Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 282 23.01.2020 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на петнадесети януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Василева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2513 по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК *********
против Т.Н.С. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр. член 150 и
153, ал. 1 от ЗЕ за
признаване за установено в отношенията помежду им, че
ответникът дължи на ищеца сумата
от 700,05 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2015г. – 30.04.2018 г., касаеща имот на ответника, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, блок ***, вх. *, ет. *,
ап. *; обезщетение за забавено плащане на главницата
съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на дружеството в размер на 111,66 лв. за периода
от 05.01.2016 г. – 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.11.2018г. до окончателното й изплащане. Претендират се
деловодните разноски в производството по реда на чл. 410 от ГПК и разноските в
настоящото производство, включващи ДТ, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Ищeцът твърди, че притежава законна лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на град ***,
като продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява по изрично известни Общи условия, предложени от
ищеца и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила без изрично писмено приемане от
потребителите. Твърди, че по силата на ОУ ищецът има задължението да предостави
в абонатната станция на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, блок ***, вх.
*, ет. *, ап. * и се явява по смисъла на ЗЕ клиент на
топлинна енергия, като последният съгласно ОУ е длъжен да заплаща месечно
дължимите суми за доставената топлинна енергия в тридесетдневен
срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Съгласно член 35, ал. 1
от общите условия, при неизпълнение на това задължение в срок, клиентът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищецът твърди, че
е доставил до сградата, където е ситуиран имота на ответника топлинна енергия,,
отдадена от сградната инсталация на обща стойност 700,05 лева, като начислената
топлинна енергия била разпределена съобразно изискванията на Закона за
енергетиката и подзаконовите нормативни актове за прилагането му. Също така
твърди, че доставеното количество топлинна енергия се отчита от служител на
търговеца, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия в началото и в
края на всеки отоплителен сезон, съгласно показанията на монтираните в имота
водомери за БГВ и топломери. Твърди, че за събирането на начислените суми е
образувано заповедно производство под № 18229/2018 г., по описа на ПРС, І
граждански състав, като била издадена Заповед за изпълнение, която е била
връчена на длъжника по реда на член 47, ал. 5 от ГПК, дадени са били указания
за предявяване на иск, какъвто е предявен в месечния срок.
От ***на ответника, адв. С., е постъпил отговор, с който се изразява становище
за неоснователност на исковете. Излагат се възражения относно липсата на доказателства за годност на измервателния уред, което изначалпо опорочава
установяьансто на обсктивната истина но делото. Според проц. представител на
ответника понятието "дялово разспределение" няма легална дефиниция,
не е регламентирано в закон, а в Нардеба № 16-334
от 06.04.2007 г. на Мииистьра на икономиката и енергстиката,
като издадената наредба е по делегация, съгласно нормата на чл. 125, ал.
3 от 3Е, която възлага на Мииистьра правата да определи реда,
тех.
условия и опретивното управление, като министърът е разширил правомощията си,
добавяйки и регламентирайки материя, за която няма изрично дадени права, което
противоречи на Конститунията на Република България, на Закона за нормативните
актове, и не на последио място на императивните норми на Директива 2006/32/ЕС за заплащане реално потребената енергия, в случая
топлинна енергия.
ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал.2 вр. с чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения от ищеца нот. акт за покупко-продажба № *, том *, рег. № *, нот. дело № ***. на нот. ***, ответникът се легитимира като собственик на
апартамент № *, ет. *, в ж.к.
***, блок ***-* във вход *, с площ от 125,60 кв.м.. Този
документ не е оспорен от ответника и предвид официалния им характер съдът
намира за безспорно установен и доказан правнорелевантния
факт, че ответникът е собственик на процесния апартамент, за който е начислена ТЕ.
Видно от Препис-извлечение от сметка, по
партида на ответника е начислена главница в размер на 700,05 лева
за периода от 01.11.2015
г. до 30.04.2018 г. и обезщетение
за забавено плащане за периода
от 05.01.2016
г. до 14.11.2018
г. в размер на 111,66 лева. За събирането
на така посочените
в извлечението суми е образувано ч.гр.д. № 18229/2018 г. по описа на ПРС, І гр. с-в. и е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по член 410 от ГПК,
като освен горните суми е разпоредено длъжникът да заплати и претендираната
законна лихва върху главницата, считано от 15.11.2018 г., както
и разноските по делото в общ размер
на 325
лв., от които
25 лв. - държавна
такса и 50
лв. - юрисконсултско
възнаграждение, която е
била връчена на длъжника по реда на член 47, ал. 5 от ГПК, дадени са били
указания за предявяване на иск, какъвто е предявен в месечния срок. Представени са протоколи за монтаж/подмяна
на топломери и свидетелства за проверка на СИ.
От
заключението на в.л. *. се установява, че за процесния период абонатната станция, обслужваща процесната сграда в режим на етажна собственост е
функционирала, като топломерите в абонатната станция са били отчитани
ежемесечно, а технологичните разходи са отчитани и отчислявани от подаваната
към процесната абонатна станция топлинна енергия. СТЕ
намира, че са спазени изискванията та т. 6.7, във връзка с т. 6.5 от Методика
за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост. Със заключението се установява, че дяловото разпределение е извършено коректно съобразно изискванията на
методиката за дялово разпределение,
като за имота на ответника е начислявана само ТЕ за сградна инсталация.
Съгласно съдебно - счетоводната
експертиза с вещото лице Д. С. дължимата сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация за процесния период е 700,05 лева,
а обезщетението за забава върху
главницата за топлинна енергия е 112,01 лева. В таблица в заключението
са отразени по месеци дължимите
суми, като при определяне им са взети
предвид показанията от съдебно - техническата
експертиза, издадените фактури (на електронна
обработка) и счетоводна справка за процесния
период с отразени номера
на фактурите.
При така установените
фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
По делото са представени общите условия на
дружеството, за които се установява да са публикувани в един централен и в един
местен ежедневник и са влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им,
освен това същите са били одобрени от ДКЕВР. Съгласно член 69, ал. 1 от Общите
условия те влизат в сила без да бъдат писмено приети от купувачите. Ето защо,
съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в
договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните общи условия
за продажба на топлинна енергия от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, както в конкретния
случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за
доставената топлинна енергия. В случая е установено, че през процесния период ответникът е бил собственик на имот, присъединен
към абонатната станция, намираща се в гр. ***, ж.к. ***, блок ***
и е установено, че общите условия
са оповестени по съответния ред,
от което следва, че лицето
има качеството потребител на топлинна
енергия. Сградната инсталация е обща
етажна собственост – чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не
само индивидуалните имоти, но и ограждащите
стени на имотите, подове тавани и пр., т.
е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия, без оглед на
това каква част от тази
енергия се използва за отопляване
на собствения му имот. В този смисъл е
и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи, че потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
От представените от ищеца писмени доказателства –
протоколи за монтаж/подмяна на топломери и
свидетелства за проверка на СИ се установява, че монтираните през процесния период топломери са преминали метрологична
проверка, като са били подменяни на всеки две години, което е в унисон с
разпоредбите на ЗИ, с оглед на което възражението на ответника за негоден
топломер в абонатната станция на блока е неоснователно. Оттук и извода, че
измерването на изразходваната топлоенергия от топломера е отчетена правилно, а
не произволно.
От заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, приети пред съда се установява, че начислените на ответника суми
са правилно определени, при съобразяване на действащите нормативни изисквания и при ползване на информацията
от фирмата за топлинно счетоводство. Съдът възприема изготвените
заключения като обективни, последователни и изготвени с необходимите знания и опит в съответната област, както и обосновани.
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. е
издадена от министъра на икономиката и енергетиката, с оглед делегирането му на
такива правомощия съгласно член 125, ал. 3 от ЗЕ, като тази наредба урежда реда и техническите
условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната мрежа, за присъединяване
на производители и потребители към топлопреносната мрежа, за прекратяване на топлоподаването и прилагане на дяловото
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост. Съгласно член 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. ЗЕ е уредил как се
извършва това дялово разпределение и кой е субектът който извършва тази услуга,
ето защо твърдението на адв. С., че дяловото
разпределение не било регламентирано в закон е неоснователно. Неоснователно е и
възражението, че министърът е излезнал извън
предоставените му със ЗЕ правомощия, доколкото наредбата е издадена за
прилагане на отделни разпоредби от ЗЕ, като нормативен акт от по-горна степен,
така както повелява нормата на член 7,
ал. 2 от ЗНА. В случая Наредбата е издадена във връзка
с чл. 125, ал. 3 от ЗЕ и с нея
се определени редът
и техническите условия за топлоснабдяването и прилагане на дяловото
разпределение.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ще се присъдят направените от него разноски пред
заповедния съд от
75 лева, и пред исковия съд в размер на 650 лева.
На основание гореизложеното, ПРС, І- ви гр. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание член 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в отношенията между
ищеца "ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 и ответника Т.Н.С. с ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 700,05 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2015г. – 30.04.2018 г., касаеща имот на ответника, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, блок ***, вх. *, ет. *,
ап. *; обезщетение за забавено плащане на главницата
съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на дружеството в размер на 111,66 лв. за периода
от 05.01.2016 г. – 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.11.2018г. до окончателното й изплащане, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по член.
410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 18229/2018г. по описа на ПРС, І гр.с..
ОСЪЖДА Т.Н.С. с ЕГН ********** да
заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 разноски по съразмерност от 75 лева по
заповедното производство и 650 лева по исковото производство.
На адв.
С. да се издаде РКО за сумата от 300 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.