№ 20608
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта гоД. в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. Я.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20241110125418 по описа за 2024 гоД.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу В. В. Я. и Д. К. П. - Я., искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на
ищеца сумата в размер на по 182,31 лева, представляваща главница за цена на доставената
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 28.02.2022 г. в имот,
находящ се в **, ателие за химическо чистене, аб. № 362548, с които суми ответниците са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 19.02.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на по 36,71 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.08.2021 г. до 13.02.2024 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
9850/2024 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са потребявали топлинна енергия за стопански нужди
за топлоснабден имот - ателие за химическо чистене, находящо се в **, за посочения по-горе
период. Сочи, че въпреки отправена покана до ответниците, страните не са сключили писмен
договор за доставка за топлинна енергия до процесния обект. Твърди, че предвид забавата на
ответниците, последните дължали и лихва за забава върху главниците. По така изложените
съображения предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявените искове. Твърдят, че ползватели на топлинна енергия за процесния
имот и период били трети за спора лица, които имали сключени с ищеца договори за
доставка на топлинна енергия в имота. Отделно от това твърдят, че всички задължения към
ищеца за процесния имот били заплатени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ** не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
обедняването си – количеството и стойността на доставената през исковия период топлинна
1
енергия, обогатяването на ответниците – че същите са консумирали тази енергия, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до
имот на ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили задълженията си към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от т на потребители на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
В разглеждания случай ищцовата претенция обаче се основава на твърденията за липса
на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника. Между страните не се спори, а и не се установява между тях да е сключван такъв
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до процесния имот по чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ през исковия период. При това положение се налага извод, че страните не са
били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди.
На следващо място между страните не се спори, а и от представените по делото
писмени доказателства - нотариален акт за учредяване на строеж върху недвижим имот
срещу задължение за построяване на жилища от 21.12.1994 г., както и нотариален акт за
дарение на идеални части от самостоятелни обекти в сграда от 20.05.2020 г., се установява,
че ответниците са били собственици на процесния имот през исковия период. Фактът, че
ответниците, бидейки собственици на имот за небитови нужди, потребяват топлинна
енергия без да сключат договор с ищеца, ги освобождава от договорна връзка с т, но не и от
задължението да заплатят реално доставената и консумирана топлинна енергия при предявен
иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в случай, че се установи доставка на такава. Лицето, което се
обогатява неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със стойността на
доставената топлинна енергия е това, което е присъединило обекта си към топлопреносната
мрежа без да сключи или без да поднови договора си за доставка на топлинна енергия за
небитови нужди, т.е. в случая, това са ответниците – собственици на имота. В случая не са
ангажирани никакви доказателства от ответниците, установяващи твърдяното от тях
обстоятелство, че трети за спора лица са сключили договор с ищеца за доставка на топлинна
енергия в процесния имот през исковия период, нито такива, сочещи имотът да е бил
предоставен за ползване на трето лице, поради което следва да се приеме, че именно
собствениците са се обогатили със стойността на доставената в имота им топлинна енергия.
Между страните не се спори, поради което и в проведеното открито съдебно заседание
е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в имота е
доставена топлинна енергия през процесния период на претендираната от ищеца стойност в
общ размер на 438,04 лева. Не са ангажирани доказателства от ответниците за извършени
плащания, поради което предявените искове за заплащане на главница за стойност на
доставена топлинна енергия в размер на по 182,31 лева, т.е. по ½ част от общия размер на
задължението, дължима от всеки от ответниците, се явяват основателни и следва да бъдат
уважени в пълните предявени размери.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване наличието на главен дълг; настъпване на неговата изискуемост, както и
размера на обезщетението за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
2
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая не намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от ищеца, тъй като главното вземане на ищеца черпи своето основание от
института на неоснователното обогатяване, а не от сключен между страните договор,
действащ в исковия период.
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на
благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за
мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1
ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която
неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 394 от 27.11.2015 г. по гр.д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 218 от
29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО и др./.
По делото не е представена от страна на ищцовото дружество покана, надлежно
връчена на ответниците преди подаване исковата молба. Ето защо предявените искове за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземанията за главница за
потребена топлинна енергия се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните и направени разноски в настоящото производство в общ размер на 125 лева,
от които 25 лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Същите съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на
104,56 лева или дължимите от всеки от двамата ответници разноски в исковото
производство възлизат на сумата в размер на по 52,28 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена
държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 62,74 лева.
Следователно дължимите от всеки от двамата ответници разноски в заповедното
производство възлизат на сумата в размер на по 31,37 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но поради липсата на данни и претенции за такива разноски
не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
**, с ЕИК ,, срещу В. В. Я., с ЕГН ********** и Д. К. П. – Я., с ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че В. В. Я., с ЕГН ********** и Д. К. П. – Я., с ЕГН ********** и двамата с адрес
**, дължат на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление **, всеки от тях сумата в
размер на по 182,31 лева, представляваща главница за цена на доставената от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 28.02.2022 г. в имот, находящ се в **, ателие
за химическо чистене, аб. № 362548, с които суми ответниците са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 19.02.2024 г. до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № 9850/2024 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ
3
исковете за сумата в размер на по 36,71 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.08.2021 г. до 13.02.2024 г.
ОСЪЖДА В. В. Я., с ЕГН ********** и Д. К. П. – Я., с ЕГН ********** и двамата с
адрес **, да заплатят на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление **, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК всеки от тях сумата в размер на по 52,28 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на по 31,37 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– **, ЕИК ,.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4