Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 18,07,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №5885
по описа за 2016год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано е по предявен от „Р. (Б.)“ ЕАД иск с пр.кв. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430,
ал.1 от ТЗ, с който се претендира солидарно осъждане на Н.П.Н. и Г.М.Н. за
сума в размер на 72705,93лв.,
представляваща неплатена предсрочно изискуема главница по договор за банков
кредит от 29,05,2007год. и сключени към него Анекс № 1/21,05,2009год., Анекс №
2/14,10,2009год., Анекс № 3/14,05,2010год. и Анекс № 4/20,05,2011год., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба- 13,05,2016год. до окончателното
погасяване на вземането.
Релевират
се доводи, че между „Р. (Б.)“ ЕАД и Н.П.Н. на 29,05,2007год. е сключен договор
за банков кредит за рефинансиране на съществуващ кредит и за потребителски
нужди, според който кредитодателят- Банката се задължава да предостави на
кредитополучателя сумата от 81,817,09лв.- кредит. Твърди се кредитът да е
изцяло усвоен на 29,05,2007год. Договорена е възнаградителна лихва в размер на
7%, представляваща стойност на банковия ресурс за лева плюс 2.50 пункта
надбавка годишно- чл.4.1. В чл.4.5. е предвидено плащане на обезщетение в
случай на забава под формата на наказателна надбавка в размер на 12 пункта
годишно над възнаградителната лихва. Твърди се, че с подписване на договора за
кредит вторият ответник- Г.Н., е поела задължение да отговаря наред с кредитополучателя
като солидарен длъжник, при условията на чл.121 и сл. от ЗЗД.
Поддържа
се договорът за кредит да е изменен и допълнен с Анекс № 1/21,05,2009год.,
Анекс № 2/14,10,2009год., Анекс № 3/14,05,2010год. и Анекс № 4/20,05,2011год.
Съгласно чл.2 от последния, страните са констатирали, че към датата на
подписването му вземанията на банката по договора за кредит са, както следва:
75574,55лв.- редовна главница и 104,96лв.- текуща редовна лихва. Уговорено е
кредитът да бъде издължен на 163 равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер
на по 849,39лв., дължими на 15-то число на съответния месец, считано от
15,06,2012год. до 15,12,2025год.- чл.7. Сочи се, че ответниците не са заплатили
в срок дължими по договора месечни вноски с падежни дати: 15,11,2012год.,
15,12,2012год., 15,01,2013год., 15,02,2013год., 15,03,2013год., 15,04,2013год.
и 15,05,2013год. Налице е влязло в сила решение по гр.д. № 11961/2014год. по
описа на СГС, І ГО, 1 състав, с което съдът е признал за установена дължимостта
по иск с пр.кв. чл.422 от ГПК на падежиралите до 11,09,2013год. вземания за
главница, редовна и наказателна лихва по процесния договор, както следва:
1752,13лв.- сбор от вноски по главница с настъпил падеж за периода от
15,11,2012год. до 15,05,2013год. /вкл./, ведно със законна лихва върху
главницата от 11,09,2013год. до окончателното й погасяване, 3901,64лв.-
начислена редовна лихва и 3777,52лв.- наказателна лихва за забава.
Поради неизпълнение на
задължението за редовно месечно погасяване на вноските и допусната забава в
плащанията над 45 дни, на основание чл.10.2 от договора, с подаване на исковата
молба Банката заявява, че обявява цялата усвоена непогасена главница за
предсрочно изискуема, считано от датата на връчване в настоящото производство
на препис от исковата молба на ответниците.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответниците- Н.П.Н. и Г.М.Н. в указания
законоустановен срок за отговор по реда на чл.367-373 от ГПК навеждат доводи за
недопустимост на исковата претенция с твърдение, че претендираните суми не са
ликвидни и изискуеми към датата на исковата молба.
Излагат съображения за ненастъпила предсрочна изискуемост съгласно т.18 от ТР №
4/18,06,2014год. При условията на евентуалност оспорват исковата претенция по основание и размер. Не оспорват сключването на процесния договор за
кредит. Излагат доводи за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП
посочени в същия, както и подписани анексите към него, респективно се поддържа нищожност на последните на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП и чл.146 от
ЗЗП, а именно на - чл. 4.2 от договор за кредит; чл. 1.1. и
чл.1.2. от Анекс № 2/14,10,2009год.; чл.1.1. и чл.1.2. от Анекс №
3/14,05,2010год.; чл. 1.1. и чл.1.2. от Анекс № 4/20,05,2011год.
Оспорват към посочените в
ИМ падежни дати в периода от 15,11,2012год. до 15,05,2013год. да са имали
изискуеми задължения по договора за кредит. Твърдят от момента на сключване на
последния до месец май, 2013год. да са извършили плащания в общ размер на
55797,30лв., достатъчни за погасяване на кредита при първоначално уговорените
между страните условия. Твърди се на основание посочените
неравноправни клаузи лихвата по договора за кредит да е неоснователно
едностранно увеличавана, поради което извършените плащания неправилно не са
били отнасяни за погасяване на главницата и банката се е обогатила
неоснователно спрямо длъжниците. Релевират възражение за нищожност и на клаузата на
чл.4.3 от договора за кредит, като противоречаща на чл.63, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.26 от ЗЗД.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне
на исковата претенция. Претендират разноски.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
между страните, а и с оглед приложените доказателства се установява да е сключен договор за банков
кредит от 29.05.2007г. между „Р. (България)” ЕАД, в качеството на Кредитор и Н.П.Н.
/кредитополучател/ и Г.М.Н. /съдлъжник/, с предмет предоставяне на кредит в
размер на 81 817.00 лв.
Съгласно
чл. 4.1. годишната лихва е в размер на 7% за целия срок на кредита. Лихвата е
формирана от стойността на банковия ресурс за лева с надбавка от 2.50 пункта
годишно. В чл. 4.5 от договора е предвидено при забава в плащането на дължими
суми по Кредита, Кредитополучателят да дължи на Банката обезщетение за забава -
наказателна надбавка към лихвата в размер на 12% годишно. Наказателната лихва
представлява договорената лихва, увеличена с наказателната надбавка,
начислявана на годишна база върху цялата усвоена и непогасена главница за
времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. В
случай на недостатъчно за покритие на задълженията по договора плащане, същите
се покриват, както следва: 1) такси и разноски; 2) Наказателна лихва; 3)
просрочена лихва; 4) лихва; 5) просрочена главница; 6) главница-чл.4,7.
Погасяването
на кредита съобразно чл.5,1 от договора
е-една първа изравнителна вноска в размер на 343.62 лв. и 191 равни месечни
вноски, всяка в размер на 709.52 лв., дължими на 25-то число, считано от
25.06.2007г. до 25.05.2023г.
На 21.05.2009г.
е подписан Анекс № 1 към Договор за банков кредит
от 29.05.2007г., с който се правят изменения на падежната дата, която се
променя от 25-то на 15-то число от съответния месец, с краен срок за погасяване
15.06.2023г.;
Страните се съгласяват, че към датата на подписване на Анекс № 1,
остатъчната главница е в размер на 76 810.33 лв. и ще бъде погасена съобразно
изложеното в чл.3 от анекса-една първа изравнителна вноска в размер на
1320.22лв. и 168 равни месечни вноски, всяка в размер на 872.16 лв., дължими на
15-то число на съответния месец, считано от 15.07.2009г. до 15.06.2023г.
Годишната
лихва, съгласно приложения към Анекс № 1 погасителен план, е в размер на 10.5%.
На 14.10.2009г.
е подписан Анекс № 2 към
договор за банков кредит от 29.05.2007г., с който се извършва изменение на чл.1,
Страните приемат по-детайлна дефиниция на „Стойност на банковия ресурс”, по
смисъла на чл.4.1 от Договора за кредит и чл.4 от този анекс, а именно: Стойност
на банковия ресурс/СБР/ - „лихвеният процент за съответната валута, при който
Банката осигурява ресурс за финансиране на клиенти, увеличен с разходите по
управление на падежната структура на активите и пасивите на банката, и други
законоустановени разходи”. СБР към датата на подписване на Анекс № 2 е в размер
на 8%. Годишната лихва е в размер на 10.50%. Към датата на подписване на Анекс
№ 2 дължимите суми са в размер на редовна главница - 75 999.48 лв. и текуща редовна лихва - 642.83 лв. Уговорен е
гратисен период за периода от 15.10.2009г. до 15.03.2010г. –чл.6 за главницата
като се заплаща само дължимата лихва. Текущата лихва към датата на сключване на
Анекс № 2 в размер на 642.83 лв. е договорена с падеж- 15.10.2009г.
Съгласно
чл.13.1, при неплащане на парично задължение в продължение на 150 дни от датата
на падежа, считано от 151-вия ден кредитът става автоматично и незабавно
предсрочно изискуем.
На 14.05.2010год. е подписан Анекс № 3 към Договор за банков кредит
от 29.05.2007г., с който се правят изменения в чл. 1, Страните приемат по-детайлна дефиниция
на „Стойност на банковия ресурс”, по смисъла на чл.4.1 от Договора за кредит и
чл.4 от Анекс № 2. Към датата на подписване на Анекс № 3 дължимите суми са в
размер на редовна главница - 75 792.32 лв. и текуща редовна лихва - 641.08 лв. Съгласно
чл.6, за периода от 15.05.2010г. до 15.04.2011г. е договорен гратисен период за
главницата. След гратисния период главницата се издължава, чрез 164 равни
месечни вноски в размер на 872.16 лв. от 15.05.2011г. до 15.12.2024г.-чл.7 от
анекс 3. Падежът на текущата лихва към 14,05,2010год. в размер на 641.08 лв. е определен
на 15.05.2010г.
На 20.05.2011г. е подписан Анекс № 4 към договор
за банков СБР към датата на подписване на
Анекс № 4 е в размер на 7.5%, при което годишната лихва по кредита се променя
от 10.5% на 10.0%. Към датата на подписване на Анекс № 4 дължимите суми са в
размер на редовна главница - 75 574.55 лв. и текуща редовна лихва - 104.96 лв.-чл.2.
Договорен е отново гратисен период от 15.06.2011г. до 15.05.2012г. След изтичане
на гратисния период непогасената част от задължението в размер на 75 574.55 лв.
следва да се издължава, чрез 163 равни месечни вноски в размер на 849.39 лв., дължими
на 15-то число, считано от 15.06.2012г. до 15.12.2025г.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че сумата предмет на сключения договор е усвоена
от страна кредитополучателя на 18,06,2007год. На 10.06.2013г. е
осчетоводена предсрочна изискуемост на вземанията на банката по договора за
кредит. В приложение №1 от заключението е видно движението по сметка като е
отразено извършено от страна на ответниците плащане, както и какви суми са
погасени с извършените плащания. До 10,06,2013год. са погасени напълно 65
месечни вноски и частично лихвата по вноска 66. Последната вноска за погасяване
на кредита е 27,02,2013год. Постъпили са суми общо в размер на 48254,07лв., от
които 7359,03лв.-главница, 40699,28лв.-възнаградителна лихва и 195,76лв.-наказателни
лихви.
Констатирано
е изменение на лихвения процент съобразно таблица №1 от заключението, а именно:
на 18,06,2007год.-7,00%, на 25,09,2007год.-7,50%, на 25,03,2008год.-8,75%, на
25,08,2008год.,-9,80%, на 25,11,2008год.-10,50%, на 15,01,2011год.-10,00%, на
15,10,2012год.-9,15%.
В
случай, че не е изменян лихвения процент и е прилаган погасителен план към договор от
29,05,2007год. до 14,10,2009год. при 28 месечни вноски с настъпил падеж по
кредита е следвало да бъдат платени 19500,66лв.,
от които главница 7042,13лв. и лихви 12458,53лв. Реално платените месечни
вноски са общо 21542,92лв. от които 5817,61лв.-главница и 15725,31лв.-лихва.
Платените лихви в повече са 3266,78лв.
В
случай, че договорната лихва не е изменена
и са ползвани гратисни периоди за главницата, с платените суми в повече
в размер на 5 744.15 лв. се намалява главницата. Дължим е остатък главница към 15.05.2013г. : 65 078.66
лв. / 70 822.81 - 5711.15/. Възнаградителната лихва 7% върху главницата
65 078.66лв., за периода от 15.05.2013г. до 13.05.2016г. е в размер на 13628.56 лв. Т.е. общо задължение към датата
на исковата молба - 13.05.2016г. е 78
707.22 лв.
От
15.06.2013г. до 13.05.2016г. месечни вноски с настъпил падеж са общо 35 броя, в
размер на 709,52лв. месечно или общо дължими месечни вноски от 24833,20лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 от ТЗ.
Безспорно е между страните, че е възникнало правоотношение за
предоставяне на кредит, по който Банката е изпълнила
задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума, чрез превод по банкова сметка, *** /
заключение на ССЕ/.
С оглед Решение №23/07,07,2016год. постановено по реда
на чл.290 от ГПК, по т.д.№3686/2014год. на ВКС, ТК, І ТО съдът служебно следи
за наличието на фактически и/или правни обстоятелства обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор. Възражение в този смисъл е
релевирано и от ответника с отговора на исковата молба досежно разпоредбата на чл. 4.2 от договор за кредит; чл. 1.1. и чл.1.2. от
Анекс № 2/14,10,2009год.; чл. 1.1. и чл.1.2. от Анекс № 3/14,05,2010год.; чл.
1.1. и чл.1.2. от Анекс № 4/20,05,2011год.
Съгласно
Чл.4,2 от договора при промяна на пазарните условия Банката може едностранно да
променя лихвата, в частта СБР като новия лихвен процент влиза в сила от датата
посочена в уведомлението до кредитополучателя. С разпоредбите на чл.1,1 и 1,2
от анекс №2, анекс №3 и анекс №4 са предвидени условия, при промяната на
които Банката може едностранно да
промени лихвата, в частта относно СБР. Т.е.
сочените клаузи се атакуват като неравноправни, доколкото касаят възможността
за едностранно изменение от страна на
кредитора да променя договорената възнаградителна лихва.
По
възражението за недействителност чл.143, от ЗЗП, вр.чл.146 ЗЗП.
На
първо място настоящия състав намира, че процесния договор за кредит е с
характер на потребителски договор на основание
§ 13, т. 1 ЗЗП. Съгласно сочения текст потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не се предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност.
Не са налице данни опровергаващи потребителския характер на договора за
финансиране и задоволяване на нуждата от
потребителски блага, поради което освен приложимите правила чл. 58 от Закона за
кредитните институции (ЗКрИ), които се прилагат към всички договори за кредит и
уреждат императивни правила към клаузите
за определяне на лихвата по тях, нормите относно тълкуване на договорите
извлечени от чл. 20 ЗЗД, изискването за добросъвестност в оборота, което може
да бъде извлечено от нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на
ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи. Същите съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на тези, които са
индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия.
В процесната хипотеза спорните клаузи от договора, касаещи възможността за промяна на лихвения процент-чл.4,2,
вр.чл.1,1 и 1,2 от анексите към договор за кредит, съдът намира да не са индивидуално уговорени. От
ответника, чиято е доказателствената тежест съобразно чл. 146, ал.4 от ЗПП не са ангажирани доказателства в този смисъл.
Предвид горното и доколкото настоящия състав приема, че спорните клаузи
не са индивидуално уговорени, то следва да извърши преценка дали същите са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, респективно нищожни на осн.чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Договора за банков кредит е
финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13,т.12 , буква
„б” от ДР на ЗЗП/ред.бр.36/2008/, съгласно
който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски
кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора за кредит е размера на
лихвата по този кредит. Същата представлява цената на услугата, предоставена от
банката. По отношение на процесния договор спорната клауза на т.4,2 от договора за възможността за едностранна
промяна на лихвата, в частта за СБР следва да се тълкува във връзка с т.1,2 от
сключените анекси. Съгласно настоящия състав преценката на спорните клаузи би
могла да се разглежда в контекста на т.10 и т.12 от чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10 от ЗЗП сочи на неравноправна клауза,
когато позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В
процесния случай промяната на лихвения процент поради промяна на БЛП предвидена
в чл.4,2 от договора, вр.чл.1,2 от анкесите към договора сочи изрично условията, при които кредитора може да изменя
лихвения процент. Въпреки това липсват данни как
„промяната на условията по т.1,2 от анексите би повлияла на лихвата по
договора. Липсва яснота относно методиката и метаматически способ за
формиране на едностранно променената
лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на
чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата в
посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146 ЗЗП. По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно
разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно
която неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото
се установява, че с промяната на лихвения процент, цената на услугата, тоест лихвата която ще
се плаща, за срока на договора се
завишава многократно. При така установеното съдът приема, че е налице значително завишаване на цената
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Установява
се и че за потребителят не е предвидена нарочна възможност при такава хипотеза да се
откаже от договора за кредит. Т.е. така изложеното е в съответствие с условието на чл. 143,
т.12, предл. 2 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които
макар и да осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Посочените
основания за изменение на СБР са такива стоящи извън волята на търговеца,
предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова
дейност. За да се приложи изключението на
сочената разпоредба, необходимо условие е, условията за изменение да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
следва предварително да е получил
информация как търговецът/Банката/ може
едностранно да промени цената, за да може да реагира по-най уместния
начин/решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да
допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока/решение на СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при
съмнение има право да тълкува тези
клаузи по благоприятен за потребителя
начин /чл.147, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/, поради което настоящия състав намира
да не е налице изключението на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /. С настоящото
съобразявайки задължителната практика на
ВКС постановена по реда на чл.290
от ГПК, съдът отстъпва от позиция заявена в други съдебни актове за приложимост
на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП./
По изискуемостта:
Спорно между страните
е обстоятелството досежно
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по договора
за банков кредит, във връзка с което е
налице задължителна съдебна практика по ТР №4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно
указанията по т. 18 от същото.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
За преценка обстоятелството дали е настъпила предсрочна изискуемост на
задължението и доколкото едностранното изменение на лихвения процент от страна
банката е осъществено на основание неравноправни клаузи, съдът намира, че
дължимостта на задълженията следва да бъде преценена съобразно първоначалния
погасителен план, при първоначално договорен лихвен процент, съобразявайки
изискуемостта на задълженията /гратисния период/ посочен в анексите към
договора, които са двустранно договорени между страните.
Видно от договореното между страните, при неизпълнение на
което и да е задължение по кредита, изцяло или частично от страна на кредитополучателя -длъжник в
продължение на 150 дни от падежа, считано от 151 ден вземането става
автоматично предсрочно изискуемо, без да е необходимо волеизявление на която и
да е от страните и уведомяване на кредитополучателя-длъжник. Т.е. настъпването
на предсрочната изискуемост е обусловено
от сбъдване на посочения юридически
факт-неизпълнение на задължението-пълно или частично, без да е предпоставено от
възможност за преценка. Ето защо и доколкото се установи последното плащане от
страна на ответниците да е извършено на 27,02,2013год. в размер на 500,00лв.,
то се налага извод, че към датата на исковата молба -13,05,2016год. е налице
посоченото обективно условие за забава
повече от 150дни. С оглед горните мотиви предсрочната изискуемост следва да се счита обявена
на длъжника с връчване на препис от ИМ в настоящото производство, който факт
съобразно чл.235 от ГПК следва да бъде отчетен при постановяване на решението
или в конкретния случай на 18,08,2016год., съдът намира да е настъпила
предсрочната изискуемост на дълга като предсрочно изискуемата главница след
съобразяване на погасената част от ответниците /съгласно вариант ІІ посочен в
отговор на задача ІІ,4,в от заключението на ССчЕ/ при липса на изменение на
лихвата и с отчитане на гратисния период/ е в размер на 65078,66лв. На осн.чл.121, вр.чл.122 от ЗЗД ответниците отговарят
солидарно.
Съобразно
изложеното исковата претенция следва да бъде уважена в посочения размер и
отхвърлена за разликата до 72705,93лв. като неоснователна. Върху присъдената
главница като последица от основателността на иска се дължи законна лихва за
забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По
разноските:
Предвид изхода от спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2855,33лв. от общо 3208,24лв., от които /2908,24лв.-д.т., 200,00лв.-в.л. и 100,00лв.-юрк.възнаграждение /.
Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неприложимо, тъй като касае адв.хонорар,
но не и юрк.възнаграждение.
С
оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 20,00лв. от общо 200,00лв.-в.л.
На
адв.Т.В. З. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАДв.
и съобразно отхвърлената част от иска се дължи адв.възнаграждение в размер на
271,11лв. от общо 2711,17лв./определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като възнаграждението е
определено съобразно минимум по НМРАВ-чл.7, ал.2 от ГПК/.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.П.Н., с ЕГН ********** и Г.М.Н., с ЕГН **********,
двамата с адрес-*** да заплатят солидарно на „Р.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес *** на основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 от ТЗ сума в размер на 65078,66лева- предсрочно
изискуема главница по договор за кредит от
от
29,05,2007год. и сключени към него Анекс № 1/21,05,2009год., Анекс №
2/14,10,2009год., Анекс № 3/14,05,2010год. и Анекс № 4/20,05,2011год., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба- 13,05,2016год. до окончателното
погасяване на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумата над 65078,66лв. до предявения размер от
72705,93лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.П.Н., с ЕГН ********** и Г.М.Н., с ЕГН **********, двамата
с адрес-*** да заплатят на „Р.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в
размер на 2855,33лв. -разноски.
ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да
заплати на Н.П.Н., с ЕГН ********** и Г.М.Н., с ЕГН **********, двамата с
адрес-*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
сума в размер на 20,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА „Р.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да
заплати на адв.Т.В. З. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАДв. сума в размер
на 271,11лв.-адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: