№ 2326
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512911 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 16782 от 13.09.2024 г., постановено по гр. д. № 12561/2023 г. по описа на
СРС, 54- ти състав, е отменено по иска с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т.
1 КТ дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на Н. И. Х. от работодателя му
„Национална електрическа компания“ ЕАД със Заповед № ЧР-01-18/03.02.2023г. на
изпълнителния директор на дружеството.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Национална
електрическа компания“ ЕАД с излагане на съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Твърди се, че неправилни са изводите на съда, че
процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание, не съдържа достатъчно
индивидуализиращи белези за нарушителя и нарушението, че не е връчена надлежно на
провинилия се служител, на когото не е дадена възможност да се защити, и че не са спазени
сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. Наведени са съображения, че
първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, поради
което е достигнал до неправилен извод, че ищецът няма задължения, свързани с
разработването, внедряването и контролирането на мероприятия за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, в частност – мерки за предотвратяване на
употребата на алкохол и упойващи вещества. Моли се съдът да отмени обжалваното
1
решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца Н. И. Х., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да
отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се
разноски
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
При предявен иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникнало с ответника
валидно трудово правоотношение, заеманата от него длъжност и налагането на оспореното
дисциплинарно наказание „забележка“. В тежест на ответника е да установи
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото
първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
правнорелевантни обстоятелства: че страните са обвързани от трудово правоотношение,
както и че на 10.02.2023 г. на ищеца в качеството му на служител на „НЕК“ ЕАД, заемащ
към този момент длъжността „инспектор, здраве и безопасност при работа“ в поделение
„Язовири и каскади“, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Посочените факти
се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно – трудов договор
№ 010517/12.04.2013 г., допълнително споразумение от 12.04.2016 г. към него и заповед №
ЧР-01.18/03.02.2023 г. на изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД.
В представената по делото заповед № ЧР-01.18/03.02.2023 г. е посочено, че ищецът се
наказва с дисциплинарно наказание „забележка“ на основание извършено нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ и т. 5.3 от Правилника за
вътрешния трудов ред на „НЕК“ ЕАД, Инструкция за временно отстраняване от работа в
случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работно време и
идн. № 00.БЗР.ИН.07, както и задължения, описани в раздел „Отговорности“ и в т. 2 от
раздел „Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ от
2
длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност. В мотивите на заповедта е
посочено, че във връзка с констатирани факти, за които работодателят е бил уведомен с
доклад с вх. № 05-002721 от 08.12.2022 г. от М.Н. /ръководител на отдел „Договорно-правен
и правна защита“, управление „Правно“/ за извършено тежко противоправно деяние с
характер на престъпление от Д. Н. К. – обвиняемо лице и бивш служител на язовирен район
„Копринка“ в поделение „Язовири и каскади“ на „НЕК“ ЕАД, са установени данни за
занижен контрол и системност в употребата на алкохол, в това число и по време на работа
на посоченото лице, като в тази връзка е потърсена дисциплинарна отговорност на
отговорно длъжностно лице Н. И. Х. за неизпълнението на контрол върху дейността на
служителите. От съдържанието на процесната заповед се установява още, че на ищеца се
налага дисциплинарно наказание „забележка“, тъй като не е спазил основните отговорности
по длъжностна характеристика, свързани с контрола за спазване на нормативните актове,
ведомствените инструкции по здравословни и безопасни условия на труд.
Според разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за
наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на
нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Видно от
отбелязването в заповедта, същата е връчена на ищеца на 10.02.2023 г., т. е. процесното
дисциплинарно наказание „забележка“ е наложено на посочената дата.
Както вече беше посочено по- горе, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е да установи законосъобразното упражняване на потестативното право
да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител.
Следователно именно в тежест на ответника работодател е да установи спазването на
императивните изисквания на закона, в т. ч. и спазването на преклузивните срокове за
налагане на дисциплинарно наказание.
Според разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му.
