Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 27.03.2018 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети март през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №15101 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .
С.З.Й.
ЕГН ********** от с.Щ.иска да се осъди ЗК
„Л.И.“ АД гр.София ЕИК *******да му заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във
вр.§ 22 от КЗ сумата от 30 000
лева частичен иск от 50 000 лева – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 03.09.2016 г, около 4,27 часа
на път
I-2 км.14+800 м гр.Русе по вина на М.Д.Д.
управлявал л.а. Фолксваген Венто с рег.№*******; при което ПТП Й. е получил контузия
на главата , мозъчно сътресение със загуба на съзнанието , фрактура на носни
кости ; подкожен хематом емфизен вдясно , преорбитално и вентрално на
максиларния синус ; разкъсно-контузна рана на десен горен клепач и по гърба на
носа ; ведно със законната лихва от 03.09.2016 г до окончателното заплащане на
обезщетението .
Ищецът твърди , че от посоченото ПТП е
получил посочените увреждания . Проведено му е консервативно лечение ,
антибиотична терапия и хигиенно-охранителен режим . Изпитал големи болки и
страдания , получил главоболие , психическото му състояние се влошило и се загрозил външния вид на носа му .
Ответникът оспорва иска по основание и
размер , включително и вината на М.Д.Д. и механизма на ПТП . Прави възражение
за съпричиняване от ищеца , но не конкретизира , в какво се е състояло същото . Счита претендираното обезщетение за завишено
.
Третото лице помагач на ответника М.Д.Д.
ЕГН ********** *** не взема становище по иска .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните , че с решение
№274 от 29.09.2017 г по в.н.о.х.д.№296/17 г на Великотърновси апелативен съд виновният водач М.Д.Д. е признат за виновен за
това , че на 03.09.2016 г на път I-2 км.14+800 м
гр.Русе при управление на л.а. Фолксваген Венто с рег.№*******е причинил
смъртта на едно лице и средни телесни повреди на две други лица , като ищецът не е сред тях . Ищецът е
разпитан като очевидец по наказателното дело .
Според констативен протокол за ПТП от
03.09.2016 г ищецът е посочен като пострадало лице от ПТП и пътник в л.а.
Фолксваген Голф рег.№*******управлявано от С.Д.С..
Ищецът представя протокол за оглед на
ПТП от 03.09.2016 г с албум .
Според епикриза на „МБАЛ-Русе“ АД ,
Отделение по неврохирургия ; ищецът е постъпил на 03.09.2016 г и е изписан на
07.09.2016 г . Лекуван е от контузио капитис комоцио церебри . Извършени са му
редица изследвания и е лекуван консервативно с прием на медикаменти .
С молба от 19.09.2016 г ищецът е поискал
обезщетяване от ответника .
С писмо от 05.10.2016 г ответникът е
поискал да му се представят допълнителни документи .
С отговора си от 22.03.2017 г ответникът
не е конкретизирал възражението си за
съпричиняване , защото не е запознат с досъдебното производство .
Според изслушаната пред СРС САТЕ на
вещото лице С.С.; М.Д.Д. при управление на л.а. Фолксваген Венто с рег.№*******след
употреба на алкохол на път I-2 км.14+800 м гр.Русе навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира челен кос удар с л.а. Фолксваген Голф рег.№*******управлявано
от С.Д.С..
И след изслушване на заключението на
САТЕ в о.с.з на 25.10.2017 г, при което вещото отговаря и на въпроси за
предпазни колани и въздействието им - процесуалният представител на ответника
адв.Т.не е уточнила възражението си за съпричиняване.
Според разпитания пред СРС свидетел К.Ф.след
ПТП лицето на ищеца било превързано и той не бил адекватен . Ищецът полежал
няколко дни в болницата и после свидетелят го прибрал у тях. Ищецът бил
притеснен , сънувал кошмари и се притеснявал . Ищецът не пожелал да си направи
операция на носа и диша трудно , а сега носът му е гърбав и децата му се смеят
. Ищецът има белег на клепача и изпитва главоболие .
Не се спори между страните , че
ответникът е застраховател по „ГО“ на виновния водач .
Според изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Д.Н. ; ищецът е получил от ПТП
закрита черепно-мозъчна травма / субарахноидален кръвоизлив , мозъчно сътресение
и контузия на главата / . Тези травми са лекувани с лекарства и разтвори ,
раните са обработени и е предписана поддържаща терапия . Зарастването на
разкъсно-контузните рани е протекло без образуване на груба съединителна тъкан ,
има обикновено загрозяване , но е и обективна промяна във външния вид на
пострадалия . Болничното лечение на ищеца е продължило девет дни , а
възстановяването от черепно-мозъчната травма е продължило 2-3 месеца .
Счупването на носа е зараснало за 20-25 дни , но тъй като ищецът е отказал
операция травматичния дефект ще остане завинаги .
В о.с.з на 20.04.2017 г вещото лице Н.
уточнява , че при наличните травми по главата има данни , че ищецът не е бил с
предпазен колан . В противен случай ищецът щеше да има травми на врата от камшичен
удар , но не и процесните травми по главата и носа .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./
във вр. § 22 от ПЗР на КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/
лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираното
обезщетение произтича от следните
обстоятелства : причинна
връзка от виновно и противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ .
Между страните е безспорно , че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач М.Д.Д. .
Приложим е КЗ /отм./ тъй като полицата е от 2015 г - § 22 от ПЗР на КЗ .
В случая е налице влязла в сила присъда
, с която М.Д.Д. е осъден за процесното ПТП , при което е причинена смърт на
едно лице и средни телесни повреди на две други лица , сред които не е ищеца . Присъдата не е задължителна за настоящия
съд , защото в нейния предмет не е нанасянето на телесни повреди на ищеца .
Въпреки това виновното поведение на М.Д.Д. е доказано по безспорен начин и е в
пряка причинна връзка с нанесените на ищеца телесни повреди . Както установява
САТЕ на вещото лице С.С.; М.Д.Д. при управление на л.а. Фолксваген Венто с
рег.№*******след употреба на алкохол на
път I-2 км.14+800 м гр.Русе навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира челен кос удар с л.а. Фолксваген Голф рег.№*******управлявано
от С.Д.С.. Според констативния протокол за ПТП ищецът е бил пътник в л.а.
Фолксваген Голф рег.№*******, описан е като пострадал и е разпитван като
свидетел очевидец по наказателното дело срещу М.Д.Д. .
Не следва да се разглежда в настоящото
производство възражение за съпричиняване от ищеца поради непоставяне на
предпазен колан . Такова възражение – въпреки поставяните на вещите лица
въпроси в о.с.з – не е заявено ясно и изрично нито в отговора , нито в
о.с.з пред СРС , нито в о.с.з пред настоящия съд . Не подлежи на разглеждане
неконкретизирано „възражение за съпричиняване“ , че ищецът имал някакъв принос
за ПТП , но неясно по какви причини . Действително , съгласно практиката на ВКС
възражение за съпричиняване може да се направи и след изтичане на срока за
отговор , респ.да се конкретизира ; но само ако това се дължи на нови
обстоятелства или на доказателства , с които ответникът не е могъл да се
запознае. В случая тази възможност се е преклудирала още пред СРС след
изслушване на САТЕ , където са поставяни въпроси за предпазен колан от ищеца на
вещото лице Стоименов . Възражението не е конкретизирано изрично пред СРС ,
нито се конкретизира пред настоящия съд и няма как да се разгледа .
Безспорно между страните е
застрахователното правоотношение по „ГО“ между ответника и виновния водач . При
доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне на процесните увреждания като средна
телесна повреда, както и при недоказано съпричиняване от ищеца съдът следва да
определи справедлив размер на обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема
предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на
телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра
за справедливост / решение № 99/08.10.2013
г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по
т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
наличието на две съществени травми - мозъчно
сътресение със загуба на съзнанието , фрактура на носни кости според заключението на СМЕ .
Фрактурата на носа поначало е изисквала операция ;
-
наложило се
болнично лечение , редица изследвания ;
-
главоболие при
възстановяването , болки в носа според св.Ф.;
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете :
-
мозъчната травма
не е от най-тежките , лекувана е консервативно и без операции ;
-
няма данни
възстановителният период да е протекъл по-тежко от нормалното според СМЕ и св.Ф..
Възстановителният период не е особено дълъг – до 2-3 месеца като ищецът не е
имал трудности по самообслужване и не е бил на постелен режим ;
-
загрозяването и
трудностите с носа на ищеца се дължат на отказ от операция и правилно лечение ,
което се посочва от св.Ф..
За посочените увреждания и последиците
от тях съдът счита , че справедливото обезщетение е в размер на 28 000
лева . Общо заявеният размер от 50 000 лева / от които са предявени
30 000 лева/ е завишен и не съответства на травмите на ищеца . Обезщетение
от 50 000 лева се присъжда за тежки счупвания , включително такива с
продължителен постелен режим и трудности по възстановяването .
Налага се
изводът , че искът трябва да се уважи до размера от 28 000 лева и да се
отхвърли за разликата над 28 000 лева до 30 000 лева. Върху определението
обезщетение се дължи и законната лихва за забава от датата на ПТП съгласно
уредбата по КЗ /отм./
С оглед изхода на спора ответникът дължи
на ищеца сумата от 2076,67 лева деловодни разноски по компенсация /част от адвокатско възнаграждение , част от
първоначалната държавна такса , част от депозити за експертизи / . При
изчисление на разноските адвокатското възнаграждение на ищеца е намалено поради
прекомерност от 2000 лева на 1800 лева , което не е минималния размер .
Ответникът дължи на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на
адвоката на ищеца сумата от 1758 лева адвокатско възнаграждение с ДДС ,
съобразно уважената част от иска.
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 1070 лева част от държавна
такса , съобразно уважената част от иска.
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД гр.София ЕИК *******да заплати на
основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ на С.З.Й. ЕГН ********** от с.Щ.; сумата от 28 000
лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ от ПТП на 03.09.2016 г, около 4,27 часа на път I-2
км.14+800 м гр.Русе по вина на М.Д.Д. управлявал л.а. Фолксваген Венто с рег.№*******;
ведно със законната лихва от 03.09.2016 г до окончателното заплащане на
обезщетението .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за разликата над 28 000 лева
до предявения размер от 30 000 лева частичен иск от 50 000 лева ;
ведно със законната лихва от 03.09.2016 г до окончателното заплащане на сумата
.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД гр.София ЕИК *******да заплати на С.З.Й. ЕГН
********** от с.Щ.сумата от 2076,67 лева деловодни разноски по делото
/по компенсация/ .
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД гр.София ЕИК *******да заплати по
сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 1070 лева такси и
разноски в производството .
Решението е
постановено при участието на М.Д.Д. ЕГН ********** *** като трето лице помагач
на ответника ЗК „Л.И.“ АД гр.София ЕИК *******.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :