№ 20562
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110123879 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца Я. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
*** и с адрес за призоваване гр. София, ул. *****, Адвокатско дружество „Я. и
партньори“ срещу И. К. Б., ЕГН **********, с адрес област София, Столична община,
район Витоша, ****, осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3017,00 лв., представляваща
платена от ищеца сума в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД (на 22.11.2021 г. в
размер на 2 400 лв.) и ЧСИ Мариян Христов Петков, peг. № 851 от КЧСИ ( на
24.11.2021 г. в размер на 617 лв. - разноски по изп. дело № 20188510400872) за
погасяване на задължение на ответника, с която ищецът е обеднял, а ответникът се е
обогатил, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба
25.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че е
заплатил дължимите суми в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вместо
ответника, както следва: на 22.11.2021 г. заплатил сумата от 2 400 лв., а на 24.11.2021 г.
заплатил в полза на ЧСИ **** сумата от 617 лв. /разноски по изп. дело/ или общо
сумата от 3 017 лева. Твърди, че е уведомил ответника за извършеното плащане, както
и че същият не се е противопоставил, но въпреки това не възстановил на ищеца
платените суми. Аргументира, че ответникът се е обогатил неоснователно за негова
сметка, т.к. е спестил разходи. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
След изтичане на срока за отговор ответникът е подал отговор, в която същият
сочи, че с ищеца са имали договорни отношения във връзка с представителство по
дела на ответника, във връзка с което вероятно подписал документи, които ищецът
изготвял, като адвокат, в това число и представените с исковата молба. Твърди, че
финансовите отношение са уреждани в брой, като за процесния случай му предал
парите предварително, в това число и за адвокатски хонорар. Моли за отхвърляне на
1
иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено платежно нареждане от дата 22.11.2021 г., видно от
което ищецът е превел в полза на трето на спора лице – „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД сумата от 2400 лв. с посочено основание „Споразумение по договор за кредит
********* от дата 26.02.2004 г.
С платежно нареждане от дата 24.11.2021 г. ищецът е заплатил в полза на ЧСИ
**** сумата от 617 лв., с посочено основание на плащането „изп. дело 872/2018 г.“.
Между ответника и трето на спора лице - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, на
дата 16.11.2021 г. е сключено споразумение, в което ответникът е признал
съществуването на задължение към това дружество в общ размер на 3377,25 лв., като
страните по споразумението са се договорили ответникът да направи еднократно
плащане в размер на 2400 лв. в срок до 30.11.2021 г., а кредитора опрощава останалото
задължение в размер на 977,25 лв. Ответникът се задължил са заплати и разноските по
изпълнително дело № 20188510400872 по описа на ЧСИ ****.
По делото е представен запис на заповед, издаден на 19.11.2021 г. от ответника,
и с която се е задължил да плати на ищеца сумата от 4000 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно, че е заплатил претендираните суми за погасяване на
задължения на ответника към трети на спора лица, с които суми последният се е
обогатил, а ищецът е обеднял.
Съдът намира, че при съвкупния анализ на представените по делото
доказателства може да се обоснове несъмнен извод, че ищецът е заплатил задължение
на ответника към трето на спора лице - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в размер на
2400 лв. във връзка с подписано между ответника и неговия кредитор споразумение.
За да достигне до този извод съдът изходи от неоспореното от ответника платежно
нареждане от дата 22.11.2021 г., като посоченото в него основание кореспондира на
съдържанието на сключеното между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и ответника
споразумение.
Доказано се явява и извършеното от ищеца плащане в полза на ЧСИ **** по
изп.дело № 872/2018 г. в размер на 617 лв., като видно от приложеното споразумение
това изпълнително дело е било образувано от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за
принудително събиране на задължение на ответника, което също е предмет на това
споразумение.
Доколкото ищецът не сочи, респективно се отказва от твърденията си за наличие
на облигационна връзка между страните във връзка с извършените плащания, то
същите се явява дължими на извъндоговорно основание, какъвто е институтът на
неоснователното обогатяване.
Ответникът, чиято е тежестта на доказване да установи по делото плащане на
сумата или съществуването на основание за имущественото разместване не успя за
докаже такива факти. Същевременно съдът не би могъл да приеме възраженията на
ответника за извършено плащане и съществуващо основание за плащането, доколкото
тези възражения са направени след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради
което за тази възражения и събирането на доказателства за тези факти.
Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
2
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. В случая ищецът е обеднял с платените суми в полза на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и ЧСИ ****, а ответникът се е обогатил до размера
на платените суми, спестявайки средствата за заплащането на тези негови задължения.
Въз основа на изложеното съдът намира исковата претенция за основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски. Съгласно ТР № 6/06.11.2013 г. то
тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, по правилата на чл. 78 ГПК съдът присъжда
единствено разноските, извършването на които е доказано. Предвид данните по делото
съдът намира, че е доказано единствено извършването на разноски за държавна такса в
размер на 160 лв., но не е доказано заплащането на адвокатското възнаграждение в
уговорения размер от 600 лв. В този смисъл и предвид даденото тълкуване в
цитираното по-горе тълкувателно решение, в договора за правна помощ следва да
бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков
път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да
бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само
е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая нито е указан
начин на плащане, нито пък е отразено плащането и същевременно не е представено
платежно нареждане или друго доказателство за извършеното плащане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. Б., ЕГН **********, с адрес област София, Столична община,
район Витоша, **** ДА ЗАПЛАТИ НА Я. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. София, *** и с адрес за призоваване гр. София, ул. *****, на основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД, сумата 3017,00 лв., представляваща платена от ищеца сума в полза на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД (на 22.11.2021 г. в размер на 2 400 лв.) и ЧСИ Мариян
Христов Петков, peг. № 851 от КЧСИ (на 24.11.2021 г. в размер на 617 лв. - разноски по
изп. дело № 20188510400872) за погасяване на задължение на ответника, с която
ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва считано от
дата на подаване на исковата молба 25.04.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА И. К. Б., ЕГН **********, с адрес област София, Столична община,
район Витоша, **** ДА ЗАПЛАТИ НА Я. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. София, *** и с адрес за призоваване гр. София, ул. *****, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата 160 лв. – разноски за производството за платена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4