Решение по дело №11894/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 288

 

24.01.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11894/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

     Иск на А.  М.Ч. , ЕГН **********,***, против „ЕОС Матрикс „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. Рачо Петков – Казанджията „ № 4-6 , с правно основание в чл. 439 от ГПК.

      В исковата молба се твърди, че в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение № 7054/14.10.2009 г. по ч.гр.д. № 12254/2009г за следните суми: 800 лева – главница по договор за кредитна карта № ******/17.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2009г. до окончателното й изплащане, 294,12 лева – лихва за периода от 19.06.2008г. до 11.10.2009г., 125 лева – съдебно деловодни разноски, като на 22.10.2009г. въз основа на посочената заповед бил издаден изпълнителен лист. Впоследствие на 02.12.2009г. срещу ищеца било образувано и.д. № ***/***г. на ЧСИ **** ***, по което на 17.12.2009г. държавата била присъединена като кредитор, а на 17.02.2010г. била връчена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В периода 08.11.2011г. до 22.03.2016г. по изпълнителното дело били насрочени пет броя описи на движими вещи, от които обаче нито един не се бил състоял.

   На 14.11.2016г. бил сключен договор за цесия, по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД прехвърлило вземанията по издадения изпълнителен лист в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което дружество било конституирано като взискател по изпълнителното дело на 18.01.2017г.

   На 20.04.2017г. по изпълнителното дело бил насрочен опис, който не се бил състоял.

   На 04.04.2019г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

   Посочва се, че в в периода от 17.12.2009г. до 04.04.2019г. по изпълнителното дело не са предприемани никакви изп. действия, поради което същото е прекратено по силата на закона – на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Вземанията за главница се погасявали за петгодишна давност, а вземанията за лихва с тригодишната такава. Давността за процесните вземанията била изтекла на 17.12.2014г. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

       В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че е частен правоприемник на процесните вземания по силата на сключен договор за цесия с „Юробанк България“. Твърди, че в настоящия случай намира приложения общия петгодишен давностен срок. Посочва, че след изтичането на този срок правото продължавало да съществува, превърщало се в естествено вземане, като кредиторът имал възможност да претендира извънсъдебно погасените си по давност вземания.  По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Възразява за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

  Искът, който намера основанието си в разпоредбата на чл. 439 от ГПК , е допустим при интерес от исканото установяване.

  По същество, съдът съобрази следното: 

  Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК

 ( отм.) , сега чл. 439 от ГПК,  са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв. решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). По наличието на изпълнителна сила , с каквато вземането на ответното дружество е снабдено , не се спори , а ищецът не отрича съществуването на изпълняемото право , въвеждайки от своя страна като факт в спора единствено новонастъпило – след стабилизирането на заповедта – обстоятелство, под формата на изтекла давност. Затова и съдът приема , че между страните съществува (валидно е възникнало) договорно облигационно правоотношение под формата на договор за кредитна карта № ******/17.01.2008г., за вземанията по който в полза на  „Първа инвестиционна банка“ АД срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист , възоснова който и е образувано на дата 02.12.2009г. изпълнително дело № ***/***г на ЧСИ **** *** , при ОС Пловдив.   Безспорно е също така , че тези вземания са прехвърлени на ответника чрез договор за цесия, легитимирайки това дружество като носител на спорното материално право. Единствения спорен момент между страните е настъпването на погасителната давност за това вземане . 

   Изпълнителното дело № ***по описа на ЧСИ П. за 2009г е образувано на дата 02.12.2009г. Проучено е имуществото на длъжника, поканена е държавата да се присъедини като взискател, но Ч. не е имала към този момент непогасени публични задължения и това присъединяване не се е случило. Поканата за за доброволно изпълнение е връчена на длъжника едва през 2016г. До този момент, няма нито едно извършено изпълнително действие ( предходен опит да се връчи на Ч. покана за доброволно изпълнение е бил безрезултатен , като единствената пратена такава  - л. 66  от делото – се е върнала невръчена с отбелязване на длъжностното лице по връчването, че адресата не е намерен на адреса). 

     Няма по делото нито едно извършено изпълнително действие, макар ЧСИ да е бил общо овластен да определя начина на изпълнението, съобразно чл. 18 от Закона за ЧСИ. Не е намерено обаче секвестируемо имущество на Ч.. Насрочени са , но не са проведени , описи на движимите вещи в жилището на длъжника. 

   По молба от взискателя от дата 05.09.2019г. , делото е било прекратено на основанието по чл. 433 ал. 1 т . 2 от ГПК.

  Давност тече от датата на изискуемостта на конкретното вземане – най- ранната от следните три дати – на предсрочното обяваване на целия кредит за изискуем, развалянето на договора поради неизпълнение или изтичането на срока му. В случая , най- късно към 14.10.2009г. са били изискуеми всички плащания от страна на Ч. по този договор; от гледна точка на давността,е без значение вида на  тази изискуемост (предсрочна или не ). Това е така , тъй като в производството по реда на чл. 417 от ГПК, съдът е проверил дали вземането е ликвидно и изискуемо ( чр. 418 от с.к. ),; при липса на визираните там предпоставки,  незабавно изпълнение не е следвало да се допусне.    

   От 14.10.2009г тече давност за цялото вземане. Давността е общата петгодишна такава,  няма основание за приложението на чл. 111 от ЗЗД,  тъй като не се касае за периодични плащания по смисъла на тази разпоредба . Вземането , представляващо обезщетение за забавав плащането на главницата, се погасява обаче с изтичането на кратката  погасителна давност на самостоятелното основание по чл. 111 буква „в „ предл. ІІ  от ЗЗД. Снабдяването на кредитора с изпълнителен лист и молбата за образуване на изпълнителното дело не прекъсват давността, тъй като не съставляват конкретни изпълнителни действия срещу обособено имущество. Не прекъсва давността и връчената през 2016 г покана за  доброволно изпълнение, но дори да се приеме обратното, то следва да се отбележи , че  към момента на връчването й , изтекли са давностните срокове. С изключение на проучването на  имущественото състояние на  длъжника , изпълнителни действия не са извършвани, като описи в жилището на Ч. са  насрочени вече след изтичане на давността, при което не могат да служат за основание за прекъсване на давността.

  Затова исковете са основателни. 

  Разноските се понасят от ответната страна , по списък на л. 20 от делото. 

  Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    Признава за установено, че в отношенията между страните, А.  М.Ч., ЕГН **********,***, не дължи на  „ЕОС Матрикс„  ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. Рачо Петков – Казанджията „ № 4-6 , плащане на следните суми , за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по частното гражданско дело № 12254/2009г по описа на ПРС, и е образувано изпълнително дело № ***/***г. на ЧСИ **** ***: 800 лева – главница по договор за кредитна карта № ******/17.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2009г. до окончателното й изплащане, 294,12 лева – лихва за периода от 19.06.2008г. до 11.10.2009г., 125 лева – съдебно деловодни разноски, поради новонастъпил факт – погасяване по давност.

 

  Осъжда „ЕОС Матрикс „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. Рачо Петков – Казанджията „ № 4-6 ,да заплати на  А.  М.Ч. , ЕГН **********,***, сумата от 474  лева разноски по делото.

    

  Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала.

АД