№ 37306
гр. София, 08.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110169916 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Н. Г.
срещу ЗАД „Армеец“ АД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена
е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.
1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между ищеца и ответното застрахователно дружество е
сключена имуществена застраховка „Каско“ за МПС марка „****“, модел
„**********“ рег. № *********. В срока на действие на договора, на
07.06.2024г., се установява, че липсват леви и десни решетки на предна броня,
облицовка на десен и ляв радарен сензор и липса на 2 бр. сензори за
управление на активния асистент за дистанция **********. Твърди, че
непосредствено след настъпване на инцидента на същия ден, на който е
настъпил – 07.06.2024 г., е уведомил и ответното застрахователно дружество
за настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана преписка по
щета № *************, по ликвидационната преписка по щетата е извършен
оглед на МПС, изготвен е фотоалбум и е направен опис-заключение по щета.
Посочва, че на 23.06.2024 г. застрахователят е постановил частичен отказ от
заплащане на застрахователно обезщетение, като се е позовал на т.12.9 от
общите условия към застраховка „Каско“ на МПС, съгласно които не се
покриват липсващи отделни части и детайли. Обосновава подробни
1
съображения, че отказът на ответното застрахователно дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение е незаконосъобразен. Поддържа,
че клауза т.12.9 от Общите условия, предвиждаща отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение при "липсващо оборудване", е нищожна поради
противоречие с императивните норми на Кодекса за застраховането, в
частност чл. 408, и с чл. 26 ЗЗД, тъй като Кодекса на застраховането урежда
изчерпателно хипотезите, при които застрахователят може да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че всяко
допълнително ограничение, което не произтича от закона, е неприемливо,
особено при липса на виновно поведение или причинно-следствена връзка
между поведението на застрахования и настъпването на събитието (чл. 403,
чл. 404 и чл. 408 КЗ). Поддържа, че клаузата т.12.9 е формулирана с неясни и
неопределени термини – напр. „липсващо оборудване“, без легално
определение. Това създава предпоставки за едностранно и субективно
тълкуване от страна на застрахователя и нарушава принципа на правна
сигурност. Същевременно, в т.7.4.1 от Общите условия, застрахователят
признава покритие при кражба на фабрично монтирано оборудване, какъвто е
и разглежданият случай с дистроник системата, част от навигационно и
асистиращо оборудване. Посочва, че раздел 12 от ОУ урежда случаи, при
които виновно поведение на застрахования води до отказ от обезщетение, но
клаузата на т.12.9 не следва същата логика, а въвежда абстрактна хипотеза, без
връзка с поведение на застрахования. Това създава вътрешно противоречие в
структурата на договора, което нарушава чл. 20а ЗЗД относно тълкуване на
неясни клаузи. Посочва, че съгласно съдебната практика при тълкуване на
договорни клаузи следва да се тълкуват в полза на застрахованото лице.
Посочва, че процесната договорна клауза поставя застрахования в
неравноправно положение, предоставяйки възможност на застрахователя да
откаже плащане по своя субективна преценка, без наличие на ясно определени
критерии. Това противоречи на основния принцип на равнопоставеност на
страните по договора (чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от КЗ). Поддържа, че дистроник
системата е фабрично монтирана и е елемент, повишаващ безопасността и
функционалността на автомобила, поради което отнемането чрез взлом и
разрушаване на кабели и защити води до увреждане на автомобила, а не до
„липса“ на отделна част, което попада под хипотезата на т. 7.4.1 от общите
условия. При тези твърдения моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 1000 лв. като частичен от 10000, представляваща дължимото
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за следните отнети модули
от л.а. „**** **********“ с рег. № *********, а именно: липсват леви и десни
решетки на предна броня, облицовка на десен и ляв радарен сензор и липса на
2 бр. сензори за управление на активния асистент за дистанция **********,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
22.11.2024г. до окончателно плащане на дължимите суми, както и сумата от 58
лв. като частичен от 580 лв. – обезщетение за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение за периода от 07.06.2024 г. до 22.11.2024 г.
2
Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Признава, че процесният лек автомобил е застрахован при ответника по
имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица **********,
както и че на 07.06.2024 г. ищецът е подал уведомление до ответното
дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени
вреди – липса на ляв и десен дистроник с прилежащите им решетки, въз
основа на което е заведена щета № *************, по която експерти на
застрахователя са направили опис на щетите, констатираните липси и
увреждания. Посочва, че е отказал заплащане на застрахователно обезщетение
за липсващите части и детайли от МПС, но се е съгласил да заплати
стойността на ремонта на ел. инсталацията на автомобила по процесната щета
№ *************, като е възложил ремонт на доверен сервиз „Лазурит
Сервиз“ ООД, като е уведомил застрахованото лице, че следва в 30-дневен
срок да се свърже с доверения сервиз за извършване на ремонта, но лицето не
е направило това и по този начин е допринесъл за невъзможността за
извършване на ремонта. Посочва, че клаузата на т. 12.9 от Общите условия
урежда изключен застрахователен риск – застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за липсващи възли, части, детайли и оборудване,
което е в рамките на свободата на договаряне между страните по
застрахователни договор. Оспорва откраднатите части и детайли да
представляват трайно фабрично монтирано мултимедийно оборудване,
включително ****о, видео или навигационно оборудване, поради което
оспорва да е налице покрит риск по т.7.4.1. от общите условия. В условията на
евентуалност, оспорва липсващото мултимедийно оборудване да е фабрично
монтирано, твърди, че е допълнително монтирано, поради което на осн. т.7.5.
от общите условия се дължи допълнителна застрахователна премия. Посочва,
че дори да се приеме, че в процесния случай се касае за кражба чрез взлом на
фабрично монтирано оборудване, се позовава, че застрахователното
обезщетение за него не може да надвишава 5% от уговорената
застрахователна сума, поради което лимитът на отговорност за застрахователя
е максимум 3000 лв. Оспорва и размера на вредите, като посочва, че
претендираното застрахователно обезщетение е прекомерно в сравнение с
действителни размер на вредите. Оспорва в процесния случай застрахователят
да е обвързан с цени на ремонт в официален сервиз. Оспорва и иска за
обезщетение за забава като неоснователен, евентуално –оспорва началната
дата на забавата, като твърди, че следва да е не деня на настъпване на
застрахователното събитие, а датата на постановяване на отказа от страна на
застрахователя – 28.06.2024 г. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на адвоката на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
3
правно основание чл. 405 КЗ за сумата от 1000 лв. като частичен от общо
10000 лв., представляваща дължимото обезщетение по застраховка „Каско“ на
МПС за отнети детайли и части от застрахован лек автомобил „****
**********“ с рег. № ********* от неизвестно трето лице на 07.06.2024г. –
отнети леви и десни решетки на предна броня, облицовка на десен и ляв
радарен сензор и липса на 2 бр. сензори за управление на активния асистент за
дистанция **********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 22.11.2024 г., както и сумата от 58 лв. като частичен от 580
лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница за
периода от 07.06.2024 г. до 22.11.2024 г.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните, че ищецът като собственик е застраховал лек автомобил
„**** **********“ с рег. № ********* при ответника по имуществена
застраховка „Каско“ по застрахователна полица **********, както и че на
07.06.2024 г. ищецът е подал уведомление до ЗАД „Армеец“ ЕАД за
заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди – липса на
ляв и десен дистроник с прилежащите им решетки, въз основа на което е
заведена щета № *************, по която експерти на застрахователя са
направили опис на щетите, констатираните липси и увреждания и на
28.06.2024 г. застрахователят е постановил частичен отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение за липсващи части, детайли и възли по МПС.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По иска за застрахователно обезщетение по чл. 405 КЗ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно сключването на договор за имуществено застраховане, както и
че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по договора, вследствие на което върху
застрахованото имущество са нанесени твърдените вреди, каква е
действителната стойност на вредите към датата на настъпването им, както и
че е уведомил застрахователя за настъпването им и че е представил
уговорените между страните документи за определяне и изплащане на
обезщетението.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
забава на кредитора (отказ на застрахованото лице да приеме предложения от
ответника ремонт на ел. инсталации в процесния автомобил на автосервиз
„Лазурит Сервиз“ ООД), както и наличието на изключен риск по отношение
на процесното застрахователно събитие, респективно – погасяване на
застрахователното обезщетение.
УКАЗВА на ответника, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не представя
доказателства за установяване на твърденията си, че ищецът без основателна
причина е отказал да приеме предложения от ответника ремонт на ел.
4
инсталации в процесния автомобил на автосервиз „Лазурит Сервиз“ ООД.
По иска за обезщетение за забава:
В доказателствена тежест на ищеца да докаже валиден главен дълг за
заплащане на застрахователно обезщетение, подаване на застрахователна
претенция пред застрахователя и изпадане на застрахователя в забава
(изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя или
постановяване на отказ за изплащане на обезщетение).
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на довеждане за
доказване на механизма на настъпване на увреждането за първото по делото
открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че ако в съдебното заседание не доведе
допуснатият свидетел при режим на довеждане или не представи
доказателства за обективната му невъзможност да присъстват, съдът ще
отмени определението си в частта за допускане на свидетелски показания,
като единствено в случай на отлагане по делото по друга причина, ищецът
може да доведе исканият свидетел за установяване на посочените
обстоятелства след първото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА съдебна автотехническа експертиза със задачи, посочени в
исковата молба и в отговора на исковата молба при депозит в размер на 450
лв., от които 400 лв. - вносим от ищеца и 50 лв. – вносими от ответника, в 1-
седмичен срок от връчване на настоящото определение, като при невнасяне на
депозит в указания срок вещото лице няма да отговори на въпросите на
страната, която не е внесла депозит.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. В. Н..
Вещото лице да се уведоми след внасяне на определения депозит.
ОТВХЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК (като
ненеобходимо предвид представените документи).
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
ответника.
5
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.10.2025 г., от 13,35 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6