П Р И С Ъ Д А
№ 5 , 20.03.2019г.,
гр.Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесети март две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-Г.
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: М.М.
Е.М.
Секретар Детелина
Витанова
Прокурор
Пенчо Минков
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
НОХД № 7 по описа
за 2018г.
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимият Л.Я.Я.: роден на ***г***
област Бургас, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
работи, ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че в периода 23.12.2010г. до
11.10.2011г. в село Лудогорци, област Разград, в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – Протокол №
1/Образец 19/ от 23.12.2010г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение
на натурални видове СМР през месец към 23.12.2010г.; Протокол № 2/Образец 19/
от 20.01.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 20.01.2011г.; Протокол № 3 /Образец 19/ от 04.07.2011г.
и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални видове СМР през
месец към 04.07.2011г.; Протокол № 4 /Образец 19/ от 23.07.2011г. и Сметка № 1
на актове образец 19 за изпълнение на натурални видове СМР през месец към
23.07.2011г.; Протокол № 5 /Образец 19/
от 04.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 11.10.2011г. е направил опит да получи без правно
основание чуждо – на „Лескол трейд“ ЕООД село
Лудогорци, област Разград собственост и управлявано от М. *** движимо имущество
– сумата 57729.76 /петдесет и седем
хиляди седемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ с
намерение да го присвои, имуществото е в големи размери, като изпълнителното
деяние макар и да е довършено не са настъпили предвидените в закона и искани от
дееца обществено опасни последици, с което е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъпление по чл.212, ал.4, предл.
първо в.в. ал.1 в.в. чл.26,
ал.1 в.в. чл.18, ал.1, предл.
второ и ал.2 от НК, поради което и на осн. чл.304 НПК
ГО ОПРАВДАВА по въздигнатото и поддържано обвинение.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 5/ 20.03.2019г.
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 7/ 2018г.
ПО ОПИСА НА РС – ИСПЕРИХ
Районна прокуратура –
Исперих е обвинила Л.Я.Я. *** в това, че в периода
23.12.2010г. до 11.10.2011г. в село Лудогорци, област Разград, в условията на
продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание –
Протокол № 1/Образец 19/ от 23.12.2010г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за
изпълнение на натурални видове СМР през месец към 23.12.2010г.; Протокол №
2/Образец 19/ от 20.01.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение
на натурални видове СМР през месец към 20.01.2011г.; Протокол № 3 /Образец 19/
от 04.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 04.07.2011г.; Протокол № 4 /Образец 19/ от
23.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 23.07.2011г.;
Протокол № 5 /Образец 19/ от 04.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец
19 за изпълнение на натурални видове СМР през месец към 11.10.2011г. е направил
опит да получи без правно основание чуждо – на „Лескол
трейд“ ЕООД село Лудогорци, област Разград собственост и управлявано от М. ***
движимо имущество – сумата 57729.76 /петдесет
и седем хиляди седемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/
с намерение да го присвои, имуществото е в големи размери, като изпълнителното
деяние макар и да е довършено не са настъпили предвидените в закона и искани от
дееца обществено опасни последици, с което е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъпление по чл.212, ал.4, предл.
първо в.в. ал.1 в.в. чл.26,
ал.1 в.в. чл.18, ал.1, предл.
второ и ал.2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – Исперих поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, като моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на инкреминираното деяние, като му бъде
наложено Наказание в минималният размер установен от закона, чието изтърпяване
да бъде отложено на осн. чл.66 от НК.
Защитата на
подсъдимият Я. в лицето на адвокат Руман В. и адвокат
Невян Костов пледира подзащитният им да бъде признат
за невиновен и оправдан по въздигнатото и поддържано обвинение.
В дадената последна дума подсъдимият Л.Я.
заявява, че счита себе си за невинен и моли да бъде оправдан по обвинението
заявено срещу него.
Съдът, след като
обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК всички доказателства събрани по делото –
обясненията на подсъдимият дадени в хода на съдебното производство, показанията
на разпитаните пред съда свидетели, заключенията по извършените експертизи и
приложеният по делото писмен доказателствен материал
съдържащ се в Досъдебно производство № 275 ЗМ 177/ 2015г. по описа на РУМВР -
Исперих, намира за установено следното :
Подсъдимият Л.Я.Я. е роден на ***г*** област Бургас, български гражданин,
със средно образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН **********.
Подсъдимият Л.Я. *** и
е собственик на „Я. ***, като дружеството му се занимава със строителна
дейност.
През 2010 година ЕТ
„Жасмин – Д.М.“, собственост на свидетелката Д.М. кандидатствала пред Държавен
фонд „Земеделие“ и била одобрена за отпускане на субсидии за изграждане на
„Комплекс за селски и еко туризъм“ в село Лудогорци.
При депозиране на кандидатурата на този търговец като изпълнител на проекта
била посочена фирмата на подсъдимият - „Я. и Ко“ ЕООД. Стойността на проекта
възлизала на сумата 531 196.22лв. /с ДДС/. По повод на този проект и
неговото изпълнение, на 28.06.2010г. между фирмата на подсъдимия и „Лескол
Трейд“ ЕООД, собственост на свидетеля М.М.М. (баща на Д.М.) бил сключен Договор за
извършването на строително-монтажни работи № ЛТ-1СМР съгласно който
изпълнителят се съгласил да извърши строително-монтажни работи – СМР за
изграждане на „Комплекс за селски и еко туризъм“ в село
Лудогорци, община Исперих, област Разградска, съгласно проектна документация и
спецификации, представени от възложителя, както и Количествено-стойностна
сметка, приложение № 1 към договора. Строително-монтажните работи страните
договорили да се извършват на площадка собственост на „Лескол
Трейд“ ЕООД отразена в УПИ – V по плана на село Лудогорци. Срокът на договора по изпълнение на дейностите
бил до 15 месеца от датата на превеждане на авансовото плащане. Съгласно чл.5.2
от договора Възложителят се произнасял относно приемането на
Строително-монтажните работи и рекламации по тях съгласно приложени специфични
условия – с окончателно произнасяне на Възложителя за приемане на
строително-монтажни работи , като за това се подписвал приемо-предавателен
протокол. В точка 6 Плащания на договора било уговорено Възложителят да извърши
авансово плащане от 30 %, не по-рано от 30 дни от датата на входиране
на заявлението за финансова помощ в Държавен фонд „Земеделие“ и не по-късно от
10 дни от сключването на договор между Възложителя и Държавния фонд. Окончателното плащане от 70 % щяло да се
извърши след подписването на приемо-предавателен
протокол между страните по договора, за
приемането на отделните етапи от извършване на Строително-монтажните работи.
Всички плащания се извършвали с платежно нареждане на Възложителя срещу
представен от Изпълнителя на оригинал на данъчна фактура. В точка 7 на договора
е уговорено, че Възложителя отговаря за информацията предоставена от него в
проектната документация и допълнителните изисквания вкл. КС. Изпълнителят
отговарял за организирането на Строително-монтажните работи. Изпълнителят
изпълнявал всички части по Строително – монтажни работи по вид, количество и
качество съгласно Спецификацията. Всякакви отклонения и промени в Спецификацията, когато били целесъобразни с
оглед на интересите на Възложителя се
съгласували от страните с писмени споразумения. Изпълнителят осигурявал
възможност на определени от Възложителя лица или държавни организации да
инспектират изпълнението на договора. Съгласно чл.8.1 от договора страните
можели да изменят договора само на основание двустранно подписани споразумения
или да прекратят договора в случаите предвидени в него чрез двустранен документ
или чрез регистрирана кореспонденция, от която ясно да личи предмета на
волеизявлението или съгласието на двете страни.
В случай на неспазване на сроковете по договора Изпълнителят дължал на
неустойка в размер на 0.1% върху цената на договора за всеки ден на забавянето,
но не повече от 10% от цената. Изпълнителят не носел отговорност за неспазване
на сроковете поради причини, за които отговарял Възложителя. В случай на
закъснение при дължими плащания, Възложителят дължал на Изпълнителя неустойка в
размер на 1/ 365 част от законната лихва върху сумата на забавянето за всеки
ден от забавянето, до пълното му издължаване. Съгласно чл.10 от Договора всички
спорове по договора се уреждали чрез преговори между страните, а при несъгласие
се отнасяли за решаване от Арбитражния съд при Българската търговско промишлена
палата. Споровете щели да се разглеждат по правилата на Арбитражния съд при
БТПП от арбитражен състав от трима арбитри, като по един се посочвал от
Възложителя и Изпълнителя и един се одобрявал от двете страни.
В изпълнение на описаният договор дружеството на
подсъдимият осъществило Строително-монтажни работи за изграждането на
„Комплекса за селски и еко туризъм“ в село Лудогорци.
На 24.11.2011 година бил приет и подписан Акт образец 14 за приемане на
конструкцията. В него било прието, че конструктивните елементи на строежа,
етапа или на частта от него, са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и
промените предписани от проектанта в заповедната книга.
Впоследствие за извършените Строително-монтажни
работи били съставени и подписани 5 броя двустранни протоколи образец 19, в
които били отразени видовете и количествата извършени Строително-монтажни
работи, както и тяхната стойност. Тези протоколи са както следва : Протокол № 1/Образец
19/ от 23.12.2010г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на
натурални видове СМР през месец към 23.12.2010г.; Протокол № 2/Образец 19/ от
20.01.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 20.01.2011г.; Протокол № 3 /Образец 19/ от
04.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 04.07.2011г.; Протокол № 4 /Образец 19/ от
23.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 23.07.2011г.;
Протокол № 5 /Образец 19/ от 04.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец
19 за изпълнение на натурални видове СМР през месец към 11.10.2011г.
Подсъдимият предявил
на „Лескол трейд“ ЕООД село Лудогорци, област Разград
управлявано от М.М.М. описаните документи за подпис.
Били съставени три броя фактури с №№ **********/ 30.09.2010г.; **********/
28.02.2011г. и **********/ 31.05.2011г. общо за сумата 108 000.00лв. с ДДС
/том III от
ДП/, които М.М. заплатил. За тези фактури не се
установява дали имат отношение към съставените пет броя протоколи образец 19.
Впоследствие свидетеля М. се консултирал със свой приятел - свидетеля М.И.,
който му казал че имало несъответствия между актуваните и действително
извършените Строително-монтажни работи, поради което свидетеля М. преустановил
плащанията по отношение на изпълнителя „Я. и Ко“ ЕООД. Това
мотивирало подсъдимият от името на представляванот от
него дружество да заведе исково производство пред Арбитражният съд при
Българската търговско-промишлена палата. Така на 16.10.2013г. било образувано
вътрешно арбитражно дело № 530 / 2013г. Същото е приключило с Решение от
24.09.2014г. по силата на което „Лескол
трейд“ ЕООД село Лудогорци, област Разград управлявано от М.М.М.
било осъдено да заплати на „Я. и Ко“
ЕООД сумата 157 858.89лв., представляваща неплатена цена, включваща ДДС,
за извършени СМР съгласно Договор № ЛТ-1 СМР/ 28.06.20101г., както и неустойка
върху главницата в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба (16.10.2013г.) до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за горницата до
предявеният размер от 184 112лв. /л.73 и сл. том III от ДП/.
В хода на проведеното
арбитражно производство е изготвена строително-техническа експертиза, която е
дала заключение, че са налице надактувани видове и
количества СМР, които са както следва : 1. В Протокол № 1 – актувана
хидроизолация по стени и сутерен – 127.30 куб.м. на стойност 2731.86 без ДДС;
2. В Протокол № 2 – актуван кофраж за шайби – 132.28 кв.м. на стойност
2662.80лв. без ДДС и бетон за шайби 25.56 куб.м. на стойност 3797.19лв. без
ДДС; 3. В Протокол № 3 са актувани кофраж за шайби – 64.52 кв.м. на стойност
1298.79лв. без ДДС и бетон за шайби 19.49 куб.м. на стойност 2895.43лв. без
ДДС; 4. В Протокол № 4 са актувани кофраж за шайби 56.0 кв.м. на стойност
1127.28лв. без ДДС и бетон за шайби 11.0 куб.м. на стойност 1634.16лв. без ДДС;
5. В Протокол № 5 е актувана топлоизолация 10 см. – 236.0 кв.м. на стойност
5730.08лв. без ДДС. /л.159 от том II на ДП/. В мотивите на
арбитражното решение /л. 84 от том III на ДП/ Арбитражният
съд е приел, че констатираните от вещото лице надактувани
видове и количества СМР действително не са били извършени, тъй като е правена и
последваща проверка на место в обекта и след нея „Я.
и Ко“ ЕООД не са оспорили липсата на поставена хидроизолация по стени и
сутерен, а видимо при огледа в обекта е било установено, че СМР са извършени с
тухли, а не с бетонови шайби. С оглед тези констатации съставът на арбитражният
съд е редуцирал общата цена по петте констативни протокола със сумата
21 877.59лв. без ДДС или 26 253.11лв. с ДДС.
В хода на досъдебното
производство е назначена строително – техническа експертиза с вещо лице инженер
В.К., която е установила извършени строително-монтажни работи на стойност
186 445.42лв. Вещото лице е посочило, че има несъответствие между
приложените към делото първични документи и Протоколи с номера от 1 до 5 за
извършени натурални видове СМР както следва :
По Протокол № 1 (обр.19) за извършени натурални видове СМР по част АС към 23.12.2010г.
1. Масов изкоп с багер зем.почви
на транспорт: неизвършено 626 куб.м. на стойност 3330.30лв.
2. Кофраж всички видове стомано-бетонни
плочи при d>15см: неизвършено 154.80 кв.м. на стойност 2148.62лв.
3. Полагане стомано бетон в 20:
неизвършено 12.00 куб.м. на стойност 1852.20лв.
4. Превоз бетон с автобетоновоз :
неизвършено 12.00 куб.м. на стойност 74.12лв.
5. Полагане пясък с деб. 10 см.
под арм.стманоб. настилка:
неизвършено 24.65 куб.м. на стойност 1165.21лв.
6. Хидроизолация 1 пласт PVC – фолио пластифол – или битумна паста: неизвършено 228.00 кв.м. на
стойност 145.92лв.
7. Топлоизолация EPS 5.00 см. под сутерен:
неизвършено 221.00 кв.м. на стойност 3206.71лв.
8. Полагане битумна хидроизолация по бетонови стени сутерен:
неизвършено 127.30 кв.м. на стойност 2731.86лв.
9. Топлоизолация XPS 8.00см. по стени
сутерен: неизвършено 127.30 кв.м. на стойност 2109.36лв.
10. Изработка и монтаж армировка об. и ср. сложност ф6 до
ф12 мм от стомана AI И AMI: неизвършено 1200.00
кг. на стойност 2232.00лв.
Актувани са СМР на стойност 56145.02лв. без ДДС, а при
проверката са установени извършени СМР на стойност 36300.20лв. без ДДС.
Стойността е завишена с 19844.82лв. без ДДС.
По Протокол № 2 (обр.19) за извършени натурални видове СМР към 20.01.2011г.:
1.
Направа на кофраж за плоча:
неизвършено 239.00 кв.м. на стойност 3317.32лв.;
2.
Направа на кофраж за греди,
пояси, щурцове: неизвършено 20.36 кв.м. на стойност
307.23лв.
3.
Направа на кофраж за шайби:
неизвършено 132.28 кв.м. на стойност 2662.80лв.
4.
Полагане на бетон в 20 за
плоча: неизвършено 35.00 куб.м. на стойност 5199.60лв.
5.
Полагане на бетон в 20 за
колони, шайби: неизвършено 33.07 куб.м. на стойност 4912.88лв.
6.
Полагане стоманобетон в 15 за
колони: неизвършено 5.00 куб.м. на стойност 742.80лв.
7.
Полагане на бетон за греди и
пояси: неизвършено 6.00 куб.м. на стойност 891.36лв.
8.
Полагане на бетон за стълбища
и площадки: неизвършено 3.20 куб.м. на стойност 475.39лв.
9.
Превоз бетон с авто бетоновоз: неизвършено 72.27
куб.м. на стойност 1048.64лв.
10.
Изработка и монтаж армировка
об. и ср. сложност ф6 до ф12 мм от стомана AI И AIМ: неизвършено 927.64кг. на стойност 1725.41лв.
Актувани са СМР на
стойност 34 042.84лв. без ДДС, а при проверката са установени извършени
СМР на стойност 14245.01лв. без ДДС. Стойността е завишена с 19 797.83лв.
без ДДС.
По Протокол № 3 (обр.19) за извършени натурални
видове СМР към 04.07.2011г.:
1.
Направа на кофраж за шайби :
неизвършено 64.52 кв.м. на стойност 1298.79лв.
2.
Полагане на бетон в 20 за
плоча: неизвършено 13.00 куб.м. на стойност 1931.28лв..
3.
Полагане на бетон в 20 за
колони, шайби: неизвършено 27.00 куб.м. на стойност 4011.12лв..
4.
Полагане стоманобетон в 15 за
колони : извършено 7.00куб.м. на стойност 1039.92лв., трябва да се спадне от
горният ред.
5.
Превоз бетон с автобетоновоз : неизвършено 33.00куб.м. на стойност
478.83лв.
Актувани са СМР на
стойност 45547.85лв. без ДДС, а при проверката са установени извършени СМР на
стойност 38867.76лв. без ДДС. Стойността е завишена с 6680.10лв. без ДДС.
По Протокол № 4 (обр.19) за извършени натурални
видове СМР към 23.07.2011г.:
1.
Направа на кофраж за шайби :
неизвършено 56.00 кв.м. на стойност 1127.28лв.
2.
Полагане на бетон в 20 за
плоча: неизвършено 16.40куб.м. на стойност 2436.38лв.
3.
Полагане на бетон в 15 за
колони, шайби: неизвършено 18.50 куб.м. на стойност 2748.36лв.
4.
Полагане стоманобетон в 15 за
колони: извършено 7.00 куб.м. на стойност 1039.92лв., трябва да се спадне от
горния ред.
5.
Превоз бетон с автобетоновоз 7 неизвършено 27.90 куб.м. на стойност
404.83лв.
Актувани са СМР на
стойност 54 779.23лв. без ДДС, а при проверката са установени извършени
СМР на стойност 49 102.30лв. без ДДС. Стойността е завишена с 5676.93лв.
без ДДС.
По Протокол № 5 (обр.19) за извършени натурални
видове СМР към 11.10.2011г.:
1.
Полагане на топлоизолация XPS 10см. по покрив : неизвършено 236.00 кв.м. на
стойност 5730.08лв.
Актувани са СМР на
стойност 53660.24лв. без ДДС, а при проверката са установени извършени СМР на
стойност 47930.16лв. без ДДС. Стойността е завишена с 5730.08лв. без ДДС.
В хода на съдебното производство на вещото лице инженер В.К.
бе поставена допълнителна задача, като същата дава отговори на поставените
въпроси както следва : 1. Арбитражният съд е редуцирал предявените за плащане
суми по Протоколи №№ 1-5 (обр.19) съобразно заключението на вещото лице Б.Х.. 2. На строежа не са извършвани
СМР извън предвидените по инвестиционен проект. 3. Арбитражният съд е съобразил
данните от съставените протоколи обр.19, като първо
Стойността на исковата претенция на „Я. и Ко“ ЕООД е редуцирана от 292.112лв. с
ДДС на 265 858.89лв. с ДДС, като последната стойност е намалена със 108
00.00лв. – платена от „Лескол Трейд“ ЕООД по трите
броя фактури описани в изложението по-горе. В съдебно заседание вещото лице
разяснява, че всички останали суми визирани в Протоколи №№ 1-5 (обр.19), част от които
присъстват и в обвинението са били заплатени на дружеството на подсъдимия по
силата на арбитражното решение. 4. Общата стойност СМР описани в Протокол обр.19 предмет на обвинението, които са били разпоредени да бъдат заплатени след провеждане на
производството по арбитражното дело е 35103.65лв. без ДДС или 42 124.37лв.
В хода на съдебното производство е извършен и оглед на процесният обект „Къща за селски туризъм“ находящ се в село Лудогорци, област Разградска собственост
на „Лескол Трейд“ ЕООД с оглед придобиване на
непосредствени впечатления относно състоянието на имота и извършените в същия
СМР.
В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-графологична експертиза, която е дала заключение,
че Подписите положени срещу „Изготвил“ в Протоколи 2, 3, 4 и 5 са изпълнени от А.Т.Т.. Подписите срещу „Изпълнител“ – сметка № 1 , 2 , 3 , 4 и
5, срещу „Изпълнител“ в Протокол №№ 2, 3, 4 и 5 (обр.19) и срещу „Инвеститор“ протокол № 1 (обр.19) били изпълнени от подсъдимият Л.Я..
В хода на досъдебното производство е назначена
съдебно-оценъчна експертиза, която предвид данните от строително-техническата
експертиза е дала заключение че надактувани са СМР на
стойност 57729.76лв. /без ДДС/ възлизащи на 237.8 броя минимални работни
заплати и 69275.72лв. /с ДДС/, възлизащи на 285.4 броя минимални работни
заплати.
По делото са разпитани свидетелите М.М.М.,
Д.М.М., В.Ж.К., И.Р.М., В. Стоилова Р., Т. Василева Т.
– П., М.П.И., В.Г.А. – Черний, Б.Й.Х., А.Т.Т., Е.А.Х., С.С.П..
В своите показания свидетелят М.М. разказва, че се запознал с подсъдимият чрез общи
познати. Я. поел ангажимента да изгради къщата за гости в село Лудогорци.
Строежът започнал през 2010 година, като се строяло на етапи. Грубият строеж
бил извършен преди фирмата на свидетеля или на неговата дъщеря да бъде одобрена
за субсидия от фонд „Земеделие“. Одобрението се случило чак след провеждане на
арбитражното производство, в което подсъдимият осъдил фирмата на свидетеля. М.М. бил осъден да заплати 290 000.00лв. по арбитражното
дело плюс разноски на частни съдебни изпълнители. Свидетелят се консултирал със
свой приятел – свидетеля М.И., който му казал, че в обекта има неизвършени
строително монтажни работи. Купен бил по-малко бетон и желязо, а по сметки
количествата на тези материали били повече. Преди да бъде изваден Акт 14 на
сградата подсъдимият посетил свидетеля и последният подписал актовете за СМР.
Свидетеля сочи, че не разбира от строителство. От негова страна нямало човек,
който да контролира строежа. Имало строителен техник на когото страните по
договора се доверили. Протоколи от 1 до 5 били подписани на цяло, наведнъж. На
свидетеля са предявени писмени доказателства - протоколите
и сметките, подписани от свидетеля,
които се съдържат в ДП от лист №139 до лист №150, в Том I от ДП. Свидетелят сочи, че на всички бланки с изключение на тази, която е на
лист №140, подписа и печата в графа „Инвеститор“ са негови. На лист №140
неговия подпис и печата стояли в графа „Изпълнител“, което според свидетеля
било грешно. Протоколите му ги занесъл Я. *** и М.М.
ги подписал там. Не помни дали подсъдимият е подписал протоколите в
присъствието на свидетеля М. или предварително ги е бил подписал. Преди
подписване на протоколите подсъдимият и свидетелят не са правили проверка на
строежа дали описаните в протоколите СМР са действително извършени. По време на
строежа свидетелят М. сочи, че не е извършвал проверки какви СМР се извършват в
обекта, доверил се е на фирмата изпълнител. По време на арбитражното дело
вещото лице казало, че сградата не става – имала кривини и пукнатини.
Арматурите се показвали от бетона, мазите се пълнели с вода и още продължавали
да се пълнят, нямало изолация. След като бил осъден в Арбитражният съд в София
свидетеля поискал негови приятели да му сметнат какво било извършено и какво –
не. Те установили, че дъските които изпълнителя вземал за кофраж, после ги
слагал на покрива и ги изписвал два пъти. Било писано, че е слагана вата, а
такава не била слагана. Изкопните работи се вършели с камиони на свидетеля М..
По-късно по време на строежа свидетеля ангажирал инвеститорски контрол, тъй
като такъв се изисквал документално. Строежа се инспектирал от свидетелката С.П..***
не били проверявали обекта. Строително-монтажните работи се водели от вуйчото
на подсъдимият, който се занимавал с всичко. Той осигурявал строителните
материали, провеждал инструктаж на работниците. Вуйчото на Л.Я. бил технически
ръководител, като преди него за строежа отговаряло лице на име „бай Георги“,
който обаче починал. Я. идвал на строежа
веднъж месечно, като при тези посещения се черпели със свидетеля. Появявал се
на строежа с рулетка и мерел, когато се правело нещо с техниката. Свидетеля
сочи, че свидетелката С.П. посещавала и оглеждала строежа заедно с техническият
ръководител, но свидетеля не може да уточни колко пъти е идвала П.. Обекта бил
посетен и от представител на общината – В.А.. Зетя на свидетеля лице на име И.
заедно с още 4-5 човека участвал при зидането на вътрешните зидове на сградата.
Протоколи от 1 до 5 не били представяни във Фонд „Земеделие“. Там бил
представен само Бизнес плана и стойността на довършителните дейности. Свидетеля
сочи, че е бил запознат с експертизите по Арбитражното дело. Свидетеля твърди,
че е разбрал че е измамен, когато бил осъден и нотариус Радомир Александров му
връчил покана за доброволно плащане. Сезирал прокуратурата след влизане в сила
на Решението по Арбитражното дело.
Вторият разпитан свидетел е Д.М. – дъщеря на
свидетеля М.М.. Същата в своите показания разказва,
че баща и кандидатствал два пъти по проект и не бил одобрен за изграждане на Еко
комплекс за селски туризъм. След това свидетелката кандидатствала за същото,
като земеделски производител. Била одобрена по проекта. Баща и възложил на
фирмата на подсъдимият да извърши строежа. До грубия строеж сградата била
финансирана с лични средства на свидетеля М.. Проекта не бил довършен, тъй като
подсъдимият ги осъдил. С подсъдимият
общувал бащата на свидетелката, тя присъствала само формално в тези договори.
Нямала наблюдения дали са идвали вещи лица или комисии. Офисът на свидетеля М.
се намирал в мястото, където се извършил строежа.
Третият
разпитан свидетел е В.К. – технически ръководител на обекта. Сочи, че е водил
изпълнението до подписване на Акт 14. Твърди, че всички СМР по проект са
извършени, като не се допускало изменение в плана на изграждане тъй като се
касаело до обект за селски туризъм. СМР-тата били
подписани от конструктор в съставени протоколи. На самия обект имало заповедна
тетрадка,като всички извършени работи били подписани от съответните инстанции,
включително от възложителя. Другите подписи били на свидетеля, на
конструктор-проектанта и на собственика – възложител. Свидетеля бил със
средно-специално образование профил „Строителство и архитектура“. Свидетеля
твърди, че не са актувани СМР, които изобщо не са извършвани. Личното мнение на
свидетеля е, че възложителя не разбирал от това, което се строяло, но той
постоянно разпитвал кое защо и как се прави. Свидетеля знае, че възложителя бил
сключил договор за авторски контрол, като той се упражнявал от конструктора на
обекта – лице посочено като П.. Зетя на свидетеля М. работел постоянно на
обекта. По-натам в показанията свидетеля сочи, че за всички изпълнени видове
работи се съставяли протоколи, правело се замерване, дори с възложителя са
опъвали рулетка. Правела се количествена сметка и въз основа на нея се
съставяли протоколите, които се подписвали от конструктор и проектант. По
специалните работи, които подлежали на закриване се работело повече с
конструктора. Към всяка една документация имало проекто-сметка,
документация и количествено-стойностна сметка.
