РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Кърджали., 08.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20245140200328 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1300-000562 от 29.03.2024 г.,
издадено от Началник сектор ПП-Кърджали. към ОД МВР-Кърджали., с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 300
лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на Б. А. Ю. от ***, с ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б. А. Ю. сочи, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не е извършил виновно вмененото му
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и не следвало да му се ангажира отговорност. При
издаване на наказателното постановление били допуснати съществени нарушения на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Не били конкретизирани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Моли атакуваното постановление да бъде отменено, както и да му се присъдят
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Изтъква, че в наказателното постановление не било
посочено защо и на какво основание следвало МПС да се пререгистрира до 05.02.2024 г.
Освен това, жалбоподателят не бил уведомен с писмо или по друг начин, че автомобилът е с
прекратена регистрация. Не се доказвало да е доведено до знанието му посоченото
обстоятелство, което било от значение за субективната съставомерност на деянието. Моли
1
съдът да отмени наказателното постановление, както и да присъди на жалбоподателя
направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали., редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.02.2024 г., около 17.45 часа, жалбоподателят Б. А. Ю. управлявал лек
автомобил марка „***“ с рег.№ ** в гр.Кърджали., на ул.„Вашингтон“. По същото време и
на същото място, близо до магазин „Панда“, той бил спрян за проверка от свидетелите И. Г.
и Д. Т. - мл. автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали.. Те констатирали, че посоченото МПС
имало поставени табели, но не било регистрирано по надлежния ред. Същото било
дерегистрирано – със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
По този повод на жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за установяване на
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. С
акта били иззети като доказателства двете регистрационни табели на превозното средство.
Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали., поради това, че установеното деяние
разкривало данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. По случая била
образувана прокурорска преписка Вх.№ 838/2024 г. по описа на РП-Кърджали. След
извършена проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 22.03.2024 г. било отказано
образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Материалите били върнати на административнонаказващия орган и на 29.03.2024 г. същият
издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил
на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 300 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП.
Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР.
Видно от справка за собственост на ППС, лек автомобил марка „***“ с рег.№ ** е
собственост на жалбоподателя Б. А. Ю.. Същият придобил моторното превозно средство на
04.12.2023 г. по силата на договор за покупко-продажба на МПС.
От приетата по делото справка по история за ПС марка „***“ с рег.№ **, се
установява, че на датата 05.02.2024 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията
на автомобила по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС.
2
Регистрацията е възстановена след установяване на нарушението - на 20.02.2024 г.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
свидетелите И. Г. и Д. Т., кредитирани изцяло като достоверни; Акт за установяване на
административно нарушение от 19.02.2024 г., който като редовно съставен се ползва с
доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Мотивирана резолюция от 20.02.2024
г.; Докладна записка от 19.02.2024 г.; Постановление на РП-Кърджали от 22.03.2024 г. за
отказ да се образува досъдебно производство; Справка по история за ПС марка „***“ с рег.
№ **; Справка за собственост на МПС марка „***“ с рег.№ **; Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на МВР; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Преписка Вх.№
838/2024 г. по описа на РП-Кърджали. При анализа на гласните доказателства съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите И. Г. и Д. Т., защото са логични,
последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по
делото факти. Двамата сочат, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят
управлявал описаното по-горе моторно превозно средство, когато бил спрян за извършване
на проверка. При преглед на документите и след извършена служебна справка, свидетелите
констатирали, че МПС било с прекратена регистрация. Причината за това била, че след
придобиване на автомобила от жалбоподателя, той не го пререгистрирал в срок. За това
нарушение на място бил съставен акт срещу водача Б. А. Ю..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Б. А. Ю. е
ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП
гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 19.02.2024 г. в гр.Кърджали
жалбоподателят е управлявал автомобил „***“ с рег.№ **, негова собственост, след като
регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към
момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по
съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от
ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система,
да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
3
превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната
страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение
е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на
държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за
административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал
или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато
непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В случая са налице
доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросния автомобил, при което като
такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация.
Незнанието на фактически обстоятелства не оправдава дееца. Това е така, тъй като права не
може да се черпят от неправомерно поведение различно от дължимото въведено в закон. От
друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се
явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно
средство. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по
чл.140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо,
правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение. Настоящата инстанция намира обаче, че при индивидуализацията
на санкцията наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН - за разлика от
лишаването от правоуправление, глобата е определена над минималния предвиден в закона
размер. Така наложеното наказание на жалбоподателя е явно несправедливо, тъй като при
определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и
дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая не
се касае за водач, който е системен нарушител на правилата за движение по пътищата.
Впрочем и самият наказващ орган е приел, че конкретно извършеното деяние се отличава с
ниска степен на обществена опасност, като е определил на жалбоподателя наказанието
„лишаване от право да управлява МПС” в минималния срок от 6 месеца. Ето защо, съдът
намира, че следва да измени наказателното постановление досежно размера на наложеното
наказание „глоба“, което също следва да бъде намалено до минимума от 200 лв. Такова
наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на
нарушителя и на извършеното от него деяние, на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Правилно са отчетени контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане
на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
4
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в
акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, като не е нА.це съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. И в акта, и в наказателното постановление, нарушението е описано
по идентичен начин. Посочено е, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който е
със служебно прекратена регистрация и не е пререгистрирано в определения срок. Твърди
се, че водачът е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като именно
това е и изпълнителното деяние на процесното нарушение. Фактът, че се споменава до кога
е следвало да бъде регистрирано превозното средство по никакъв начин не нарушава
правото на жалбоподателя да научи в какво обвинен. Водещо е обстоятелството, че МПС е
без надлежна регистрация и именно това се твърди в акта и наказателното постановление.
Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка, съответстват на посочената
като нарушена правна норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по
чл.175, ал.3 от ЗДвП. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно, както от
обективна, така и от субективна страна, поради което и този довод на защитата е
неоснователен. Впрочем, самият нарушител в писменото си обяснение по прокурорската
преписка е посочил, че е бил уведомен от нотариуса при закупуване на автомобила, че
следва да го прехвърли, но забравил да го стори.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минимален размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира
в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали., именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на производството, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1300-000562 от 29.03.2024 г., издадено
от Началник сектор ПП-Кърджали. към ОД МВР-Кърджали., с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 300 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на Б. А. Ю. от ***, с ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
наказанието „глоба” от 300 лв. на 200 лв.
ОСЪЖДА Б. А. Ю. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали., сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кърджали. по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали.: _______________________
6