Решение по дело №263/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 231
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20211700500263
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Перник , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500263 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260331/22.03.2021 г., постановено по гр.д. № 4091/2020 г. на
Районен съд – Перник, е признато за установено на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че в полза на „Топлофикация-Перник“ съществува изискуемо вземане
срещу Община Перник, в размер на 1456,44 лева, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за
периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително и м. юли 2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 223,99 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните задължения за периода от 01.07.2018 г. до 15.06.2020
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
3088/2020 г. по описа на Районен съд Перник. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община
Перник е осъдена да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД сумата от 383,61 лева –
разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и сумата от 83,61 лева –
разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.
С решението са отхвърлени като неоснователни предявените от Община
Перник срещу Р. И. В. обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал.
2 ЗЗД за осъждането му да заплати сума в размер на 1456,44 лева, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
1
находящ се в *** за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително, и м. юли
2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
исковата молба по обратния иск до окончателното й изплащане, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 223,99 лева, представляваща законна лихва за
забава върху месечните задължения за периода от 01.07.2018 г. до 15.06.2020 г.
Решението е постановено при участие на Р. И. В. като трето лице помагач на
Община Перник.
Постъпила е въззивна жалба от Община Перник срещу решението в частта, с
която са отхвърлени предявените обратни искове. Обосновава се неговата
неправилност, като се сочи, че процесното общинско жилище е било отдадено под
наем на К. К. А. с договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от ***г.,
като въз основа на него с нея е настанен и синът й- ответник по обратния иск.
Договорът за наем бил безсрочен, като не е издавана заповед за прекратяване на
наемните правоотношения. Сочи се, че след смъртта на К. А. жилището се обитавало
от ответника и семейството му, като в тази връзка са и данните от НБД „Население“, в
която вписаните постоянен и настоящ адрес на ответника съответстват на адреса на
общинското жилище. Владението върху същото не е било предадено от ответника.
Отправеното до съда искане е за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване
на предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Р. И. В., представлявана от особения представител адв.
Е.В., в срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на
жалбата по изложени подробно съображения.
Решението в частта, съдържаща произнасяне по предявените първоначални
искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в
сила.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, в обжалваната част,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба и доводите на страните, се установяват следните
относими за спора факти:
По предявения обратен иск е с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ
ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно наемно правоотношение с
ответника, изпълнение на задължението си по договора за наем да предаде за ползване
наетия имот, в следствие на което за ответника – наемател е възникнало задължението
за заплащане на разходите, свързани с ползването на наетия имот.
Въпросът за легитимацията на общината като правоприемник на държавата, в
чийто патримониум е преминала собствеността върху процесния имот- бивша
2
държавна собственсот, което обуславя качеството й на потребител на топлинна
енергия, е решен с влязлата в сила част на решението по главния иск, по който
настоящият ответник е привлечен като трето лице – помагач.
С договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от *** г., сключен
между Жилфонд - гр. П. и К. К., процесният имот е отдаден под наем на К..
Към възникналото наемно правоотношение приложение намира Законът за
наемните отношения в редакция от 14.11.1986 г. /отм. с пар. 14 от ПЗР на Закона за
общинската собственост, в ред. на ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г./ Според чл. 13 от същия
настаняване в свободни или освободени жилищни помещения, предоставени за
управление и стопанисване на общинските (районните) народни съвети или на
определени от изпълнителните им комитети кметства, става само със заповед на
началника на службата за жилищно настаняване. Заповедта се отнася и за всички
членове от семейството на настанения. Според чл. 14 от закона, в ред. на ДВ, бр. 36 от
1979 г., когато някой неправилно е предпочетен пред друг, изпълнителният комитет на
общинския (районния) народен съвет по предложение на член на изпълнителния
комитет или по жалба на заинтересувания, подадена в двуседмичен срок от
съобщението, съответно от обявяването на заповедта, може да отмени заповедта за
настаняване. Изпълнителният комитет е длъжен да се произнесе в месечен срок от
съобщението, съответно от обявяването на заповедта, с мотивирано решение, което не
може да се обжалва. В представения договор е посочено решение за настаняване № ***
на Комисията за жилищно настаняване при ОбщНс за отдаване на две стаи и кухня от
апартамента. Съгласно чл. 5 от закона за наемните отношения се установяват норми за
използуване на жилища, като за тричленно или четиричленно семейство – се
предоставят две стаи.
Няма спор, че ответникът по обратния иск е бил част от семейството на К. А.
към датата на настаняването им в процесното топлоснабдено жилище, тъй като към
тази дата той е бил на *-годишна възраст.
Съгласно действащият към момента на възникване на облигационната връзка
Закон за наемните отношения заповедта за настаняване се отнася и за всички членове
от семейството на настанения.
Понятието "семейство" включва съпрузите и ненавършилите пълнолетие
техни деца, ако не са встъпили в брак. При това положение, тъй като към датата на
сключване на договора ответникът не е бил навършил пълнолетие, той е бил част от
семейството на настанената К. и договорът е породил действие и спрямо него. С
навършването на 18-годишна възраст през *** г., ответникът е станал пълнолетен и е
престанал да има качеството на част от семейството на К., като от този момент
договорът е преустановил своето действие по отношение на него.
Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Закона в държавни жилища, предоставени на
общинските (районните) народни съвети или на определени от изпълнителните им
комитети кметства за отдаване под наем, без жилищата по раздел III, се настаняват
нуждаещи се лица, които имат право на жилище в населеното място: жители на
населеното място, както и лица, на които е разрешено временно пребиваване - учащи
се, командировани по специализация, назначени на работа по разпределение за
определен срок млади специалисти и назначени на работа дефицитни кадри. В
държавните жилища, предоставени на ведомства, се настаняват само работници и
3
служители от съответното ведомство, които имат право на жилище в населеното място.
В държавните жилища, предоставени на големи стопански организации, могат да се
настаняват и работници и служители от други ведомства, които с дейността си
обслужват непосредствено организацията или нейните работници и служители, ако
ведомството, в което работят, няма предоставени държавни жилища в близост до
стопанската организация. От отбелязването върху договора до името на наемателя на
месторабота - ТЕЦ, се формира извод, че жилището е предоставено с оглед
служебното качество на лицето и възникването на наемното правоотношение е
функция именно на него. Няма как ответникът да бъде наемател ако не притежава
някое от посочените по-горе качества. Същият е бил обвързан от наемното
правоотношение единствено докато е бил част от семейството на наемателя и то за
съответните предоставени за ползване помещения. Процесният период, за който се
претендира потребената и незаплатена топлинна енергия по главния иск е от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., включително и изравнителна сметка в месец юли 2019 г.
Както бе посочено по горе, считано от 1999 г. и с навършване на пълнолетие на Р.В.,
договорът за наем е преустановил своето действие по отношение на него, поради което
и не може да се приеме, че той има качеството наемател на имота, респ. че между
Община Перник и него е възникнало облигационно отношение, по силата на което
последният следва да заплаща разходите, свързани с имота, предмет на настанителната
заповед.
Обстоятелството, че в представената справка от НБД „Население“
административният адрес на процесния имот е вписан като настоящ такъв на
ответника от *** г. и постоянен от *** г. не променя извода за липса на облигационно
правоотношение между страните. За евентуалното лишено от основание ползване на
имота съществува друг път на защита - чл. 59 ЗЗД.
Достигайки до същите крайни изводи, районният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Предвид изхода на въззивното производство на въззивния жалбоподател –
Община Перник не се дължи присъждане на разноски, а ответната страна не е сторила
такива.
Тъй като се касае за гражданско дело и цената на иска е под 5 000 лв., то
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК, решението не подлежи
на касационно обжалване.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260331/22.03.2021 г., постановено по гр.д. №
4091/2020 г. на Районен съд – Перник, в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от Община Перник срещу Р. И. В. обратни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждането му да заплати сума в
размер на 1456,44 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2018 г.
до 31.12.2018 г. включително, и м. юли 2019г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на исковата молба по обратния иск до
4
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
223,99 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за
периода от 01.07.2018 г. до 15.06.2020 г.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5