№ 110
гр. В., 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200252 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Н. М. С.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „В.Л.“ № 8, вх. „Б“, ет.2, ап.
50 против Наказателно постановление № 24 – 0953 – 001475/12.12.2024 г. на
ВПД Началник Група в ОД МВР В., Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 185
от ЗДвП- „глоба“ в размер на 20 лв. и чл. 179,ал. 6, т.2 от ЗДвП „глоба“ в
размер на 200 лв. за извършени нарушения съответно по чл. 105, ал.1 от ЗДвП
и 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
изпраща процесуален представител. В депозираната пред съда жалба моли
съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа, че направените констатации от
административнонаказващия орган не отговарят на фактическата обстановка.
Релевират се съображения относно липсата на виновно поведение както по
отношение на вмененото по т. 1, така и по т.2 нарушение.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован,
не се явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 22.11.2024 г. в 11:10 ч. в гр. В. по улица „Екзарх Йосиф“ с посока на
движение от улица „В.Л.“ към кръстовище с булевард „Панония“ служители
на сектор ПП при ОДМВР-В. установили, че жалбоподателят Н. М. С.
управлява лек автомобил „С.Д.“ с рег. № ВН **** АН, лична собственост,
като автомобилът бил с облепени стъкла на предните врати. Това
обстоятелство било възприето от служителите на Сектор ПП като намалена
1
прозрачност на стъклата, което от своя страна безусловно ограничавало
видимостта на водача и било предпоставка за настъпване на ПТП. Освен това,
свид. К. Б. възприел намалената прозрачност и за значителна техническа
неизправност. Предвид констатираното бил съставен АУАН серия GA №
1322384 от 22.11.2024 г. за нарушения на чл. 105, ал.1 и чл. 139,ал. 1, т.1 от
ЗДвП. Актът бил предявен на собственика, който го подписал с възражения и
получил препис от него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства –
административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото, както и гласни – разпит на свидетеля
К. Б. – съставил АУАН. Показанията на актосъставителя следва да бъдат
кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показанията
му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД
Началник Група в ОД МВР В., Сектор „Пътна полиция“, оправомощен със
Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това съдът
счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните
работи лице.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната
процедура по съставянето и връчването им.
По отношение на нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП по т.1 от
процесното НП:
2
Разпоредбата на посочения текст от текст от закона, забранява
ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла
на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им. Следователно съставомерно по посочения
текст от закона нарушение може да е налице в две хипотези – когато е
ограничена видимостта през челното, странични стъкла или когато е намалена
тяхната прозрачност. При намалена прозрачност, не е поставено изискване
видимостта на водача към пътя да е ограничена. А такова изискване не е
поставено изрично, тъй като законодателят е презюмирал, че намаление на
прозрачността, водещо до несъответствието й с унифицираните изисквания за
такава, във всички случаи съставлява нарушение на посочената разпоредба.
Следователно при първата хипотеза на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, видимостта през
стъклата е ограничена поради поставяне, например, на предмети
непозволяващи на водача да възприема пътя и останалите участници в
движението в пълен обем. Намалената прозрачност от своя страна не води до
ограничаване на видимостта, идентична с първата хипотеза на чл. 105 от
ЗДвП, тъй като водачът не е препятстван да възприема пътя в цялост.
Намалената прозрачност обаче също е важен фактор за видимостта на водача.
Следователно, хипотезата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП няма да е удовлетворена,
както когато видимостта е ограничена, така и когато е намалена, поради
намаляване прозрачността на стъклата. Касае се до две отделни нарушения,
чиито обективни признаци се отличават помежду си и осъществяването на
които, предполага осъществяване на различни фактически състави. В
настоящия случай описаното в АУАН и в НП нарушение се изразява в
ограничаване на видимостта на предни странични стъкла вследствие на
поставено тъмно фолио. Както бе посочено и по – горе, намалената
прозрачност /в случаите, когато стъклата не отговарят на съответните
изисквания на стандартизационните документи/ на стъклата е забранена, без
законодателят да се интересува в каква степен тя е налице, докато
ограничението на видимостта представлява отделно нарушение на
изискването на чл. 105 от ЗДвП. При това положение и доколкото в
съдържанието на атакуваното НП описанието на санкционираното от
административнонаказващият орган нарушение не може да бъде отнесено
категорично към нито един от двата случая, доколкото са отбелязани
обстоятелства относими и към двата, то в тази му част постановлението се
явява незаконосъобразно от формална страна. Тази незаконосъобразност се
дължи на обстоятелството, че в съдържанието му са посочени признаци и на
двете хипотези на чл. 105 от ЗДвП – ограничена видимост и намалена
прозрачност на стъклата. Описание на този вид нарушения, съответстващи на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН могат да бъдат налице единствено, когато е
направено ясно разграничение дали се касае до ограничена видимост или до
намалена прозрачност/затъмнени стъкла/. Посоченото по - горе е довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, лишавайки го от
възможността да разбере какво точно му е вменено като нарушение.
3
Последното представлява и такъв процесуален порок, довел до
незаконосъобразност на атакуваното постановлението от формална страна и
представляващ самостоятелно основание за отменянето му в посочената част
на това основание.
Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че нарушението, което се
вменява във вина е достатъчно ясно описано, то същото остава недоказано. На
първо място, не е налице ограничаване на видимостта на стъклата, тъй като
както бе посочено, това предполага наличието на предмети, които пречат на
водача да възприема обстановката в пълен обем, като очевидно тъмното фолио
не е такъв предмет. Не може да бъде направен и безспорен извод, че е налице
намаляване на видимостта вследствие на поставеното фолио. Съгласно чл.
105, ал. 3 от ЗДвП намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска
само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
Иначе казано, поначало намаляване на прозрачността на стъклата не е
забранено, като се предполага, че ако това намаляване е извън посочените
граници, то е налице нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Според т. 6.3.1. 1. 1.
от Правило № 43 общата светопропускливост през предните стъкла и другите
стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на
водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената
пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е
необходимо да се извърши тест с техническо средство, като например
известното под наименованието "Транспи - 1070". От данните по делото се
установява, че актосъставителят не е извършил необходимото замерване с
такова устройство или подобно на него, поради което не може да се направи
категоричен извод, че прозрачността на предните стъкла на вратите и на
обзорното стъкло на управлявания от жалбоподателя автомобил е била
намалена в отклонение на допустимите ограничения. Ето защо, в тази връзка
Съдът намира за напълно основателни изложените съображения на
жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП по т.2 от
издаденото НП:
Настоящият съдебен състав намира, че в тази част на постановлението
не е допуснато нарушение при описание на извършеното и относимите правни
норми, но не се доказва по безспорен начин извършването на нарушение от
страна на жалбоподателя.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като жалбоподателят
е санкциониран за това, че се движи със значителна техническа неизправност,
като съгласно пар. 6, т. 72 от ДР на ЗДвП "значителни неизправности",
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство
или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
4
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия.
АНО, респ. актосъставителят не е посочил защо приема, че тези
неизправности са "значителни" по смисъла на закона, а е длъжен да стори
това. Следователно са нарушени и нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН-липсва
точно описание на нарушението, което е задължителен реквизит. Чл. 37 от
НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства гласи, че за всеки
елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък
на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност.
Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на
ППС, се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху
безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда
и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва:
незначителни неизправности; значителни неизправности; опасни
неизправности.
Според табличният вид на методиката за извършване на периодичен
преглед на техническата изправност на ППС, Приложение № 5,
неизправността, предмет на нарушението на процесното НП е съотносимо
към т. 3. 1. "Видимост- Препятстване на полето на видимост на водача да
гледа напред и настрани"" като "незначителна неизправност".
Тези обстоятелства създават съмнения относно наличието на виновно
поведение от страна на жалбоподателя.
Предвид всичко горепосочено, Съдът счита, че незаконосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление в
съответните части следва да се отмени.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, във вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24 – 0953 – 001475/12.12.2024 г. на ВПД Началник
Група в ОД МВР В., Сектор „Пътна полиция, с което на Н. М. С., ЕГН:
**********, с адрес гр. В., ул. „ В.Л.“ № 8, вх. „Б“, ет.2, ап. 50, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 185
от ЗДвП- „глоба“ в размер на 20 лв. и на снование чл. 179, ал. 6, т.2 от ЗДвП –
„глоба“ в размер на 200 лв. за извършени нарушения съответно по чл. 105,
ал.1 от ЗДвП и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски Административен
съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на
5
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6