РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Русе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20224501000261 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес
гр. Б., чрез адв. Ц. Д., с лич. № ********** от АК – В., със съдебен адрес гр.
В., ул. „В. партер, офис 2, против Решение № 116/16.06.2022 г. по гр.д. №
886/2021 г. на РС – Бяла, в частта, с която са отхвърлени исковете на
жалбоподателя против "Б., ЕИК ***** за заплащане на сума в размер на
19 250 лв., представляваща разликата между уговореното между страните
месечно възнаграждение съгласно чл. 5 от анекс към договор за търговски
пълномощник от 03.01.2018 г. в размер на 2 000 лв. и действително
заплащаното такова в размер на 1 450 лв. за периода от месец септември 2018
г. до месец юли 2021 г., както и за сумата от 1 925 лв. – неустойка по чл. 10 от
подписани между страните Анекс към договора с търговски пълномощник от
03.01.2018 г.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно
и незаконосъобразно. От писмените доказателства и съдебната счетоводна
1
експертиза се установявало, че ищецът изпълнявал своите задължения по
договора между страните. Свидетелят Ч.Ч. в разпита си заявил, че отчасти
бил запознат с отчетите на ищеца, поради което безспорно можело да се
заключи, че ищецът е давал отчет за извършената от него работа. На ищеца са
му поставяни задачи, за които се е отчитал пред тогавашния управител на
ответното дружество, като било и житейски нелогично да се възприеме, че са
му били поставяни задачи, без да се очаква резултат или да се провери
извършената работа. От представените писма от трети неучастващи в
производството лица се установявало, че ищецът посредничил при
извършване на търговската дейност и сключените договори от името и за
сметка на ответника. Освен това нито в договора, нито в сключения анекс,
нямало изискване да се дава писмена отчетност на извършената от търговския
пълномощник работа. На ищеца са му възлагани задачи ежедневно, за
изпълнението на които той се е отчитал. Освен това за процесния период
същият е бил на работа, като ако не е изпълнявал своите задължения, то
същият логично е щял да бъде освободен поради неизпълнение на
възложената му работа. Ответното дружество заплащало частично
уговореното възнаграждение. Самият факт на плащанията, макар и частични,
служел като признание на обстоятелството, че ищецът е изпълнявал своите
задължения, тъй като в противен случай е нямало да му се плаща
възнаграждение. Ищецът е изпълнявал задълженията си да извършва
възлаганата му работа, като за това му се следвало възнаграждение, а
ответникът не е възразявал срещу извършената работа при нейното приемане.
С. Н.К. заявила, че изплащала не само възнаграждение, но и допълнителни
възнаграждения (бонуси) на ищеца, поради което нямало логика ищецът да не
е извършвал възложената му работа и да получава не само основно
възнаграждение, но и допълнително такова. Договорът за търговски
помощник от 01.01.2008 г. и сключеният към него Анекс от 03.01.2018 г. са
действителни, предвид оттегленото оспорване на автентичността им от
ответното дружество. Съгласно чл. 27 ТЗ отношенията между търговския
пълномощник и търговеца се уреждали с договор, какъвто именно
представлява процесният такъв и анекса към него, като същите с оглед
неосъщественото производство по оспорване на автентичността им се явяват
неоспорени и са породили действие. Вещото лице установило, че ответникът
не е заплащал пълния размер на възнаграждението съобразно Анекса от
2
03.01.2018 г. на ищеца за процесния период, поради което разликата до 2 000
лв. за исковия период се явявала дължима. Тъй като районният съд е счел, че
съществува анекс за уговорена сума в размер на 2 000 лв., то ищецът е провел
пълно доказване за възникналото задължение на ответника да заплаща пълния
размер на възнаграждението. Съгласно чл. 10 от Анекса към Договора за
търговски пълномощник от 03.01.2018 г. ответникът дължи и обезщетение в
размер на 1 925 лв. при неизпълнение, което представлява неустойка в размер
на 10% от дължимата сума. Ответното дружество се явявало неизправна
страна, поради което дължи заплащането на тази неустойка. Моли за
отмяната на решението в обжалваната част и за постановяване на ново, с
което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна "Б., ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление в гр. Б., чрез адв. М. В. с лич. № **** от АК – Русе, със съдебен
адрес гр. Р. 11, в законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор
на въззивната жалба, с който счита същата за неоснователна. Ищецът не бил
доказал в условията на пълно и главно доказване основателността на исковата
си претенция, а от събраните по делото доказателства се установявала
неоснователността на предявените искове. Безспорен бил фактът че не били
представени документи за отчет от ищеца за работата му като търговски
пълномощник в дружеството, т.е. ищецът не бил изпълнил основно свое
задължение, произтичащо от чл. 7.1. от Договора за търговски пълномощник,
сключен на 01.01.2008 г., и чл. 7, б. „В“ в Анекса от 03.01.2018 г., както и
императивната разпоредба на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, което водело до отхвърляне
на исковата претенция като недоказана само на това основание. От
доказателствата по делото и назначената счетоводна експертиза се
установявало, че месечното възнаграждение на ищеца В. Г. както и
осигуряването за периода от 01.10.2018 г. до 31.01.2020 г. било в размер на 1
350 лв., а за периода от 01.02.2020 г. до прекратяване на правоотношението
било 1 450 лв. Това се установявало и от подадените справки по чл. 73, ал. 1
ЗДДФЛ както и заявеното от вещото лице, че във ведомостите за заплати на
въззиваемото дружество нямало по-високи възнаграждения от 1 590 лв., като
дори и това на управителя било 1 200 лв. Подписаният Анекс от 03.01.2018 г.
не бил наличен в счетоводната отчетност на дружеството, като
счетоводителят не бил запознат и не знаел за този анекс. На 05.01.2018 г.
общото събрание на дружеството взело решение да откаже повишаване
3
възнаграждението на ищеца до на 2 000 лв., а на 20.01.2020 г. взело решение
да увеличи възнаграждението му до 1 450 лв. От това следвало изводът, че
Анекс от 03.01.2018 г. не породил правното си действие по отношение на
възнаграждението, тъй като с взетото на 05.01.2018 г. Решение дружеството
отказало да увеличи възнаграждението на ищеца в размер на 2 000 лв. С оглед
задължението на търговския пълномощник за даване на отчет пред търговеца
било констатирано наличието на 12 бр. протоколи за извършена работа в
счетоводната документация, но те били изготвени от св. Н. К. по повод
започнала ревизия на НАП за целите на ревизията, а не от ищеца В. Г.. От
показанията на св. Ч.Ч., започнал работа при ответното дружество през
януари 2021 г., се установявало, че пълномощникът не е представял отчети за
извършена дейност, а само е присъствал на срещи с управителя на
дружеството. От разпита на св. К. се установявало, че ищецът никога не
претендирал възнаграждението си в размер на 2 000 лв., а протоколите от
05.01.2018 г. и 20.01.2020 г., обективиращи съответните взети решения на
общото събрание, били автентични, като това се потвърждавало от
назначената в хода на тяхното оспорване съдебна графическа експертиза.
Така безспорно се установило, че ищецът не давал отчет на търговеца за
извършени сделки и за резултатите от тях, а договорът съществувал само
формално, без да били извършвани някакви действия по него и въпреки
трайното неизпълнение от страна на търговския пълномощник търговецът
продължил да плаща възнаграждение. Така търговецът претърпял вреди,
които били пряка и непосредствена последица от договорното неизпълнение
на търговския пълномощник по сключения договор. Поради тези
съображения исковете се явявали недоказани. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение в неговата цялост, както и за присъждане на разноски
за производството.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
4
Между страните не е спорно обстоятелството, че между тях е имало
сключен договор за търговски пълномощник през 01.01.2008 г., според който
В. Г. е приел срещу възнаграждение да извършва всички действия, свързани с
дейността на търговеца. Като отделен документ е изготвено и нотариално
пълномощно, с което ищецът е упълномощен за гореизложените
обстоятелства. През 2014 г. е сключено допълнително споразумение, с което
възнаграждението на ищеца е било увеличено до 1 250 лв. Спорно се явява
обстоятелството дали на 03.01.2018 г. е сключено допълнително
споразумение, по силата на което възнаграждението на ищеца е увеличено на
2 000 лв. Към него имало уговорена и неустоечна клауза, според която при
неизпълнение се дължи сума в размер на 10% от дължимата. Ответникът е
изложил доводи, че такова споразумение липсва, защото не било представено
от счетоводството. Също така, търговският пълномощник не е извършвал
вменените му с договора задължения, а изготвеният отчет от счетоводителя
било във връзка с проверка на НАП, за което свидетелства и св. Н.Й.К. –
счетоводител на ответното дружество. Съдът обаче не счита, че същата, макар
и в очевидна трудовоправна връзка със страната по делото, че показанията
трябва да се преценяват през призмата на чл. 172 ГПК.
Налице е взето решение на общото събрание от 20.01.2020 г., с което е
взето решение възнаграждението на ищеца да бъде увеличено само до 1 450
лв. Назначената по делото съдебна почеркова експертиза е дала заключение,
че подписите са на лицата, които са го подписали, същата не е оспорена от
страните, следователно няма пречка да бъде кредитирана и от въззивния съд
съобразно приетото от първата инстанция за неуспешно оспорване на
документа на основание чл. 194 ГПК, в който е обективирано самото
решение.
Дадената от съда правна квалификация на исковете е правилна,
доколкото от една страна се претендира неизпълнение на договорно
задължение – плащане на възнаграждение на търговския пълномощник, а от
друга се претендира неустойка за неизпълнение. В настоящия случай с оглед
волята на страните е видно, че неустойката е договорена кумулативно и може
да се претендира едновременно с неизпълненото задължение. Неправилно
обаче районният съд е приел, че искът следва да се отхвърли.
След извършена служебна справка от въззивния съд в ТРРЮЛНЦ се
5
установява, че към датата на подписване на последния анекс – 03.01.2018 г.,
управител на дружеството все още е бил Н. Т., следователно е налице валидно
сключено допълнително споразумение. Фактът, че на общото събрание от
20.01.2020 г. е прието различно разрешение не означава, че управителят,
който по силата на закона представлява дружеството, не може да извърши
такова правно действие, защото то попада в неговата компетентност. Ако
дружеството е считало, че с това свое действие управителят е ощетил
първото, то пътят на защита е друга – чрез реализиране отговорността на
управителя. В този случай ответникът не може да се ползва и от
презумпцията на чл. 301 ТЗ, доколкото тя касае действия на лице без
представителна власт, а в настоящия случай управителят е овластен по силата
на закона да бъде представляващ интересите на дружеството. От това следва
изводът, че независимо, че договорът не е бил представен в счетоводството,
както твърди ответното дружество, същият е действителен и обвързва
страните.
Неоснователни са доводите за липса на реално изпълнение на
задълженията по договора за търговско представителство. За това като
доказателства са свидетелските показания на св. Ч.Ч., който е заявил, че всяка
сутрин е правен отчет на дейностите пред управителя Н. Т., макар и
впечатленията на този свидетел са по-скорошни, доколкото същият е
започнал да работи при ответника от 2021 г. На следващо място, налице са и
представени и писмени доказателства за осъществявана от ищеца дейност
конкретно с контрахент от Република М.. Не става ясно също защо след като
търговецът е считал, че пълномощникът му не е изпълнявал своите
задължения, не е развалил договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД, а явно е
продължил да се ползва от услугите на пълномощника. Сключеният между
страните договор е валиден, той е възмезден, комутативен и с продължително
изпълнение, а нито една от страните не е направила изявление, че същият е
прекратен. Съществени елементи от договора са търговският пълномощник
да представлява търговеца по отношение извършваната от него дейност, а
търговецът да заплаща съответното възнаграждение. Никъде в договора не е
предвидено в каква форма и по какъв начин следва да бъде даван отчет, който
се явява второстепенно задължение и макар и да е налице такова задължение
са събрани достатъчно доказателства, че търговският пълномощник е давал
такъв.
6
По отношение възражението за прихващане, въззивният съд намира
същото за неоснователно, доколкото договорът се явява действащ и
действителен, а сумите, които са превеждани на ищеца са били част от
възнаграждението му и не са включени в основната му искова претенция в
размер на 19 250 лв., което доказва и основанието за тяхното получаване
противно на твърденията на ответника, че са дадени без основание. Това се
потвърждава и от заключението на назначената съдебна счетоводна
експертиза. При положение че обаче отхвърля иска като неоснователен,
районният съд не е следвало да се произнася по възражението за прихващане,
поради което решението следва да бъде отменено изцяло.
С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени, а
вместо него да се постанови ново, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 19 250 лв. – разликата между уговореното
месечно възнаграждение от 2 000 лв. съгласно анекс от договор с търговски
пълномощник от 03.01.2018 г. и действително заплащаното такова в размер
на 1 450 лв., и сумата от 1 925 лв. – неустойка съгласно подписан анекс от
договор с търговски пълномощник от 03.01.2018 г.
Предвид изхода на спора ищцовата страна има право на разноски, за
които е представила списък, че са в размер на 2 252 лв. за първа инстанция.
За втора инстанция разноските му възлизат в размер на 1 623,50 лв. или общо
3 875,50 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 116/10.06.2022 г. по гр.д. № 886/2021 г. на РС –
Бяла, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Б., ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. Б.,
ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., сумата от 19 250
лв. – разликата между уговореното месечно възнаграждение от 2 000 лв.
съгласно анекс от договор с търговски пълномощник от 03.01.2018 г. и
действително заплащаното такова в размер на 1 450 лв., и сумата от 1 925 лв.
– неустойка съгласно подписан анекс от договор с търговски пълномощник от
03.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението.
7
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, направено от "Б., ЕИК
***** за сумата от 7 000 лв. – разлика между дължимата сума по договор и
допълнително споразумение и действително заплатените по РКО суми.
ОСЪЖДА "Б., ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. Б.,
ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., сумата от 3 875,50
лв. – разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8