Р Е Ш Е Н И Е №
117
гр.София, 23.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Магдалена Букина като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№8 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът – П.к. „Н.”***, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявана от председателя Д. Г.Т. е предявил срещу „П.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, обективно съединени при условията на евентуалност искове: с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 вр. с чл.38, ал.1 ЗЗД и предл.3 ЗЗД за обявяване на нищожността на договор, сключен между ПК „Н.“ ЕИК . като продавач и „П.“ АД ЕИК. като купувач, с нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013г. на нотариус Евгения Павлова, peг. №108 в Нотариалната камара, с район на действие Пирдопски съдебен район, в частта му за продажба на недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П., ул. „Васил Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П., одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII-„3a автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“, за това, че представителят на продавача в нарушение на забраната да договаря от името на представлявания с друго лице, което също представлява, без представляваният да е дал съгласието си за това, както и поради това, че за продажбата на терена липсва цена, респ. престация, т.е. сделката-продажба е безпарична и поради накърняване на добрите нрави вследствие липсата на еквивалентност на насрещните престации; с правно основание чл.40 от ЗЗД за обявяване на недействителността на договора сключен между ПК „Н.“ ЕИК - продавач и „П.“ АД ЕИК . - купувач, с нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013 год. на нотариус Евгения Павлова, peг. №108 в Нотариалната камара, с район на действие Пирдопски съдебен район, в частта му за продажба на недвижим имот -урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П., ул. „Васил Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П., одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII-„3a автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“, поради споразумяване от страна представляващия ПК „Н.“ с лицето, с което е договарял, във вреда на ПК „Н.“;
-на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за осъждане на ответника „П.“ АД да върне, като предаде на ПК „Н.“, поради липса на основание за получаването му по договора за продажба, сключен с нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013 год. на нотариус Евгения Павлова, peг. №108 в Нотариалната камара, с район на действие Пирдопски съдебен район, следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П., ул. „В. Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII-„за автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“;
- на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, за осъждане на „П.“ АД да заплати на ПК Н ЕИК сумата 28 750,-лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие ползване без основание на недвижим имот на ПК Н урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П, ул. „В. Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII -„за автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ 1Х-648-„за търговска дейност", за времето от 26.03.2013 год. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, като обезщетение за забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;
- на основание чл.74 ЗЗД, при условията на евентуалност по чл.59, ал.1 ЗЗД, за осъждането на „П.“ АД ЕИК. да заплати на ПК „Н.“:
1. стойността на консумираната от „П.“ АД ЕИК. ел. енергия в мазето на търговска сграда-супермаркет, находяща се в УПИ VI в кв.45 по плана на гр.П, платена от ищеца на оператора „Ч.“ АД, по фактури, както следва:
- по фактура №*********/28.02.2015 год. - 27,98 лв. /с ДДС/,
- по фактура №*********/31.03.2015 год. - 1781,96 лв./с ДДС/,
- по фактура №*********/30.04.2015 год. - 2039,68 лв. /с ДДС/,
- по фактура №*********/31.05.2015 год. - 2415,54 лв. /с ДДС/, ведно със законната лихва върху тези суми, като обезщетение за забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите;
2/ стойността на консумираната от „П.“ АД ЕИК. вода в мазето на търговска сграда-супермаркет, находяща се в УПИ VI в кв.45 по плана на гр.П, заплатена от П." АД ЕИК . на оператора „В.“ ЕООД С., по фактури, както следва:
- по фактура №233776/01.05.2015 год. - 407,80 лв. /с ДДС/,
- по фактура №237328/01.06.2015 год. - 238,46 лв. /с ДДС/,
- по фактура №238473/01.07.2015 год. - 241,92 лв. /с ДДС/,
ведно със законната лихва върху тези суми, като обезщетение за забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.
Претендира се и присъждането на сторените в настоящото производство разноски.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013г. на нотариус Евгения Павлова, peг. №108 в Нотариалната камара, с район на действие Пирдопски съдебен район, е сключен договор за продажба между ПК Н ЕИК . като продавач и „П.“ АД ЕИК. като купувач, на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П, ул. „В. Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII -„за автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648- „за търговска дейност“, заедно с построената върху него едноетажна търговска сграда-„магазин“, сглобяема метална конструкция със застроена площ от 436 кв.м. и мазе с площ от 245 кв.м. за сумата 7790,67 лв.
Твърди, че сделката по нотариалния акт, в частта й за продажба на УПИ с площ от 1000 кв.м., находящ се в гр.П, ул. „В. Левски“, №8, съставляващ парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, по плана на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII -„за автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“ е недействителна-нищожна и като такава не е породила правни последици за прехвърляне правото на собственост като сочи следните основания за това:
На първо място твърди нищожност на процесната сделка на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради това, че представляващ ПК Н ЕИК . като продавач по договора е председателят на кооперацията И. С. С., който е представлявал в качеството му на изпълнителен директор по този договор и купувача - „П.“ АД ЕИК., като сключена в нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД.
На следващо място ищецът твърди нищожност на процесната сделка на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради липса на еквивалентност на насрещните престации, тъй като в частта за терена сделката била безпарична. Сочи, че в нотариалния записаната като платена цена по процесната сделка е в размер на 7790,67лв. общо за целия недвижим имот, което било 13 пъти по-ниска цена от данъчната оценка имота и съставлява стойността само на сградата. Твърди, че Общото събрание на ПК Н– гр. П, проведено на 19.04.2012г. е взело решение, с което изрично разрешило продажбата само на сградата-супермаркет, по балансовата ѝ стойност.
Ищецът П.к. „Н.”*** твърди, че представляващият кооперацията по процесния договор за продажба, е лице, действало като представител, без да има представителна власт, по смисъла на чл.42 ЗЗД, за сключване договор за продажба на терена, поради това, че не е имало взето решение на Общото събрание на представляваната от него кооперация-продавач за разпореждане /продажба/ на терена, върху който е построена търговската сграда-супермаркет, а именно: УПИ- парцел VI в кв.45 по плана на гр.П от 1984 год. с площ от 1000 кв.м. при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII -„за автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“. Твърди, че на представляващия кооперацията по процесния договор, като председател на ПК Н ЕИК., му е било известно решението на Общото събрание на кооперацията, проведено на 19.04.2012г., за продажба на недвижим имот „супермаркет, съставляващ едноетажна търговска сграда и мазе, намиращ се в гр.П, ул. „Васил Левски“, №8, УПИ- VI, кв.45“, собственост на кооперацията на „П.“ АД ЕИК ., както и това, че на последното не е взето решение за продажбата на терена, върху който е построена търговската сграда-супермаркет. Въпреки това, като лице, осъществяващо по закон органно представителство на двете страни по договора - на кооперацията продавач и на търговското дружество купувач, извършил продажба освен на сградата-супермаркет, за която е имало взето решение по чл.15, ал.4, т.10 ЗК от Общото събрание на ПК Н ЕИК .и на терена, върху който е построена търговската сграда-супермаркет, за което не било налице взето решение по чл.15, ал.4, т. 10 ЗК.
В случай, че бъде прието, че решението по чл.15, ал.4, т.10 ЗК не е условие за действителност на разпоредителна сделка с процесния недвижим имот, собственост на кооперацията, сключена от представляващия същата орган /председателя/ и, че спрямо председателя на кооперацията, като осъществяващ органно представителство, чл.42 ЗЗД е неприложим, ищецът твърди, че процесният договор, в частта касаеща продажбата на терена, върху който е построена сградата договорът е недействителен, на основание чл.40 ЗЗД и не е породил целените с него правни последици, доколкото представителят на продавача е бил и представител на купувача и се е споразумял с купувача във вреда на продавача.
На следващо място в исковата молба, ищецът П.к. „Н.”*** поддържа, с оглед твърдяната нищожност/недействителност на процесния договор за продажба обективиран в н. а. №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013 год. на нотариус Евгения Павлова, и в случай, че същата бъде прогласена на посочените по-горе основания, са налице предпоставките и на обусловения от нея, иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и ответникът „П.“ АД дължи връщане на процесния недвижим имот: УПИ-парцел VI в кв.45 по плана на гр.П от 1984 год. с площ от 1000 кв.м. при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII -„за автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648- „за търговска дейност“.
Ищецът П.к. „Н.”*** поддържа, че за него е налице и правният интерес от предявяването на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД, с който да ангажира отговорността на ответника „П.“ АД да обезщети ПК Н със сумата, с която се е обогатил за сметка на ищеца и съставляваща спестения от ответника пазарен наем за процесния имот, който би плащал за ползването на поземления имот, дължим за периода от 26.03.2013г. – дата, на която е сключен процесния договор до датата на завеждане на исковата молба 08.01.2018г.
Твърди, че от датата на сключване на договора за продажба, ищецът ПК Н е бил лишен от ползването на собствения му поземлен имот и същият се ползвал без правно основание от ответника „П.“ АД ЕИК за осигуряване достъп до отдадената под наем част от търговската сграда на неговите наематели и за осигуряване достъп до неотдадената под наем част от същата на самия ответник, за паркинг на клиенти, за зареждане със стоки и други дейности във връзка с осъществявана търговска дейност от наематели на части от търговската сграда и от самия ответник и др., в незастроената част от имота, както и ползване на терена, намиращ се под застроената част на поземления имот, легитимирайки се като собственик с процесния нотариален акт, обективиращ договора за продажба, като с това е пречил на кооперацията да ползва терена според предназначението му по регулационния план.
Ищецът твърди, че пазарният наем за процесния поземлен имот, съобразен с предназначението му /за кооперативен пазар в незастроената част и за супермаркет в застроената, съобразно отреждането му с плана/, площта /в т.ч. застроена и незастроена/, разположението му и възможностите за ползване включително за търговски и други цели, конюнктурата на търсене и предлагане на подобни имоти за ползване и под наем възлиза на 500 лв. месечно, поради което за исковия период от 26.03.2013 год. до датата на завеждане на исковата молба - 08.01.2018г. е в общ размер на 28750 лв., в който размер претендира да е и дължимото от ответника на ПК Н обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху него, считано от 08.01.2018г. – датата на депозирането на исковата молба в съда , до окончателното му изплащане.
Ищецът излага още, че след извършената продажба, обективирана в нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013 год. на нотариус Евгения Павлова от страна на ответника „П-А“, при осъществяваната от него дейност „пране и химическо чистене" в мазето на търговската сграда-супермаркет, негова собственост, по показания на електромери и водомери, водещи се все още по клиентски партиди на ПК „Н.", кооперацията била принудена да заплати за консумирана от ответника ел. енергия на оператора „Ч.“ АД, както следва:
- по фактура №*********/28.02.2015 год. - 27,98 лв. /с ДДС/;
- по фактура №*********/31.03.2015 год. - 1781,96 лв. /с ДДС/;
- по фактура №*********/30.04.2015 год. - 2039,68 лв. /с ДДС/;
- по фактура №*********/31.05.2015 год. - 2415,54 лв. /с ДДС/ или
общо - 6265,15 лв. /с ДДС/,
както и за консумирана от ответника вода на оператора „В.“ ЕООД С., както следва:
- по фактура №233776/01.05.2015 год. - 407,80 лв. /с ДДС/;
- по фактура №237328/01.06.2015 год. - 238,46 лв. /с ДДС/;
- по фактура №238473/01.07.2015 год. - 241,92 лв. /с ДДС/ или
общо - 888,18 лв. /с ДДС/.
Ето защо на основание чл.74 от ЗЗД, евентуално на основание чл.59 от ЗЗД, ищецът твърди, че с посочените от него плащания, в общ размер на сумата 7153,33 лв. на задължения на ответника, последният неоснователно се е обогатил и дължи връщането на заплатените суми по тези плащания, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното им изплащане.
С оглед на така наведените правни и фактически твърдения, ищецът П.к. „Н.”***, моли съда да постанови решение, с което на основание чл.26, ал.1, предл.1 вр. с чл.38, ал.1 ЗЗД и предл.3 ЗЗД да обяви нищожността на договор, сключен между ПК Н ЕИК . като продавач и „П.“ АД ЕИК . като купувач, с нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013 год. на нотариус Евгения Павлова, peг. №108 в Нотариалната камара, с район на действие Пирдопски съдебен район, в частта му за продажба на недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П, ул. „В- Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VII I- „зa автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“; евентуално на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД, да обяви за недействителен посочения договор сключен между ПК Н ЕИК . - продавач и „П.“ АД ЕИК . - купувач сключения със същия нотариален акт, в частта му за продажба на недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П, ул. „В. Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII-„3a автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“; евентуално на основание чл.40 от ЗЗД да обяви недействителността на договора сключен между ПК Н ЕИК. - продавач и „П.“ АД ЕИК - купувач, сключен със същия нотариален акт, в частта му за продажба на недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П, ул. „В. Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII-„3a автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“, поради споразумяване от страна представляващия ПК Нс лицето, с което е договарял, във вреда на ПК Н, с данъчна оценка -на имота в размер на 11900,-лв. (вж. удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК изх. №**********/26.01.2018г.);
-на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, да осъди ответника „П.“ АД да върне, като предаде на ПК „Н.“, поради липса на основание за получаването му по договора за продажба, сключен с нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013 год. на нотариус Евгения Павлова, peг. №108 в Нотариалната камара, с район на действие Пирдопски съдебен район, следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П, ул. „В. Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII-„за автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“ и данъчна оценка на имота 11900,-лв. (вж. удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК изх. №**********/26.01.2018г.);
- на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, да осъди „П.“ АД да заплати на ПК Н ЕИК сумата 28 750,-лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие ползване без основание на недвижим имот на ПК Н урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П, ул. „В. Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII -„за автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“, за времето от 26.03.2013 год. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, като обезщетение за забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане;
- на основание чл.74 ЗЗД, при условията на евентуалност по чл.59, ал.1 ЗЗД, за осъждането на „П.“ АД ЕИК. да заплати на ПК „Н.“:
1. стойността на консумираната от „П.“ АД ЕИК . ел. енергия в мазето на търговска сграда-супермаркет, находяща се в УПИ VI в кв.45 по плана на гр.П, платена от ищеца на оператора „Ч.“ АД, по фактури, както следва:
- по фактура №*********/28.02.2015 год. - 27,98 лв. /с ДДС/,
- по фактура №*********/31.03.2015 год. - 1781,96 лв./с ДДС/,
- по фактура №*********/30.04.2015 год. - 2039,68 лв. /с ДДС/,
- по фактура №*********/31.05.2015 год. - 2415,54 лв. /с ДДС/, ведно със законната лихва върху тези суми, като обезщетение за забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите;
2/ стойността на консумираната от „П.“ АД вода в мазето на търговска сграда-супермаркет, находяща се в УПИ VI в кв.45 по плана на гр.П, заплатена от ищеца на оператора „В.“ ЕООД С., по фактури, както следва:
- по фактура №233776/01.05.2015 год. - 407,80 лв. /с ДДС/,
- по фактура №237328/01.06.2015 год. - 238,46 лв. /с ДДС/,
- по фактура №238473/01.07.2015 год. - 241,92 лв. /с ДДС/,
ведно със законната лихва върху тези суми, като обезщетение за забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.
Претендира се и присъждането на сторените в настоящото производство разноски.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника - „П -А” АД с указанията по чл. 367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият, чрез пълномощника адв. Е.А., е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като излага следното:
Оспорва всички фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба и счита исковата претенция за неоснователна, необоснована и недоказана.
Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца П.к. „Н.”***, че процесният договор е нищожен като противоречащ на закона, на сочените от ищеца основания. Сочи, че съгласно разрешенията дадени с тълк. решение №3 от 15.11.2013г. по тълк. д. №3/2013г. на ВКС, ОСГТК, към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД.
Поддържа, че сочената с исковата молба разпоредба на чл.38, ал.1 от ЗЗД е приложима само за доброволно представителство в гражданското право, но не и по отношение на органното представителство на юридическите лица, с аргументи, че в противен случай, би се ограничила възможността на юридическите лица да формират воля въобще. Поддържа, че когато едно лице действа като органен представител на две юридически лица, не са налице два самостоятелни правни субекта – представител и представляван, различно от тях, което да изявява своя воля като представител. Договарящи са юридическите лица, които не могат да формират самостоятелна правно валидна водя, а извършват правни действия чрез волеизявленията на представителя си, като правните последици от тези действия са в сферата на представлявания.
Счита, че дори да бъде прието хипотетично, че забраната на чл.38, ал.1 от ЗЗД е приложима и към органното представителство, то нарушаването ѝ не води до нищожност на сключения договор на твърдените от ищеца основание, нито поради липса на съгласие, нито поради противоречие със закона, в който смисъл сочи решение № 915/07.02.2006 г. по гр. д. № 1160/2004 г. на ВКС, ГК, Първо ГО.
С оглед на изложеното, ответникът „П.“ АД счита за безспорен извода, че не е налице твърдяната от ищеца хипотеза на нищожност на процесната сделка поради противоречие със закона - чл.26, ал.1, предл.1 във вp. с чл.38, ал.1 от ЗЗД ,поради това, че забраната да се договаря сам със себе си е неприложима в случая.
Ответникът „П.“ АД оспорва като неоснователна и твърдяната от ищеца нищожност на процесния договор, поради противоречие с добрите нрави, поради липса на еквивалентност на насрещните престации.
Счита неправилно и неоснователно твърдението на ищеца, че в частта за терена сделката е „безпарична", както и наведените от ищеца аргументи в подкрепа на това твърдение.
Твърди, че от нотариалния акт било видно, че цената е договорена общо за целия недвижим имот /сграда + терен/, и че няма, и че не може да има подобни уточнения, че цената е за една част от имота, а другия имот се прехвърля „безпарично“. Счита, че ако това твърдение на ищеца би било вярно, то земята е следвало да бъде прехвърлена чрез дарение, а не чрез покупко-продажба. За това поддържа, че в случая е налице покупко-продажба на недвижим имот срещу който купувачът е заплатил съответната покупна цена, като цената е за целия имот, а не само за част от него или, че са налице насрещни престации.
На следващо място ответникът „П.“ АД твърди, че цената по процесната сделка не е посочена в резултат на своеволни действия от страна на И. С.С., а е била определена от Общото събрание на ПК „Н.“, и е балансовата и стойност на имота, която определена императивно от ОС не е подлежала на договаряне и не е била променяна. Обстоятелството, че балансовата стойност на процесният недвижим имот е ниска, твърди, че е резултат от приетия от Общото събрание баланс на кооперацията за 2011г., приет с Решение по т.4 от дневния ред на проведеното на 19.04.2012г. Общо събрание и заявено за обявяване в TP с вх. № 20120606151808 и вписано на 12.06.2012г.
Ответникът „П.“ АД твърди още, че членовете на кооперацията са имали възможност да оспорят решенията на Общото събрание, с което е приет баланса на ищцовата кооперацията за съответната година, както и решението, с което се разрешава продажбата на процесния имот по балансовата му стойност или в рамките на Общото събрание да поискат това решение да бъде изменено, като бъде определена нова по-висока цена, в случай, че не са били съгласни размера ѝ. Твърди, че от протокола на Общото събрание е видно, че не е имало никакви възражения или други предложения, както и че срещу взетите решения не са били подавани искови молби за отмяната им по съдебен ред. Решенията, за приемане на баланса за 2011г. и за разпореждането с имотите, били взети с пълно единодушие от член-кооператорите, а на ОС от 19.04.2012, присъствала и настоящата председателка и представляваща ищеца ПК „Н.“, Д.Т., като е взела участие в качеството си на член-кооператор и е гласувала „ЗА“ вземането на решенията. Твърди, че към датата на Общото събрание проведено на 19.04.2012г., Д.Т. е била и член на Управителния съвет на Кооперацията и като такава е участвала в обсъждането и приемането на материалите за Общите събрания, в това число и проекта за решения на общото събрание проведено на 19.04.2012г.
Ответникът „П.“ АД излага още, стойността по обекти е видна от счетоводните сметки по баланса, където се водят две сметки: ЗЕМЯ И СГРАДИ, в извлеченията на които сметки са описани имотите с тяхната балансова стойност и в случая по баланса процесната земя е с нулева стойност, а сградата е записана по сметка 203 „сгради“ и има две стойности, от които едната е 111 175 лв. - стойността на имота при придобиването му, а другата 7790,67лв. - отчетната стойност на имота по баланса към 2013г., когато е извършена сделката. Твърди, че отчетната стойност по баланса се формира, като от стойността на придобиване или стойността към датата на завеждане в баланса на кооперацията се извадят начислените амортизации и се получава отчетната балансова стойност към съответната дата.
Ответникът „П.“ АД твърди, че към 31.08.2013г., съгласно справка-извлечение от сметка 203 „сгради“, подписана от гл. счетоводител на кооперацията, процесната сграда супермаркет е записан под №8 с балансовата си стойност , по която е заведен – 111 175 лв.
Твърди, че на общото събрание на ищцовата кооперация, проведено на 19.04.2012г., е било прието да бъда продадени и други обекти, собственост на ПК Н– гр. П, по тяхната балансова стойност, на други търговски дружества, „Х.“ ООД и „П.“ ООД, различни от ответното „ „П.“ АД, които също били с мажоритарен собственик ПК Н– гр. П, като са приложени същите критерии за продажбата им като на процесния недвижим имот, поради което счита твърдението на ищеца, че ответното дружество се е облагодетелствало невярно и неотговарящо на обективните факти, а от там и че изключва претенцията на ищеца, че процесната сделка е договаряна във вреда на ПК Н– гр. П като продавач.
На следващо място в отговора ответникът, не оспорва твърдението на ищеца, че към датата на сключване на процесната сделка ПК Н– гр. П е притежавал 195 000 броя акции от общо 200 000 броя акции, записани в капитала на ответното дружество „П.“ АД и че е бил изключителен мажоритарен собственик на последното, притежаващ 97,5% от капитала му. С оглед на това обаче, счита че за ищеца и като продавач и като купувач е налице материален интерес от процесната сделка, поради което и наведените от исковата молба съображения за липса на еквивалентност на насрещните престации и договаряне във вреда на продавача, неотносими към настоящия случай и лишени от правно основание за обявяване на сделката за нищожна.
Ответникът оспорва като невярно и твърдението на ищеца, въведено в подкрепа на твърдението му за нееквивалентност на насрещните престации, че продажната цена по процесната сделка е 13 пъти по-ниска от данъчната оценка на имота. Сочи, че от удостоверението за данъчна оценка на терена с изх.№ **********/25.03.2013г., към датата на сделката /26.03.2013г./ данъчната оценка на процесния имот е 11 400 лева, която и към настоящият момент е същата, видно от удостоверението за данъчна оценка от 26.01.2018г., а покупната цена 7790,67 лева, или, че продажната цена е по-ниска от данъчната оценка на УПИ-то с 4109,33 лева, а не 13 пъти.
На следващо място ответникът „П.“ АД твърди, че договорената продажна цена е справедлива и не ощетява дружеството ищец, тъй като е съобразена с решението на ОС на продавача и дори и да е по-ниска от средната пазарна цена, това не води до накърняване на добрите нрави и нищожност.
Поддържа, че когато се касае за търговски сделки изборът за определянето на цената е предоставен на свободата на договаряне /чл.9 от ЗЗД/, поради което и че отклонение на тази цена от пазарната по правило не може да се счете за нарушение на добрите нрави. Твърди, че в случая не е имало договаряне между страните, а цената е тази, която общото събрание на кооперацията е определило за процесния имот, с взетото решение.
Ответникът, съгласно цитираната в отговора задължителна практика на ВКС, прави извод, че в случаите на отклонение от пазарната стойност и заплащането на цена на имота по данъчната оценка не води до неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на „добрите нрави“ и до нищожност на сделката в хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД. Твърди, че е налице ответна парична престация, която макар да се отклонява от обичайната, не е довела до такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна.
Ответникът оспорва като неправилни и необосновани наведените от ищеца твърдения, че процесната сделка е недействителна на основание чл.42 от ЗЗД и че И.С. С. е действал без представителна власт по отношение на продавача ПК „Н.“, поради невзето решение на ОС на ПК Н за продажба на терена - УПИ-парцел VI, кв.45 по плана на гр.П от 1984г.
Твърди, че не отговаря на истината, твърдението на ищеца, че ОС на ПК „Н.“, че проведено на 19.04.2012г., не взело решение по чл.15, ал.4, т.10 ЗК. Сочи че взетото решение по т.6 от дневния ред е да бъдат продадени по балансова стойност следните обектите на кооперацията, определени като апортна вноска на търговските дружества, както следва:
На „П.“ АД да се продадат по балансова стойност:
- Супермаркет, съставляващ едноетажна сграда и мазе, намиращ се в гр.П, ул..“В. Левски“ №8, УПИ VI - кв.45;
На „П.“ ООД да се продадат ... На „Х.“ да се продадат: ..."
Твърди, че от решението на общото събрание е видно, че наред със сградата на Супермаркет е вписан и Парцела-УПИ-VI, кв.45, който идентифицира терена, т.е. земята, а не сградата, коя е описана отделно. Ето защо твърди, че преди изповядване на процесната сделка е било налице валидно взето решение на общото събрание на кооперацията за разпореждане с процесния недвижим имот, не само за сградата, но и за терена върху който е изградена и че сделката е била сключена в изпълнение на посоченото решение на общото събрание.
Ответникът твърди, че така предявеният иск е неоснователен и в случай, че бъде прието, че не е взето решение на общото събрание по чл.15, ал.4, т.10 ЗК по отношение на терена, въз основа на разрешенията дадени с тълк. р. №3 от 15.11.2013г. по тълк.д. №3/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което предварителното решение на ОС за разпореждане с недвижим имот не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган.„
На последно място ответникът счита неоснователно позоваването на ищеца на разпоредбата на чл.42 от ЗЗД, счита същата неприложима при органното представителство на юридическите лице, по съображенията изложени в отговора относно неприложимостта на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД.
На следващо място в отговора, ответникът оспорва като недопустим и неоснователен и предявеният в условията на евентуалност иск по чл.40 от ЗЗД, като излага следните съображения за това:
На първо място счита така предявения иск недопустим и неоснователен, поради неприложимост на нормата на чл.40 от ЗЗД към търговско-правни отношения и представителство, възникнало по силата на закон, на основания изложени в отговора относно неприложимостта на чл.38, ал.1 от ЗЗД. Счита, че за да е налице хипотезата на посочената разпоредба е необходимо участието на три лица - упълномощител, пълномощник и трето лице, а в случая процесната сделка е била сключена между ЮЛ - ищец, представлявано от своя председател, и дружеството ответник, представлявано от неговия управител.
Излага още, че дружеството се представлява от управителя /чл.142, ал.2 от ТЗ/, който е оправомощеното по закон лице, което може да прави волеизявления от името и за сметка на дружеството, като разполага с неограничена представителна власт по отношение на дружеството, за упражняването на която не се нуждае от упълномощаване. Сочи, че съгласно практиката на ВКС, органният представител, вкл. и управителят/председателят, е част от организационната структура на юридическото лице и волеизявленията, които той прави спрямо трети лица, принадлежат на юридическото лице, а не на самия представител като отделен правен субект. Счита, че доколкото в контекста на органното представителство на ЮЛ се поставя знак на равенство между понятията „представител“ и „представляван“, органното представителство по своята същност не е представителство по смисъла на ЗЗД, тъй като последното предполага наличието на два правни субекта, между които да възникне представително правоотношение чрез упълномощаване. Поддържа, че нормата на чл.40 от ЗЗД е относима единствено до института на представителството, възникващ от гражданско - правен състав, но не и досежно института на представителството, възникващо по силата на закон или административен акт, какъвто е и настоящия случай, където представителството на управителя спрямо търговско дружество е възникнало по силата на закона.
Ответникът„П.“ АД оспорва твърдението на ищеца, че процесната сделка е сключена във вреда на ПК „Н.“, поради липса на еквивалентност на престациите, като твърди, че не е настъпила вреда за ищцовата кооперация, тъй като последната получила изцяло продажната цена за имота, предмет на атакуваната с исковата молба сделка, чийто размер ищецът чрез върховния си орган, неговото общо събрание, е определил. Ето защо счита неприложима разпоредбата на чл.40 от ЗЗД, съгласно която увреждащата сделка не произвежда действие за представляване. Твърди, че в настоящия случай ищецът сам е взел решение за продажбата на процесния имот и е определи кой да е купувача, както и размера на продажната цена. Приел е плащането на тази цена изцяло, получил е и е задържал сумата.
С оглед на така изложеното ответникът твърди, че ищецът не може да се позовава и ползва от правилото чл.40 от ЗЗД, доколкото е определил, чрез върховния си орган основните елементи на процесната сделка, от които твърди, че не са налице отклонения при сключването ѝ и при изпълнението на взетите от ОС на ПК Н решения, а получавайки продажната цена ищецът се е обвързал с договора и последният е произвел действия спрямо него, настоящата искова молба, счита за злоупотреба с право. Твърди, че настоящият председател на ПК „Н." – Д.Т., в случай, че е считала, че сделката е увреждаща кооперацията е следвало да предприеме нужните действия по атакуване на Решенията на ОС от 19.04.2012г. по съдебен ред към онзи момент, но на събранието последната гласувала с положителен вот за така взетите решения.
С оглед на това, че липсва изрично противопоставяне на сделката, веднага след узнаването ѝ, респективно веднага след избирането на новия председател ПК Нна 13.07.2016г., от която дата са изминали повече от две години, ответникът поддържа, че претенцията по чл.40 от ЗЗД е неоснователна, в който см. сочи Решение № 18 от 04.04.2014 г. по търг. д. № 24/2013 г. на ВКС.
Отделно от това твърди, че неизгодната цена не е самостоятелно основание за недействителност на сделката, а последната следва да се преценява оглед0 действията на представителя и съзнателното ѝ уговаряне с насрещната страна, с цел увреждане на представлявания. Твърди, че в настоящия случай И. С. С. е действал изцяло в съответствие с Решенията на ОС на ПК „Н.“, като не се е отклонил от предварително избраните параметри на сделката, поради което и че не е налице недобросъвестност нито от страна на ищеца, нито от страна на ответника. Сключвайки договора за продажба на имот купувача и продавача са изпълнили решението, което член-кооператорите са взели на общото събрание. Сочи, че в исковата молба ищецът не е изложил твърдения за знание от двете договарящи страни за увредата от процесната сделка, както и че не е ангажирал доказателства в тази насока, като счита, че липсата на този елемент от фактическия състав на хипотезата на чл.40 от ЗЗД прави неоснователен този иск. (в която см. се цитира практика на ВКС).
Ответникът „П.“ АД оспорва като неоснователни и исковете за обезщетение за ползване на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за времето, за което ищецът бил лишен от ползването на процесния терен.
На първо място счита, че поради неоснователността на предявените главни искове, то и този акцесорен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Отделно от това твърди неоснователност на иска, поради това, че ищецът не е доказал, че е собственик на терена и че ответникът реално е ползвал целия терен през процесния период.
Ответникът „П.“ АД поддържа, че съгласно фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД в хипотезата на лишаване от ползване на собствен недвижим имот, следва да се налице кумулативно дадените предпоставки: ищецът да е собственик на имота, ответникът фактически да ползва имота без валидно правно основание и да е настъпила вреда, която да е доказана и изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял. Твърди, че в случая не е налице нито една от тях, поради това, че:
Процесният имот е собственост на ответника и по силата на правото на собственост, ползва имота на валидно правно основание.
Твърди, че към настоящия момент и докато сделката не бъде евентуално „отменена“ по съдебен ред, дружеството има право да ползва имота на валидно и годно правно основание, а именно нотариалния акт, по силата на който е собственик.
Оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен, с аргументи че към момента ищецът не разполага с него на сочените основания.
Отделно излага, че ищецът не е доказал, че ответникът ползва целия терен от 1000 кв.м. Твърди, че не отговаря на истината и не е доказано, че процесният терен се ползва като паркинг за клиентите на магазина, поради фактът, че клиентите паркирали на прилежащата улица или плаща на бившата автогара, последната общинска собственост.
Ответникът твърди, че „П – А“ АД, ползва само сградата, която е собственост на дружеството и чиято собственост не се оспорва и прилежаща част от терена нужна за достъп, ползване и обслужване на сградата.
На следващо място в подкрепа на аргументите за неоснователност на чл.59, ал.1 от ЗЗД излага в отговора на исковата молба, че за ищецът не е настъпила вреда, доколкото той не е собственик, не е доказан размера на вредата, а твърденият в исковата молба е прекомерен и завишен.
Отделно от изложеното ответникът твърди, че 436 кв.м. от процесния терен са застроени от сграда-магазин, а останалата част от 654 кв.м са незастроена площ, поради което намира неоснователно и недопустимо ищецът да претендира обезщетение за цялата площ на терена, тъй като практически от него може да се ползва само частта/ която е незастроена, а именно 654 кв.м.
Ответникът оспорва предявеният иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД като недопустим и неосновател и със следните доводи:
Твърди, че дори и да се окаже, че ответното дружество не е придобил собствеността върху земята, доколкото ищецът не оспорва, че „П.“ АД е придобило собствеността на постройката - сградата - магазин, е налице правото на „П.“ АД, като собственик на постройката, да се ползва от земята, колкото е необходимо за ползването на постройката според нейното предназначение, на основание чл.64 от ЗС.
Твърди, че за да се извърши преценка в случая относно релевантния за спора въпрос върху каква част от поземления имот ответното дружество има право на ползване, следва да се вземат предвид необходимите площи за обслужване и нормален достъп до изградената сграда и съоръжения в имота, както и предназначението на имота. Сочи, че от приложената от ищеца скица процесният поземлен имот е с предназначение за супермаркет и административна сграда и предвид общата площ на сградата /436кв.м./ и нейните функции, необходимите площи за осигуряване на нормален достъп до нея, използването й като супермаркет, зареждането й със стоки и обслужването й, се равнява именно на останалата част от терена, а именно 654 кв.м., с оглед неговото предназначение съгласно скицата.
По предявените искове по чл.74 от ЗЗД, ответникът „П.“ АД излага следното:
Твърди, че не отговаря на истината твърдението, че ПК Не заплатило процесните сметки за използвана ел. енергия и вода. Твърди, че от датата на придобиването на собствеността върху имота, ответното дружество П.“ АД в качеството си на собственик е заплащало и продължава за заплаща и към днешна дата всички сметки за ток и вода и т.н., независимо от факта, че партидите по абонатни номера не са сменени на името на новия собственик, като счита това обстоятелство ирелевантно към спора, доколкото съгласно закона, задължението за плащане на консумираната топлинна енергия и вода е на собственика на имота. Счита несъстоятелни твърденията на ищеца, че е бил принуден заплаща процесните сметки, само поради обстоятелството, че партидите се водят на негово име, след като е било достатъчно да възрази и да представи пред операторите „Ч.“ и „В.“ договора за покупко-продажба, от който е видно, че собствеността върху имота е прехвърлена.
На последно място в отговора, ответникът прави възражения за изтекла погасителна давност за всички предявени искове.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани всички предявени искове, като осъдите ищеца да заплати на ответника всички сторени в производството разноски и разноски за адвокатски хонорар.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца П.к. „Н.”*** с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е подал допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и наведените с нея правни и фактически твърдения, пояснява и допълва същата, изцяло оспорва отговора на ответника и взима становище по възраженията и твърденията на ответника.
По възражението на ответника, че разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД е неприложима към органното представителство и посоченото от ответника тълк. решение №3/15.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, ищецът е взел становище, че разрешенията дадени с тълкувателното решение се отнасят до търговски сделки, по които страните са търговски дружества, но не се отнася за сделки, по които една от страните не е търговско дружество, като в случая – кооперация.
Ищецът поддържа твърдението си, че на проведеното на 19.04.2013г. Общо събрание на ПК Н– гр.П е било взето решение за продажбата по балансова стойност само на процесната търговска сграда – супермаркет, собственост на кооперацията, на която балансова стойност е в размер на 7790,67 лв., но не и на терена.
Твърди, че при
положение, че съгласно нотариалния акт, в който е обективиран договора за
покупко-продажба, е продадена сградата плюс терена на цената на балансовата
стойност само на сградата, продажбата на терена е безпарична или извършена при
нееквивалентност /неравностойност/ на престациите до степен на нищожност или
липса на престация от страна на купувача.
Ето защо поддържа, че е налице основанието по чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД по отношение на договора в атакуваната му част.
Оспорва като невярно твърдението на ответника че решението по чл.15, ал.4, т.10 ЗК, взето от Общото събрание на 19.04.2012 год., е за продажба както на сградата-супермаркет, така и на терена /УПИ/, върху който е построена, както и твърдението, че в случая е приложимо разрешението, дадено в Тълкувателно решение №3/15.11.2013 год. по тълк.д. №3/2013 год. на ВКС-ОСГТК, с аргументи, че същото се отнася за търговски дружества, но не и за кооперации. Твърди, че към момента има образувано и висящо тълк.д. №4/2016 год. на ВКС-ОСГТК, по въпроса: Има ли правомощие Председателят на кооперация или кооперативен съюз по ЗК да сключва сделки на разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях без решение на Общото събрание по чл.15,ал.4 т.10 от ЗК; отнасят ли се разрешенията, дадени в т.1 от TP №3/15.11.2013 г. по тълк.д. №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС за кооперациите и кооперативните съюзи при извършване на сделки на разпореждане с имоти тяхна собственост без решение на Общото събрание съгл. чл. 15 ,ал.4,т.10 ЗК.
Твърди, че изложеното от ответника, че чл.42 ЗЗД, както и чл.38, ал.1 ЗЗД, не намират приложение при органното представителство на кооперация, не намира подкрепа в закона и в задължителна практика на ВКС - т.2 от тълкувателно решение №5/12.12.2016 год. по тълк.д. №5/2014 год. на ВКС-ОСГТК.
Ищецът оспорва и твърдението на ответника, че нормата на чл.40 ЗЗД е неприложима към търговско-правни отношения и представителство. Твърди, че в случая е изпълнен и фактическият състав на посочената разпоредба, като сочи за съществено обстоятелството, че представителят на продавача - председателят на кооперацията, при сключване на договора, с който е продаден терена, върху който е построена сградата-супермаркет, е бил наясно, че решение за продажба не е било взето от Общото събрание на ПК „Н.“, а продажната цена за сградата-супермаркет и за терена по нотариалния акт е равна на балансовата стойност само на сградата-супермаркет, с което кооперацията-продавач е явно ощетена.
Ищецът твърди, че с действията си като представляващ и продавача и купувача по процесната сделка, представляващият и двете страни по сделката, поради обстоятелството, че е акционер в дружеството купувач и фактът, че е знаел, че липсва решение по чл.15, ал.4, т.10 ЗК, се е споразумял сам със себе си, във вреда на кооперацията-продавач.
По доводите и твърденията, с които се оспорва иска с правно основание по чл.59, ал.1 ЗЗД, а именно: че кооперацията-ищец не е собственик на процесния терен, тъй като правото на собственост принадлежи на ответника по силата на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013 год. на нотариус Евгения Павлова, peг. №108 НК и че след прогласяване на нищожността на този договор, от датата на влизане в сила на решението, за ищеца ще е налице основание да претендира заплащането на обезщетение за ползване на имота, в д.и.м. ищецът излага следното:
Поддържа, че прогласяването на нищожността с влязъл в сила съдебен акт няма конститутивно действие, а установително такова, поради твърди, че при уважен основен иск /за прогласяване нищожността на договора за продажба на недвижимия имот в атакуваната му част/, акцесорният иск по чл.59, ал.1 ЗЗД ще бъде основателен, не от датата на влизане в сила на решението, с което основния иск е уважен, но и за времето, предхождащо обявяването нищожността на договора.
Ищецът излага още, че за определяне на размера на обезщетението за неоснователно обогатяване вследствие лишаването от ползване върху процесния терен, от значение на първо място е обстоятелството, че със сключването на нищожния договор за продажба на терена, ответникът придобивайки формално легитимация върху същия, с което пречи на действителния собственик - ищеца, да упражнява правомощията си като такъв, ответникът е осуетил възможността на ищеца да се ползва от имота изобщо и неоснователно се е обогатил от това.
По исковете, предявени с правно основание чл.74 ЗЗД, евентуално чл.59 ЗЗД, за заплатени от ищеца сметки за ток и В., твърди, че същите са уточнени по размер и подкрепени с писмени доказателства, както и че е направил искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Оспорва възражението на ответника за настъпила погасителна давност на предявените искове като неоснователно.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника „П.“ АД с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който поддържа всички наведени в отговора на първоначалната искова молба твърдения, възражения и искания.
С този отговор ответникът оспорва всички факти, изложени в допълнителната искова молба.
Наведените от ищеца твърдения, че тълк. решение №3/15.11.2013г., по тълк. дело №3/2013г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо, счита неоснователни.
С оглед наличието на висящо тълк.дело №4/2016г. на ОСГТК на ВКС, по въпросите: Има ли председателят на кооперация или кооперативен съюз по Закона за кооперациите правомощие да сключва сделки на разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях без решение на Общото събрание по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК? Отнасят ли се разрешенията дадени в.т.1 от ТР №3/15.11.2013г. по тълк. дело №3/2013г. на ОСГТК на ВКС за кооперациите и кооперативните съюзи при извършване на сделки на разпореждане с имоти тяхна собственост без решение на Общото събрани е съгл. чл.185, ал.4, т.10 ЗК?, ответникът, прави искане за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение, с доводи, че е от значение за правилното решаване на спора.
Поддържа изцяло изложеното в отговора на първоначалната искова молба относно недопустимостта и неоснователността на предявения иск по чл.40 от ЗЗД, както и всички наведени в същия аргументи и съображения касаещи исковете с правно основание чл.74 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
По делото се представи Протокол от 19.04.2012г. на редовно годишно общо събрание на ПК „Н.“, на което е взето решение да се продаде на „П.“ АД супермаркет, съставляващ едноетажна търговска сграда и мазе, намиращ се в гр.П ул.”Васил Левски” №8 УПИ-VI, кв.45.
С нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013г. на нотариус Евгения Павлова, peг. №108 в Нотариалната камара, с район на действие Пирдопски съдебен район ПК Н продава на „П.“ АД урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П, ул. „Васил Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII-„3a автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“ за сумата 7790,67лв., която продавачът е получил напълно преди подписване на нотариалния договор. ПК Не представлявана от председателя И. С.С., който е и изпълнителен директор на „П.“ АД.
Под делото се представиха фактура №**********/28.02.2015г. на Ч.“АД(л.21); разписка №04000321323516/30.03.2015г. на И., офис П(л.25); фактура №**********/31.03.2015г. на Ч.“АД(л.26); разписки №04000327306335/20.04.2015г. (л.30) и № 04000327306336/20.04.2015г. (л.30) на И., офис П; фактура №**********/30.04.2015г. на „Ч.“ АД (л.31); разписка №04000353284578/20.07.2015г. на И., офис П(л.35); разписка №04000348221171/02.07.2015г. на И., офис П (л.36); разписка №04000337440480/25.05.2015г. на И., офис П (л.37); фактура №**********/31.05.2015г. на „Ч.“ АД (л.38); разписка №04000354336371/23.07.2015г. на И., офис П (л.42); разписка №04000361937409/19.08.2015г. на И., офис П (л.43); разписка №04000363405776/25.08.2015г. на И., офис П (л.44); разписка №04000381300803/27.10.2015г. на И., офис П (л.45); фактура №**********/01.06.2015г. на „В.“ ЕООД (л.47), С.; фактура №**********/01.05.2015г. на „В.“ ЕООД (л.48), С.; фактура №**********/01.07.2015г. на „В.“ ЕООД, С. (л.49).
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По отношение на иска правно основание чл.26, ал.1, предл.1 във вp. с чл.38, ал.1 от ЗЗД, чл.26, ал.1. пр.3, чл.42, ал.1 от ЗЗД, чл.40 ЗЗД.
По делото се доказа, че сделката за продажба (нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013г.) на урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П, ул. „Васил Левски“, №8 е извършена след решение на Общото събрание на кооператорите на ПК Нот 19.04.2012г.
Съгласно тълк. Решение №4/2016г. от 10.05.2018г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2016г. „1. Въведеното с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите изискване за предварително взето от общото събрание решение за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не създава ограничения в представителните правомощия на председателя на кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните отношения между кооперацията и председателя.
2. Наличието
на решение на общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона
за кооперациите не е необходимо условие за действителност на разпоредителна
сделка със собствен на кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв
имот, сключена от представляващия кооперацията орган.”
Ето защо съдът намира, че разминаването
в решението на ОС е посочен супермаркет, а в нот. Акт УПИ с построения в него
супермаркет не повлиява върху действителността на извършената сделка, тъй като
и без решение на ОС на кооператорите сделката би била валидна.
Неоснователно е възражението на
ищеца за нарушение на чл.38 ЗЗД. Юридическите лица се представляват от техните
законни представители, (чл.26 ал.2 т.1 ЗК и чл.244 ТЗ) в случая на атакуваната
сделка няма договорно упълномощаване, поради което чл.38 ЗЗД в конкретната
сделка не намира приложение и не се касае за договаряне сам със себе си. В този
смисъл е т.2 тълк. Решение №3/2013г. от 15.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№3/2013г.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че сделката е безпарична и противоречи на добрите нрави. Покупко-продажбата е възмездна и продажната цена договорена от страните е получена от продавача преди подписването й, което се удостоверява от нот. Акт и разписките представени по делото.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че сделката е извършена и без представителна власт за продажба на терена. Представителната власт на председателя на кооперацията и на изпълнителния директор на акционерното дружество произтича от избирането на физическото лице на тези длъжности и вписването му в търговския регистър. Както се посочи по-горе и без решение на ОС на кооператорите сделката е валидна.
Ето защо съдът намира този иск на твърдените основания за недоказан и неоснователен.
По отношение на иска с правно основание, чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника „П.“ АД да върне, като предаде на ПК „Напред“, поради липса на основание за получаването му по договора за продажба, сключен с нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013 год. на нотариус Евгения Павлова, peг. №108 в Нотариалната камара, с район на действие Пирдопски съдебен район, следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П, ул. „В. Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII-„за автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“;
Искът е неоснователен, тъй като не се доказа между страните недействителност, нищожност на извършената с нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013г. продажба на урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П, ул. „Васил Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII-„3a автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“.
По отношение на иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД ,по чл.74 ЗЗД и по и по чл. 86, ал.1 ЗЗД
за осъждане на „П.“ АД да заплати на ПК НЕИК сумата 28 750,-лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие ползване без основание на недвижим имот на ПК Н урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П, ул. „В. Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад УПИ VIII -„за автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ 1Х-648-„за търговска дейност", за времето от 26.03.2013 год. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, като обезщетение за забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Искът е недоказан и неоснователен, тъй като е ползвал урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.П, ул. „В. Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м. го е ползвал но валидно правно основание договор за покупко-продажба с ищеца, който имот е платил и не дължи обезщетение на ищеца за неоснователно обогатяване.
По отношение на иска с правно основание чл.74 ЗЗД, при условията на евентуалност по чл.59, ал.1 ЗЗД „П.“ АД да заплати на ПК Н стойността на консумираната от „П.“ АД ЕИК . ел. енергия в мазето на търговска сграда-супермаркет, находяща се в УПИ VI в кв.45 по плана на гр.П, платена от ищеца на оператора „Ч.“ АД, по фактури, както следва:
- по фактура №*********/28.02.2015 год. - 27,98 лв. /с ДДС/,
- по фактура №*********/31.03.2015 год. - 1781,96 лв./с ДДС/,
- по фактура №*********/30.04.2015 год. - 2039,68 лв. /с ДДС/,
- по фактура №*********/31.05.2015 год. - 2415,54 лв. /с ДДС/, ведно със законната лихва върху тези суми, като обезщетение за забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите;
2/ стойността на консумираната от „П.“ АД ЕИК. вода в мазето на търговска сграда-супермаркет, находяща се в УПИ VI в кв.45 по плана на гр.П, заплатена от П." АД ЕИК . на оператора „В.“ ЕООД С., по фактури, както следва:
- по фактура №233776/01.05.2015 год. - 407,80 лв. /с ДДС/,
- по фактура №237328/01.06.2015 год. - 238,46 лв. /с ДДС/,
- по фактура №238473/01.07.2015 год. - 241,92 лв. /с ДДС/,
ведно със законната лихва върху тези суми, като обезщетение за забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.
Видно от представените разписки от и. се установява заплащането на посочените в тях суми от лицето което ги представя. Установи се, че сумите са за консумирано електричество и вода за период след 26.03.2013г., но видно от фактурите ПК Н като клиентски номер 210006240314 е имала много места на потребление, поради което не се доказа по несъмнен начин, че консумираната ел. енергия изхожда от имот собственост на „П.“ АД. Това кореспондира и с подадената жалба и отговора на Ч.. Идентично е установеното и по отношение на ползваната вода, която е по фактура за Супер П. Ето защо и този иск е неоснователен и следва да се остави без уважение.
П.к. „Н.”*** на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да понесе разноските на „П.“ АД в размер на 2330,-лв. адвокатско възнаграждение.
По възражението на ищеца за прекомерност на направените разноски на ответника. Възражението е неоснователно, тъй като договореното и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съответства на минималните размери по чл.7 ал.2 т.4 Тарифа №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно с цената на исковете 59703,33лв. и съобразно фактическата и правна сложност, чл.78 ал.5 ГПК.
Предвид изхода на делото и неоснователността на исковете, с което отпада и обезпечителната нужда следва да се отмени и допуснатото определение №342 от 22.06.2018г. за налагане на възбрана върху имот на ответника.
С молба от 03.07.2018г. ищецът ПК Н е поискал налагане на възбрана върху друг имот на ответника „П.“ АД, а именно магазинно помещение в бл.11 парцел ХХII кв.79 по плана на гр.П. Предвид неоснователността на исковете искането следва да се остави без уважение.
Водим
от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на П.к. „Н.”***, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление:*** - А” АД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление:*** с
правно основание чл.26, ал.1, предл.1 вр. с чл.38, ал.1 ЗЗД и предл.3 ЗЗД за обявяване на нищожността на
договор, сключен между ПК Н ЕИК . като продавач и „П.“ АД ЕИК . като купувач, с
нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013г. на нотариус Евгения Павлова,
peг. №108 в Нотариалната камара, с район на действие Пирдопски съдебен район, в
частта му за продажба на недвижим имот - урегулиран поземлен имот, находящ се в
гр.П, ул. „Васил Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на
гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за
супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад
УПИ VIII-„3a автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за търговска дейност“, с правно основание чл.40 от ЗЗД за обявяване
на недействителността на договора сключен между ПК Н ЕИК. - продавач и „П.“ АД
ЕИК. - купувач, с нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013 год. на нотариус
Евгения Павлова, peг. №108 в Нотариалната камара, с район на действие Пирдопски
съдебен район, в частта му за продажба на недвижим имот -урегулиран поземлен
имот, находящ се в гр.П, ул. „Васил Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по
действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел
VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица,
от запад УПИ VIII-„3a автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за
търговска дейност“;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на П.к. „Н.”***, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** - А” АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление:*** с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за осъждане на
ответника „П.“ АД да върне, като предаде
на ПК „Н.“, поради липса на основание за получаването му по договора за
продажба, сключен с нот. акт №116, т.1, peг. №889, д. №80/26.03.2013 год. на
нотариус Евгения Павлова, peг. №108 в Нотариалната камара, с район на действие Пирдопски
съдебен район, следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в
гр.П, ул. „В. Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по действащия план на
гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел VI - „за
супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица, от запад
УПИ VIII-„за автогара“,
от север УПИ V-646, от юг УПИ IХ-648-„за
търговска дейност“;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на П.к. „Н.”***, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** - А” АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление:*** с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, за осъждане на „П.“ АД да
заплати на ПК Н ЕИК сумата
28 750,-лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване
вследствие ползване без основание на недвижим имот на ПК Н урегулиран поземлен
имот, находящ се в гр.П, ул. „В. Левски“, №8, с площ от 1000 кв.м., който по
действащия план на гр.П, одобрен със заповед №302/1984 год., съставлява парцел
VI - „за супермаркет и кооп. Пазар“, в квартал 45, при съседи: от изток улица,
от запад УПИ VIII -„за автогара“, от север УПИ V-646, от юг УПИ 1Х-648-„за
търговска дейност", за времето от 26.03.2013 год. до датата на завеждане
на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, като обезщетение
за забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на П.к. „Н.”***, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** - А” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.74 ЗЗД, при условията на евентуалност по чл.59, ал.1 ЗЗД, за осъждането на „П.“ АД ЕИК. да заплати на ПК „Н.“:
1. стойността на консумираната от „П.“ АД ЕИК . ел. енергия в мазето на търговска сграда-супермаркет, находяща се в УПИ VI в кв.45 по плана на гр.П, платена от ищеца на оператора „Ч.“ АД, по фактура №*********/28.02.2015 год. - 27,98 лв. /с ДДС/, по фактура №*********/31.03.2015 год. - 1781,96 лв./с ДДС/, по фактура №*********/30.04.2015 год. - 2039,68 лв. /с ДДС/, по фактура №*********/31.05.2015 год. - 2415,54 лв. /с ДДС/, ведно със законната лихва върху тези суми, като обезщетение за забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите;
2/ стойността
на консумираната от „П.“ АД ЕИК . вода в мазето на търговска
сграда-супермаркет, находяща се в УПИ VI в кв.45 по плана на гр.П, заплатена от
П." АД ЕИК . на оператора оператора „В.“ ЕООД С., по фактура
№233776/01.05.2015 год. - 407,80 лв. /с ДДС/, по фактура №237328/01.06.2015
год. - 238,46 лв. /с ДДС/, по фактура №238473/01.07.2015 год. - 241,92 лв. /с
ДДС/, ведно със законната лихва върху тези суми, като обезщетение за забавено
плащане, на основание чл.86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК П.к. „Н.”***, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „П
- А” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** сумата 2330,-лв. (две хиляди триста и тридесет
лева), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
ОТМЕНЯ определение №342 от 22.06.2018г. по т.д.№8/2018г. на
СОС, за налагане на възбрана на основание чл.389 ГПК във връзка с чл.397 ал.1
т.1 ГПК върху магазин за хранителни стоки със застроена площ 120кв.м. с мазе с
площ 90 кв.м., находящ се на ул. „Цар Освободител” №42 в гр.П в парцел III-1211 кв.127, собственост
на „П - А” АД, ЕИК *********, в размер на цена на исковете 59703,33лв. в полза
на П.к. „Н.”***, ЕИК *********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ПК Нза налагане на възбрана
върху магазинно помещение в бл.11 парцел ХХII кв.79 по плана на гр.П, собственост на „П.“ АД.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок от връчването
му.
Председател: