№ 57
гр. Гълъбово, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20245550200046 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №******/29.01.2024 г.,
издадено от и. д. Директор на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Стара Загора, с което на основание чл. 168 от Закона за опазване на
околната среда на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК:
******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две
хиляди лева/ за нарушение на чл. 166, т. 3 вр. чл. 155, ал. 2 вр. чл. 156, т. 2 от
Закона за опазване на околната среда - неизпълнение на точка 1 от
Предписание №139/26.06.2023 г. „Да се предприемат действия за изграждане
на преградни съоръжения, с възможност за пломбиране, на двата преливника
на приемния басейн, на стара помпена станция на „Депо за неопасни
отпадъци“ на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово, със срок 31.07.2023 г.
Жалбоподателят „Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както и липса на осъществен състав на административно
нарушение.
В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от
него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
1
незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална
инспекция по околната среда и водите – Стара Загора -
административнонаказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в
съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено.
По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Наказателно
постановление № ******/29.01.2024г. на инж. Д. Ганева и. д. Директор на
РИОСВ – Стара Загора; копие от Известие за доставяне, Писмо с изх. №ПО-
04-011293/31.01.2024 г. на и. д. Директора на РИОСВ Стара Загора до
Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово; АУАН № 71/18.08.2023 г.,
Писмо с изх.№ КОС-06-011293/10.08.2023 г. на и. д. Директора на РИОСВ –
Стара Загора до Изпълнителния Директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово; Писмо с
изх.№ КОС-04-011293(4)/10.08.2023 г. на и. д. Директор на РИОСВ – Стара
Загора до Изпълнителния Директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово; Писмо с изх. №
878/31.07.2023 г. на Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово до
Директора на РИОСВ гр. Стара Загора относно предписание № 139; Писмо с
изх. № 844/18.07.2023 г. на Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД гр.
Гълъбово до Директора на РИОСВ гр. Стара Загора относно предписание №
139 и Предписание № 139 на РИОСВ гр. Стара Загора; Договор за правна
помощ и процесуално представителство от 28.03.2024 г. от „Б.“ ЕАД с
упълномощаване на адв. П. Х. К. от АК – Стара Загора, Фактура №
**********/28.03.2024 г.; Платежно нареждане за кредитен превод от
10.04.2024 г. ; Пълномощно от Д. В.Г., директор на РИОСВ гр. Стара Загора, с
упълномощаване на Стефка Иванова Порова-Стефанова, в качеството й на гл.
юрисконсулт в дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ в
РИОСВ гр. Стара Загора и Пълномощно от 22.04.2024 г. от адв. П. П.; Договор
за правна защита и съдействие от 22.04.2023 г. от Д. В.Г., като Директор на
РИОСВ гр. Стара Загора, с упълномощаване на адв. П. П.; Пълномощно от
22.04.2024 г. от Д. В.Г., като Директор на РИОСВ гр. Стара Загора, с
упълномощаване на адв. П. П. и Молба от адв. П. П. от АК – Стара Загора;
Констативен протокол № 011671 от 11.10.2023 г.; Констативен протокол за
монтажни дейности от 04.08.2023 г.; Приемо-предавателен протокол от
03.08.2023 г. ; Заявка за доставка на продукти от 17.07.2023 г. и 2 броя
чертежи; списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят М. Г. М., Д.
Ж. В. и Д. И. А., Х.Д.Х. и Г.К.М..
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Районен съд - Гълъбово, след като взе предвид събраните по делото
2
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 20.06.2023 г. служители на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Стара Загора, а именно: инж. М.Д.М. – гл. експерт и инж. М. Г. М. –
гл. експерт, са извършили извънредна проверка на „Помпена станция“,
съоръжение „Депо за неопасни отпадъци“, находящо се в землището на гр.
