лишен от опора в доказателствата е
упрекът на защитата спрямо доказателствено-аналитичната и логическа дейност на съда по установяване
на релевантните факти.
Настоящият съд е на мнение, че същата е в пълно и
цялостно съответствие с правилата по НПК за изграждане на вътрешно убеждение и
прилагане на житейската и формалната логика. В повече от критерия, на
обоснованост и аналитичност, на които следва да съответства обосноваността на
приетите от съда факти спрямо доказателствата, съдът е изследвал и е дал оценка на годност, надежност, достатъчност и
достоверност на всяко едно от доказателствата, преценявайки го коректно- в
съответствие с действителния му смисъл, както и
са изследвани сложните му връзки на взаимодействие- на антагонизъм или
на синхроничност- подкрепяне с останалите –такива – доказателства и
доказателствени средства от различни доказателствени групи по НПК.
По този начин,
на основата на задълбочено, всеобхватно и аналитично изследване на
доказателствената съвкупност са изградени верни фактически изводи за
авторството и виновността на двамата подсъдими –И. и Б. – като единствено
възможни и непораждащи колебание или съмнение.
В тази връзка, не би могъл да бъде споделен като
коректен упрека за непълнота на доказателства във връзка с решението на съда да
не бъде пряко разпитан пострадалия- английския гражданин Т. Д., за когото са
съществували обективни причини, възпрепятстващи неговото явяване пред
РС.Същевременно, съдът изследвайки приобщените му показания при разпита му и
при разпознаването от досъдебното производство е дал убедителен и аргументиран
отговор защо това не се и налага от гледна точка на установяване на обективната
истина, предвид преценката, че показанията на пострадалия, за съществени
обстоятелства са правдиви, безпристрастни и категорични, базиращи се на верни възприятия
и интерпретацията им за случилото се, независимо от динамичния и стресов
характер на нападението срещу него и на повлияването на възприятията му от
консумирания алкохол по-рано същата вечер. Както и кореспонденцията им с други,
независими от него доказателствени източници.
В тази връзка следва да се отбележи, че принципа на
устност и непосредственост на събиране на доказателства в същинската фаза на
съдебното следствие, прогласен като основно начало в наказателния процес, няма
самостойно значение, а само доколкото е в подкрепа и обслужва принципа на
установяване на обективната истина /посредством осигуряване на непосредствени
възприятия и възможност за поставяне на въпроси/ и не бива да се прилага във
вреда на последния, както и в противоречие с останалите начала- пр. с принципа
за приключване на наказателното производство в разумен срок.
В този смисъл, първият съд е изложил верни, логически и
доказателствено обосновани съображения, по каква причина не се налага пряко да
бъде разпитан пострадалия, към които настоящата инстанция изцяло се
присъединява, като категорично не е налице доказателствена непълнота, твърдяна
от защитата.
Въззивният съд преценя като лишени от обективност,
опора в доказателствата и в приложимите норми от процесуалния закон,
оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на правните и фактически
изводи.
Обратното- както по-горе бе отбелязано – приетото от
съда въз основа на доказателствата от правна и фактическа страна, не само
съответства, но и надхвърля критериите, заложени в НПК за качество,
обоснованост и убедителност на съдебните мотиви.
Съдебната практика на върховния съд, систематизирана
през годините константно се произнася, че щом са осъществени двата елемента на
отнемането и принудата на съставното престъпление, за квалификацията грабеж е без значение, наличието на друг изначално личен мотив при саморазправата и
прилагането на насилието спрямо пострадалия.
Постановеното наказание е справедливо – в рамките на
закона, както и в рамките на поисканото от представителя на РП- С. прилагане на
чл.55, ал.1, т.1 НПК, което съдът е обосновал в мотивите към обжалваната
присъда.
При цялостната проверка по чл.314,ал.1 НПК въззивният
състав констатира, че е постановена законосъобразен, правилен и обоснован
съдебен акт, поради което и единственото законосъобразно процедиране от страна
на настоящата инстанция се свързва с потвърждаването му и отхвърлянето на
жалбата на подсъдимия.
Предвид изложеното и на осн .чл. 334,т.6 и чл.338 НПК
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №29/
7.12.2018г. , постановена по НОХД № 478/ 2015г. по описа на РС – С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.