В настоящия случай, доколкото се касае за неизпълнение на задължение за
упражняване на контрол, следва да се приеме, че вмененото на служителя нарушение се
изразява в бездействие. Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 181 от
22.07.2015 г., постановено по гр. д. № 4554/2014 г. на ІV г. о, решение № 78 от 11.04.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1835/2017 г. на ІV г. о. и решение № 102 от 12.03.2014 г.,
постановено по гр. д. № 5501/2013 г. на ІV г. о., която настоящата инстанция изцяло споделя,
при нарушение изразяващо се в бездействие, продължавало до откриването му,
изискванията на чл. 194, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ са спазени с посочване на момента на
откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му
съвпадат.
В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ е изрично
посочено, че във връзка с констатирани факти, за които работодателят е бил уведомен с
доклад с вх. № 05-002721 от 08.12.2022 г., са установени данни за занижен контрол и
3
системност в употребата на алкохол. Същевременно в отговора на исковата молба са
наведени твърдения, че работодателят е бил запознат с извършените във времето действия и
бездействия по отношение на контрола за употребата на алкохол с процесния доклад.
Следователно следва да се приеме, че работодателят сам твърди да е открил процесното
нарушение от момента на запознаване с посочения доклад. В тази връзка преклузивният
двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 КТ е започнал да тече от момента на запознаване на
работодателя с процесния доклад, от който момент последният е открил и процесното
нарушение.
В отговора на исковата молба ответникът е навел твърдения, че срокът за налагане на
процесното дисциплинарно наказание е започнал да тече от първия работен ден – 12.12.2022
г., следващ датата на доклада. Видно от отбелязването върху доклада, същият е бил входиран
в ответното дружество на 08.12.2022 г., като по делото не са представени доказателства, от
които да се установи, че работодателят се е запознал със съдържанието му, респ. че е открил
процесното нарушение, в по- късен момент, а именно на 12.12.2022 г. Следва да се посочи
още, че първият работен ден, следващ датата на депозиране на доклада, е 09.12.2022 г., а не
12.12.2022 г.
Във връзка с горното настоящата инстанция се солидаризира с извода на
първоинстанционния съд, че работодателят е узнал за процесното нарушение на 08.12.2022
г., от който момент е започнал да тече двумесечният преклузивен срок за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“, като същият е изтекъл на 08.02.2023 г. Както вече
беше посочено, по делото се установява, че процесната заповед е връчена на ищеца
служител на 10.02.2023 г., от който момент дисциплинарното наказание се счита за
наложено, т. е. извън двумесечния преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ.
Предвид изложеното, работодателят не е установил при условията на пълно и главно
доказване спазването на преклузивните срокове за налагане на дисциплинарното наказание,
регламентирани в чл. 194, ал. 1 КТ, което е и едно от формалните изисквания за
законосъобразност на наказанието, наред с издаването на мотивирана писмена заповед,
която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, както и предоставянето на възможност на
последния да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени
или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него.
При липса на формална законосъобразност на наложеното наказание безпредметно е
да се обсъждат въпросите било ли е надлежно вменено на служителя изпълнението на
задължението, чието неизпълнение се твърди в оспорената заповед, извършено ли е
описаното в заповедта виновно и противоправно деяние, както и дали видът на наказанието
е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, поради което не е необходимо да се
излагат мотиви по останалите доводи на страните.
Поради изложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
решението на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
4
При този изход на спора на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се присъдят сторените в хода на въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение. Ето защо, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сумата в размер на 900 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16782 от 13.09.2024 г., постановено по гр. д. №
12561/2023 г. по описа на СРС, 54- ти състав, е отменено по иска с правно основание чл. 357,
ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на Н. И.
Х., ЕГН **********, от работодателя му „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК
*********, със Заповед № ЧР-01-18/03.02.2023г. на изпълнителния директор на
дружеството.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр.
София, ул. „Триадица“ № 8 да заплати на Н. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, ул.
„******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 900 лева, представляваща
разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5