Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като разгледа
докладваното от съдията Желязкова гр.д. № 2708/2020 г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Предявен е
частичен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД- иска се да се осъдят ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сума в размер на 58 798,57 евро, съставляваща част от
дължима главница по договор за кредит № 343-30/2008 г. Продукт Нов Алфа кредит
за покупка, строителство и ремонт от 11.04.2008 г. в общ размер на 113 400
евро, ведно със законната лихва върху предявената част от вземането, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за
сумата от 847,44 лв., претендирана на основание същия договор и
съставляваща разноски за подновяване на ипотека.
ИЩЕЦЪТ- „Ю.Б.“ АД,
ЕИК*********, чрез процесуалния си представител адвокат В.И.П. от
САК твърди, че на 11.04.2008 г. е подписан Договор за кредит № 343-30/2008
Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт, между Алфабанка клон
България КЧТ, чийто правоприемник е „Ю.Б.“ АД, като кредитодател и Д.О.Ф. (D. O. F.) като
кредитополучател, действащ чрез пълномощника си В. П.Д., упълномощен с
пълномощно, заверено на 27.02.2008 г. от Н.М.П., нотариус от Саутхемптън,
Англия, Великобритания, както и с поръчителство от К.Л.Ф. (K.L. F.), действаща
чрез пълномощника си В. П.Д.. Излага, че по
силата на договора за кредит кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 113 400,00 евро - чл. 1 от Договора.
Съгласно същия член кредитът се отпуска с цел покупка и довършителни дейности.
Сумата от 20 000,00 (двадесет хиляди) евро се отпуска за покупка на следния
недвижим имот, представляващ Апартамент 2Т, находящ се в град Китен, община
Приморско, Бургаска област, с площ на от 53,18 кв.м. (петдесет и три цяло и
осемнадесет стотни квадратни метра), заедно със съответните 3,912 % (три цяло и
деветстотин и дванадесет хилядни процента), равняващи се на 10,56 кв.м. (десет
цяло и петдесет и шест стотни квадратни метра) идеални части от общите части на
сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
имота, в който е построена сградата - чл. 1.1 от договора за кредит. Сумата от 34
900,00 (тридесет и четири хиляди и деветстотин) евро е за довършителни дейности
на посочения по-горе имот - чл. 1.2 от договора. Сумата от 23 000,00 (двадесет и три
хиляди) евро се отпуска за покупка на следния недвижим имот, представляващ
Апартамент 3/Т, находящ се в град Китен, община Приморско, Бургаска област, с
площ на от 49,73 кв.м. (четиридесет и девет цяло и седемдесет и три стотни
квадратни метра), заедно със съответните 3,886 % (три цяло осемстотин осемдесет
и шест хилядни процента) идеални части от общите части на сградата, равняващи
се на 10,49 кв.м. (десет цяло и четиридесет и девет стотни квадратни метра),
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който
е построена сградата - чл. 1.3 от договора за кредит. Сумата от 35
500,00 (тридесет и пет хиляди и петстотин) евро се отпускат за довършителни
дейности на посочения имот — чл. 1.4 от договора за кредит. Съгласно чл. 2 от договора кредитополучателят следва да изплати отпуснатия
кредит в срок от 20 години, включващ 12 месеца гратисен период, считано от
датата на първото усвояване. По време на гратисния период кредитополучателят
заплаща само лихвите. Съгласно чл. 4 от договора за усвоените суми по кредита
кредитополучателят заплаща годишна лихва. Съгласно чл.
4.1 от договора за първата година от срока на договора кредитополучателят дължи
фиксирана лихва в размер на 3,9 % (три цяло и девет десети процента), а за
останалия период на погасяване на кредита -плаващ лихвен процент в размер на
дванадесетмесечен ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 2 % (два процента).
Наказателната лихва за просрочие и при предсрочна изискуемост е съгласно общите
условия, неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл. 5
от договора кредитополучателят дължи и следните такси: - Такса за разглеждане
на документите за кредит в размер на 20,00 (двадесет) лева; - Такса за
управление и обработка на кредита, като размерът за първата година от договора
е 1 % (един процент) върху размера на разрешения кредит, но не по-малко от 100
(сто) евро, платима при подписване на договора за кредит; за останалия период
от срока на договора размерът на таксата е 0,5 % (нула цяло и пет десети
процента) върху остатъчния размер на разрешения кредит, но не по-малко от 10
(десет) евро;- Такса за предсрочно погасяване в размер на 3 % (три
процента)върху предплатения размер на кредита, приложима през първите пет
години от срока на договора;- Такса при предоговаряне условията на кредита в
размер на 0,5 % (нула цяло и пет десети процента) върху остатъка по кредита. Съгласно чл. 6.1 от договора погасяването на кредита се извършва на 228
(двеста двадесет и осем) месечни анюитетни вноски, от които последната е
изравнителна, включващи главница и лихва. Първата погасителна вноска е дължима
на същото число на месеца, един месец след датата на усвояване или след
изтичане на гратисния период, а всяка следваща погасителна вноска е дължима на
същото число всеки следващ месец до пълното погасяване на кредита. Когато
падежът е в неприсъствен ден, кредитополучателят следва да изплати дължимата
сума в последния ден преди падежа. В разпоредбата на чл. 7 от договора
са посочени обезпеченията по кредита съставляващи ипотеки върху двата закупени
недвижими имота. Ищецът излага, че кредитополучателят е извършил
частични плащания по договора за кредит, след което на 18.06.2009 г. е преустановил изпълнението на
задълженията си по него. Съответно намира, че са налице обективните
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като обявява
предсрочната изискуемост с връчването на преписа от исковата молба. Сочи, че
общият размер на задълженията по договора е както следва: 113 400,00 EUR - непогасена главница; 26 002,88 EUR -
общо дължими възнаградителни лихви по
договора за кредит; 13 585,56 EUR –
общо дължими мораторни/наказателни
лихви по договора за кредит; 4
863,45 EUR - общо дължими такси по договора за кредит; 1 143,25 EUR – общо дължими имуществени застраховки; 847,44 BGN - общо дължими нотариални разноски за подновяване на ипотеката. В настоящето
производство предявява само частичен иск за главницата в размер на 58 798,57
евро и изцяло за сумата от 847,44 лева такси за подновяване на ипотека.
Претендира и присъждане на законна лихва върху предявената част от главницата
за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИЦИТЕ- Д.О.Ф., роден на *** г. в гр.
Саутхемптън, Великобритания, гражданин на Великобритания, и К.Л.Ф., родена на ***
г. в гр. Саутхемптън, Великобритания, гражданка на Великобритания, двамата чрез
адвокат П.А.Г. от САК, не оспорват твърденията на ищеца за сключване на
процесния договор за кредит, както и за спиране на изпълнението на задълженията
по него, считано от сочената от ищеца дата. Въпреки това твърдят, че не дължат
претендираните суми поради погасяването им по давност. В тази връзка излагат,
че кредитът вече е бил обявен за предсрочно изискуем преди подаването на
настоящата искова молба с уведомление, което им е връчено на 02.12.2011 г. С
оглед на това намират, че към настоящия момент е изтекла петгодишната давност
за предявяване на вземанията по съдебен ред. Отделно от това ответникът К.Л.Ф.
твърди, че доколкото е поръчител по договора, то спрямо нея е изтекъл
предвиденият в чл. 147, ал.1 ЗЗД преклузивен срок.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи,
намира за установено следното:
Между
страните не се спори, а се установява и от приетите по делото доказателства, че
между праводателя на ищеца Алфа банка -
клон България и ответника Д.О.Ф. е сключен Договор за кредит № 343-30/2008
Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт. По силата на същия
банката е приела да предостави на кредитополучтаеля кредит в размер на 113 400
евро за покупка и довършителни дейности за два недвижими имота, като за
обезпечение на кредита върху тях е учредена ипотека. Уговорено е кредитът да се
издължи за срок от 20 години, като първите 12 месеца са гратисен период, в
който кредитополучателят заплаща само дължимата лихва. Възнаградителната лихва
по кредита е уговорена като фиксиран лихвен процент от 3,9% годишно за първата
година от срока на кредита, а за останалия период – плаващ лихвен процент,
образуван от 12-месечния EURIBOR плюс фиксирана надбавка от 2%.
Погасяването на кредита е уговорено на 228 анюитетни месечни вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора.
В
чл.7 от договора е установено, че кредитът се обезпечава освен с ипотеките
върху недвижимите имоти и с поръчителство от страна на втория ответник К.Л.Ф..
Съгласно чл.9
от Общите условия на Алфа банка - клон
България са неразделна част от договора, но същите не са приложени като
доказателство по делото.
По делото са
представени доказателства за подновяване на 03.04.2018 г. на вписването на учредената за обезпечаване
на вземанията по процесния кредит ипотека върху недвижимите имоти, за
закупуването на които е отпуснат процесния кредит.
Установява се
от приетото по делото Уведомително писмо с изх. номер 2234/03.11.2011г. на Алфа
Банка клон България, представено от ответниците, че със същото банката е
уведомила ответника Д.О.Ф. относно неговата забава за заплащането на дължими по
договора вноски по сключения договор за кредит. В тази връзка банката се е
позовала на чл.29.2 от общите условия към договора като е посочила, че
съобразно него при забава, целият дължим баланс по договора става незабавно
изискуем при поискване. Ето защо, считано от 06.10.2011г., банката счита целия
кредит за предсрочно изискуем като претендира неговото изплащане в срок от 14
дни, считано от 02.12.2011 г. В поканата е посочено, че размера на задълженията
към банката са както следва:
113 400 евро просрочена главница, 10 325,45 евро – просрочена
лихва, 6 657,72 евро лихва за забава, 1 107,90 евро такса за
управление на кредита за периода от 2009 г. до 2010 г., 142,03 евро
застрахователна премия и 122,51 евро разходи
за превод и легализация на нотариални актове.
Страните не
спорят (съобразно изявлението на представителя на ищеца, направено в о.з.,
проведено но 18.03.2022 г.), а се установява и представения по делото формуляр,
че на 09.08.2012 г. във Върховен съд, Кралска скамейка – гр. Лондон, е
постъпила молба за издаване на европейска заповед за плащане при условията на
Регламент /ЕО / №1896/2006г. от Алфа Банка клон България срещу ответника Д.О.Ф.. Видно от съдържанието на формуляра,
претенцията се основава на договор за заем от 11.04.2008 г. и касае главница в
размер на 133 400 евро ( като тази, предмет на настоящия иск), като е
отправено искане и във връзка с дължими други вземания по същия договор,
съставляващи разходи за застрахователни премии, преводи и лихви. В графа 10 „Налични
доказателства в подкрепа на вземането“ ищецът е описал, че ведно с искането представя
Договор за заем № 343-30/2008 г., превод на нотариален акт и официално искане
от 02.12.2011 г.
От
кратко изложение на аргументите на ищеца за изслушване по дела № HQ12X032
-71-72 и 73 на Върховен съд, Кралска скамейка от
31.01.2013г. става ясно, че
съгласно твърденията на ищеца – А.Б.Г., между него и посочените ответници, сред
които и Д.О.Ф., са налице сключени договори за заем, ответникът е в забава по
отношение на плащанията по тези договори, поради което банката иска да
възстанови пълната сума по всеки договор за заем, плюс различните начисления,
които договорът предвижда в случай на забава. ЕЗП са издадени на 09.08.2012г.
Ответниците са подали заявление за премахване на ЕЗП на основание чл.23 от
Регламент / ЕО/ на Съвета №44/2001г. относно компетентността, признаването и
прилагането на съдебни решения по граждански и търговски въпроси, който
присъжда изключителната компетентност по това производство на българския съд по
силата на разпоредба за писмен избор на компетентност, заложена в чл.31 от
Договора за заем. Банката моли за постановление, с което заявленията на
ответниците за премахване на ЕЗП срещу тях да не се допускат и да се разреши
ЕЗП да останат в сила.
С
постановление на Върховен съд, Кралска
скамейка от 01.07.2013г. всички предявени искове са отхвърлени, а банката е
осъдена да заплати на ответниците сторените по делото разноски.
За
установяване на вземанията на ищеца по делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съобразно
същото сумата от 113 400 евро, предмет на процесния кредит, е усвоена по
банкова сметка *** Д.Ф. на 18.04.2008 г. За периода от 01.01.2008 г. до
01.07.2008 г. и от 30.06.2008 г. до 25.05.2016 г. са погасявани единствено
задълженията за лихва. Към 02.03.2020 г. и към датата на изготвяне на
заключението не е заплатена никаква част от договорената главница и съответно е
останала дължима сумата от 113 400 евро. Направените от банката разходи за
подновяване на учредените от ответника ипотеки са в размер на 847,44 лв.,
платени на 28.03.2018 г. Към датата на подаване на исковата молба не са
заплатени 130 погасителни анюитетни вноски с настъпил падеж, считано от
18.05.2009 г. до 18.02.2020 г.
