РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Карлово, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100831 по описа за 2022 година
Производството е по обективно съединени искoве с правно
основание чл.143, ал.2 и чл.149 СК, предявени от Б. Я. Г., ЕГН: **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Г. А. С.,
ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: гр. К., обл. П., ул., „Х. А.“ №*,
съдебен адрес: гр. П., ул. „Х. К.“ №**, ет.*. ап.*, чрез адв. А. Б. против А. Г.
С., ЕГН: ********** от гр. Б., обл. П., кв. „С.“ №**.
В исковата молба се твърди, че Б. Я. Г. и ответника живели на
семейни начала и от фактическото им съжителство се родило детето Г. А. С.,
ЕГН: **********.
Твърди се, че на 07.01.2021 г. ответникът ги изгонил от съвместно
обитаваното жилище в град Б. и оттогава майката, заедно с детето, живеели
при нейните родители в град К., на посочения в исковата молба адрес. От
момента на раздялата им досега, ответникът не се интересувал от детето, не
давал никакви средства за издръжката му, не го бил виждал, дори не питал
как е то. Доколкото на майката й било известно, през продължителни периоди
от време ответникът пребивавал в чужбина – в А., където били и родителите
1
му, работел и реализирал добри доходи.
Б. Г. се грижела за сина им. При родителите й имали добри битови
условия, като материално я подпомагали майка й, баща й и брат й, тъй като тя
не работела. Предвид значителното поскъпване на живота, настъпило в
последните месеци, тя изпитвала сериозни финансови затруднения да
осигурява всичко необходимо за детето, а разходите по отглеждането му били
сериозни, вкл. за памперси, детска кухня, детски пюрета, козметика и т. н.
Б. Г. счита, че бащата на детето следва да поеме част от
необходимата за сина си издръжка. Той бил млад и работоспособен,
разполагал с добри материални възможности и нямал задължения към други
низходящи.
Предвид гореизложеното, бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което:
- да бъде осъден ответникът да заплаща на малолетното дете Г. А.
С., чрез неговата майка и законен представител Б. Я. Г., месечна издръжка в
размер на 300.00 лв. (триста лева), считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.07.2022 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа й, до окончателното плащане;
- да бъде осъден ответникът да заплати на малолетното дете Г. А. С.,
чрез неговата майка и законен представител Б. Я. Г., издръжка за минало
време за една година назад, а именно – 250.00 лв. (двеста и петдесет лева) на
месец или общо 3000.00 лв. (три хиляди лева) за периода от 13.07.2021 г., до
13.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на падежа до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. С. Ш., намира исковете за
частично основателни, като ги оспорва по размер.
Не оспорва, че е баща на малолетния Г. А. С. и, че майката Б. Г.
полага грижите за него. Не бягал от отговорностите си като родител и
оспорва твърденията, че се е дезинтересирал от сина си. Дори на
производство в РС К. било образувано по негова искова молба гр. д.
№919/2022 г., тъй като майката не му позволявала да осъществява лични
контакти с детето. По това дело изрично посочил и момента на фактическата
им раздяла с нея – края на м. януари 2022 г. През този период той
2
неколкократно носел пари и подаръци детето, но майката не ги приемала.
Изразява готовност за постигане на спогодба и по двата иска, но счита, че
претендираните с исковата молба суми са завишени по размер. Нямало
никакви доказателства за доходите му, които в действителност не били
високи и нямало как да плаща издръжка в размера, посочен от ищцата.
Отскоро бил в чужбина и епизодично си намирал работа, като не следвало да
се прави извод, че е материално осигурен само поради факта, че живее извън
България. Заявява, че е в състояние да заплаща месечна издръжка за сина си в
размер не по-висок от 190 лева, като издръжка в по-висок размер щяла да го
обрече на жалко съществуване.
Ето защо, ако не бъде постигната спогодба между страните, моли
съда да уважи частично исковата молба и да му присъди разноски.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представеното
удостоверение за раждане, че Б. Я. Г. и ответникът А. Г. С. са родители на
малолетното дете Г. А. С., родено на ********* г.
Безспорно е също така, че след фактическата раздяла на родителите.
и към датата на подаване на исковата молба, детето живее с майката, която
полага непосредствените грижи за него.
Приложена е Декларация за гражданство, жителство, семейно и
имотно състояние, подписана от Б. Я. Г., в която се посочва, че същата живее
в гр. К., ул. „Х. А.“ №*, не е омъжена, майка е на детето Г. А. С., не притежава
недвижими имоти, влогове в банки и МПС, не работи и няма никакви доходи.
От свидетелските показания на Я. Й. Г. се установява, че е баща на
Б. Я. Г. и дядо по бащина линия на малолетния ищец. Дъщерята на свидетеля
и А. Г. С. били родители на детето Г. С. и докато били заедно, живеели в дома
на ответника в гр. Б.. Преди около две години те се разделили, като майката и
детето се установили в дома на свидетеля в гр. К., ул. „Х. А.“ №*, а бащата
непосредствено след това заминал за А.. Ответникът работел в сферата на
строителството и понякога се срещали със свидетеля, който няколко дни след
него също заминал за А. и също бил строителен работник. Засичали се по
обекти, но не си говорели. Заплатата на свидетеля била 1900 евро на месец и
3
докато бил там, почти всяка седмица изпращал пари на дъщеря си и детето –
по 500, по 1000 евро месечно. Те имали нужда от средства, защото майката не
работела и нямала доходи. Единствено получавала социални помощи в
размер на 50 лева месечно. Бащата на детето не се интересувал от тях, не ги
търсел, не им помагал финансово. Свидетелят знаел това от дъщеря си и
съпругата си. Не му било известно дали в периода 2021 г. – 2023 г. ответникът
бил непрекъснато в А. и колко често се прибирал в България. От м. януари
2023 г. имало съдебно решение за режим на лични контакти на бащата с
детето и той започнал по-често да се среща с него.
От свидетелските показания на Н. А. С. се установява, че е баба по
бащина линия на ответника. Внукът й имал дете от Б. Г., с която живеели в гр.
Б. и се разбирали много добре. Преди година и половина се разделили и
детето, заедно с майката отишли в дома на родители на последната в гр. К..
Няколко месеца след това ответникът заминал за А., където живеели неговите
родители. Свидетелката не знаела какво е работил там. Нямал постоянна
работа, изкарвал пари колкото да се издържа. През 2022 г. се прибирал 3-4
пъти в България за по един месец и пак се връщал в А.. Когато бил в страната,
се опитвал да се среща със си, но майката не позволявала. Заключвала
вратата, гонела го, не приемала и пари, които той и давал. Свидетелката също
носела пари и подаръци за детето, но майката отказвала да ги вземе. Откакто
започнало делото в съда, тя се смилила и започнала да разрешава на бащата
да вижда сина си.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл.143, ал.2 СК:
Претендира се месечна издръжка за бъдеще време, считано от датата
на подаване на исковата молба – 13.07.2022 г., до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
Страни в случая са бащата А. Г. С. и малолетният му син, действащ
чрез своята майка и законен представител Б. Я. Г.. По делото е безспорно, че
родителските права се упражняват от майката, от датата на фактическата
раздяла до настоящия момент. Не е спорно, че през този период от време
бащата не е плащал издръжка за сина си, като показанията на всеки от
4
двамата свидетели, относно причините за това, съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК – като дадени от роднини, заинтересовани в полза на своя близък.
Съдът намира за житейски нелогично Б. Г. да предяви настоящия иск за
издръжка и същевременно да отказва предлагана финансова помощ от бащата
на детето. Ето защо следва да се приемат за недостоверни твърденията на
бабата на ответника, че същият е имал желание и се е опитвал да предоставя
средства за издръжка на детето си, а майката е отказвала. Настоящият съдебен
състав счита, че ответникът не е проявил нужната родителска отговорност и
заинтересованост и е лишил детето си от средства, необходими за
отглеждането му.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК всеки родител дължи
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали те са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
чл.142, ал.1 и ал.2 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие свои деца, се определя в зависимост от нуждите
на децата и от възможностите на родителя да дава такава, но не може да бъде
по-малък от една четвърт от минималната работна заплата. Минималният
размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер
на 195.00 лева месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от
Постановление № 497/29.12.2022 г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната.
Нуждите на детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно
необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от
средства за храна, облекло, учебници, помагала, за интелектуално и културно
развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на
училище. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация. При определяне
размера на издръжката, от значение е обстоятелството при кого от двамата
родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Освен горните обстоятелства при определяне размера на издръжката
трябва да се има предвид, че задължението за даване на издръжка на
5
ненавършило пълнолетие дете е безусловно. Следва да се подчертае, че
правото на издръжка принадлежи на детето, независимо, че се реализира чрез
родителя, който упражнява родителските права.
В разглеждания случай майката доказа, че е безработна и не
получава трудови доходи. Разчита на социална помощ от 50 лева месечно и
средствата, които баща й изпраща от А..
Ответникът отрича да получава постоянни трудови доходи, докато
пребивава в А., но се установи от събраните гласни доказателства, че същият
все пак е работил там в сферата на строителството и периодично се прибира в
България. Според показанията на св. Г., неговата заплата като строителен
работник в А. е 1900 евро на месец, т. е. би могло да се приеме, че
приблизително същата е и заплатата на ответника, когато е трудово зает.
Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на *-годишния Г. С. –
потребностите му от здравословна храна, облекло и обувки според сезона,
развлечения, здравни потребности, както и липсата на специфични такива,
съдът приема, че необходимата обща сума за издръжката му следва да се
определи на 400 лева месечно. От тази сума ответникът следва да заплаща
ежемесечна издръжка за детето в размер на 250 лева, която съдът счита, че
няма да му създаде особени затруднения, доколкото същият е в
трудоспособна възраст, без здравословни проблеми и задължения към трети
лица. Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, която
полага и непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание на
детето. За разликата до претендираните 300 лева месечно искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Така определената издръжка по чл. 143, ал.2 СК се дължи за периода
от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2022 г., до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл.149 СК:
По делото се установи по безспорен начин, че след раздялата на
родителите, бащата не е давал средства за издръжка на детето си, независимо
от причините за това. Спорен е въпросът за датата на фактическата раздяла –
м. януари 2021 г., според изложеното в исковата молба, или м. януари 2022 г.,
според твърденията на ответника. Единствените данни досежно този факт, се
6
съдържат в свидетелските показания, дадени в с. з. от 02.02.2023 г.
Според св. Г., родителите са разделени от 07.01.2021 г., като още на
следващия ден ответникът заминал с колата си за А.. Свидетелят лично взел
дъщеря си от гр. Б., като той самият след 3-4 дни също отпътувал за А.. По
това време ответникът вече бил пристигнал, което свидетелят разбрал от свои
приятели, пребиваващи по това време там.
Според св. С., фактическата раздяла е настъпила преди около година
и половина, т. е. през месец август 2021 г., след което внукът й цяла година си
останал в гр. Б., т. е. до месец август 2022 г. Същевременно свидетелката
посочва, че преди около една година – месец февруари 2022 г., ответникът
заминал за чужбина и 3-4 пъти след това се връщал за по един месец в
България.
Видно е, че относно този спорен и имащ пряко значение за иска по
чл.149 СК факт – датата на фактическата раздяла на родителите, показанията
на св. Г. са категорични, последователни и непротиворечиви. За разлика от
тях, тези на св. С. са нелогични и неточни. Същата твърди, че ответникът е
останал в България една година след раздялата. Ако се приеме, че
фактическата раздяла е от м. януари 2022 г., то заминаването му за А. би
следвало да се е случило през м. януари 2023 г. Очевидно е, че това не
съответства на фактите и обстоятелствата по делото (в отговора на исковата
молба от 21.10.2022 г. се посочва, че ответникът е от няколко месеца в
чужбина), поради което съдът приема за установено, че фактическата раздяла
на родителите е от м. януари 2021 г.
Предвид изложеното искът се явява изцяло основателен и доказан,
като следва да се присъди издръжка за детето за една година преди
предявяването на иска – от 13.07.2021 г. до 13.07.2022 г., по 250.00 лв.
месечно, или общо 3000.00 лева за целия период, ведно със законната лихва
за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.69, ал.1, т.7 ГПК, вр.
чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху
присъдените издръжки по чл.143, ал.2 СК (4% върху 36-месечните платежи) и
по чл.149 СК (4% върху 12-месечните платежи) в размер на общо 480.00 лева.
7
Относно разноските за адвокатско възнаграждение – такива се
претендират и от двете страни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска,
или 347.83 лева, от общо 400 лева.
Ответникът също има право на разноски, които възлизат на 52.17
лева от общо 400 лева – съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 295.66 лева – разноски по компенсация.
Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН: ********** от гр. Б., обл. П., кв. „С.“ №**,
да заплаща на детето си Г. А. С., ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител Б. Я. Г., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес:
гр. К., обл. П., ул., „Х. А.“ №*, месечна издръжка в размер на 250.00 лв.
(двеста и петдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба –
13.07.2022 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа й, до окончателното плащане, като за разликата до 300.00 лева
месечно ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН: ********** от гр. Б., обл. П., кв. „С.“ №**,
да заплати на детето си Г. А. С., ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител Б. Я. Г., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес:
гр. К., обл. П., ул., „Х. А.“ №* издръжка за минало време в размер на 250.00
лв. (двеста и петдесет лева) месечно, за периода от 13.07.2021 г. до 13.07.2022
г., или общо 3000.00 лв. /три хиляди лева/, ведно със законната лихва от
датата на падежа до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН: ********** от гр. Б., обл. П., кв. „С.“ №**,
8
да заплати на детето си Г. А. С., ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител Б. Я. Г., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес:
гр. К., обл. П., ул., „Х. А.“ №*, сумата от 295.66 лв. (двеста деветдесет и пет
лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща разноски по делото по
компенсация.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН: ********** от гр. Б., обл. П., кв. „С.“ №**,
да заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт
държавни такси върху присъдените издръжки в размер на общо 480.00 лв.
(четиристотин и осемдесет лева).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред П. о. с. в двуседмичен срок,
считано от 16.02.2023 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9