Присъда по НОХД №337/2019 на Районен съд - Русе

МОТИВИ по НОХД № 337/2019г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.

 

Районна прокуратура – Русе е повдигнала обвинение и предала на съд подсъдимия С.Д.Д., роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан, за това, че през периода от 11.07.2018г. до 12.07.2018г. в град Русе без надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично вещество:

 – марихуана с нетно тегло 12,2322 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6 тегловни процента, на стойност 73,39 лева;

– марихуана с нетно тегло 0,032 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 3 тегловни процента, на стойност 0,19 лева;

– марихуана с нетно тегло 7,4043 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5 тегловни процента, на стойност 44,43 лева;

– марихуана с нетно тегло 0,6582 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5 тегловни процента, на стойност 3,95 лева;

– марихуана с нетно тегло 0,2757 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента, на стойност 1,65 лева;

– марихуана с нетно тегло 0,062 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента, на стойност 0,37 лева;

– марихуана с нетно тегло 0,089 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента, на стойност 0,53 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.

 

Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 1 НПК.

 

В хода и по реда на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както изложените в обвинителния акт. Пледира за доказаност на обвинителната теза. По отношение размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, предлага същото да бъде определено по правилата на чл. 54, ал. 1 НК, ориентирано около минимума, при отчитане като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия и при отегчаващи направеният опит на подсъдимия да се укрие и насочването на полицейските органи към друго лице, от което е заявил, че е придобил марихуаната като по този начин е предприел действия да набеди лицето и в същото време да помогне на другото лице, от което е придобил марихуаната да избегне наказателна отговорност. С оглед това се предлага наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия да бъде в размер на една година и два месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и шест месеца и глоба в размер на 2300 лева, като на основание чл. 53 НК бъде отнети в полза на държавата предмета на престъплението и средствата за неговото извършване.

Защитникът на подсъдимия, пледира, че изложената фактическа обстановка от страна на държавното обвинение се подкрепя от доказателствата и всички доказателствени средства, приложени в досъдебното производство. Релевират се доводи, че в случая е осъществен състав на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, тъй като се касае за маловажен случай, предвид това, че конкретния случай разкрива по ниска степен на обществена опасност в сравнение със случаите от този вид, доколкото се касае за сравнително неголямо количество наркотично вещество, което е марихуана, факта че подсъдимият е неосъждан и е оказал съдействие на органите на досъдебното производство. По отношение изложените от представителя на държавното обвинение отегчаващи отговорността обстоятелства се развиват съображения, че това касае действия, извършени в хода на предварителната проверка, а не в хода на образуваното досъдебно производство и същите не намират опора в доказателствената съвкупност по делото.

Подсъдимият Д., упражнявайки правото си на лична защита, заявява, че поддържа казаното от адвоката си.

Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимия, заявява, че няма какво да каже.

 

Съдът, след като обсъди становищата на страните, релевирани в хода и по реда на съдебните прения, и извърши оценка на събраните в хода на наказателното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият С.Д.Д. е роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан.

На 11.07.2018г. подсъдимият се свързал по телефона със свидетеля A.A.A.с намерение последният да му намери сушена марихуана, като му казал че иска да закупи колкото може да се намери. Свидетелят A., който познавал подсъдимия от техни общи познати и знаел, че употребява марихуана, първоначално му отказал. След като подсъдимият многократно му се обаждал и настоявал свидетелят да му помогне, A.се сетил за свой познат, от който бил чул, че търси да продаде около 40-50 грама марихуана. Свидетелят A. казал на подсъдимия, че може да го свърже с неговия познат и се уговорили да се срещнат в град Русе, в района на ВиК – Русе. Малко по-късно същия ден, подсъдимият се срещнал със свидетеля A., от когото взел 21 грама марихуана, за което заплатил сумата от 100 лева.

Подсъдимият Д. се прибрал в дома си, находящ се в гр.Русе, „Средна кула“, ул.„Слав“ № 2, където си свил три цигари с част от марихуаната, която закупил от свидетеля A. A.. Запалил две от цигарите, но не ги изпушил докрай, след което прибрал всяка от двете угарки в отделно полиетиленово пликче с шлиц и поставил същите в стъклен буркан, който затворил с капачка на винт. Третата саморъчно свита цигара с марихуана, заедно с една метална лула, подсъдимият прибрал в полиетиленово пликче с шлиц. Част от останалата марихуаната подсъдимият поставил в черен полиетилен и го свил на топче, а друга – поставил в два бели (прозрачни) полиетиленови опаковки. Така разпределената марихуана, подсъдимият Д. скрил на различни места в дома си. Останалата част от марихуаната, която закупил от свидетеля A. A., подсъдимият Д. поставил в полиетиленово пликче с шлиц.

Същата вечер, подсъдимият се уговорил със свидетеля С.С.С.да отидат около 23:00 часа да тренират заедно на площадка с лостове, намираща се до игрището „Грийн Арена“ в гр.Русе. Когато тръгнал от дома си, подсъдимият взел със себе си полиетиленовия плик с шлиц, в който била част от марихуаната, която същият ден, заедно с 1 бр. електронна везна, с надпис на задната част „QS PASS 300g/0.01g“. и зелен на цвят гриндер, с изобразени на капака му пет карти „каро“ и числото „50“ като всички тези вещи поставил в носената от него платнена чантичка.

Около 23:00 часа подсъдимият спрял, управлявания от него лек автомобил „Ланчия Ипсилон“, с рег.№ Р 3279 КВ до площадката с лостове, намираща се до игрището „Грийн Арена“ в гр.Русе и заедно със свидетеля С., започнали да тренират. Докато били на площадката подсъдимият Д. отишъл до автомобила си и взел от платнената си чантичка част от марихуаната, след което стрил марихуаната с гриндера и си свил цигара. След това същият изпушил част от цигарата, а неизпушената част, заедно с гриндера, прибрал в чантичката си.

В ранните часове на 12.07.2018г. подсъдимият, заедно със свидетеля С. С.решили да отидат при свой познат – свидетеля Т.И.Г., който работел в бензиностанция „Астра“, находяща се на ул. „Байкал“ в град Русе и в този момент бил на смяна. С лекия автомобил, управляван от подсъдимия, двамата отишли до бензиностанцията, като подсъдимият паркирал автомобила си на улицата, точно срещу бензиностанцията. Подсъдимият оставил отворено предното дясно стъкло на автомобила, а носената от него платнена чантичка, оставил между предните две седалки.

Подсъдимият С.Д., заедно със свидетелите С. С.и Т.Г., седнали пред бензиностанцията да си говорят. Подсъдимият извадил загасената преди това цигара от марихуана и предложил на свидетелите С.и Г., да я изпушат заедно, при което те се съгласили и заедно, започнали да пушат цигарата.

По същото време, около 02:50 часа свидетелите С.В.В. и И.М.С., и двамата полицейски служители от Второ РУ при ОД на МВР – Русе, извършали обход по ул.„Байкал“ в гр.Русе, при който забелязали паркирания лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег.№ Р 3279 КВ, чието предно дясно стъкло било отворено, както и подсъдимият, заедно със свидетелите С.и Г., които в този момент били пред бензиностанцията. След като забелязали полицейските служители, подсъдимият веднага изхвърлил остатъка от цигарата. Полицейските служители се приближили и попитали дали знаят, на кого е лекият автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег.№ Р 3279 КВ, при което последните трима излъгали и отговорили, че не знаят. Служителите на реда се свързали с дежурния на Второ РУ при ОД на МВР – Русе, за да извършат справка относно собственика на автомобила. Докато извършвали проверката, подсъдимият Д. и свидетеля С. С.си тръгнали пеша.

Междувременно полицаите огледали лекия автомобил и забелязали, че между предните му седалки има платнена чантичка, от която се виждало да стърчи полиетиленово пликче, съдържащо суха зелена тревна маса. След справката с оперативния дежурен на Второ РУ установили, че автомобилът е собственост на подсъдимия Д.. Полицейските служители отново попитали свидетеля Г. на кого е лекия автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег.№ Р 3279 КВ, при което той им обяснил, че автомобила е на едно от двете момчета, които преди малко са си тръгнали. По искане на полицейските служители свидетеля Г. се свързал по телефона с подсъдимия Д. и му казал да се върне, заедно със свидетеля С. С.. Последните двама се върнали обратно на бензиностанция „Астра“. Там полицейските служители установили тяхната самоличност и помолили подсъдимия Д. да покаже какво има в платнена чантичка, намираща се между предните седалки на собственият му лек автомобил. Подсъдимият разтворил чантичката и полицейските служители установили, че в нея има 1 бр. полиетиленово пликче с шлиц, съдържащо суха зелена тревна маса; 1 бр. електронна везна, с надпис на задната ú част „QS PASS 300g/0.01g“; и 1 бр. зелен на цвят гриндер, с изобразени на капака му пет карти „каро“ и числото „50“.

В хода на образуваното досъдебно производство било извършено претърсване в къщата, находяща се в гр.Русе, кв.„Средна кула“, ул. „Слав“ № 2, в която живеел подсъдимия Д., при което от стая, ползвана от подсъдимия били иззети следните вещи: 1 бр. стъклен буркан с капачка на винт, с поставени в него две полиетиленови пликчета с шлиц, всяко от което с по една угарка от саморъчно свита цигара, съдържаща суха тревна маса; 1 бр. полиетиленово пликче с поставени в него 1 бр. метална лула и 1 бр. саморъчно свита цигара, съдържаща суха тревна маса; 1 бр. черен полиетиленово топче, съдържащо суха зелено-кафява тревна маса; 1 бр. прозрачно (бяло) полиетиленово топче, съдържащо суха зелено-кафява тревна маса.

От заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство физико-химически експертизи, които заключения съдът кредитира като компетентни и обосновани се установява, че 1. по гриндера и електронната везна има следи от канабиноиди (активните съставки в марихуаната); 2. сухата зелена тревна маса в полиетиленовото пликче с шлиц, която била предадена с протокол за доброволно предаване от подсъдимия С.Д., по състав и морфология представлява марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 6 тегловни процента, с нетно тегло 12,2322 грама, и е на стойност 73,39 лева; 3. съдържанието в угарката от цигара, иззета с протокола за оглед от дата 12.07.2018г., представлява марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 3 тегловни процента, с нетно тегло 0,032 грама, и е на стойност 0,19 лева; 4. сухата зелено-кафява тревна маса в черното полиетиленово топче, иззета с протокола за претърсване и изземване в дома на подсъдимия, по състав и морфология представлява марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 5 тегловни процента, с нетно тегло 7,4043 грама, и е на стойност 44,43 лева; 5. сухата зелено-кафява тревна маса в прозрачното (бялото) полиетиленово топче, иззета с протокола за претърсване и изземване в дома на подсъдимия, по състав и морфология представлява марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 5 тегловни процента, с нетно тегло 0,6582 грама, и е на стойност 3,95 лева; 6. съдържанието в саморъчно свитата цигара в полиетиленовото пликче с шлиц, иззета с протокола за претърсване и изземване в дома на подсъдимия, представлява марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 10 тегловни процента, с нетно тегло 0,2757 грама, и е на стойност 1,65 лева; 7. по металната лула в полиетиленовото пликче с шлиц,  иззета с протокола за претърсване и изземване в дома на подсъдимия Д., има следи от канабиноиди (активните съставки в марихуаната) и 8. съдържанието в угарките от двете саморъчно свити цигари, иззети с протокола за претърсване и изземване в дома на подсъдимия, представлява марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 10 тегловни процента, с нетно тегло съответно 0,062 грама и 0,089 грама, и е на стойност съответно 0,37 лева и 0,53 лева;

Била назначена и изготвена и техническа експертиза на мобилния телефон, с приложен списък на телефонните номера, записани в мобилния телефон „Huawei P9”, с IMEI: 869827025901303, и в поставената в него СИМ-карта на „Vivacom“ със сериен №89359032300117387076.

 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на извършена оценка на събраните в хода на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Не са налице каквито и да било противоречия в приобщените по реда на НПК доказателствени източници, което от своя страна да налага, на основание чл. 305, ал. 3 НПК, да бъдат излагани подробни мотиви, които доказателства съдът кредитира и на кои не дава вяра, тъй всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно доказват приетата от съда за установена фактическа обстановка, която не се и оспорва.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени източници, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, за което е предаден на съд.

От обективна страна през периода от 11.07.2018г. до 12.07.2018г. в град Русе, подсъдимият без надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично вещество:

 – марихуана с нетно тегло 12,2322 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6 тегловни процента, на стойност 73,39 лева;

– марихуана с нетно тегло 0,032 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 3 тегловни процента, на стойност 0,19 лева;

– марихуана с нетно тегло 7,4043 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5 тегловни процента, на стойност 44,43 лева;

– марихуана с нетно тегло 0,6582 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5 тегловни процента, на стойност 3,95 лева;

– марихуана с нетно тегло 0,2757 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента, на стойност 1,65 лева;

– марихуана с нетно тегло 0,062 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента, на стойност 0,37 лева;

– марихуана с нетно тегло 0,089 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента, на стойност 0,53 лева.

Предмет на престъплението е високорисково наркотично вещество – марихуана, което е под контрола на Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961г., ратифицирана от България – списък 1 и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), и се съдържа в Приложение 1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП – Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.

Подсъдимият е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние – придобиване, което е осъществено, чрез установяване на фактическа власт от негова страна върху наркотичното вещество, предмет на престъплението и държане, което е осъществено, чрез упражняване от негова страна фактическа власт върху предмета на престъплението.

 

Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение представи, че упражнява фактическа власт върху високорисково наркотично вещество, поставено под разрешителен режим, както и че върши това, без да има надлежно разрешение като във волево отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.

Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че в случая се касае за маловажен случай, съгласно легалната дефиниция по чл. 93, т. 9 НК.

Преценката дали едно деяние представлява „маловажен случай“ се извежда на база фактическите данни по делото за механизма на извършване на деянието, неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания обект особености, като вида и стойността на предмета на престъплението, характеристиката на вредните последици от извършването му, личността на дееца и всички относими към степента на обществена опасност на деянието обстоятелства. Маловажност е налице, само когато оценката на деянието, извършена при преценка на посочените релеванти обстоятелства, разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В този смисъл е Решение № 442 от 19.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1321/2014 г., III н. о., НК и Решение № 241 от 11.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 679/2014 г., III н. о., НК

В конкретния случай, деянието извършено от подсъдимия с оглед проявената от него упоритост във връзка с придобиване на наркотичното вещество, количеството на наркотично вещество, което според настоящия съдебен състав не е малко, създадената от подсъдимия организация във връзка с неговото разпределение и укриване, наличните у подсъдимия технически средства за разпределението на наркотичното вещество – везна, върху която са открити следи от наркотичното вещество и глидер, който също е използван от подсъдимия, предоставянето от негова страна на други лица да употребяват наркотични вещества, с което същият е засегнал не само своето здраве, а и здравето на други членове на обществото, не са в състояние да обосноват извод, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на укоримост, а напротив. Всички тези обстоятелства съществено рефлектират върху степента, която разкрива обществената опасност, както на конкретното деяние, така и на дееца, с оглед добре създадена от него организация във връзка с придобитото от него наркотично вещество и изключват възможността, да се касае за изолирана и инцидентна проява в неговия живот.

Само и единствено чистото съдебно минало на подсъдимия и че са касае за марихуана, не са достатъчни, за да обусловят преценката, че степента на обществена опасност и морална укоримост, което разкрива конкретното престъпление са по-ниски от обикновените случаи на държане на високорискови наркотични вещества.

Не е без значение и обстоятелството, че е налице ръст на престъпленията от този вид и същите засягат и все повече лица на ниска възраст и имат сериозно отражение върху тяхното здраве.

С оглед изложените обстоятелства, във връзка с извършената комплексна преценка на фактите по делото, касаещи релевантните обстоятелства, досежно степента на обществена опасност на деянието и деецът, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК и деянието не представлява маловажен случай.

По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия С.Д.Д. за виновен в извършването на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.

 

По вида и размера на наказанието:

 

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът намира, че същото следва да бъде определено, съобразно разпоредбите на общата част на наказателния кодекс, при спазване правилата на чл. 54 и чл. 36 НК, доколкото по делото не са налице многобройни или едно, но изключително по своя характер смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да налага приложението на чл. 55 НК по отношение на същия.

За състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът съобрази степента на обществената опасност, която разкрива извършеното от него деяние и обществената опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието, а така също смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

Обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия, съдът намира за завишена с оглед изложените по-горе в настоящите мотиви обстоятелства, касаещи обективната страна на извършеното деяние.

Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за ниска, тъй като по отношение на този подсъдим до този момент не са прилагани форми на наказателноправно въздействие за неговото поправяне и превъзпитание, което обосновава и извод, че по отношение на него дори и най-лекото предвидено в санкционната разпоредба наказание би могло да постигне целите на наказанието по чл. 36 НК.

Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата квалификация.

Отегчаващи наказателната отговорност на този подсъдим обстоятелства, извън по-високата степен на обществената опасност, която разкрива деянието не бяха констатирани. Съдът не споделя тезата на представителя на държавното обвинение, че такова обстоятелство е направеният опит от страна на подсъдимия да заблуди полицейските служители. Изложените в тази връзка обстоятелства биха могли да ангажират отговорността на подсъдимия за друг престъпен състав, което е изцяло в правомощията на държавното обвинение, ако приемат, че е налице такъв. Неоказването съдействие и направените от страна на подсъдимия опити да прикрие лицето от което е придобило наркотичното вещество, според настоящият съдебен състав не следва да бъдат отчитани като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Извън ниската степен на обществена опасност на дееца не бяха отчетени други смекчаващи неговата отговорност обстоятелства. По делото не е установено подсъдимият да е оказал такова съдействие, както на полицейските органи, така и на органите на досъдебното производство, посредством което да е способствал за разкриване и разследване на престъплението, поради и което такива не следва да бъдат отчитани.

При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът намира, че наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим, следва да бъде индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК, в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три година, както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в минималния предвиден в санкцията размер, а именно 2000 лева, с оглед данните за имотното състояние на дееца.

Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства, релевантни за индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното постигане на целите на наказанието, именно така определеното на подсъдимия наказание, се явява в най-пълна степен съответно на извършеното от него, с оглед конкретната обществена опасност на деянието и дееца и при отчитане на всички останали обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието и като такова се явява справедливо и в най-пълна степен би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени и направените в хода на досъдебното производство разноски в общ размер на 652,36 лева, както и 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 354а, ал. 6 НК, в полза на държавата бяха отнети предмета на престъплението – високорисково наркотично вещество марихуана, с общо нетно тегло 20,6024 грама, както следва: 1) марихуана с нетно тегло 12,2322 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6 тегловни процента, 2) марихуана 0,032 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 3 тегловни процента, 3) марихуана с нетно тегло 7,4043 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5 тегловни процента, 4) марихуана с нетно тегло 0,6582 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5 тегловни процента, 5) марихуана с нетно тегло 0,2757 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента, 6) марихуана с нетно тегло 0,062 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента, 7) марихуана с нетно тегло 0,089 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента, намиращи се на съхранение в Централно митническо управление, съгласно приемо-предавателен протокол № 58685/05.11.2018г. които следва на основание чл. 92, ал. 2 ЗКНВП да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 354а, ал. 6 НК, съдът постанови да бъдат и отнети в полза на държавата средствата, послужили за извършване на престъплението, а именно: 1 бр. електронна везна, с надпис на задната ú част „QS PASS 300g/0.01g“, 1 бр. зелен на цвят гриндер, с изобразени на капака му пет карти „каро“ и числото „50“, 1 бр. стъклен буркан с капачка на винт, 1 бр. метална лула, 1 бр. хартиена свивка от цигара, без съдържание в нея, и 3 бр. части от полиетиленови пликове (1 бр. черен на цвят и 2 бр. бели на цвят (прозрачни), а мобилният телефон „Huawei P9”, с IMEI: 869827025901303, ведно с поставената в него СИМ-карта на „Vivacom“ със сериен №89359032300117387076 да бъде върнат на подсъдимия.

По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: