Р Е Ш Е Н И Е № 4949
гр. Пловдив, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на
14.11.2019г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 8099 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предявен от Д.И.Т. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адв. П.Д. против Прокуратурата на Република България, с
адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от ******, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване
срещу ищцата, приключило с присъда № ****** по НОХД № 45/2016 г. на Районен
съд- Пловдив, влязла в сила на 14.03.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 14.03.2017 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ***** по ДП № ****** по
описа на ОД на МВР Пловдив на ищцата
било повдигнато обвинение за това, че на 10.10.2013 г. в гр. П.,
противозаконно присвоила чужда движима вещ: л. а. марка БМВ, модел *** на
стойност 15 124 лева по договор за финансов лизинг № ******** , собственост на
„Хипо Алпе Адриа Аутолизинг" ООД гр. С., която владеела - престъпление по
чл. 206, ал. 1 от НК и спрямо нея била взета мярка за неотклонение „******".
Впоследствие против нея бил внесен обвинителен акт, като с присъда от
04.11.2016 г. по НОХД № 45/2016 г. на Пловдивския районен съд, XXIV н.с. била
призната за невиновна, като била оправдана по повдигнатото обвинение. Присъдата
била протестирана пред Пловдивския окръжен съд, като била потвърдена с Решение
№ 73/17 от 14.03.2017 г. по ВНОХД № 2759/2016 г. на ПОС, влязло в сила на
същата дата.
Твърди се, че от неоснователното обвинение ищцата
претърпяла обичайните неимуществени вреди - психически болки и страдания, които
следват от неоснователно обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, като ответникът дължи обезщетение за тези вреди.
След отчитане на особеностите на конкретния случай счита,
че сумата от 15 000 лв. представлява справедливо обезщетение за неимуществените
вреди претърпени от ищеца в следствие на неоснователното обвинение, като тази
сума се дължала заедно със законната лихва от 14.03.2017 г.- датата на влизане
в сила на оправдателната присъда.
От неоснователното повдигане и поддържане на обвинение
ищцата претърпяла и имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на възнаграждение за упълномощения от нея адвокат,
които са в размер на 500 лв., платени в хода на досъдебното производство, като
с настоящата искова молба се претендира заплащане на законната лихва върху тази
сума също от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Твърди се, че ищцата не разполага със средства да заплати
дори и минималния размер на дължимото се адвокатско възнаграждение, поради
което на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, чрез
„Адвокатско дружество Е. И. и П.Д.“, адв. Д. оказва безплатно адвокатска помощ,
а при уважаване на иска съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокатското дружество дължимото се възнаграждение.С оглед
изложеното моли предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.
Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищцата в писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на
Районна прокуратура - Пловдив, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва
иска по основание и размер. Твърди, че не е налице причинно- следствена връзка
между твърдените от ищцата претърпени неимуществени вреди и воденото срещу нея
наказателно производство. В действителност присъда, с която дадено лице е
признато за невиновно и е оправдано по повдигнато обвинение е основание за
претенция за неимуществени вреди, но ако същата е влязла в сила, като в тази
връзка липсват доказателства, поради което предявената претенция се явява и
неоснователна. Счита, предявената претенция в размер на 15 000 лева за
силно завишена с оглед трайната съдебна практика в тази връзка, както с
обществено икономическите условия в страната, така и във връзка с разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД и обстоятелството, че е упражнена ниска степен на наказателна
репресия срещу лицето, разумния срок на воденото наказателно производство с
оглед неговата фактическа сложност и взетата спрямо ищцата мярка за
неотклонение, доколкото и същата претендира обезщетение за „обичайните
неимуществени вреди“. Относно претенцията за имуществени вреди в размер на 500
лева за платен адвокатски хонорар, оспорва същите както по основание, така и по
размер. Твърди да липсва приложен договор за адвокатска услуга, както и
доказателства относно реално направеното плащане и неговото отразяване. Оспорва
и направеното искане за заплащане на дължимо адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2 от ЗА, доколкото липсва представено изрично упълномощаване
/договор за правна помощ/ на това основание с изрично посочване, че същото е
при посочените в исковата молба обстоятелства. Сочи също така, че преценката
относно наличието на материална затрудненост следва да бъде преценена с оглед
материалите по настоящото производство, както и следва да бъдат доказани
направените в хода на същото разноски, като към настоящия момент няма
представени такива. Счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ, а именно, тъй като увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия обезщетение не се дължи, респ. същото следва да бъде намалено. Подробни съображения се излагат от
представител на ответната прокуратура в писмени бележки.
Съдът - въз основа на
доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се
установяват и от приложените към делото преписки и дела:
Срещу ищцата е образувано
досъдебно производство през 2014г. за престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 1,
във вр. с ал. 1 от НК и същата е
привлечена в качеството на обвиняема за това, че на ***** в гр. П. противозаконно
е присвоила чужда движима вещ – л. а. марка БМВ с ДК№ ***** на стойност
25093,37 евро с левовата равностойност на 48 932,07 лева, собственост на
„Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД гр. С., която владеела, като обсебването е в
големи размери.Досъдебното производство е приключено на 09.12.2015г. с писмено
мнение на **** ****** за предаване на ищцата на съд. Спрямо Д.Т. е внесен
обвинителен акт за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, въз основа на който е
образувано НОХД № 45/2016г. по описа на Пловдивския районен съд, 24-ти
наказателен състав. По делото са проведени две съдебни заседания, като с
Присъда № ***** Д.Т. е призната за невинна в това, че на 10.10.2013г.
противозаконно е присвоила чужда движима вещ- л. а. марка БМВс ДКН ***** на
стойност 15124 лева по договор за финансов лизинг № ****************,
собственост на „Хипо Алпе Адриа Аутолизинг“ ООД гр. С., която владеела и е
оправдана по повдигнатото й обвинение.
Срещу така постановената Присъда
е подаден протест от представителя на държавното обвинение и въз основа на
същия е образувано ВНОХД № 2759/2016г. по описа на ПОС. На 14.03.2017г. е
постановено Решение, с което първоинстанционната Присъда е потвърдена. Същата е
в сила от 14.03.2017г.
Като писмено доказателство по делото е приета и
Справка за съдимост, видно от която ищцата Д.Т. не е осъждана.
За твърдените от ищцата неимуществени вреди същата ангажира гласни
доказателства посредством показанията на св. Д. Т. /обективирани в протокол от
съдебно заседание, проведено на 14.11.2019г./.
От показанията на същата се установява, че срещу
дъщеря й било водено наказателно дело за обсебване, което продължило почти две
години. Д. много се променила, била силно притеснена и стресирана, викали я по
разпити, плачела и въпреки, че накрая била оправдана, още не се била
възстановила напълно. Процесът и напрежението се отразил зле и на
здравословното й състояние, тъй като имала отлепване на ретината на едното око.
Съдът кредитира показанията на св. Т., като цени
същите при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като същата има непосредствени
възприятия относно състоянието на ищцата по време на водения срещу нея
наказателен процес и не се констатират противоречия между показанията й и
доказателствената съвкупност по делото..
При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът
стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. Предоставените
правомощия на правоохранителните органи за превенция и противодействие на
престъпността са стриктно регламентирани в закона и не бива тяхното
осъществяване да излиза извън тази рамка и извън обхвата на целта на
Наказателно- процесуалния кодекс – да се осигури разкриване на престъпленията,
разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона.
В
унисон с константната съдебна практика настоящия съдебен състав приема, че
предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че
спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено
в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по НК, предаден е на съд и в последствие е оправдан. Това е
достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По
ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато
подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна.
Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно
от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били
налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия
случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване
на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване на
разследването и т.н., съдебна фаза на производството, и второ, оневиняване на
обвиняемия.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в
лицето на ответната Прокуратура. Съгласно чл. 7
от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени
вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието
разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала
ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и
проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването /чл.
196, ал. 1 НПК/, подготвила и внесла в съда обвинителен акт, инициирал
наказателно дело от общ характер.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен
елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от
доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води
до негативни преживявания, свързани с психически стрес, неудобство пред обществото,
злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските показания са от
значение повече за размера на
обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и
воденото производство.
Още
повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с
оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни
човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно
ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени
вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.
В случая не би могло да се приеме, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата. В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не
излага конкретни фактически твърдения защо счита, че е налице съпричиняване,
поради което съдът не може да изследва наличието на противоправно поведение
изобщо /извън доводите и възраженията му/. Така или иначе обаче, от данните по
делото не може да се направи извод за наличието на виновно и противоправно
поведение у ищеца, в причинна връзка с действията на прокуратурата или друг
негов принос като напр. укриване от органите на реда или възпрепятстване на
производството по друг начин и т.н.
Размерът
на обезщетението следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните
обстоятелства: продължителния период
на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално качество/ наказателно
производство – от привличането на ищцата като обвиняема до влизане в сила на
окончателния съдебен акт са изминали почти две години, първоначално
образуваното срещу ищцата досъдебно производство е за обсебване на движима вещ
в големи размери, която квалификация е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.
7 НК, внасянето на обвинителен акт срещу ищцата, с
което тя е добила процесуалното качество на подсъдима. При индивидуализиране на
конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата, съдът
отчете и факта, че спрямо нея е взета най – леката мярка за неотклонение, като
спрямо Т. не са взети други мерки за процесуална принуда.
По
делото не се установиха неимуществени вреди претърпени от ищцата извън
обичайните, презюмирани от закона, като интензитетът на вредите зависи и
от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на ищеца. Поради това и като се съобрази с икономическите условия в страната и
стандарта на живот, съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на
причинените на ищцата неимуществени вреди е сумата от 1500 лева, която следва
да се присъди ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от влизане в сила на оправдателната Присъда – 14.03.2017г. до
окончателното изплащане, а за разликата над уважения размер до претендирания
размер от 15000 лева искът за неимуществени вреди ще се отхвърли, като
недоказан.
По отношение на претендираните от ищцата
имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществената защита по наказателното производство, то принципно
тези вреди подлежат на обезвреда, в случай, че се установи действително да са
претърпени. В настоящия процес ищцата не доказа при условията на пълно и главно
доказване да е заплати уговореното адвокатско възнаграждение, доколкото видно
от приложения на л. 41 от досъдебното производство договор за правна защита и
съдействие е уговорен размер на възнаграждението от 500 лева, но не е посочено
същия да е заплатен в брой или по банков път. По тези съображения искът на
имуществени вреди ще се отхвърли изцяло, като недоказан.
Претендират се от ищеца разноски,
които по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят съразмерно на
уважената част на претенцията.
По аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца са дължими и направените разноски за държавна такса в размер на
10 лева, а изчислено съобразно уважения размер на иска, дължимото адвокатско възнаграждение /определено от съда
в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата/ възлиза на сумата от 385
лева, чието заплащане следва да се възложи в тежест на ответната Прокуратура.
Направените от ответната страна
разноски следва да си останат в тяхна тежест с оглед специалната разпоредба на
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ,съгласно която ищецът дължи разноски само ако искът бъде
отхвърлен изцяло, както и при пълно оттегляне или отказ от иска. При частично
уважаване на иска, каквато е настоящата хипотеза, разноски на ответната страна,
съразмерно с отхвърлената част от иска не се дължат. Още повече, че нормата на
чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3
от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Д.И.Т. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адв. П.Д. сумата от 1500
лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу
ищцата, приключило с присъда № ****** по НОХД № 45/2016 г. на Районен съд-
Пловдив, влязла в сила на 14.03.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата над уважения размер от 1500 лева до претендирания размер от 15000
лева ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди,
като ОТХВЪРЛЯ изцяло и иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 500 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на адв. П.Д.Д. с ЕГН:
********** сумата от 385 лева
/триста осемдесет и пет лева/, представляваща определено от съда адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на да заплати на Д.И.Т.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. П.Д. сумата от 10 лева /десет лева/, представляваща направени по делото разноски
за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.