По време на строежа в село Лудогорци фирмата на подсъдимият обслужвала
още три строежа в други населени места. Подсъдимият посещавал обекта, когато
трябвало да се плащат заплати, да се плащат фактури от магазините, от бетонния
възел. Протокол образец 19 бил подготвен за подпис на подсъдимия от свидетеля К.
съвместно с възложителя. Свидетелката А.Т. била отговорник във фирмата на Л.Я.
по строителството и с нея били уточнявани количествата и качествата на
материалите по изпълнените СМР. Въз основа на данните формирани от Т. се
съставяли протоколите. В.К. сочи, че Л.Я. не е идвал на място в обекта да мери
и да проверява. Предварително била изготвяна количествено-стойностна сметка, в
която се отчитали абсолютно всички СМР. Там се уточнявали параметрите на
финансите, строителните сметки и въз основа на тази количествено-стойностна
сметка се сключвали договори. Според свидетеля Я. нямал право да проверява на место
какво се изпълнява. за това отговарял техническия ръководител т.е. К..
Свидетеля разказва, че когато Я. е идвал да носи пари за различни разплащания
се е интересувал до къде са стигнали СМР. Свидетеля не присъствал при
посещението на обекта на комисията за съставяне на Акт 14, запознал се след
това с акта. В същият нямало никакви забележки както по извършените СМР, така и
във връзка със заплащането. Възложителят нямал никакви възражения по време на
СМР.
Четвъртият разпитан свидетел е И.М.. Той е зет на
свидетеля М.. Познава подсъдимия и знае, че той е собственик на фирмата наета
да построи обекта в село Лудогорци. Бил виждал Л.Я. много пъти на обекта, не
помни точно колко – през седмица, през месец. Оставал в обекта. Когато идвал на
посещение се занимавал с работниците. Свидетеля разбирал малко от строителство,
работил е като зидаро-мазач. Не е имал поръчение от
възложителя или свидетелката Д.М. да контролира какво се извършва в обекта. Не
помни дали е имал поглед над проекта и това, което се извършва от фирмата на
подсъдимият. Знае, че обекта е имал технически ръководител, който се казвал В..
С всичко се занимавал той – ръководство на работата, съставяне на документи. На
обекта идвали и други хора, контролни органи, но свидетеля не може да каже
какви са били те.
Следващият разпитан свидетел е В.Р.. Същата сочи,
че е управител на фирма за енергийна ефективност и контрол. Досега и с обекта в
село Лудогорци е по повод оценка за енергийна ефективност. Работила е по
документи, без да посещава обекта на място, като е формирала извод че проекта
съответства на нормативните изисквания за енергийна ефективност. Изготвената от
нея оценка е била използвана за снабдяване от общината с разрешение за строеж.
Следващият разпитан свидетел е Т. Василева Т. – П..
Същата е била проектант на архитектурната част на
обекта. Свидетелката сочи, че не познава подсъдимия, а във връзка с обекта е
контактувала с техническия ръководител – свидетеля В.К.. Свидетелката посетила
обекта един път през 2010 година. Обекта бил изграден до груб строеж. Т. не
била виждала количествено-стойностна сметка за доставка на материалите.
Архитекта не се занимавал с тези документи и с количествата на етап груб
строеж. С тези въпроси следвало да се занимава инвеститорски контрол назначен
от възложителя, който да удостоверявал етапите на изграждане на строежа, което
лице да бъдело свързващо звено между възложителя и изпълнителя. В случая обекта
бил пета категория и по закон нямало изискване да има назначен строителен
надзор. Според свидетелката възложителя трябвало да има инвеститорски контрол.
Общината имала отношение само към протоколите за линия и ниво, като нямала
задължения да удостоверява количества. Общината извършвала контрол върху
проектните нива, за да се удостоверяла завършеността на грубия строеж на
сградата.
Следващият разпитан свидетел е М.П.И.. В съдебно
заседание свидетеля разказва, че е бил извикан на обекта от свидетеля М..
поводът бил, че сутерена на сградата бил наводнен. При извършена обиколка
свидетеля установил, че няма поставена хидроизолация, едната шайба не била от
бетон, а от тухли единички. Покривът бил с кофражни
платна. На осн. чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, предл.2 от НПК са прочетени показанията на свидетеля от
досъдебното производство, в които той разказва че бил извършил замервания на
место в обекта на видимите видове дейности и вложените строителни материали. По
време на огледа установил разлики в някои видове дейности и материали. За
своите констатации свидетеля изготвил справка в табличен вид. Така свидетеля
бил установил, че за дейност масов изкоп на сградата била актувана дейност в
размер на 1296 куб.м., които не били изпълнени в цялост. Би трябвало да били изпълнени
740 куб.м., като разликата била около 556 куб.м., а стойността била около
2957.92лв. надписана от реално извършената. Свидетеля М. заявил пред свидетеля и.
твърдението, че не е положена топлоизолация EPS – 5см. под сутерена. Свидетеля И. констатирал, че не била положена битумна
хидроизолация по бетоновите стени в основата на строежа, въпреки че такава била
актувана в 127 кв.м. Следваща констатация на свидетеля било това, че направата
на кофраж на плоча кота нула била актувана в повече
от реално извършената, като по протокол била 358 кв.м., но реално била около
100 кв.м. По този начин била надписана сума около 3581.00лв. Свидетеля
установил също, че при направената дъсчена обшивка на покрива на сградата са
актувани положени 326 кв.м. дъски, но свидетеля твърди че видял че тази обшивка
не е направена от нови дъски. Бил използван влагоустойчив шперплат, който бил
ползван за направата на кофража по време на строителството. Разликата била
5773.00лв. описани в акта като вложени, но реално бил използван стар и друг по
вид материал, различен от записания в протокол образец 19. На следващо място
свидетеля установил, че в акт образец 19 е записано поставена топлоизолация XPS – 10 см. под покрива в размер на 236 кв.м., но на
практика такава изолация не била правена, като завишението било с 5730.00лв. В
протоколите била записана също дървена конструкция на покрив в размер на 12, 5
куб.м., но при огледа свидетеля бил установил, че 1/ 2 от материала е използван
от направата на кофража и имало завишение в размер на 2500.00лв. Свидетеля бил
установил и завишение относно закупеният бетон от ЕТ „Ренета Станчева“ и ЕТ „С.С.“, като бил актуван бетон в повече с 11 500.00лв.
Свидетеля М. бил дал на свидетеля И. чернови на заявки за арматура и така И.
бил установил, че е актувано с 5943кг. повече, като разликата в актуваната и
действително закупената арматура била на стойност 11053.00лв. В своите
показания дадени на досъдебното производство свидетеля уточнява, че извършеният
от него оглед бил приблизителен и не можел да даде заключение за точните
стойности на извършените СМР и положени материали съгласно изготвените
протоколи образец 19 /от 1 до 5/.
При своя разпит свидетелката В.Г.А. – Черний сочи, че не познава подсъдимия. Тя разказва, че е
общински служител и отговаряла за новото строителство в цялата община. Имало
подадено заявление за откриване на строителна линия и строителна площадка. По
този повод свидетелката посетила обекта. Имало фирма и трасирали обекта. Открили
строителната дейност с Акт 2 по ЗУТ и това поставило началото на
строителството. След това Черний ходила в обекта за
подписване на съответствие на обекта с издадените строителни книжа. Това било,
когато фундамента бил готов. Пак се подавало заявление и се извършвала проверка
с оглед подписване на протокол № 3 за съответствие на проекта с дадената
строителна линия.
Следващият разпитан в
процеса свидетел е Б.Й.Х.. същият разказва, че бил вещо лице по арбитражното
дело протекло между страните. Ходил е на оглед в обекта два пъти. Имало е
възражения от едната страна във връзка с един от записите. Свидетеля в
качеството си на вещо лице констатирал липса на хидроизолация по този повод
правил втори оглед. По правилата на Българската търговско-промишлена палата
задължително при огледите участвали представители на двете страни, както било и
в случая. Експертизата била изготвена на база приложени и приети по делото
документи и резултатите от огледа. Свидетеля бил установил надактувани 21877.59 лева без ДДС. Свидетеля не помни дали има в обекта извършени земенителни СМР и нещо повече от това, което е договорено.
Свидетеля имал за задача да изследва въпроса дали това, което е реално
извършено като СМР, отговаря на актуваните по вид и количество и качество
работи и дали това е в рамките на спора по арбитражното дело.
Следващият разпитан
свидетел е А.Т.Т.. Същата сочи, че е работила във
фирмата на подсъдимия. На процесният обект не е
стъпвала, като е изготвяла писмени документи във връзка със строежа, в които е
нанасяла данни издиктувани и и подадени от
техническия ръководител на обекта В.К., който работел на место. Трима служители
във фирмата в т.ч. и Т. набирали данните в екселска
форма, подписвали се отдолу като лице, което е набрало съответните данни след
което таблиците се предавали на управителя на формата за проверка от него и
възложителя на място на обекта, след което се подписвали и приемали от тях. На
свидетелката не и е извастно дали подсъдимият е
извършвал замервания на место и дали е проверявал съставените от служителите
протоколи. Свидетелката не знае по какъв начин възложителя е проверявал
съставените протоколи. Свидетелката ходила в обекта вече след започване на
арбитражното дело и при тези и посещения на обекта присъствал и
възложителят.
Предпоследният
разпитан свидетел е Е.А.Х., който разказва че е работил за дружеството на
подсъдимия в процесният обект находящ
се в село Лудогорци. На обекта имало и технически ръководител, който ръководел
ежедневната работа на наетите работници. Подсъдимият Я. идвал на обекта за да
дава пари на работниците. На обекта се въртял и свидетеля М.М.,
като свидетеля Х. не знае какво е било това лице. Свидетеля сочи, че не е
виждал Л.Я. да извършва замервания на обекта и да проверява извършената
работа.
Последният разпитан
свидетел е С.С.П., която работи като проектант и строителен инженер. Същата в своите
показания разказва, че тя е изработила проекта за къщата за гости в село
Лудогорци в част конструкции. Тъй
като П. организирала процеса по проектирането, сформирането на колектива по
другите специалности, координацията с колегите си, възложителят в един момент
решил, че ще кандидатства по някаква програма и възложил на нея да остойности количествените сметки, които били възложени. На
следващия етап свидетелката организирала остойностяването на количествата,
които били заложени в отделните части на проекта. Всъщност тези стойностни
сметки ги изготвило външно лице, тъй като в средите на свидетелката нямало
човек, който да се занимава с оценки и остойностяване. Това бил специалист със
средно образование, строителен техник, който бил работил в банки, работил в
строителни предприятия и се славел като най-добрия в града. П. възложила на
Пенка Лазарова това остойностяване и тъй като Лазарова нямала фирма, всъщност П.
оторизирала нейното остойностяване. По тази причина на стойностните сметки
фигурирал печата на фирмата на П.. Това бил вторият ангажимент, който
свидетелката П. изпълнила по този проект. Третият бил упражняване на авторски
надзор на част „Конструкции“. Свидетелката била задължена по ЗУТ да го направи
това нещо и по тази причина го изпълнила. Посещавала обекта от изкопите до
покрива на всяко едно ниво за приемане кофраж и армировка на всяко ниво на
обекта и подписвала документи Акт,
образец 5, 6, 7 и 14. Това били актове и протоколи по Наредба №3. С това
нейният ангажимент приключил. Договорът за авторски контрол бил сключен с
възложителя. По закон така трябвало да е. Свидетелката не била констатирала при
проверките отклонение от инвестиционния проект. Дори твърди, че строителните
работи в конструктивно отношение били изпълнени с много добро качество на
работа и с качествени материали. П. участвала и в комисията, която изготвила
Акт, образец 14. Не помни дали при изготвяне на Акт, образец 14 възложителят е
имал забележки, тъй като било минало много време, но логиката и я карала да си
мисля, че забележки не е имало, след като е подписан акта, иначе е трябвало да
се отстранят забележките и тогава да се подпише. Акт, образец 14 удостоверявал
завършения груб строеж. Акт, образец 19 се съставял на база количества. Там се
правели замервания на вложените материали и въз основа на този Акт, образец 19
ставали плащанията. Последното плащане, изравнителното, свидетелката мисли, че
става на база Акт 19. В нейната работа не следяла за количества и пари, нямала
такова задължение. Тя гледала за съответствията между проекта, който е
изработен и това, което се прави на место. Да се влагат качествени материали,
да се спазват кофражите. Проектантите не гледали количества, а следели само за
съответствието което са дали в проекта. Примерно, дали армировката е толкова
дебела, колкото са я дали в проекта. Дори не проверявали бетона. Бетона се
изливал, след като се приемели кофража и армировката и се удостоверяло
качеството след един месец от пробите, които са направени, когато е излят
бетона. Тяхното изпитване ставало на 28-я ден и едва тогава можело да се
разбере с какво количество бетон изпълнителя е работил в обекта. Пенка Лазарова
била направила стойностната сметка. Тази стойностна сметка, която тя
изработвала, имала прогнозен характер. Тя играела роля при предварителното
определяне стойността на обекта, но нямала окончателен характер между
плащанията, което се извършвало между извършител и възложител. Плащането се
извършвало на реални закупени продукти. Без съгласието на възложителя нямало
как да се приеме Акт 19. Това бил документ, който се изготвял между строителя и
възложителя. Строителят, свидетелката мисли, че не е задължен да се съобразява
със стойностната сметка. При замерванията по образец 19 би следвало да има на
обекта инвеститорски контрол. Това било лице, което трябвало да има строително
образование, строително-техническо или висше образование. Той упражнявал
инвеститорски контрол точно за това какви количества се влагат в обекта и на
какви стойности. Тогава образец 19 би следвало да бъдел подписан от строителя,
възложителя и инвеститорския контрол. При
посещението на свидетелката П. такова лице не била виждала да е работило
на обекта. Доколкото знаела, строителството тръгвало с плащането на един аванс
в размер какъвто се договорят строителят и възложителят и след това, когато се
извършвали строително-монтажни работи, страните приспадали от този аванс докато
го изчерпели и след това започвало реалното количество и стойности.
Свидетелката сочи, че няма как да знае подробности за тези неща. На всяко
контролно ниво тя била присъствала и е отделяла време. Сядала в офиса на
възложителя с техническия ръководител, обсъждали документацията, след което
отивали на обекта, за да видят какво е изработено и какво ще бъде
бетонирано. Действително строителят и
възложителят били дисциплинирани, винаги я викали, посещавала обекта и вършила
тази работа. Това било един процес, който отнемал около два часа. Офисът на
възложителя бил при обекта. Там свидетелката кореспондирала с техника,
управителят не и бил необходим. Според П. най-вероятно при подписване на Акт 14
е присъствал и строителят.
Описаната фактическа обстановка се установява и
от прочетеният на осн. чл.283 от НПК писмен доказателствен материал съдържащ се в ДП № 275 ЗМ 177/2015 г. по описа на РУМВР -
Исперих:
ТОМ I:
Постановление за образуване на ДП – л.1; постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение – л. 4-6; декларация – л.9;
биографична справка – л.10; постановление за привличане на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение – л. 12-14; биографична справка – л.18; декларация –л.19; решение
на ВАС – л.20-22; писмо до 3-то РУ-Варна – л. 30; постановление за възлагане на
делегация – л.31; писмо до РУ – Исперих – л.32; писмо до 3-то РУ – Варна –
л.34; постановление за възлагане на
делегация – л.35; фотокопие на протоколи образец 19 /от 1 до 5/ - л.
36-42; писмо до ОДМВР – Бургас – л. 46; постановление за възлагане на делегация
– л. 47; писмо до РУ – Исперих – л.48; писмо до ОДМВР – Бургас – л.49; постановление за възлагане на делегация – л.
