РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Силистра, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420100516 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Министъра на земеделието, храните и
горите, в качеството му на представител на Държавата, срещу П. Й. В.,с
искане да се признае за установено спрямо ответника, че същият му дължи
арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 154 от 12.08.2011 год.
вписан в СВп в гр.С. с вх. per. № 952 от 02.02.2012г.. Акт № 26, том III
/наричан по-нататък в изложението „Договора“/, в следните размери:
429,70 лева аванс за стопанската 2017/2018 г.
3 184,10 лева остатък за стопанската 2017/2018 г.;
3175,94 лева аванс за стопанската 2018/2019 г.
3 157.49 лева остатък за стопанската 2018/2019 г.;
3 157,49 лева - аванс за стопанската 2019/2020г.
3 074.48 лева - остатък за стопанската 2019/2020г.
-както и законна лихва върху тези суми, считано от 02.11.2020 г. до
окончателното им плащане на задълженията.
Твърди, че се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1354 по описа на СРС за 2020 г., тъй като ответникът не изпълнил
задължението си за заплащане на арендните вноски за посочените по-горе
стопански години. Поради невъзможността заповедта да бъде връчена
редовно на длъжника и с оглед указанията, дадени от съда, предявява
претенциите си по исков ред.
Претендира и разноските, направени в заповедното и в исковото
1
производство.
Ответникът П. Й. В., чрез назначения си по делото особен
представител е подал отговор, с който оспорва изцяло исковите претенции,
като счита, че предвид липсата на доказателства за надлежно
упълномощаване, липсва арендно правоотношение между държавата и
ответника, поради което последният не дължи извършването на арендните
плащания. Твърди, че арендодателят не е изпълнил основното си задължение
- да предаде арендувания обект поради липсата на доказателства за съставен
приемо - прадавателен протокол, респективно - ответникът не дължи
заплащане на арендните вноски. Прави възражение за погасяване по давност
на задължението за авансово плащане за месец 2017 година, както и за
прекратяване на договора в хипотезата на т. 33. 5. от Договора.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл. 8, ал.1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Чл. 8, ал. 1 ЗАЗ гласи, че арендаторът е длъжен да извърши арендното
плащане в уговорения вид и срокове. В конкретния случай ответникът не
наведе твърдения, нито представи доказателства, че е изпълнил задължението
си за заплащане на арендна вноска за процесните стопански години, поради
което следва да се приеме, че той дължи изпълнение на задължението, за
което е издадена Заповед за изпълнение №1842 от 03.11.2020 г. по ч.гр.д. №
1354 по описа на СРС за 2020 г. Чл. 111, б. „в“ ЗЗД гласи, че вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичането на
тригодишна давност, която съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД почва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай първата
половина от арендната вноска за 2017/2018 г. е следвало да бъда заплатена на
01.10.2017 г., Заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това
вземане е депозирано в съда на 02.11.2020 г., като от тази дата се счита
предявен искът за съществуване на вземането съгласно правилото на чл. 422,
ал. 1 ГПК. Към този момент тригодишният давностен срок за погасяване на
задължението за заплащане на авансовата част от рентата за стопанската
2017/2018 г. е изтекъл, поради което направеното възражение в тази насока се
явява основателно и следва да се уважи.
В т.5 от Договора изрично е уговорен срок, в който следва да се
извършват плащанията за дължимата арендна вноска. С настъпването на
01.10. на съответната година и неплащане на уговорената арендна вноска,
арендаторът изпада в забава, вземането на кредитора става изисуемо. Предвид
на това, не е необходимо арендаторът да бъде канен от арендодателя да
изпълни задължението си.
Останалите възраженията на ответника, свързани с недължимост на
сумите са неоснователни, по следните съображения:
Претенцията произтича от неизпълнение на сключен договор за
2
аренда със земи от ДПФ, което сочи държавата като субект по материалното
правоотношение. Чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 47 от ППЗСПЗЗ определят
земеделските земи, които ДПФ обхваща, като държавна собственост, като
овластяват Министъра на земеделието, храните и горите да упражнява
конкретни права на собственика на земите от ДПФ - държавата, включително
да ги отдава под аренда. От следващите разпоредби и в двата нормативни
акта е видно, че Министърът на ЗХГ разполага с определен обем от
правомощия да представлява собственика - държавата, при провеждането на
процедурата за отдаване под аренда на земеделски земи от ДПФ, а за
сключването на самите договори за аренда представителната власт по
отношение на собственика е предоставено на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“. В случая са представени и изрични доказателства в
тази насока. Действително, налице е техническа неточност, която обаче не е
толкова съществена, че да доведе до недопустимост на претенцията поради
липса на активна процесуална легитимация. Съгласно разпоредбата на чл. 24,
ал. 12 от ЗСПЗЗ по дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен
фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието,
храните и горите, като тази норма е в съответствие с общия закон – чл. 14, ал.
1 от ЗДС. Безспорно в правоотношението носител на спорното право е
държавата, чиито интерес се брани в настоящото производство, което от своя
страна е продължение на заповедното производство. Това е основният
релевантен факт, който следва да се има предвид, като неточностите при
определяне на правния субект, както от съда, така и от заявителя в
заповедното производство не могат да променят. В исковото производство
съдът е възприел като легитимирана страна Държавата и е уточнил това в
определението, постановено по реда на чл. 140 от ГПК, като изрично е
отбелязал, че министърът е действал в качеството си на пълномощник на
Държавата / както при подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, така и при предявяване на исковата
молба/.
Освен изложеното, следва да се има предвид, че на недействителност
на сделката поради липса на представителна власт може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници, но не и другата страна – ТР № 5 / 12. 12. 2016 г.,
постановено по т.д№ 5 / 2014 г. на ОСГТК на ВКС/.
По тези съображения съдът счита възраженията на ответника за
неоснователни и уважава исковете в посочените размери, заедно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 02.11.2020г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 323.59 лв. за държавна такса, 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение и 1 015.38 лв. за назначаване на
особен представител.
Дължат се и разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№
3
1354/20г. по описа на СРС, които са в размер на 323.59 лв.
По тези съображения и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд-
Силистра
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. Й. В. с ЕГН **********
дължи на Република България, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, с БУЛСТАТ , следните суми:
3 184.10 / три хиляди сто осемдесет и четири лв. и 10 ст. / лева -
остатък от арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 154 от
12.08.2011 год. вписан в СВп в гр.С с вх. per. № 952 от 02.02.2012г.. Акт №
26, том III, дължим за стопанската 2017/2018 г.;
3175.94 / три хиляди сто седемдесет и пет лв. и 94 ст. /лева - аванс от
арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 154 от 12.08.2011 год.
вписан в СВп в гр.С с вх. per. № 952 от 02.02.2012г.. Акт № 26, том III,
дължим за стопанската 2018/2019 г.
3 157.49 / три хиляди сто петдесет и седем лв. и 49 ст. / лева - остатък
от арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 154 от 12.08.2011
год. вписан в СВп в гр.С с вх. per. № 952 от 02.02.2012г.. Акт № 26, том III,
дължим за стопанската 2018/2019 г.;
3 157.49 / три хиляди сто петдесет и седем лв. и 49 ст. / лева - аванс от
арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 154 от 12.08.2011 год.
вписан в СВп в гр.С с вх. per. № 952 от 02.02.2012г.. Акт № 26, том III,
дължим за стопанската 2019/2020г.
3 074.48 / три хиляди седемдесет и четири лв. и 48 ст. / лева - остатък
от арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 154 от 12.08.2011
год. вписан в СВп в гр.С с вх. per. № 952 от 02.02.2012г.. Акт № 26, том III,
дължим за стопанската 2019/2020г.
заедно със законна лихва върху посочените по-горе суми, считано
от 02.11.2020 г. до окончателното плащане на задълженията.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска за признаване вземането на
ищеца за неизплатената авансовата част от арендната вноска за стопанската
2017/2018 г. в размер на 429.70 / четиристотин двадесет и девет лв. и 80 ст. /
лева.
ОСЪЖДА П. Й. В. с ЕГН ********** да заплати на Министерство на
земеделието, храните и горите с БУЛСТАТ , следните суми:
1 438.97 / хиляда четиристотин тридесет и осем лв. и 97 ст./ лева -
разноски по гр.д.№ 517 / 2021г. по описа на РС- Силистра;
323.59 / триста двадесет и три лв. и 59 ст. / лева- разноски по ч.гр.д.№
1354/2020г. по описа на РС- Силистра.
4
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5