№ 125
гр. гр.Велинград, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200220 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. М. К., ЕГН **********, с адрес:
с. Побит Камък, общ. Сърница, обл. Пазарджик, чрез адв. Р.А., против
Наказателно постановление № 21-0367-001560/27.09.2021 г., издадено от
ВПД Началник РУ-Велинград към ОДМВР - Пазарджик, с което на
жалбоподателя М. М. К. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400,00 лв. (четиристотин лева), на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, за
извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП).
Твърди се, че същото е издадено при съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила. Сочи се, че нарушението е квалифицирано
неправилно и незаконосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Алтернативно, твърди се, че са налице предпоставките на чл.
28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на НП. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
1
и с процесуалния си представител адв. Р.А.. Поддържа жалбата и моли съда
да отмени атакуваното НП.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Депозира писмено становище, в което моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 11.09.2021 г., в 10:28 часа, в гр. Велинград на ул. „Патриарх
Евтимий“, жалбоподателят М. М. К. управлявал товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит“, с рег. № РА 7213 ВХ. Автомобилът бил закупен по
време на брака, сключен между жалбоподателя М.К. и съпругата му М.А.К.,
ЕГН **********. Свидетелите КР. ПЛ. СТ. и М. АЛБ. Б. спрели управлявания
от жалбоподателя М.К. товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с
рег. № РА 7213 ВХ, като в хода на извършената проверка установили, че
водач на автомобила е жалбоподателят, както и че за автомобила няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. От представените от водача документи –
свидетелство за регистрация част I на автомобила, контролните органи
установили, че автомобилът е записан като собственост на лицето М.А.К.,
ЕГН **********, поради което приели, че жалбоподателят не е собственик на
процесния товарен автомобил. На същия ден – 11.09.2021 г., около час след
проверката, жалбоподателят посетил застрахователен посредник и сключил
застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
товарния автомобил, със срок на валидност от 12:00 часа на 11.09.2021 г. до
23:59 часа на 10.09.2022 г.
За констатираните от органите на реда обстоятелства бил съставен
АУАН № 495472/11.09.2021 г. срещу М. М. К., в който установеното
нарушение било квалифицирано като такова по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без
2
възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения срок по
реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя М. М. К., на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лв., за
извършено административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 17.04.2022
г.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства,
приложени по административнонаказателната преписка, надлежно
приобщени по делото, от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства - показанията на актосъставителя К.С. и свид. М.Б.,
обясненията на жалбоподателя, както и от приобщените писмени
доказателства.
В съдебно заседание актосъставителят К.С. потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Изложеното от актосъставителя
кореспондира с показанията на свид. М.Б., който при проведения му разпит
излага данни съвпадащи с тези на актосъставителя. От показанията на двамата
полицейски служители, присъствали при установяване на нарушението, се
установява, че актосъставителят Кръстьо Ангелов С. е съставил АУАН за
това, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Форд“,
модел „Транзит“, с рег. № РА 7213 ВХ, собственост на М.А.К., за което МПС
не е имало валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Актосъставителят и К.С. и свид. М.Б.
уточняват, че са възприел пряко и непосредствено извършването на
нарушението, както и че от представеното от жалбоподателя в хода на
проверката свидетелство за регистрация на МПС част I за процесния товарен
автомобил установили, че собственик на автомобила е лицето М.А.К..
Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,
тъй като намира същите за обективни, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви и изясняват фактическата обстановка по начина,
3
възприет от съда.
От представените по делото Удостоверение за сключен граждански
брак от 28.04.2022 г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак
№ 005/24.07.1993 г., съставен в с. Побит камък, общ. Сърница, обл.
Пазарджик, справка за собственост на товарен автомобил марка „Форд“,
модел „Транзит“, с рег. № РА 7213 ВХ, свидетелство за регистрация на МПС
част I, се установява, че жалбоподателят М.К. и посоченото като собственик в
свидетелството за регистрация на товарен автомобил марка „Форд“, модел
„Транзит“, с рег. № РА 7213 ВХ, лице Метия Кавунска са съпрузи, както и че
това превозно средство е придобито по време на брака им.
Не е спорно по делото, че към момента на проверката – 11.09.2021 г. в
10:28 часа не е имало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния
товарен автомобил. Това обстоятелство изрично се признава от
жалбоподателя в хода на съдебното следствие. Видно от приобщената като
писмено доказателство по делото застрахователна полица №
BG/22/121002668502/11.09.2021 г., издадена от Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, за товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег.
№ РА 7213 ВХ, е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на 11.09.2021 г. и същата е със срок на валидност от 12:00
часа на 11.09.2021 г. до 23:59 часа на 10.09.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
4
компетентни органи, съгласно чл. 647, ал. 1 от КЗ и Заповед № 3123-
1590/10.09.2016 г. на Директора на ОДМВР – Пазарджик, при спазване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
опорочаване на административнонаказателното производство, в хода на което
е санкциониран жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, субекта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано
вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо му да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свид. М.Б., който е
присъствал при установяване на нарушението. Актът е подписан от
съставителя и от свидетеля, посочени в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от него без
възражения. Препис от АУАН е връчен на нарушителя, като му е разяснено
правото в срока по чл. 44 от ЗАНН да направи писмени възражения по акта.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че актосъставителят и
административнонаказващият орган неправилно са квалифицирали
поведението на жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 638,
ал. 3 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е
собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400,00 лв.
В процесния случай безспорно се установи, че на 11.09.2021 г. в 10:28
часа жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Форд“, модел
„Транзит“, с рег. № РА 7213 ВХ, за който не е имало сключен и действащ към
момента договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Това обстоятелство е било установено от контролния орган
след извършена проверка в сайта на „Гаранционен фонд" и не се оспорва от
5
жалбоподателя.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят и лицето М.А.К. (сочена в АУАН и НП като изключителен
собственик на товарния автомобил) са сключили граждански брак на
24.07.1993 г., а управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е
придобит на 06.04.2016 г., т.е. след сключването на брака. Съгласно чл. 21 от
СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити. Следователно, по силата на чл. 21 от СК, управляваният от
жалбоподателя товарен автомобил е съсобствен между съпрузите, тъй като е
бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност между
жалбоподателя М.К. и неговата съпруга Метия Кавунска, вписана в
свидетелството за регистрация на МПС част I като собственик на автомобила.
По делото не се твърди между съпрузите да е действал друг режим на
имуществените отношения. Ето защо, при така установените данни, съдът
приема, че към датата на проверката управляваният от жалбоподателя
товарен автомобил, за който към 10:28 часа на 11.09.2021 г. не е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, е бил съсобствен между него и съпругата му Метия
Кавунска, т.е. жалбоподателят се явява съсобственик на процесното МПС, а
не само негов ползвател. Предвид изложеното съдът приема за неправилна
преценката, както на актосъставителя, така и на административнонаказващия
орган, че изключителен собственик на процесното МПС е М.А.К..
Доколкото жалбоподателят е съсобственик на процесния товарен
автомобил, то неправилно отговорността му е ангажирана по чл. 638, ал. 3 от
КЗ. В случая жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран по реда на чл.
638, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като същият в качеството си на лице по чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ – собственик на товарния автомобил има задължение да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е доказан съществен белег от
обективна страна на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, доколкото по делото
не се установи водачът на автомобила да не е негов собственик. Липсата на
всички обективни признаци от състава на административното нарушение
води до несъставомерност на деянието по вменения административен състав и
6
незаконосъобразност на НП, тъй като административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана без да е изпълнен в цялост
състава на нарушението.
По изложените съображения съдът счита, че издаденото НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 300,00 лв.,
съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) вр. чл. 36, ал. 2 от
ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, които да се присъдят в полза на
адв. Р.А. - АК - Пазарджик, за осъществено процесуално представителство
на жалбоподателя, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0367-001560/27.09.2021 г.,
издадено от ВПД Началник РУ-Велинград към ОДМВР - Пазарджик, с което
на жалбоподателя М. М. К., ГН **********, с адрес: с. Побит Камък, общ.
Сърница, обл. Пазарджик, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400,00 лв. (четиристотин лева), на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, за
извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик да заплати на адвокат Р.Н. А. – АК -
Пазарджик, със служебен адрес: гр. Велинград, ул. „Винчо Горанов“ № 32, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата в размер на
300 лв. (триста лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7