Гълъбово, граничещо с поземлени имоти №18280.503.3, №18280.503.5 и
повърхностен воден обект – р. Сазлийка, стопанисвано от „Б.“ ЕАД. За
проверката е съставен Констативен протокол №011293/20.06.2023 г. Издадено
е Предписание №139/26.06.2023 г., връчено на дружеството на 28.06.2023 г., с
което на изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД е предписано следното: по т. 1
да се предприемат действия за изграждане на преградни съоръжения, с
възможност за пломбиране, на двата преливника на приемния басейн, на стара
помпена станция на „Депо за неопасни отпадъци“ в срок до 31.07.2023 г.; по т.
2 за предприетите действия писмено да бъде уведомена РИОСВ – Стара
Загора; по т. 3 да се представи в РИОСВ – Стара Загора писмена информация
за причините довели до изтичане на дренажни и оборотни води в р. Сазлийка,
в района на „Депо за неопасни отпадъци“ на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово. С писмо
изх. №844/18.07.2023 г. дружеството е уведомило РИОСВ – Стара Загора във
връзка с изпълнение на т. 3 от Предписание №139/26.06.2023 г., че причините
довели до изтичане на дренажни и оборотни води в р. Сазлийка, в района на
„Депо за неопасни отпадъци“ на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово, е рязко инцидентно
повишаване на нивото на водите на клетката за временно съхранение на
отмития шлак и пепел при стартираното на 13.06.2023 г., и възобновяване на
работата на горивната инсталация след извършване на ремонтни дейности за
периода 09.05-12.06.2023 г. С писмо изх. №878/31.07.2023 г. и вх. №КОС-04-
011293(3)/31.07.2023 г. дружеството е уведомило РИОСВ – Стара Загора, че
във връзка с изпълнение на т. 1 и т. 2 от Предписание №139/26.06.2023 г. са
предприети следните действия: проектиране и изграждане на преградни
съоръжения – механизирани таблени затвори на преливниците на приемния
басейн на старата помпена станция, като е предвидено да бъде осигурена
възможност преградните съоръжения да могат да бъдат лесно пломбирани.
Възложено е проектиране на съоръженията. Отправени са запитвания за
закупуване на агрегати и материали за механичната част и необходимите
метални листове. Набавени са материали за строителните дейности по
изграждането на гнездата на преградните съоръжения на двата преливника на
приемния басейн. С писмо изх. № КОС-04-011293(4)/10.08.2023 г. на и. д.
Директор на РИОСВ – Стара Загора до Изпълнителния Директор на „Б.“ ЕАД
гр. Гълъбово дружеството е уведомено, че описаните действия не водят до
действително изграждане на преградни съоръжения, поради което ще бъде
задействана административнонаказателна процедура.
На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №71/18.08.2023 г. за извършено
административно нарушение по смисъла на чл. 166, т. 3 вр. чл. 155, ал. 2 вр.
3
чл. 156, т. 2 от Закона за опазване на околната среда във връзка с установено
неизпълнение на т. 1 от Предписание №139/26.06.2023 г., констатирано
съгласно представена в РИОСВ – Стара Загора информация от „Б.“ ЕАД с
писмо вх. № КОС-04-011293(3)/31.07.2023 г. Въз основа на АУАН било
издадено оспорваното наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите М. Г. М., Х.Д.Х. и Г.К.М.
следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни,
логични и непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства. Д. Ж. В. и Д. И. А. са свидетели единствено при съставяне на
АУАН, поради което не могат да дадат сведения за нарушението.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от
правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са
предявени на нарушителя по установения за това ред.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно посочените императивни изисквания на закона НП следва да
съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават.
Съгласно Предписание №139/26.06.2023 г. за отговорник на дадените с
него предписания, за неизпълнение на едно от които е санкционирано „Б.“
ЕАД с обжалваното наказателно постановление, е определен изпълнителният
директор на „Б.“ ЕАД, а не самото дружество. Въпреки това в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
именно дружеството е посочено и санкционирано като нарушител.
Разпоредбата на чл. 166, т. 3 от ЗООС предвижда, че с наказанията по чл. 165
се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в
индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.
155 или чл. 157б, издавани от министъра на околната среда и водите,
директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите
на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Нормата на чл. 166, т. 3 вр. чл. чл. 165 от ЗООС предвижда възможност
4
административни наказания да бъдат налагани както на физически, така и на
юридически лица, всяко от които отговаря на собствено основание за
неизпълнение на адресирани до него предписания, предвид което
законодателят е направил разграничение кой следва да носи отговорността за
неизпълнение на предписанията. Юридическото лице е субект на правото,
отделен от физическото лице, което го представлява, поради което не може да
се приеме, че за изпълнението на дадено на изпълнителния директор -
физическо лице предписание отговорност носи дружеството. В този смисъл,
съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като се касае за
несъответствие между фактическите твърдения на актосъставителя и
административнонаказващия орган относно отговорното за изпълнение на
предписанията лице и съответно привлеченото към отговорност лице. Това
несъответствие води и до неправилно приложение на материалния закон
предвид ангажиране на отговорността на лице, което не е било адресат на
предписанията, а именно търговското дружество, както и до неправилно
налагане на наказание имуществена санкция вместо глоба. Ето защо
неправилно е определен субектът, срещу когото е започнало и е проведено
производството. /Решение №977 от 20.07.2020 г. по к. адм. н. д. №1063/2020 г.
на III състав на Административен съд – Варна; Решение №1709 от 19.11.2020
г. по к. адм. н. д. №2084/2020 г. на II състав на Административен съд – Варна/.
В случая не е ясно и коя е датата на извършване на административното
нарушение. Актосъставителят и наказващият орган сочат като дата на
извършване на нарушението 31.07.2023 г. – датата, която е посочена в
предписанието като краен срок за изпълнението му. Съдът счита, че няма как
тази дата да представлява дата на извършване на нарушението, тъй като
същата влиза в срока, който е даден на дружеството да изпълни
предписанията. Според чл. 62 , ал.1 от ГПК последният ден на срока
продължава до края на двадесет и четвъртия час. Следователно съдът споделя
изложеното от жалбоподателя, че твърдяното нарушение – неизпълнение на т.
1 от Предписание №139/26.06.2023 г. със срок за изпълнение 31.07.2023 г. е
невъзможно да бъде извършено преди изтичането на 31.07.2023г. В случай, че
актосъставителят приеме, че предписанията не са изпълнени, за дата на
нарушението следва да бъде посочена датата 01.08.2023 г., когато всъщност е
било възможно нарушението да бъде констатирано.
Датата на извършване на което и да е административно нарушение е от
изключително значение за неговото индивидуализиране. Тя е част от
задължителното съдържание на АУАН по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. 1
от ЗАНН, както и на наказателното постановление като санкционен акт по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изискването на закона за посочване на
дата на извършване на нарушението в АУАН и в наказателното постановление
не е самоцел, а е предвидено във връзка с гарантиране на правото на защита
на нарушителя и неговото упражняване, както и с извършване на съдебния
контрол за законосъобразност на санкционния акт, тъй като само в случай, че е
5
посочена точна дата на извършване на административното нарушение, може
да се направи преценка за изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
Посочването на датата на извършване на нарушението е от значение и при
определянето на релевантната за конкретния случай редакция на приложимия
материален закон. Невъзможността да се установи кога точно е извършено
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на едно лице пряко накърнява правото му на защита, предвид
което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и лишава съда
от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли
извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е
приложена санкционната норма.
Съдът намира, че наказващия орган не е изложил и обстоятелствата около
извършването на административното нарушение, каквито задължения са му
вменени с разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Задоволил се е с това безкритично да пренесе в НП посоченото в
АУАН, че извършените от „Б.“ ЕАД действия не водят до действително
изграждане на преградни съоръжения. Не е отчетено обстоятелството, че
според т. 1 от Предписанието трябва в срок до 31.07.2023 г. да се предприемат
действия по изграждане на преградни съоръжения на двата преливника на
приемния басейн, а не същите да бъдат напълно изградени. Предвид
обстоятелството, че „Б.“ ЕАД е уведомило РИОСВ – Стара Загора, че е
започнало осъществяването на такива действия и по делото са налице писмени
и гласни доказателства за това, съдът счита, че наказващият орган не е дал
коректно описание на нарушението и доказателствата, които го потвърждават.
Не е посочено, че при извършена извънредна проверка на помпената станция
във връзка с контрол по изпълнението на Предписание №139/22.06.2023 г., е
установено, че са монтирани два метални савака с въртоци на двата
преливника на басейна, които са пломбирани, за което е съставен Констативен
протокол №011671/11.10.2023 г. на РИОСВ – Стара Загора. Непосочването на
данни относно конкретното деяние, както и на обстоятелствата, при които е
извършено, е довело до липса на пълно и детайлно описание на нарушението.
Затова в конкретния случай съдът счита, че допуснатите процесуални
нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН относно датата, мястото на извършване на нарушението,
обстоятелствата около неговото извършване са съществени, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на тези
основания.
Допуснатите при реализирането на отговорността на жалбоподателя
процесуални нарушения правят безпредметно обсъждането на въпросите
относно извършването на административното нарушение, авторството и
субективната страна, които следва да се изследват само при законосъобразно
протекъл процес на административно наказване. Въпреки това съдът счита за
релевантно да посочи, че от събраните в хода на производството пред
6
настоящия състав доказателства не се установява осъществяването на състава
на визираното в АУАН и НП административно нарушение. Както вече бе
посочено, според т. 1 от Предписание №139/26.06.2023 г. трябва в срок до
31.07.2023 г. да се предприемат действия по изграждане на преградни
съоръжения на двата преливника на приемния басейн, а не същите да бъдат
напълно изградени. По делото са събрани доказателства, че такива действия са
извършени от страна на дружеството. В качеството на свидетели са разпитани
лицата Х.Д.Х., Началник цех „Суроотвал“ в „Б.“ ЕАД, и Г.К.М., главен
инженер в „Б.“ ЕАД. По данни на свидетеля Христозов след връчване на
предписанието е започнало изработването на проект и документация за него,
както и е направена поръчка и съответно доставка на материали. Според този
свидетел изграждането на съоръженията изисква време, тъй като същите
трябва да са херметични, за да не пропускат вода. В същата посока са и
показанията на свидетеля Митев, според когото след издаване на
предписанието са започнали изготвянето на работна документация, поръчали
са материали и са започнали монтажа, което е продължителен процес.
Показанията на тези двама свидетели съвпадат с приетите по делото писмени
доказателства. Като доказателство по делото е приета Заявка за доставка на
продукти от 18.07.2023 г., касаеща доставка на листова стомана, като изрично
е посочено, че е необходима за изработката на преградни съоръжения /саваци/
за преливници на ПС „ОВ“. В кориците на делото се намират и 2 броя чертежи
на проекта, изготвени на 13.07.2023 г. Тоест, преди 31.07.2023 г. несъмнено са
предприети действия по изпълнение на предписанието. По делото е приет и
Приемо-предавателен протокол от 03.08.2023 г., видно от който при
извършена от вътрешна комисия проверка е установено, че са изработени
повдигателни механизми /задвижване на клапи/ с ръкохватка – 2 бр.;
преградни съоръжения /саваци/ за преливници на ПС „ОВ“, като съгласно
Констативен протокол за монтажни дейности от 04.08.2023 г. работите са
извършени с необходимото качество и в срок и отговарят на изискванията на
конструктивно-техническата документация – работен проект. Видно от
Констативен протокол №011671/11.10.2023 г. на РИОСВ – Стара Загора,
съставен при извършена извънредна проверка на помпената станция във
връзка с контрол по изпълнението на Предписание №139/22.06.2023 г., е
установено, че са монтирани два метални савака с въртоци на двата
преливника на басейна. При проверката е извършено пломбиране на
въртоците на всеки от саваците. В тази посока са и показанията на
свидетелката М. Г. М.. Според разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от ЗООС в
протоколите по ал. 1 /съставени след проверки по текущ контрол/ се отразяват
констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с
посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Съгласно нормата на
чл. 156, т. 2 от ЗООС последващият контрол се осъществява чрез проследяване
на изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време
на извършването на превантивния и на текущия контрол. В случая
проследяването на изпълнението на предписанията е направено чак на
7
11.10.2023 г., но въпреки това дружеството е санкционирано преди тази дата.
Ето защо съдът намира, че в случая не е налице осъществено изпълнително
деяние от обективна страна.
По отношение на оплакванията в жалбата за липса на посочено място на
извършване на нарушението в АУАН и НП, съдът счита същите за
неоснователни. Както от АУАН, така и от НП става ясно, че се касае за
приемния басейн на стара помпена станция на „Депо за неопасни отпадъци“,
стопанисвано от „Б.“ ЕАД, което в достатъчно степен индивидуализира
мястото на извършване на нарушението и не води до накърняване правата на
наказаното лице.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, тъй като в
наказателното постановление не е посочено бащиното име на неговия
издател, а само собственото име и фамилия, съдът счита същите за
неоснователни. Пропускът да се посочи бащиното име на наказващия орган е
формално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените, тъй
като не е в състояние да рефлектира върху възможностите и гаранциите за
упражняване на правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган е
индивидуализиран достатъчно ясно чрез двете си имена и длъжността си.
Актът е подписан според изискванията на ЗАНН, има и поставен печат. Тоест,
не може да бъде направен извод, че наказаното лице не е в състояние да
разбере кой орган му налага административно наказание.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя,
касаещи нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН, тъй като в акта не е
посочена възможността за обжалването му, както и конкретният съд, пред
който наказателното постановление подлежи на обжалване, не могат да бъдат
споделени. Изискването за посочване на място на извършване на нарушението
касае не само описанието на същото от фактическа страна, но е и във връзка с
разпоредбата на чл. 48 ЗАНН, който определя компетентния да разгледа
административнонаказателната преписка орган. В случая се касае за
извършване на нарушение на територията на град Гълъбово, в обект,
стопанисван от жалбоподателя „Б.“ ЕАД, гр. Гълъбово. Предвид деянието и
мястото на неговото извършване, което е безпротиворечиво определено, не
може да се приеме, че е накърнено правото за защита на санкционираното
лице да разбере пред кой конкретен съд подлежи на обжалване наказателното
постановление. Освен това, видно от развилото се съдебно производство,
липсата на посочен конкретен местно компетентен съд не е довела до
ограничаване на достъпа на „Б.“ ЕАД до правосъдие.
Поради посочените по-горе съображения съдът намира, че жалбата
против НП е основателна и като такава следва да бъде уважена, и
обжалваното НП - да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
При този изход на процеса въззиваемата страна, Регионална инспекция по
околната среда и водите – Стара Загора, следва да бъде осъдена да заплати на
основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя „Б.“ ЕАД направените по
8
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 960 лв. /деветстотин
и шестдесет лева/ с вкл. ДДС.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №******/29.01.2024 г., издадено от
и. д. Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора, с което на основание чл. 168 от Закона за опазване на околната среда
на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, п. к. 6280, ж.
к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: ******, представлявано
от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на
чл. 166, т. 3 вр. чл. 155, ал. 2 вр. чл. 156, т. 2 от Закона за опазване на околната
среда - неизпълнение на точка 1 от Предписание №139/26.06.2023 г. „Да се
предприемат действия за изграждане на преградни съоръжения, с възможност
за пломбиране, на двата преливника на приемния басейн, на стара помпена
станция на „Депо за неопасни отпадъци“ на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово, със срок
31.07.2023 г.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора да заплати на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на „Б.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града,
вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: ******, представлявано от
изпълнителния директор Я.П.П., направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. /деветстотин и шестдесет
лева/ с вкл. ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
9