При така установените факти по делото съдът
намира следното от правна страна:
Предявени
са обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с пр. осн. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430 от ТЗ, както следва: частичен иск за сумата от 58 798,57 евро, представляваща част от непогасената главница
по процесния договор за кредит в общ размер от 113 400 евро и за сумата от
847,44 лв., представляваща пълния размер на извършени от ищеца нотариални
разноски за подновяване на учреденото в полза на банката обезпечение –
договорна ипотека.
Между
страните не е спорен въпросът относно валидното възникване на правоотношението
между тях по силата на процесния договор за кредит.
Не се оспорва
от ответника, а и се установява от заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, че кредитът не се обслужва и е в трайно просрочие, считано от 18.05.2009
г. Размерът на претендираните вземания се установява от заключението на ССчЕ.
Спорен
е въпросът относно това кога е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост,
респ. от кой момент тече погасителната давност за процесните вземания и изтекла
ли е същата към датата на предявяване на исковете. Ищецът поддържа, че е обявил
предсрочната изискуемост на кредита с депозирането на исковата молба, а
ответникът твърди, че това е станало в минал момент- с получаването от него
на Уведомително писмо с изх. номер 2234/03.11.2011г.
на Алфа Банка клон България, което е станало още на 02.12.2011г., преди
издаването на ЕЗП.
Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора,
което настъпва с волеизявлението само на една от страните и при наличието на
две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявлението на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което включва вноските с
ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на изявлението. Понеже
правото да се направи вземането за целия кредит в предсрочно
изискуемо е потестативно и с упражняването му страната едностранно внася
промяна в съдържанието на възникналото облигационно правоотношение, то, за да
настъпят последиците от упражняването на това право, е нужно изявлението да е
достигнало до насрещната странa.
От
мотивите на т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014 г. се извежда принципното положение,
че предсрочната изискуемост
настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
и обективните факти, които страните по общо съгласие са уговорили, че ще
обуславят възникването на правото на банката да обяви кредита за изискуем преди
изтичане на уговорения срок.
По
делото е налице категорично доказателство, че с
Уведомително писмо с изх. номер 2234/03.11.2011г. на Алфа Банка клон
България кредиторът е упражнил правото си да превърне в предсрочно изискуема
непогасената част от главницата, вкл. и по отношение на вноските с ненастъпил
към онзи момент падеж. В тази връзка съдът взе предвид, че писмото е изходящо
от банката – кредитор и се намира в държане на ответниците, които са го приложили
като доказателства по делото. Същото не е оспорено по реда на чл.193 от ГПК от
ищеца и получаването му от кредитополучателя не се оспорва от същия,
включително и като дата на получаване, а напротив – признава се с оглед
изявлението, направено от представителя на ищеца в о.з., проведено на
18.03.2022 г., с което се оспорва само, че писмото не съставлява изявление за
обявяване на предсрочна изискуемост, а е само покана за плащане. В тази връзка съдът намира, че от текста на
посоченото уведомление е категорично видно, че банката обявява кредита за
предсрочно изискуем изцяло като очаква
плащане на цялата сума по главницата, ведно с други дължими суми в 14 дневен
срок. Същият извод следва и предвид представеното по делото „официално искане”
към формуляра за издаване на ЕЗП, обсъдено ведно с мотивите на ищеца по цитираните по-горе
дела № HQ12X032 -71-72 и 73 на Върховен съд, Кралска скамейка от
31.01.2013г., от които е видно, че поради допуснатата забава по отношение на
плащанията по договора, банката претендира пълната сума по него.
По делото не са
представени Общите условия към договора за кредит, но страните по спора не
спорят, че са налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем към датата на връчване на изявлението на банката за
обявяването й. В тази връзка съдът взе предвид и факта, че в изпратеното от
банката уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост самият ищец е
посочил, че съобразно договорните условия са налице обективните предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост, с което е установил факт с неизгодно за
него правно значение в настоящия правен спор.
С
оглед изложеното съдът приема, че Уведомително писмо с изх. номер 2234/03.11.2011г.
на Алфа Банка клон България, с което е обявена предсрочната изискуемост по
процесния договор за кредит, е достигнало до ответника Д.Ф. на 02.12.2011г. и
доколкото към тази дата са били налице обективните предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем (безспорно между страните, а и видно от приетото
заключение на СЧЕ), от тази дата е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита.
Исковата
молба също може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Това обаче може да стане само,
ако предсрочната изискуемост не е настъпила в
по-ранен момент, какъвто именно е настоящият случай. Като приема от
фактическа страна, че предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила
още през 2011г., съдът намира, че не може да се приеме становището на ищеца, че
същата е настъпила с връчването на исковата молба, доколкото предсрочната
изискуемост може да настъпи само веднъж.
Като
се има предвид приетото по отношение на претенцията на ищеца срещу ответника Д.Ф.,
съдът намира следното:
Поради
липсата на спор между страните, а и предвид събраните по делото доказателства,
се установява, че между този ответник и ищеца е налице валидно възникнало
правоотношение по договор за банков кредит, като банката е изпълнила
задължението си да предостави договорената сума от 113 400 евро, но
ответникът не е изпълнил задължението си да я върне съобразно договорените
условия, предвид което вземането на банката е обявено за предсрочно изискуемо
на 02.12.2011 г.
Съобразно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. По отношение на вземането за главница давността
е петгодишна. Следователно към датата на подаване на исковата молба –02.03.2020
г. - същата е била изтекла. В тази връзка съдът приема за неоснователно
възражението на ищеца, че с подаването на молбата за издаване на ЕЗП давността
е била прекъсната, доколкото и подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение не прекъсва давността, ако предявеният иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането бъде отхвърлен. Дори обаче и да се приеме, че
давността е била прекъсната, то отново е налице период от повече от пет години,
в който кредиторът не е предприел действия по принудителното събиране на
вземаните си и същото се явява погасено по давност.
Следователно
предявеният иск се явява неоснователен, ведно с претенцията за присъждане на
законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба.
По
иска за нотариални такси за подновяване на договорната ипотека съдът намира
следното:
Претенцията
за присъждане на разходите за подновяване на договорната ипотека, обезпечаваща
вземанията по процесния кредит, съдът намира за неоснователна. От съдържанието
на представения по делото договор за кредит не се установява между страните да
е договорено, че тези разноски са за сметка на ответника. Обикновено тези
уговорки се намират в общите условия към договорите за банков кредит, но както
е посочено и горе, такива не се представени пред съда, поради което следва да
се приеме, че ищецът не е доказал по отношение на него да е налице
материалноправна легитимация да изисква заплащането на разноските по
подновяване на договорната ипотека. Дори и да се приеме, поради липса на
оспорване от страна на ответниците в конкретно тази насока, че задължението за
заплащане на разноските за подновяване на ипотеката е в тежест на ответниците,
то отново претенцията би била неоснователна, поради следното: Същността на
ипотечното право е да даде възможност на ипотекарния кредитор да се удовлетвори
предпочтително от цената на недвижимия имот в рамките на процес по принудително
изпълнение. Погасяването по давност на вземането, обезпечено с ипотека, лишава
кредитора от правото му на принудително изпълнение. То превръща притезанието в
естествено право, което означава, че самото вземане съществува, то не е
погасено и ако длъжникът изпълни, той няма да може да иска обратно платеното
като платено без основание. Кредиторът обаче е лишен от правото на принудително
изпълнение, което означава, че за погасяването на покритото от давност вземане
остава само пътя на доброволното изпълнение.
Ипотеката е
акцесорно право. Превръщането на обезпеченото вземане в естествено право я
лишава от цел и смисъл, поради което ипотечното право следва съдбата на
главното вземане и когато то се погаси по давност, ипотечното право също следва
да се счита погасено. Подновяването на вписването на ипотека по погасено по
давност вземане е безпредметно, т.к. не може да осигури на кредитора
предпочтителното удовлетворение на вземането му. Ето защо платените за това
подновяване разходи са направени напразно и следва да останат за сметка на
кредитора. Няма основание те да бъдат възлагани на длъжника при направеното
своевременно възражение за погасителна давност. Искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По предявения
иск срещу ответника К.Ф., в качеството и на поръчител по процесния договор за
кредит, съдът намира следното:
От събраните по
делото доказателства се установява, че между този ответник и банката ищец е
сключен валиден договор за поръчителство, който, както е посочено горе,
обезпечава валидно възникнало задължение по договор за кредит.
С тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГTК на
ВКС е прието, че при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.
Като се има предвид
установеното от задължителната съдебна практика, обективирана в посоченото
тълкувателно съдебно решение, както и факта, че в мотивите си съдът приема, че
предсрочната изискуемост е била обявена на 02.12.2011 г., то следва изводът, че
така предявеният иск срещу поръчителя е недопустим поради изтичане на
установения в чл. 147, ал.1 ЗЗД преклузивен срок.
Предвид горното
производството по този иск следва да се прекрати на основание чл. 130 ГПК.
По
разноските:
При
този изхода на спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, право на разноски имат само
ответниците. От представените доказателства
и списък по чл. 80 ГПК е видно, че ответниците са реализирали разноски в
размер на 128 лв. за преводачески услуги и 3850 лв. адвокатско възнаграждение.
По отношение на последното е направено възражение за прекомерност от страна на
ищеца, което съдът намира за неоснователно. В тази връзка съдът съобрази, че
предвид разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.5 НМРАВ минималното дължимо за
настоящето производство адвокатско възнаграждение следва да е в размер на
3 846,94 лв., поради което няма основание последното да бъде намалено по
реда на чл. 78, ал.5 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от „Ю.Б.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от Д.Ш.и М.В., чрез процесуалния си представител
адвокат В.И.П. от САК със съдебен адрес:***, тел. *********, иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД срещу Д.О.Ф., роден на *** г. в гр. Саутхемптън,
Великобритания, гражданин на Великобритания, с постоянен адрес: гр.
Саутхемптън, Бурсълдън Грийн, ул. *********Великобритания чрез адвокат П.А.Г.
от САК, със съдебен адрес:***, партер, за солидарното му осъждане с К.Л.Ф., родена на *** г. в гр. Саутхемптън,
Великобритания, гражданка на Великобритания, с постоянен адрес: гр.
Саутхемптън, Бурсълдън Грийн, ул. *********Великобритания, двамата чрез адвокат
П.А.Г. от САК, със съдебен адрес:***, партер, да заплати сумата от
58 798,57 евро, претендирана като част от главница по договор за кредит №
343-30/2008 г. от 11.04.2008 г. в общ размер на 113 400 евро, както и за
заплащане на сумата от 847,44 лв., претендирана като разноски за подновяване на
ипотека, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК вр.
чл. 147, ал.1 ЗЗД, производството по гр.д. № 2708/2020 г. по описа на СГС по
предявения от „Ю.Б.“ АД, ЕИК*********
срещу К.Л.Ф., родена на *** г. в гр. Саутхемптън, Великобритания, гражданка на
Великобритания, с постоянен адрес: гр. Саутхемптън, Бурсълдън Грийн, ул. *********Великобритания,
двамата чрез адвокат П.А.Г. от САК, със съдебен адрес:***, партер, иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД за солидарното й осъждане с Д.О.Ф., в качеството на
поръчител, да заплати сумата от 58 798,57 евро, претендирана като част от главница
по договор за кредит № 343-30/2008 г. от 11.04.2008 г. в общ размер на
113 400 евро, както и за заплащане на сумата от 847,44 лв., претендирана
като разноски за подновяване на ипотека, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.4
от ГПК, „Ю.Б.“ АД, ЕИК*********, да
заплати на Д.О.Ф., роден на *** г. в гр. Саутхемптън, Великобритания,
гражданин на Великобритания, с постоянен адрес: гр. Саутхемптън, Бурсълдън
Грийн, ул. *********Великобритания и К.Л.Ф., родена на *** г. в гр.
Саутхемптън, Великобритания, гражданка на Великобритания, с постоянен адрес:
гр. Саутхемптън, Бурсълдън Грийн, ул. *********Великобритания, двамата чрез адвокат П.А.Г. от САК,
със съдебен адрес:***, партер, разноски за производството в размер на 128 лв.
за преводачески услуги и 3850 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е прекратено
производството по делото, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването пред САС с частна жалба. В останалата част същото подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: