№ 37928
гр. С, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20251110106321 по описа за 2025 година
намери следното:
Образувано е по заявление на „ПКБ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ХВК с ЕГН ********** и адрес ГР.С КВ.Г
ЖК.Е, № бл. 38, вх. 1, ет. 5, ап. 52 за сума в размер на 4000 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № 40019122290 от 02.08.2023 г., сума в размер на 1580.22 лева,
дължима възнаградителна лихва за периода от 01,09,2023 г. до 04,09,2024г.; сума в размер на
1600 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; сума в размер
на 3080 лева - възнаграждение за закупена услуга Флекси; сума в размер на 500 лева,
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от
90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.12.2023 г.,
сума в размер на 417.98 лева - лихва за забава от 02,09,2023 г. до 04,09,2024 г. и сума в
размер на 568,11 лева, дължима лихва за забава от 04,09,2024 г. до 29.01.2025 г., както и
законна лихва от 30.01.2025 г, до изплащане на вземането и разноски за производството –
за държавна такса в размер 199,69 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00
лева (сто и осемдесет лева) и разходи за подготовка на документи в размер на 80,00 лева
(осемдесет лева).
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
Съдът намира, че заявлението в частта относно претендираните суми за допълнителни
възнаграждения и такси, както и частично за разноски следва да бъде отхвърлено.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закона за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Заявителят претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, които претенции са в
противоречие с изричните разпоредби на ЗПК.
По отношение възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги,
1
заявителят посочва, че длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище на
искането му за потребителски кредит преди клиентите, без закупен такъв пакет и е получил
възможността да променя едностранно погасителния си план. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК
предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж
такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска в
полза на кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за
кредит и за управлението му. От друга страна е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, поради което се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Посочените клаузи за уговаряне
на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради
изложеното, съдът счита, че уговорката за посоченото възнаграждение освен че противоречи
на чл. 10а ЗПК е в противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това
основание. В допълнение следва да се отбележи, че клаузата се явява и пряко насочена към
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на
разходите за посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. При тези съображения и на
това самостоятелно основание уговорката се явява нищожна, а предвиденото парично
задължение – недължимо.
По отношение таксата извънсъдебно събиране на вземането:
Заявителят претендира такса разходи за събиране на вземането, която претенция е в
противоречие с изричните разпоредби на ЗПК. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, в размер на законната лихва. Заявителят твърди в резултат настъпилото
неизпълнение на задълженията на длъжника в негова полза да е възникнало и вземане за
лихва за забава, за което вземане също е поискано издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. На допълнителни такси вследствие забавата на
длъжника кредиторът няма право с оглед императивната законова разпоредба, а и отделно не
се твърди и няма данни такива разходи действително да са направени. Разпоредбата на
чл.10а от ЗПК от своя страна, предписва, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане и на допълнителна
такса за извънсъдебно събиране на вземане, която се претендира в настоящото
производство.
По претенциите за обезщетения за забава
Поради недължимост на главните задължения за възнаграждение за допълнителни
пакети и за такси по тарифата в тежест на заявителя не е възникнало задължение за
заплащане на обезщетение за забава на изпълнението им. Поради това и претенциите на
2
заявителя са неоснователни и в частите относно претендираното обезщетение за забава,
припадащи се на главниците, за които се отхвърля заявлението.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса
следва да бъде отхвърлено в съответната част.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя в
размер на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на
фактическа и правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената част от
претенциите по заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява
неоснователна.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2,
т.2 ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявлението на „ПКБ“ ЕООД срещу
ХВК с ЕГН ********** и адрес ГР.С КВ.Г ЖК.Е, № бл. 38, вх. 1, ет. 5, ап. 52, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист за вземания по Договор за потребителски кредит № 40019122290 от
02.08.2023 г., за сумата 1600 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст; сума в размер на 3080 лева - възнаграждение за закупена услуга Флекси; сума
в размер на 500 лева, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит,
начислени на 06.12.2023 г., за разликата над 216,76 лева до пълния претендиран размер от
417.98 лева - лихва за забава от 02,09,2023 г. до 04,09,2024 г. и за разликата над 294,62лева
до пълния претендиран размер 568,11 лева, дължима лихва за забава от 04,09,2024 г. до
29.01.2025., съответно и за разноски за разликата над 98,55 лева до пълния размер за
държавна такса и над 24,68 лева до пълния претендиран размер за юрисконсултско
възнаграждение и подготовка на документи.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3