50; писмо до ОДМВР – Бургас – л. 61; постановление за възлагане на делегация –
л. 62; писмо до РУ – Исперих – л. 63; писмо до ОДМВР – Бургас – л. 64;
постановление за възлагане на
делегация – л. 65; постановление за назначаване на експертиза – л. 67;
съдебна строително-техническа експертиза – л.68-93; постановление за определяне
на възнаграждение на вещо лице – л.94; справка-декларация –л.95,96; фактура –
л.97,98; постановление за назначаване на експертиза – л.100; допълнителна
съдебна строително-техническа експертиза – л.101-117; постановление за
възнаграждение на вещо лице – л.118; фактура – л.119; справка-декларация –
л.120; постановление за назначаване на експертиза – л.122; съдебно-счетоводна
експертиза – л.123-124; постановление за определяне възнаграждение на вещо лице
– л.125; справка-декларация – л.126; съпроводително писмо до ОДМВР – Разград –
л.127, 128; постановление за назначаване на експертиза – л. 129-131;
съдебно-графическа експертиза – л.132-136; постановление за възнаграждение на
вещо лице – л.137; справка-декларация – л.138; сметки от 1 до 5 и протоколи обр. 19 /от 1 до 5/ - л. 139-150; протоколи за предявяване
на разследване – л.152-155;
ТОМ II:
справка за съдимост – л.1-8; писмо до „Я. и Ко“ ЕООД – л.9-12; известие за доставяне
– л.13; писмо до „Я. и Ко“ ЕООД – л.14; известие за доставяне – л.15, 16; писмо
до „Я. и КО“ ЕООД – л.17; известие за доставяне – л.18; писмо до „Я. и КО“ ЕООД
– л.19; известие за доставяне – л.20; отговор от „Я. и КО“ ЕООД – л.21, 22;
писмо до ОДМВР – Варна – л. 23; писмо до РУ – Исперих – л.24; писмо до ОДМВР –
Варна – л.25; писмо до ОДМВР – Бургас – л.27; писмо до РУ – Исперих – л. 28;
писмо до ОДМВР – Бургас – л.29; удостоверения – л.31-34; договор за технически
услуги – л.35-37; предложение за удължаване срока на разследване – л. 38, 39;
удължаване срока на разследване – л.40; доклад на РП – Исперих – л.41;
постановление за даване на указания – л. 42; предложение за удължаване срока на
разследване – л. 43, 44; удължаване срока на разследване – л. 45; предложение
за удължаване срока на разследване –л. 46, 47; удължаване срока на разследване
–л. 48; предложение за удължаване срока на разследване –л.49, 50; удължаване
срока на разследване –л. 51; предложение за удължаване срока на разследване –
л.52, 53; удължаване срока на разследване –л.54; предложение за удължаване
срока на разследване – л. 55, 56; удължаване срока на разследване –л.57; доклад
на РП – Исперих – л. 58; постановление за даване на указания –л.59; доклад на РП – Исперих –л.60; постановление за даване на
указания – л.61, 62; предложение за удължаване срока на разследване – л.63, 64;
удължаване срока на разследване – л.65; писмо до ОДМВР – Бургас – л.66; писмо
до 4-то РУ – Бургас – л.67;
писмо до 1-во РУ – Бургас – л. 68; писмо до ОДМВР – Бургас – л. 69; писмо до
4-то РУ-Бургас – л.70; писмо до 1-во РУ – Бургас-л.71; писмо до РУ – Исперих –
л. 72-76; известие за доставяне – л. 77, 78; писмо до РУ – Исперих – л.79, 80;
писмо до ОДМВР – Бургас – л.81; писмо до 4-то РУ – Бургас – л.82; писмо до
ОДМВР – Бургас – л. 83, 84; писмо до РУ – Несебър – л.85, 86; писмо до ОДМВР –
Бургас – л.89-90; писмо до РУ – Исперих – л. 93; писмо до ОДМВР – Бургас –
л.94; писмо до РУ – Исперих – л. 96; писмо до РУ – Несебър – л. 97, 99; писмо
до ОДМВР – Бургас – л.103; писмо до РУ – Несебър – л. 107; писмо до РУ –
Исперих – л. 109; писмо до ОДМВР – Бургас – л. 110, ведно с фотокопие на
арбитражно дело № 530/2013г.,
съдържащо искова молба от ищец „Я. и КО“ ЕООД срещу ответник „Лескол трейд“ ЕООД - л. 3-6; договор за извършване на СМР – л.7-10; протокол №1 /образец 19/ -
л.11; протокол №2 /образец 19/ - л.12; протокол № 3/образец 19/ - л.13;
протокол №4 /образец 19/ - л.14-15; протокол № 5 /образец 19/ - л.16-17; сметка
№1 – л.18; сметка № 2- л.19; сметка № 3 – л.20; сметка № 4- л.21; сметка № 5 –
л.22; фактура 3 бр.– л.23, 24; 25; преводно нареждане – 2 бр.– л.28, 30; акт за
приемане на конструкцията – л.31-32; нотариална покана – л.33-34; отговор на
искова молба – л.43-47; приложение към
Договор № АТ – 1 СМР/28.06.2010г. –л.48-60; заповед № 03-РД/2571 от
08.11.2011г. – л.61-62; удостоверение за актуално състояние – л.66; фактура –
л.69; молба от „Я. и Ко“ ЕООД – л.73; писмо до „Лескол
трейд“ ЕООД – л.75; отговор от „Лескол трейд“ ЕООД –
л.77; становище по отговора на исковата молба от „Я. и Ко“ ЕООД – л.82-88; проформа-фактура 6-1/19.09.2012г. – л.89; удостоверение от
арх. Милен Йоцов – л.90; уведомление от „Лескол
трейд“ ЕООД – л.95-96; молба от
„Я. и
Ко“ ЕООД - л. 97-98; договор за
извършване на СМР – л.99-102; молба от „Я. и Ко“ ЕООД – л.103; отговор от „Лескол трейд“ ЕООД – л.104; молба от „Я. и Ко“ ЕООД –
л.110; декларация за безпристрастност и независимост на арбитри – л.112, 113,
114; стенографски протокол от с.з.,
проведено на 17.02.2014г. – л.120 – 126; молба от „Лескол
трейд“ ЕООД – л.138-139; молба от „Я. и Ко“ ЕООД – л.145; декларация за
безпристрастност и независимост на вещи лица – л.153; техническа експертиза –
л.154-162; стенограф на протокол от с.з. от 07.04.2014г. – л.167-177; молба от
„Лескол трейд“ ЕООД – л.178-179; акт за приемане на
конструкцията – л.180;-181; протокол за откриване на строителна площадка –
л.182-187; информационна табела – л.188; заповедна книга за строежа –
л.189-227; молба от „Я. и Ко“ ЕООД – л.233-234; молба от „Лескол
трейд“ ЕООД – л.237-238; молба от „Я. и Ко“ ЕООД – л.241; молба от „Лескол трейд“ ЕООД – л.244; стенографски протокол от
проведено с.з. на 20.05.2014г. – л.247 – 264; молба от „Лескол
трейд“ ЕООД – л.283; допълнителна техническа експертиза – л. 285-286; протокол
от проведено с.з. на 15.07.2014г. –
л.291-294; информация за сметка за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г.
– л.298-300; писмена защита от „Лескол трейд“ ЕООД –
л.310-312; писмена защита от „Я. и Ко“ ЕООД – л. 315-357; реплика на писмена
защита на ответника – л. 360-373; решение от 24.09.2014г., постановено по
вътрешно арбитражно дело № 530/2013г. на Арбитражен съд – София, ведно с приложени
мотиви към същото – л.376-389;
ТОМ III:
справка – л.1-4; постановление на РП - Исперих – 5; писмо до РУ-Исперих – л.6;
докладна записка – л.7; писмо до 3-то РУ-София –л.8; обяснение – л.9; плик-л.10; писмо
до РУ – Исперих – л.11,12; писмо до РУ-Несебър –л.15, 16; писмо до 3-то РУ –
София – л.17; сведение – л.18,19; писмо до РУ – Несебър – л.20; писмо до
РУ-Разград –л.21; писмо до РУ-Исперих –л.22, писмо до РУ-Несебър – л.23;
сведение –л.25,26; писмо до РУ-Исперих – л.27; писмо до РУ-Несебър –л.28,29;
обяснение –л.30; писмо до „Я. и Ко“ ЕООД – л.31; фотокопие на изпълнителен лист
– л. 32; фотокопие на решение на арбитражен съд – л. 33-46; списък – л. 47;
постановление на ОП – Разград – л. 48-50; постановление на РП – Исперих – л. 51,
52; жалба – л. 53-56; договор за извършване на СМР – л. 57-60; фотокопие на
сметки и протоколи обр.19 от 1 до 5 – л. 61-72;
фотокопие на решение на арбитражен съд – л.73-86; фотокопие на техническа
експертиза – л. 97-95; фотокопие на допълнителна техническа експертиза –
л.96-97; количествена сметка – л.98; фотокопие на фактури – л. 99-114;
фотокопие на оферта – л. 115-117; фотокопие на нотариална покана – л. 118; проформа фактура – л. 119; фотокопие на фактури –
л.120-122;
ТОМ IV:
Преписка за обект „Комплекс за селски и еко туризъм“
с.Лудогорци – л.1-95;
ТОМ V: Отговор от „Я. ***, съдържащ длъжностна
характеристика на В.Ж.К. ***, плик с надпис „Приложение 1“, съдържащ
експедиционни и кантарни бележки – л.26; плик с
надпис „Приложение 3“, съдържащ фактури – л.27; плик с надпис „Приложение 2“,
съдържащ стокови разписки – л.28; решение по ВАД № 530/2013г. по описа на АС
при БТПП гр.София –л.3-16; искова молба по ВАД № 530/2013г. по описа на АС при
БТПП гр.София – л.18-21; искова молба по т.д. № 15/2015г. по описа на ОС –
Разград – л.22-25;
ТОМ VI:
искане до ДФ „Земеделие“ Разград – л.1-2; отговор от ДФ „Земеделие“ /фотокопие
на преписки за обект „Комплекс за селски и еко
туризъм“ в с.Лудогорци – л.3-151;
ТОМ VII: Отговор
от ДФ „Земеделие“ /фотокопие на преписки за обект „Комплекс за селски и еко туризъм“ в с.Лудогорци/ - л.1-182;
ТОМ VIII: Отговор от ДФ „ Земеделие“ /фотокопие на преписки за обект „Комплекс
за селски и еко туризъм“ в с. Лудогорци/ - л.1-169;
ТОМ IX:
Отговор ДФ „ Земеделие“ /фотокопие на преписки за обект „Комплекс за селски и еко туризъм“ в с. Лудогорци/ - л.1-141;
ТОМ X:
Преписка за кандидатстване в ДФ „Земеделие“ гр.Разград от фирма „Лескол трейд“ ЕООД с.Лудогорци – л.1-417;
ТОМ XI: писмо до РУ- Исперих – л.1; писмо до ОДМВР –
Бургас – л.2-3; доклад на РП – Исперих – л.4; постановление на РП – Исперих –
л. 5; писма до „Я. *** – л.6-11; фотокопие на трудов договор и ДХ – л. 12; фотокопие от Наредба
№3/31.07.2003г. – л.18-22; писмо до „Лескол трейд“
ЕООД с.Лудогорци – л.23; отговор от „Лескол трейд“
ЕООД с.Лудогорци – л.24-58; предложение за удължаване на срока за разследване –
л. 59,60; удължаване срока на разследване – л.61; протоколи за предявяване на
разследване – л. 62-66; доклад на РП – Исперих – л.67, 68; постановление
на РП – Исперих – л.69;
протокол за доброволно предаване – л.72; искания до Дирекция „Бюро по труда“
гр.Бургас – л.73-75; отговор от Дирекция „Бюро по труда“ гр.Бургас – л.76;
искане до Дирекция „Бюро по труда“ гр.Бургас – л.77, 78; отговор от Дирекция
„Бюро по труда“ гр.Бургас – л.79; искане до Дирекция „Бюро по труда“ гр.Бургас
– л. 80; отговор от Дирекция „Бюро по
труда“ гр.Бургас – л. 81; протоколи за предявяване на разследване – л. 82-85;
искане до Адм.съд гр.Бургас – л. 86; писмо до РУ –
Исперих –л.87; определение на Адм.съд гр.Бургас–
л.88; искания до ТД на НАП гр. Бургас – л. 89-91; отговор от ТД на НАП
гр.Бургас – л. 92; предложение за удължаване на срока на разследване – л. 93,
94; удължаване срока на разследване – л. 95; предложение за удължаване срока на
разследване –л. 96, 97; удължаване срока на разследване – л.98; предложение за
удължаване срока на разследване – л. 99, 100; удължаване срока на разследване
–л. 101; предложение за удължаване срока на разследване – л. 102, 103;
удължаване срока на разследване – л. 104; писмо до РУ – Исперих – л.105; писмо
до РУ – Несебър – л.107; писмо до
ОДМВР – Бургас – л. 108, 111; писмо до РУ – Несебър – л.112, 115; протоколи
за предявяване на разследване – л. 116-119; писмо до РУ – Исперих – л.120;
постановление с обвинително мнение – л.121-124, както и търговско дело №
14/2015 година по описа на ОС – Разград.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът
прие въздигнатото и поддържано срещу подсъдимия Л.Я. обвинение по чл.212, ал.4, предл. първо в.в. ал.1 в.в. чл.26, ал.1 в.в. чл.18, ал.1, предл. второ и ал.2 от НК за недоказано, поради което го
оправда.
Документната измама е уредена в чл.212 от НК. И
в своите две форми документната измама е сложно престъпление, което винаги
включва основните особености на обикновената измама, както и изпълнителните
деяния на някои от документните престъпления.
Непосредствен обект на тези посегателства са
обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване правото на
собственост само върху движими вещи.
Освен това те засягат и отношенията, свързани със създаването и ползването на
документи, които поначало са обект на документните престъпления.
Документната измама и в двете и форми има два
предмета. На първо място деецът въздейства върху измаменото лице, у което се
формира невярна представа относно правното основание за дадено имуществено
разпореждане и което се разпорежда с дадено имущество. На второ място това е
имуществения предмет , който в закона е посочен като чуждо движимо имущество.
За документната измама е характерно и особено
средство – неистински или преправен документ или такъв с невярно съдържание.
Тези видове документи служат като средство за възбуждане или поддържане на
заблуждение у лицата, които упражняват фактическата власт върху имуществения
предмет на престъплението относно основанието за предаването или изплащането
му.
Документът е конкретно и изрично писмено
изявление, направено от физическо лице, което закрепва трайно информация за
съществуването на определени факти с правно значение.
Средство при документната измама са три вида
документи – документ с невярно съдържание, неистински документ и преправен
документ. Документът с невярно съдържание е такъв, в който отразените факти с
правно значение не съответстват на действителността. Всеки документ от
посочените три вида може да бъде средство на престъплението документна измама
независимо дали е официален или частен, диспозитивен
или удостоверителен, оригинал или препис. Функцията на тези документи е да се
създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на лицата, които
имат фактическата власт върху предмета на посегателство.
И при двете форми на документната измама е
необходимо актът на имуществено разпореждане да е станал в следствие на
заблуждението на разпоредилите се лица. Те трябва да са действали при съзнание,
че съществува действително правно основание за имущественото разпореждане,
породено от използвания документ. Не може да става дума за документна измама,
ако разпоредилото се лице е знаело за естеството на предявения му документ.
Обща особеност на двете форми на документна
измама от обективна страна е отсъствието на основание за получаване на
имуществото. Върховният съд приема, че такова престъпление не може да бъде
осъществено, когато съществува действително правно или фактическо основание за
получаване на имуществения предмет.
Субект на документната измама по чл.212 от НК
може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Документната измама по чл.212, ал.1 от НК
разкрива следните особености: От обективна страна изпълнителното деяние
определя тази форма на документна измама като едно съставно престъпление, което
включва два акта : Първият от тях е осъществен, когато деецът лично използва
документът с невярно съдържание, неистинския или преправен документ. Той
представя по някакъв начин средството на престъплението пред едно или няколко
лица, в чиято фактическа власт се намира имуществения предмет на посегателство.
Вторият акт е получаване лично от извършителя на
чуждото движимо имущество. Това означава, че вследствие акта на имуществено
разпореждане от страна на заблуденото лице конкретни движими вещи преминават
във фактическата власт на субекта на престъплението.
Хронологически ползването на документа трябва да
е станало преди получаване на чуждото имущество.
За съставомерността на
деянието няма значение дали деецът лично е участвал в съставянето на документа
и дали последния е съставен по престъпен начин, или не.
Документната измама по чл.212, ал.1 от НК е
резултатно увреждащо престъпление. То е довършено едва, когато субектът получи
имуществения предмет т.е. когато последния премине във фактическата власт на
дееца.
Поради това, е възможен опит към документна
измама по чл.212, ал.1 от НК. Върховният съд приема, че такъв ще е налице,
когато деецът използва документа, но още не е получил чуждото имущество.
Получаването на имуществото е задължителен
признак от състава по чл.212, ал.1 от НК. Без него това престъпление не може да
се осъществи.
От субективна страна разглежданото престъпление
може да се осъществи само с пряк умисъл. Деецът съзнава, че използва документ с
невярно съдържание или неистински или преправен документ и че отсъства
основание за разпореждането с имуществото. Той предвижда заблуждението на
измаменото лице, предвижда акта на имущественото разпореждане като следствие от
използването на документа и това, че ще получи чуждото имущество. Във волево
отношение субектът има за цел да получи фактическата власт върху имуществения
предмет на престъплението.
За тази форма на документна измама наред с
прекия умисъл от субективна страна се изисква и намерение у дееца да присвои
предмета на посегателството, след като го получи. Това намерение ще е налице,
когато той желае да третира предмета като свой.
В конкретният случай съдът счита, че деянието,
за което е повдигнато обвинението не е доказано както от обективна, така и от
субективна страна. В производството не бе доказано, че процесните
Протокол
№ 1/Образец 19/ от 23.12.2010г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение
на натурални видове СМР през месец към 23.12.2010г.; Протокол № 2/Образец 19/
от 20.01.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 20.01.2011г.; Протокол № 3 /Образец 19/ от
04.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 04.07.2011г.; Протокол № 4 /Образец 19/ от
23.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални видове
СМР през месец към 23.07.2011г.;
Протокол № 5 /Образец 19/ от 04.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец
19 за изпълнение на натурални видове СМР през месец към 11.10.2011г. се били
предявени на свидетеля М.М. с оглед плащане по същите
в инкреминираният период. Свидетелите разпитани в
производството вкл. пострадалия М.М. сочат в своите
показания, че подсъдимият е предоставял периодично съставените протоколи за
подпис на свидетеля М., но никой от свидетелите не сочи, че въз основа на тези
протоколи (използвайки
ги)
Я.
е искал веднага заплащане на извършените СМР от М.М.,
плащания които последния да е отказвал. Плащания са искани въз основа на
издавани фактури от дружеството на подсъдимия, като в производството няма
доказателства, че за описаните в Протоколи №№ 1-5 образец 19 СМР подсъдимият Я. е съставил фактури, които е
предявил за плащане на свидетеля М. в инкреминираният
период.
Съгласно чл.6.2 от
Договор за извършване на строително монтажни работи № ЛТ – 1 СМР/ 28.06.2010г.
сключен между „Лескол Трейд“ ЕООД представлявано от М.М. в качеството му на управител и „Я. и Ко“ ЕООД,
представлявано от Л.Я. в качеството му на управител /л.57-60 от Том III на
ДП/ било договорено окончателното плащане от 70 % за извършените по договора
СМР да се осъществи след подписването на приемо-предавателен
протокол между страните по договора за приемане на отделните етапи от
извършените СМР. Следователно налага се извод, че самите страни са договорили,
че съставянето на Протокол № 1/Образец
19/ от 23.12.2010г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на
натурални видове СМР през месец към 23.12.2010г.; Протокол № 2/Образец 19/ от
20.01.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 20.01.2011г.; Протокол № 3 /Образец 19/ от
04.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 04.07.2011г.; Протокол № 4 /Образец 19/ от 23.07.2011г.
и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални видове СМР през
месец към 23.07.2011г.; Протокол № 5
/Образец 19/ от 04.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на
натурални видове СМР през месец към 11.10.2011г. и подписването на същите
документи от Я. и М.М. не е основание за извършване
на плащане по договора, а е било необходимо съставянето и подписването на окончателен приемо-предавателен протокол между страните по договора за
приемане на отделните етапи от извършените СМР, като плащането е договорено да
се извърши наведнъж. Този именно приемо-предавателен
протокол прави изискуеми за плащане сумите отразени в Протоколите образец 19 и
сметките към тях. Държавното обвинение не доказва, че в твърденият инкреминиран период такъв приемо-предавателен
протокол, с който сумите по Протоколи 1-5 образец 19 стават изискуеми за
плащане, е съставен и основанието за плащане съобразно уговореното от страните
в договора е възникнало.
Нито един от
свидетелите, които са били в постоянен досег с обекта в село Лудогорци не сочи
в своите показания, че подсъдимият Я. предоставяйки Протоколи №№ 1-5 /образец 19/ за подпис на
свидетеля М., едновременно с това е поискал и плащане на суми. Самия свидетел М.М. не заявява такова нещо в своите показания, за да се
приеме, че протоколите и сметките към тях са били използвани от подсъдимия, за
да се получи чуждото движимо имущество в инкреминирания
период.
Свидетелските
показания на В.К., И.М. и А.Т., които
съдът кредитира като взаимно кореспондиращи си, изясняват обстоятелството, че
цялата документация касаеща строително-монтажните
работи в обекта в село Лудогорци е била съставяна и водена от техническия
ръководител на обекта – свидетеля К.. Тези взаимно допълващи се доказателства
внасят съмнение в твърденията на прокуратурата, че подсъдимия е знаел, че в
съставените протоколи са отразени неотговарящи на действителността СМР.
Свидетеля М. в показанията си сочи, че Я. е ходил на обекта и мерел с рулетка,
когато се използвала техника, но не се установява какво точно е мерел и дали
измереното има отношение към отразените в протоколите обстоятелства. В същото
време техническият ръководител – свидетеля К. твърди в показанията си, че подсъдимия
не е ходил на место в обекта да мери и да проверява, което кореспондира с
показанията на свидетелите И.М. и Е.Х., че когато Я. идвал на посещение в обекта се занимавал с
работниците.
Показанията на тези трима свидетели поставят под съмнение твърденията на
свидетеля М., че Л.Я. е имал поглед над фактически извършените СМР и отразените
в протоколите. Свидетеля К. сочи също така, че Протокол образец 19 бил подготвен за подпис на подсъдимия
от свидетеля К. съвместно с възложителя (свидетеля М.) т.е. налага се извод, че свидетеля М. е участвал при изготвяне на
протоколите, знаел е какво се отразява в тях и предвид, че офисът му е в
непосредствена близост с обекта е можел да извършва и проверка на место за
съответствие на описаното в протоколите с реално извършеното. Съгласно чл.5.2
от договора между страните (л.58 на том III от ДП) Възложителят се произнася относно приемането на
СМР и рекламации по тях съгласно приложени специфични условия. А съгласно т.5.2.1
от договора Приемането на СМР се извършвало с окончателно произнасяне на
Възложителя за приемане на СМР, като за това се подписвал приемо-предавателен
протокол. В конкретният случай както бе посочено и по-горе в производството
няма доказателства, че свидетеля М. е приел СМР описани в Протоколи №№ 1-5 (образец 19) за да се наложи извод, че подсъдимото лице е употребило
документите с цел получаване на чуждо движимо имущество. Факта, че Я. е
предоставил протоколите за подпис на свидетеля М. не сочи сам по себе си на
извод, че документите са употребени за да се получи чуждото имущество. Самия
свидетел в своите показания никъде не сочи, че Я. е поискал плащане въз основа
на документите, точно обратното М.М. сочи, че ако
подсъдимия е бил поискал заплащане на определени суми свидетеля М. щял да плати
доброволно, но очевидно такова искане не е било отправяно от Л.Я. в инкреминирания период.
Съдът счита на следващо място от обективна
страна, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че Протокол № 1/Образец 19/ от
23.12.2010г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 23.12.2010г.; Протокол № 2/Образец 19/ от
20.01.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 20.01.2011г.; Протокол № 3 /Образец 19/ от
04.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 04.07.2011г.; Протокол № 4 /Образец 19/ от
23.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец 19 за изпълнение на натурални
видове СМР през месец към 23.07.2011г.;
Протокол № 5 /Образец 19/ от 04.07.2011г. и Сметка № 1 на актове образец
19 за изпълнение на натурални видове СМР през месец към 11.10.2011г. са
документи с невярно съдържание. Действително в досъдебното производство е
назначена съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение за
констатирани несъответствия между извършените СМР и актуваните такива, но
данните от експертизата не се подкрепят от свидетелските показания. Между
подсъдимият и свидетеля М. е водено Вътрешно арбитражно
дело № 530 / 2013г. пред Арбитражният съд
при Българската търговско-промишлена палата, като експертиза по същото е
установила, че повечето от описаните в Протоколи №№ 1-5 образец 19 СМР са
валидни и разходите за тях следва да бъдат заплатени. Налага се извод, че са
налице две взаимоизключващи се експертни заключения, което внася съмнение в
извода на прокуратурата, че се касае до използвани документи с невярно
съдържание.
На следващо място не
се доказва и субективната страна на деянието. В процеса не бе доказано, че
подсъдимият Я. е съзнавал, че Протоколи
№№ 1-5 образец 19, които е предоставил за подпис от свидетеля М. са документи с
невярно съдържание. Свидетелските показания са непротиворечиви по въпроса, че Я.
не е инспектирал обекта относно строително-монтажните работи, които са се
извършвали в него, а се е занимавал със заплащане труда на работниците,
осигуряване нормалната работа на ползваните машини и заплащане на материалите,
които са били необходими за строежа съгласно предоставяна му от техническия
ръководител В.К. информация. Няма доказателства, че подсъдимия е предвиждал заблуждението на измаменото лице,
предвиждал е акта на имущественото разпореждане като следствие от използването
на документа и това, че ще получи чуждото имущество. Няма и доказателства, че
във волево отношение Я. е имал за цел да получи фактическата власт върху
имуществения предмет на престъплението. Както бе описано и по-горе самия факт
на предоставяне на протоколите за подпис на Възложителя съгласно клаузите по
договора не е било основание за извършване на плащания, а и самия свидетел М.
сочи, че Л.Я. не му е искал пари в инкреминирания
период. Не се доказва и специфичното намерение у дееца при деяния по чл.212,
ал.1 от НК да присвои предмета на посегателството, след като го получи. Това
намерение ще е налице, когато той желае да третира предмета като свой. В случая
очевидно подсъдимия е считал, че всички описани в протоколите СМР са
действително извършени от неговите работници, като по тази причина впоследствие
е било заведено от него и арбитражното дело. В арбитражното производство е
участвал представител на свидетеля М. (възложителя) и той е имал възможност да възрази относно
изпълнението на проекта. Факт е, че арбитражното производство е завършило с
неблагоприятно за свидетеля М. решение, но то е постановено въз основа на
констатирани от свидетелите и вещите лица обективни данни. Ако целта на
подсъдимия е била извършване на измама и придобиване на имущество на свидетеля М.
по неправомерен начин, то Протоколи №№ 1-5
образец 19 нямаше да бъдат използвани в арбитражното производство, като
доказателство тъй като подсъдимия щеше да е със съзнанието, че те отразяват
неверни обстоятелства и във връзка с тях при една проверка няма да получи претендираните суми.
Дори съдът да
кредитира заключението по извършената съдебно-техническа експертиза от вещото
лице В.К. и приеме, че съставените Протоколи №№ 1-5 образец 19 са
документи с невярно съдържание тъй като някои от отразените СМР не са
действително извършени, то този факт сам по себе си не доказва авторство на
деянието в лицето на подсъдимия, тъй като както бе посочено и по-горе
свидетелските показания сочат, че Л.Я. не е осъществявал проверка на
извършените СМР на обекта и в този смисъл се налага извод, че той обективно не
е знаел дали отразеното в протоколите отговаря на истината. Свидетелката Т. в
своите показания изяснява, че протоколите са били съставени на база данните
подавани от свидетеля В.К. – техническият ръководител на обекта, а не от Л.Я. и
въпреки, че за съставомерността е без значение кой е
съставил документите, то следва да бъде доказано съзнаване от страна на дееца,
че тези документи са с невярно съдържание, а такова съзнаване в случая по
отношение на подсъдимият Я. не се доказва.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че не е доказано и твърдението в обвинителният акт, че изпълнителното
деяние в случая било довършено, но не били настъпили предвидените в закона и
искани от дееца обществено-опасни последици, поради което бил на лице опит към
документна измама. Престъплението по
чл.212, ал.1 от НК е двуактно
престъпление и в конкретния случай прокуратурата ангажира доказателства само,
че твърдените документи са представени на вниманието на Възложителя – свидетеля
М., като с това обосновава ползването на документа с невярно съдържание
визирано от правната норма нещо, което съдът не възприема като годен първи акт
на изпълнителното деяние по изложените по-горе в изложението мотиви, като не
бяха представени доказателства, че се е стигнало до получаване лично от извършителя на чуждото
движимо имущество – вторият акт на изпълнителното деяние, за да се приема
престъплението за довършено, както твърди прокуратурата в диспозитива
на обвинителният акт. Опитът би бил налице дори и само с осъществяването на
първият акт – ползването на документите с невярно съдържание, но доколкото бе
посочено и по-горе се установява, че Л.Я. не е знаел какви са действително
извършените СМР и се е доверил на отразеното в документите от техническият
ръководител и при представяне на документите не е поискал да получи чуждото
движимо имущество (както сочи свидетеля М.), то не се доказва и твърденият от държавното обвинение опит към
документна измама.
По всички изложени съображения съдът постанови
оправдателна присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :