Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, ………….2018
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-д състав, в публично заседание на тридесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВКСА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Поля Георгиева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 7833 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 16.03.2018 г. по гр. дело № 29909/2016г. по описа на СРС са
уважени предявените от С.Й.В. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т.2 и т. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за незаконно и отменено
уволнението на С.В. извършено със заповед № 5/07.04.2016 г. на управителя на „М.“
ООД, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата, считано от 07.04.2016 г, ищцата е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „продавач - консултант“. Със същото
решение ответникът е осъден да ѝ заплати сумата от 4380 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 07.04.2016 г. -
07.10.2016 г. С решението е отхвърлен предявеният от С.Й.В. иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15 лв., представляваща лихва за забава
върху претенцията по чл. 225 КТ за периода 07.04.2016 г.до 06.06.2016 г.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдебният акт е постановен при
неправилно приложение на материалния закон и превратно тълкуване на събрания
доказателствен материал
В законоустановения
двуседмичен срок е постъпил отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК
от С.Й.В., в който се твърди, че въззивната жалба е
неоснователна.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, чл. 344, ал.1, т.2 КТ и чл.
344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Първоинстанционният съд е бил сезиран
с искова молба от 06.06.2016г, подадена от С.В., с която моли съда да признае уволнението
ѝ за незаконно, да я възстанови на заемната длъжност преди прекратяване на
трудовото правоотношение и да осъди ответника да ѝ заплати обезщетение за
периода на оставане без работа. Твърди,
че уволнението ѝ, основано на липса на качества, се дължи на факта, че отказва да укрива оборота на магазина,
като не издава касови бележки. Излага доводи, че не са верни мотивите в
заповедта, че е реализирала по-нисък оборот от своята колежка.
Ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете, като твърди, че служителката е
изпълнявала немарливо задълженията си, имало е недоволни клиенти на магазина, в
който работи, като последните са правили оплаквания от отношението ѝ.
Сочи, че в длъжностната характеристика на служителката е посочено, че последната
следва да полага усилия за увеличаване на продажбите и за реализиране на високи
обороти. Излагат се доводи, че не са спазвани хигиенните изисквания в магазина.
Излага доводи, че е имало отлив на клиенти от магазина заради отношението на
ищцата към тях, което е довело до спад в продажбите. Счита, че уволнението е
законосъобразно.
За да уважи предявените искове
районният съд е приел, че по делото не е установено, че липсата на посочените в
заповедта за уволнение качества се е отразила на работата, както и че е налице
по-нисък оборот на магазина от средния.
По същество, настоящият
въззивен състав намира, че решението на СРС е неправилно, доколкото въззивният
съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, които са довели до уважаването
на иска.
Трудово правоотношение между
страните е възникнало въз основата на трудов договор №6 от 14.05.2015г., ПО силата
на този договор ищцата е заемала длъжността „продавач консултант“. Не са
основателни възраженията на ищцата, че не е получила длъжностна характеристика,
доколкото в самия трудов договор е записано, че последната е неразделна част от
договора, което означава, че ѝ е връчена заедно с него. В длъжностната
характеристика е записано, че служителката следва да консултира клиентите за
качествата на предлаганите стоки, да им предоставя информация във връзка с
предлаганите продукти в магазина, да им демонстрира начина на употреба на
стоката, да поддържа търговския вид и хигиената на работното място, да аранжира
стоките по витрините, да следи за наличието на етикети и означение за
продажната цена на предлаганите стоки, да издава касови бележки и фактури,
както и да полага усилия а повишаване на продажбите на магазина и реализиране
на високи обороти. В раздел 6 на длъжностната характеристика е записано, че
служителката следва да зачита достойнството и правата на клиентите, да бъде
лоялна към работодателя, както и да пази доброто име на предприятието. Като
изисквания за заеманата длъжност е посочено, че служителката следва да
притежава следните личностни качества: да е вежлива, лоялна, инициативна,
комуникативна, деловидна.
Установено е по делото, че на
07.03.2016г. ответникът е отправил до ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, като е посочено, че основанието е чл.328 ал.1 т.5 КТ– липса на
качества. Със заповед №5 от 07.04.2016г.
на управителя на работодателя „М.“ ООД е прекратено трудовото правоотношение на
посоченото и в предизвестието основание. В заповедта е записано, че трудовото правоотношение
се прекратява заради липса на комуникативност, инициативност, деловидност и
търпеливо отношение към клиентите. В заповедта е посочено, че извода за липса
на тези качества е направен на базата на констатирана трайна тенденция за
реализиране на по-нисък дневен оборот от средния за магазина в рамките на
работните смени на ищцата в период от 6 месеца назад.
Представени са работни графици
на служителите в магазина, както и отчет на фискалната памет на касовия апарат
на магазина.
По делото са разпитани и двама
свидетели на ответника, с които цели да докаже липсата на качества.
Предявеният иск по чл. 344,
ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е
неоснователен.
Съгласно чл. 328 т.5 от КТ работодателят
може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до
работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Липсата на
качества е обективно състояние, което може да се дължи на различни причини –
недостатъчна образованост, липса на опит или природни дадености,
съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за работа с
хора и др.
За да е законосъобразно
прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят следва да докаже, че уволненият работник или служител не
притежава посочените от него в заповедта за уволнение професионални качества,
както и че тези качества, знания, умения, навици са необходими за ефективното
изпълнение на осъществяваната от работника или служителя трудова функция.
Съгласно разпоредбата на
чл.126, т.4 КТ работникът или служителят е длъжен да изпълнява възложените му
задачи ефективно, да постига в работата си
възможно най- високите резултати.
Нормата на чл.328,
ал.1, т. 5 КТ произтича от идеята
на законодателя, че работодателят може да прекрати трудовия договор тогава,
когато е налице отклонение от онова, което работникът или служителят следва да
постига в работата си, и това, което в действителност постига. След като
последният не е в състояние да даде възможно най- добрия резултат, може да бъде
уволнен. Това налага да бъдат установени всички възложени на работника или служителя
трудови функции и да се прецени всестранно тяхното изпълнение. Преценката
включва отчитане на характера и обема на възложените задачи, тяхната сложност.
Периодът, който се взема предвид, е продължителен и отразява едно трайно
състояние. От друга страна се вземат предвид и деловите качества на работника
или служителя в тяхната цялост с всичките им положителни и слаби страни, като
не е необходимо наличието на виновно поведение. Всичко това следва да бъде
преценено от работодателя към момента на издаване на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение, като конкретните качества, които работодателят
счита, че липсват на работника или служителя за ефективното изпълнение на
възложената работа, следва да са обективирани писмено в тази заповед, а при
евентуалното й оспорване е в негова тежест да ги докаже, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, приложим за трудовите спорове по силата на чл.360, ал.1, изр.2 КТ.
Уволнението на работника или
служителя по чл.328, ал.1, т.5 КТ е безвиновно, като обективният характер на
отговорността предпоставя задължението на работодателя да мотивира акта за
прекратяване на трудовото правоотношение, излагайки в него конкретни факти и обстоятелства,
на които основава твърдението, че на служителя му липсват качества за ефективно
изпълнение на работата. Липсата на качества за ефективно изпълнение на работата
трябва да бъде установена и доказана с оглед изискванията на определената
трудова функция, възложена на работника или служителя по конкретното трудово
правоотношение. Тази липса на качества трябва да отразява едно трайно състояние
на работника или служителя и да свидетелства за неговата неспособност да
осъществява резултатно възложената му трудова функция, а не да бъде негова
единична проява.
Районният съд е приел, че
искът е основателен, тъй като не е доказано намаляването на оборота на магазина
по време на смените на служителката. Съдът намира, че този факт няма отношение
и е ирелевантен за предмета на делото и в частност при уволнение на посочената
в заповедта хипотеза. Основанието не е резултатно, а е обективно и
работодателят следва да докаже единствено липсата на качества за изпълнение на
работата, които да водят до неефективно или лошо изпълнение на трудовите
задължения.
По делото недвусмислено се
установява, че посочените в заповедта за уволнение качества липсват у
служителката. Това е така, защото в хода на първоинстанционното производство са
разпитани двама свидетели, които са депозирали добросъвестно показания.
Последните се явяват логични и последователни и съдът ги кредитира. Свидетелят
Лаков заявява, че е правил доставки в магазина, където е работила ищцата.
Свидетелят забелязал още в началото, че служителката се държала грубо с клиенти
на магазина, дори присъствал на предизвикан от нея скандал с клиент. Свидетелят
съобщава и че в магазина не е поддържана нужната хигиена, доколкото в
помещението имало неприятна миризма въпреки поставените ароматизатори. Често се
налагало той да почиства обекта, макар и да не му е в задълженията, като
заявява, че го правил на добра воля. Пред
съда заявява, че често заварвал служителката да пуши.
Свидетелят Гьорев заявява, че
познава двете служителки в магазина, като избягвал да пазарува при ищцата, тъй
като пазаруването при нея било напрегнало, била студена към клиентите и не била
отзивчива. Сочи, че магазинът, докато ищцата е била на смяна, е бил мръсен и
неподреден. Заявява и че е присъствал на лошо отношение и към други клиенти.
От така събраните свидетелски
показания съдът недвусмислено приема, че ищцата действително не притежава
качествата, посочени в заповедта за уволнение – деловидност, комуникативност,
инициативност и търпеливо отношение към клиентите. Тази липса е трайна,
доколкото и двамата свидетелите са имали неепизодични контакти със
служителката, посещавали са магазина, в който работи често, и системно са
констатирали нейното негативно отношение към клиентите и липсата на хигиена. Свидетелските
показания са на лица, които пресъздават свои лични възприятия за поведението на
служителката и съдът ги намира за достоверни. В разглеждания случай следва да
се приеме, че работодателят е обосновал подробно и аргументирано уволнението
поради липса на качества с едно обективно безвиновно състояние, водещо до
трайна неспособност на ищцата да изпълнява ефективно възложените трудови
задължения. Служителката, с оглед липсата на посочените качества не е в
състояние да изпълнява конкретни трудови задължения. В резултат на липсата на
качества се установява, че тя не е в състояние да информира клиентите за
стоките, да ги консултира, не е в състояние да поддържа хигиената на работното
си място. С оглед показанията на свидетелите се установява, че същата не е
следила редовно за наличието на етикети на стоките, което е нейно задължение съгласно
длъжностната характеристика. Безспорно се установява, че поради липсващите
качества ищцата е поддържала непочистен магазина и не е спазвала хигиенните
изисквания на работодателя. Доказва се, че много клиенти на магазина са
избягвали да пазаруват в него, докато служителката е на смяна, тъй като се
държала грубо с тях.
Липсващите
качества на ищцата, съпоставени с изискванията за заемане на длъжността,
посочени в длъжностната характеристика, водят до неефективно изпълнение на
работата, поради което правилно и в съответствие с изискванията на закона
работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5
от КТ. Това е така, защото в длъжностната характеристика е посочено, че
служителката трябва да поддържа търговския вид и хигиената на работното място,
да аранжира стоките по витрините, да следи за наличието на етикети и означение
за продажната цена на предлаганите стоки, да полага усилия а повишаване на
продажбите на магазина и реализиране на високи обороти. Служителката следва да
зачита достойнството и правата на клиентите, да бъде лоялна към работодателя,
както да пази доброто име на предприятието. Като изискване е посочено, че
служителката следва да притежава следните личностни качества: да е вежлива, лоялна,
инициативна, комуникативна и деловидна. Видно от събраните доказателства по
делото тези качества липсват, което води до неефективно изпълнение на работата.
Поради
изложеното настоящият състав не счита, че ищецът не е доказал как липсата на
качества се е отразила на работата на служителката. Според въззивния съд
отражение има върху това, че част от клиентите са избягвали да пазаруват в
магазина докато е на смяна, както и че магазинът е бил непочистен и не се е
спазвала нужната хигиена. В този смисъл работодателят в условията на пълно и
главно доказване установи, че качествата, посочени в заповедта, липсват и те са
в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения.
Поради тези съображения искът за признаване
уволнението за незаконно е неоснователен.
При това положение,
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по чл. 344,
ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност, и по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ- за присъждане
на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.
При
несъвпадане на изводите на първоинстанционния и на въззивния съд атакуваното решение
следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските
По отношение на разноските:
При този изход на делото право
на разноски по чл.78 от ГПК има въззивника. Поради отмяна на първоинстанционното
решение като неправилно на въззивника следва да бъдат присъдени поисканите пред
първоинстанционния съд 500 лева за адвокатско възнаграждение. Пред въззивния
съд въззивникът претендира съгласно списък по чл.80 от ГПК 237,60 лева платена
държавна такса. С оглед доказаността на уговарянето и на плащането на
разноските, същите следва да бъдат присъдени.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 16.03.2018 г. по гр. дело
№ 29909/2016г. по описа на СРС, с което са уважени предявените от С.Й.В. искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
включително и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Й.В. ЕГН ********** срещу „М.“
ООД ЕИК ********, искове за признаване на уволнението ѝ със заповед от
07.04.2016г. за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за
обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, чл. 344, ал.1,
т.2 КТ и чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Й.В. ЕГН ********** да заплати на М.“ ООД ЕИК ******** сумата от 737,60
лева разноски по делото пред СРС и СГС.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
28.11.2018г.
на мл. съдия Павел Панов по
в.гр.д №7833/2018г. по описа на СГС, IV Д
състав
С настоящето особено мнение изразявам
несъгласие с формираното становище на мнозинството във връзка отмяната
атакуваното първоинстанционно решение.
Считам, че първоинстанционното решение е
правилно. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, обективирана
в решение Решение № 150 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2014 г., III
г. о. правното основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е безвиновно
основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или
служителя. Елементите на фактическия състав на това основание са липса на
качества на работника или служителя, които да са необходими за ефективно
изпълнение на възложената му работа по трудовото правоотношение, като трайно
състояние. Затова е необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи
конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества -
професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не
притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта
конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва
преценката правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Липсата в
заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание,
обуславя незаконността й. В този смисъл
работодателят следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да
приеме, че на работника липсват съответните качества. Същият резултат може да
бъде постигнат и като работодателят посочи, с кои възложени задачи (в кръга на
трудовата функция) работникът/служителят не се справя ефективно – така в
Решение № 163 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2016 г., IV г. о., ГК. В
този смисъл ясно е посочено в процесната заповед за уволнение, че липсата на
качества е в причинна връзка с трайна тенденция за реализиране на по-нисък
оборот от средния за магазина при сравнение 6 месеца назад. В този случай съдът
следва да провери и да се произнесе правилна ли е преценката на работодателя,
че оборотът е намалял вследствие на липсата на качества на служителката, което
е предпоставка за законността на уволнението.
В Решение № 54 от 21.02.2012 г. по гр. д. №
865/2011 г. на Върховен касационен съд е посочено, че за да е законосъобразно
прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 от КТ работодателят следва да установи: 1.че уволненият работник или служител не
притежава посочените от него в заповедта за уволнение професионални качества,
знания, умения, навици. 2.че тези качества, знания, умения, навици са
необходими за ефективното изпълнение на осъществяваната от работника или
служителя трудова функция и 3.да установи защо е счел, че тези необходими
качества, знания, умения, навици в случая липсват. Законът не предвижда
специален ред, по който следва това да бъде установено. Но тъй като тази липса
следва да е обективен факт и да отразява трайно състояние - работодателят
следва да посочи обстоятелствата, въз основа на които е направил изводът си.
Наличието на посочени обстоятелства дава възможност от една страна на работника
или служителя да организира защитата си, а от друга страна осигурява възможност
за съда да осъществи контрол на работодателската преценка при оспорване на
уволнението.
В конкретния случай обстоятелствата въз
основа на които работодателят е направил извод за липсата на посочените в
заповедта качества за изпълнение на възложената работа са посочени в заповедта
и това е ниският оборот, в
което се изразява и неефективното изпълнение на трудовите задължения според
работодателя. В заповедта не са посочени
обстоятелства, свързани с неподдържане на хигиена в магазина, с
негативно отражение върху цялостната дейност на магазина, несъобразяване с
приетата маркетингова стратегия и с бизнес целите на работодателя, наведени
като твърдения едва с въззивната жалба. Уволнението, според заповедта, е
свързано само с факта на нисък оборот. Не
беше установено по делото как липсата качества се е отразила на работата. Следва
да се има предвид, че решението на работодателя да уволни служителката, видно
от мотивната част на заповедта, е ниският оборот, който е последица от липсата
на качества. За да е законно уволнението по чл.328 ал.1 т.5 от КТ е необходимо
не само да се установява липса на качества, но и тези качества трябва да са в
причинна връзка, да водят до липса на ефективно изпълнение на работата. Това
заключение се извежда от буквалното тълкуване на разпоредбата. В този смисъл
работодателят е счел, че неефективността на работата на служителката се
изразява в ниския оборот на магазина по време на нейната смяна. Използван е
икономически критерий за обосноваване на неефективността. По делото не се
установява това обстоятелство да е налице. Правилно районният съд е приел, че
не е доказана законността на уволнението, доколкото от представените
доказателства е видно, че оборотът по време на смените на ищцата не е по-нисък,
а напротив – по-висок от средния. Ответникът-работодател успя да докаже
единствено, че уволнената служителка не притежава посочените в заповедта за
уволнение професионални качества. Останалите предпоставки не бяха установени в
условията на пълно и главно доказване, което води до незаконност на
уволнението.
Мл. с-я П.Панов: