Решение по КНАХД №1280/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е заместник директор на ТД на НАП Бургас с адрес [населено място], [улица]. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт К. С..

Ответник по касация е К. Б. К. ЕООД, [ЕИК] с адрес [населено място], [улица]. Ответникът по касация, участва в производството чрез пълномощник – адвокат Р. С. от АК Бургас.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 378/03.06.2025 г. по АНД № 1599/2025 г. на Районен съд Бургас. С решението е отменено наказателно постановление № 817145-[рег. номер]/06.03.2025 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП Бургас, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция 500лв. за извършено нарушение по чл.355 ал.1 от КСО.

В мотивите си първоинстанционният съд приел фактическата обстановка за безспорно установена от събраните по делото доказателства. Преценил, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Приел, че в хода на административнонаказателното производство пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения освен това, че акта за установяване на административно нарушение е съставен след изтичането на предвидения за това срок по чл.34 от ЗАНН. С тези мотиви съдът отменил наказателното постановление.

В касационната жалба не се оспорват фактите. Оспорва се основният извод на съда за изтекъл давностен срок по чл.34 от ЗАНН и по-конкретно се излагат различни от възприетите в решението доводи относно началната дата, от която следва да се приеме, че е започнал да тече срока за издаване на акта. Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново по същество, с което да потвърди оспореното наказателно постановление като законосъобразно. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба с представено писмено становище и в съдебно заседание. Счита същата за неоснователна и иска да се остави в сила решението на районния съд.Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на първоинстанционното съдебно решение настоящата инстанция проверява в пределите по чл.218 от АПК.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление, а именно, че К. Б. К. ЕООД, имайки качеството на осигурител, не е подал в срок до 27.05.2024г. декларация по чл.5 ал.4 т.1 от КСО. Декларацията била подадена по интернет в електронен вариант на 26.08.2024г., приета с вх. № 02000243384417. Фактическата обстановка като цяло е безспорна между страните и се установява от събраните доказателства. Спорни са произтичащите от нея правни изводи.

Приложимата разпоредба на чл.355 ал.1 от КСО предвижда налагане на имуществена санкция на лице осигурител, който не подаде в срок декларация с данните по чл.5 ал.4. Самият срок за подаване на декларациите не е предвиден в КСО, а съгласно чл.5 ал.6 от КСО това е уредено с наредба, запълваща съдържанието на административнонаказателната норма чрез определяне срока за подаване на декларациите – чл.4 ал.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн. в ДВ, бр.1 от 03.01.2020 г., в сила от същата дата). Срокът за подаване на процесната декларация е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. В случая данните се отнасят за м.април 2024г. и правилно е прието, че срокът за деклариране е изтекъл на 27.05.2024г. (тъй като 25-ти е било събота). Няма спор, че това задължение не е било изпълнено, при което е бил осъществен състава на визираното в НП административно нарушение.

Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.221 ал.2 от АПК. Предвид функциониращата в НАП електронна система за регистрация на подадените декларации следва да се приеме, че с изтичането на срока и липсата на подадена декларация е започнал да тече срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. „Откриване на нарушителя“ по смисъла на чл.34 ЗАНН е налице когато при ведомството, в което изпълняват длъжността си контролните органи, компетентни да съставят АУАН, са били на разположение всички необходими данни, можещи след доказването им да обосноват извода за наличие на предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност от конкретното лице. В случая такива данни са били налични при контролните органи още от 27.05.2024г., при което тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН е изтекъл на 27.08.2024г. АУАН е съставен на 25.11.2024г., т.е. след изтичането на законовия срок. Наказателното постановление е незаконосъобразно и в съответствие със закона е било отменено от съда.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 378/03.06.2025 г. по АНД № 1599/2025 г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.