№ 75
гр. , 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря Г.С.И.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20221860200089 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. В. П., ЕГН: ********** от гр.П. срещу Наказателно
постановление /НП/ № **********************г., издадено от Началник група към
ОДМВР-С., РУ-П., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 500 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. В издаденото
НП е посочено, че на основание Наредба № ******* от 17.12.2012г. на МВР се отнемат
общо 10 контролни точки.
Жалбоподателят в своята жалба заявява, че оспорва посоченото наказателно
постановление и го счита за незаконосъобразно, тъй като не бил допуснат да даде кръв,
защото бил изгубил личната си карта, а шофьорската му книжка била у полицаите и в тяхно
присъствие не бил допуснат да даде кръв. Заявява още, че счита, че дрегерът е бил развален,
тъй като бил валиден до февруари, а случката била от 31.01.
В съдебните заседания по разглеждане на делото жалбоподателят П. В. П., се явява
лично. Заявява, че поддържа жалбата. И пред съда заявява, че не бил допуснат да даде кръв,
въпреки че ходил в болницата. Там му отказали поради липса на документ за самоличност.
Документът за самоличност, с който лицето разполагало- шофьорската му книжка, бил в
полицаите, а те присъствали когато трябвало да даде кръв. Личната му карта била изгубена.
Оспорва свидетелските показания, чути от него в хода на процеса. Казва, че е бил много
притеснен от случилото се и заради това си съблякъл суитшърта на бензиностанцията.
Отрича обаче да си е разменял дрехата с брат си и брат му да се е опитвал да се представи за
1
него в болничното заведение. Казва, че искал да даде кръвна проба, тъй като тя е много по-
точна от тази на дрегера. Жалбоподателят твърди, че полицейските служители са били
много „агресивни“ и се държали арогантно, затова след проверката не желаел повече да
говори с тях.
Въззиваемата страна- Районно управление - П., както и Районна прокуратура – Елин
Пелин /правоприемник на РП-П./ не изпращат представители в съдебните заседания и не
ангажират становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На ******** г., около 01.55 часа, в гр.П., на ул. „****************“, малко преди
кръстовището с ул. „************“ и в близост до бензиностанция „*******“, полицейски
патрул в състав Ф.К. и БЛ. АНГ. Г. от РУ-П. спрели за проверка лек автомобил
„*****************“, с ДР№ ***********, управляван от П. В. П., ЕГН: **********, чиято
лична собственост е автомобилът. При извършената проверка с „******************“ с
фабр. №********, тариран и годен до месец февруари 2022 г., уредът отчел концентрация на
алкохол в издишания въздух от 0,66 на хиляда (промила). На П. В. П. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №****************г. и му бил
издаден талон за медицинско изследване. Същият заявил, че няма възражения и приема
показанията на техническото средство. Заявил обаче пред полицейските служители, че е
пътувал до гр.П. със своя брат-близнак и че и преди му се е случвало подобно нещо в гр.С. и
има възможност „да се оправи“. Бил му издаден талон за медицинско изследване и лицето
било освободено от полицейския екип. Непосредствено след това лицето се оттеглило в
посока близката бензиностанция „*******“, където се намирал неговият брат близнак- П. В.
П.. Двамата били видени от служителката на бензиностанцията да влизат в тоалетната, но
след като се забавили тя отишла да проверки какво се случва и видяла лицата да разменят
горните си дрехи. Помолила ги да напуснат бензиностанцията, след което сигнализирала
полицейския екип, извършил процесната проверка, който бил наблизо, за случилото се. След
известен период от време, полицаите, които все още били на смяна, били повикани в Бърза
помощ, тъй като там се било явило лице, желаещо да даде кръв за анализ на концентрация
на алкохол. Отивайки на мястото полицейските служители се усъмнили, че явилото се да
даде кръв лице е друго, различно от това, което по-рано тествали с дрегера. Екипът на Бърза
помощ поискал от лицето да представи документ за самоличност, но той не представил
такъв, поради което било отказано на лицето да му бъде взета кръвна проба за анализ, тъй
като не е установена самоличността му. Жалбоподателят подал и възражение срещу
издадения АУАН, което обаче не било уважено от началника на РУ-П. към ОДМВР-С. и въз
основа на посочения АУАН №****************г. било издадено атакуваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
В хода на процеса са приети и приобщени писмени доказателства, а именно: АУАН
№*******/******** г.; талон за медицинско изследване №********; заповед
2
№******************** г. на министъра на вътрешните работи; възражение от П. В. П.; 3
бр. докладни записки; уведомително писмо до П. В. П.; справка от Национална база данни
„Население“ за лицето П. В. П.; списък на средствата за измерване- анализатори на алкохол
в дъха, собственост на ОД МВР С., преминали периодична проверка през август 2021г.;
извадка от регистъра на отчетените проби за периода ********г.-06.02.2022г.; справка за
нарушител/водач на името на П. В. П.; писмо рег. №**********/21.06.2022г. от отдел
„Българско документи за самоличност“ към СДВР; писмо изх. № *******/09.06.2022г. от
Център за спешна медицинска помощ-С., ведно със сведение от д-р М.В. и копие от
медицински журнал; гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите Ф. Г. К.,
БЛ. АНГ. Г. и Г. М. Д..
Административнонаказателното производство срещу П. В. П., приключило с издаване
на обжалваното НП, е образувано със съставяне на АУАН №*******/********г. за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 ЗДВП. От АУАН се установява, че същият е съставен за
това, че: на ********г., в 01:55 часа в гр.П., на ул. „****************“ малко преди
кръстовището с ул. „************“, П. В. П. управлява МПС от кат. М1 л.а.
„**************“, с рег. №***********, лична собственост, като: 1) управлява МПС след
употребата на алкохол, установено с техническо средство „Алкотест-Дрегер“ 7510, с фабр.
№***********, годен до 02.22г., скалата на който отчела 0.66 промила алкохол в издишания
въздух. Посочено е, че е издаден талон за медицинско изследване с №******** в 02:05 ч. на
********г. пред ФСМП- гр.П.. Като нарушена разпоредба в АУАН е посочен чл.5, ал.3, т.1,
пр.1 ЗДвП – Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. С АУАН е посочено, че са иззети
СУМПС №************, СРМПС №************, брой регистрационни табели: 2 с номер:
OВ 1634 ВС. В АУАН е записано, че лицето няма възражения. Подписи върху АУАН са
положили актосъставителят, свидетелят по акта и нарушителя, като последният се е
подписал и в разписката, че е получил препис от АУАН и е запознат с възможността да
подаде възражение в 3-дневен срок.
На същата дата, на която е установено нарушението- ********г. П. В. П. се е
възползвал от възможността да подаде писмено възражение, което е входирано в ОДМВР-С.
под № **************. В него са направени същите твърдения, каквито фигурират в
жалбата.
Вероятно във връзка с възраженията са изготвени докладни записки от
автоконтрольора-актосъставител /според когото още докато е запознавал водача с
изготвената документация, същият му заявил, че щял да изпрати своя брат-близнак да даде
биологичен материал за химически анализ/ и е снето обяснение от Г. М. Д. /разпитана като
свидетел по делото/. Впоследствие е изготвена докладна записка до началника на РУ-П. от
И.Б.- младши полицейски инспектор при РУ-П. относно: извършена проверка по
възражения срещу АУАН серия GA, № ****************г. В нея е посочено, че на П. В. П.,
с ЕГН:********** е съставен АУАН от мл. автоконтрольор Ф.К. за това, че на ********г.,
около 01.55 часа в гр.П., на ул. „****************“ преди кръстовището с ул.
3
„************“ е управлявал лек автомобил Фолксваген Поло с рег. № ***********, лична
собственост, след употреба на алкохол, установено с ****************** с фабричен номер
*********, който отчита 0.66 промила. Посочено е, че на водача е издаден талон за
медицинско изследване във ФСМП гр.П.. Посочено е, че да даде кръв за химически анализ
във ФСМП-гр.П. се е явил П. В. П., с ЕГН: **********, който е брат близнак на водача.
Същият не е представил документ за самоличност и затова не му е взета кръвна проба.
Предвид изложеното полицейският инспектор, извършил проверка по възражението, е
предложил на П. В. П. да му бъде издадено наказателно постановление. До П. В. П. е
изпратено уведомително писмо от началника на РУ-П., в което е посочено, че във връзка с
подаденото от него възражение е образувана проверка, при която се установили достатъчно
данни за извършено нарушение по ЗДвП, за което ще му бъде издадено Наказателно
постановление за извършено нарушение по Закона за движение по пътищата.
Видно от приложения по делото талон за медицинско изследване, същият е с
№******** и е издаден от мл.автоконтрольор Ф.К.. В талона е посочено, че е извършена
проверка за концентрация на алкохол в кръвта на лицето П. В. П. от гр. П. с
******************, с фабр. № ***********, тариран до 02.2022г., показал положителен
резултат от 0.66 промила. В талона е записано, че началото на проверката е било в 01:55 часа
на ********г., а извършената предварителна проба е взета също в 01:55 часа на ********г.
Проверяваното лице е приело показанията на техническото средство, за което е положило
подпис в талона. В талона е вписано, че лицето бива уведомено, че може да се яви във
ФСМП- гр.П. до 45 минути от връчване на талона. С подписа си П. В. П. е удостоверил, че
екземпляр от талона му е връчен в 02:05 часа на ********г.
Според твърденията на самия П. В. П., той се е явил във ФСМП-П., за да даде кръвна
проба, но там са отказали да му вземат проба за химически анализ, тъй като нямал документ
за самоличност. Според информацията, получена от ЦСМП-С. към Министерство на
здравеопазването и видно от копие от медицинския журнал на ФСМП-П., в журнала не
фигурира името на П. В. П.. Свидетелите- полицейски служители, разпитани по делото –
Ф.К. и Б.Г., потвърждават, че са били повикани във ФСМП-П., тъй като там се е явили лице,
желаещо да даде кръв за химически анализ, представящо се за П. В. П. и че кръвна проба не
му е била взета от дежурния екип, тъй като са възникнали съмнения, че това не е същото
лице, а неговият брат-близнак, а лицето не е разполагало с документ за самоличност.
Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че е изгубил личната си карта и затова не
е разполагал с такава, за да я представи на медицинския екип във ФСМП-П., е изискана
информация от Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/- отдел „Български
документи за самоличност“, където е била извършена проверка в Националния
автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични
документи“ и съдът е информиран, че П. В. П., с ЕГН: ********** има регистрирани данни
за последно издадена от СДВР лична карта на 09.02.2022г., която лична карта е издадена
поради обявяване на предишната за „невалидна“ с причина „изгубен/откраднат“ документ,
на основание подадена от лицето декларация по чл.17, ал.1 ПИБЛД с рег. № 347 от
4
********г. по описа на 03 РУ-СДВР.
Видно от изготвената и приета от съда Пълна справка от Национална база данни
„Население“ за лицето П. В. П., с ЕГН: **********, същият има брат- П. В. П., с ЕГН:
************.
Видно от приобщената извадка от регистър за пробите на “Drager Alcotest 7510” №
***********, има отчетена проба от 0.66 промила на ********г. в 01:55:57 часа, с пореден
номер на пробата- 378.
Според списъка, изготвен от „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в
дъха и радар скоростомери“, техническото средство, с което актосъставителят е извършил
проверката за алкохол, а именно „Дрегер 7510“ с фабр.№ ***********, е преминало
периодична проверка на 25.08.2021 г., която е със срок на валидност 6 месеца.
Видно от справката за нарушител/водач на П. В. П., издадена от МВР, освен
настоящото наказание, от 2018г. /когато е придобил правоспособност/ насетне лицето има
множество – повече от 10 наказания за нарушения на ЗДвП, наложени с наказателни
постановления и 12 наказания, наложени с фишове.
По делото са разпитани актосъставителят Ф. Г. К., свидетелят по АУАН – БЛ. АНГ. Г.,
лицето, от което са снемани обяснения в хода на полицейската проверка- Г. М. Д. и братът-
близнак на жалбоподателя- П. В. П..
Актосъставителят Ф. Г. К., работещ като „младши автоконтрольор“ към РУ-П. си
спомня за процесния случай, при който били нощна смяна с колегата му Б.Г. и късно
вечерта, на ул. „****************“, в близост до бензиностанция „*******“ забелязали
автомобил, че предприема неправилна маневра, поради което го спрели, изискали на водача
документите, попитали го дали е употребил алкохол, като той заявил, че е изпил една бира,
след което бил тестван и пробата показала 0.66 промила. Свидетелят твърди, че водачът
заявил, че „има възможност да се оправи“ /цит./, тъй като и преди се е оправял. Свидетелят
му съставил АУАН, срещу който лицето нямало възражения и талон за медицинско
изследване, обяснил му процедурата и му пожелал хубава вечер. Видели го, че след като му
били съставени документите, отива към бензиностанцията, която била на 50-100 метра.
Докато си оправяли документите, свидетелят казва, че видели покрай тях да минава лице със
същия суитшърт, но малко по-късо подстриган, като се усъмнили какво се случва, още
повече, че по време на проверката лицето завило, че с брат му, който е негов близнак, са
дошли в гр.П. при някакво момиче. Поговорили с лицето, което минало покрай тях, но
видели че лицето не може да каже нищо за разговора, който са водили с проверения водач
малко преди това. След това отишли да обърнат служебния автомобил на бензиностанцията,
а отвътре излязла касиерката, която била видимо притеснена и заявила, че имало две
външни лица, които много си приличали, влезли в тоалетната и там се преобличали. След
малко им се обадили от дежурната част на РУ-П., че в Бърза помощ има лице, което желае
да даде кръвна проба за проверка и установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
Отишли на място, но и те и Бърза помощ се усъмнили в самоличността на лицето, поискали
му документ за самоличност, той нямал такъв и медиците му заявили, че в този случай няма
5
как да му вземат кръв. След малко спрели отново на изхода на гр.П. проверения по-рано
автомобил и в него вече се намирали двамата братя, които според свидетеля много си
приличат, само че единият имал малко повече коса, а другият бил по-късно подстриган.
Имали и доста близки имена- единият бил П., а другият- П.. Свидетелят К. е сигурен, че
лицето, което проверили първия път и лицето, което е отишло да даде кръв за анализ, са
били различни, който извод прави от разликата в прическите им, в говора и в начина на
изразяване и от факта, че лицето, което се явило в Бърза помощ не знаело как точно е
протекла проверката. Свидетелят обяснява, че не са съпроводили провереното от тях лице до
Бърза помощ, защото пробата му е била под 1.2 промила. Казва, че не познава двамата братя
и не ги е виждал преди.
Свидетелят по АУАН- БЛ. АНГ. Г., заемащ длъжност „младши инспектор“ в РУ-П.,
разказва за случая, че спрели лице за проверка, което било изпробвано с дрегер за наличие
на алкохол в кръвта, като не си спомня точно отчетената проба, но заявява, че тя е била
положителна. Този свидетел си спомня, че при проверката, която осъществили, водачът
заявил, че е пил няколко бири. След това колегата му Ф.К. съставил на лицето необходимите
документи, включително талон за кръв. Лицето нямало възражения срещу съставения
АУАН. Свидетелят твърди, че лицето имало брат близнак и двамата искали да се разменят
при даването на кръвта. От служителка на бензиностанция „*******“, която ги извикала,
когато минавали от там, разбрали, че там двете лица са си разменили дрехите. Казва че
между двамата обаче имало видими разлики, като и този свидетел е сигурен, че лицето,
което се явило в болницата за даване на кръв, не е това, което проверили. Обърнал
внимание, че са им еднакви само горнищата, които разменили, но панталоните им били
различни. Свидетелят казва, че на явилото се в болницата лице не била взета кръвна проба,
тъй като нямало лична карта, а лекарите му обяснили, че не могат да му вземат кръвна проба
без документ за самоличност. Свидетелят Г. твърди, че пред тях, при проверката, лицето
заявило, че има брат близнак и че двамата и друг път се с случвало да изпраща брат си да
дава кръвна проба вместо него. Освен това, на лицето в болницата задали няколко въпроса,
но то не могло да им отговори нищо относно това какво са си говорили по време на
проверката.
Разпитана е като свидетел Г. М. Д., която заявява, че работи на бензиностанция
„*******“ в гр.П.. Твърди, че лично не познава жалбоподателя, но го е виждала. Разказва, че
на една нощна смяна, с още едно момче, дошли след 00:00 часа, седели доста врем отвън в
колата, след което се разделили – едното момче останало на бензиностанцията, а другото
отишло някъде с колата. Този, който останал, поседял около час, след което влязъл в
тоалетната, а през това време дошъл и другият, но без колата. Другото момче също влязло в
тоалетната. Двамата обаче много се забавили и тя отишла да види какво става, защото се
притеснила. Видяла ги в женската тоалетна със свалени якета и свалени суитшърти.
Попитала ги какво правят и им казала да излизат, защото ще извика полиция. Те я помолили
да не вика полиция. Тръгнали си, като едното момче тръгнало към града. Тя видяла
минаващата патрулна кола, махнала на полицаите и им казала какво е станало и че двете
6
момчета, са я притеснили. Твърди, че двете момчета си приличали, но единият бил по-
усмихнат и по-приказлив, а другият бил мълчалив и с отнесен поглед. Свидетелката казва,
че по случая са й снемани обяснения в полицията и, че същото, което е заявила в
обясненията, го казва и пред съда.
Свидетелят П. В. П. е разпитан по почин на жалбоподателя- негов брат. Свидетелят
потвърждава, че на ********г. е бил, заедно с брат си в гр.П., като го докарал, след което го
оставил, а той самият бил на бензиностанция „*******“. Брат му се обадил притеснен,
обяснил му какво се случва – че са му взели книжката, а свидетелят го успокоил и му
обяснил, че трябва да си потърси правата, тъй като може да има грешка в дрегера и трябва
да даде кръвна проба. Затова брат му отишъл да даде кръв, а той останал да го чака. Казва,
че в негово присъствие брат му не е употребявал алкохол във въпросната вечер. Брат му
обяснил за некоректното отношение на полицаите. Сочи, че на брат му не е била взета
кръвна проба, защото полицаите казали, че няма документ за самоличност, а документът му
за самоличност в същото време бил у тях. Казва, че под „документ за самоличност“ визира
шофьорска книжка, тъй като личната карта на брат му е била изгубена. Не знае обаче кога
брат му е подал документи, за да я обяви за изгубена. Счита, че въпреки, че са имали
съмнение в самоличността на даден човек, е трябвало да се вземе кръвната проба, а
впоследствие да се оспорва тя. Свидетелят отрича категорично с брат му да са се опитвали
да разменят самоличността си за пред полицаите и медиците. Отрича и да са си разменяли
дрехите. В тоалетната влизал той, за да говори, а брат му – за да се измие и оправи. Казва, че
служителката на бензиностанцията явно се е притеснила, защото е било късно вечерта и
затова ги е изгонила. Свидетелят твърди, че когато вече си тръгвали от гр. П., на изхода на
града ги спрели органите на реда, като той не е сигурен дали са били същите полицаи, които
са проверили брат му, но брат му казал, че са същите. Твърди, че тогава шофирал той
/свидетелят/, дал си документите за проверка, направили му проба с дрегера, която била
отрицателна, след което започнали да търсят някакъв друг проблем- относно изправността
на автомобила и оборудването.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице /соченото за нарушител/
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление и в
законоустановеният14-дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като обжалваното
НП е връчено на 12.04.2022г. /видно от разписката/, а жалбата е депозирана също на
12.04.2022г.
По компетентността:
Компетентността на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление
началник група при РУ-П. се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи-
Заповед № ********** от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да
съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.2.1 във вр. т.1.3.2 от заповедта,
7
да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да
съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи длъжност „младши
автоконтрольор II-I степен“ в областните дирекции на МВР. Именно такава длъжност заема
актосъставителят Ф.К., за което няма спор по делото. Наказателното постановление пък е
издадено от Началник група „Охранителна полиция“ на РУ-П., а според т.3.9 от цитираната
заповед лицата, изпълняващи такава дейност, имат такова правомощие.
По законосъобразността на НП:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН или при издаване на НП от
формално естество не бяха констатирани, поради което съдът намира, че не са налице
обстоятелства от процесуално и формално естество, които да опорочават обжалваното НП.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57
ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на
фактическата обстановка. Нарушението е описано пълно чрез описание на времето и
мястото на установяване на нарушението, автомобила, управляван от нарушителя, самото
нарушение, посредством какъв уред е било установено, кой номер е издаденият талон за
медицинско изследване. Посочена и резултатната стойност от проверката с техническо
средство – 0.66 промила.
В чл.6, ал.2 от приложимата към датата на нарушението Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози /наричана по-надолу Наредбата/, се съдържат специфични изисквания към
съдържанието на АУАН в случаите на нарушения, свързани с употреба на алкохол. Според
тази разпоредба в АУАН актосъставителят вписва часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или
резултата от теста и номера на талона за изследване. В настоящия случай тези обстоятелства
са намерили отражение в съставения АУАН.
Нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН не се установяват. Едномесечният
срок по чл.52 ЗАНН за издаване на НП е инструктивен, поради което просрочването му с
няколко дни не представлява процесуално нарушение. Наказващият орган е изчакал
изтичане на законоустановения срок по чл.44 ЗАНН за подаване на възражения, едва след
което се е произнесъл. В същия срок възражение е постъпило и по него е била извършена
проверка, като независимо, че в НП не е посочено, че има подадено възражение и че то не е
уважено, нарушителят все пак - с отделно уведомително писмо, е бил уведомен, че
възражението му не е уважено. Видно е от докладните записки, че в действителност по
възражението е била извършена проверка.
8
Посоченото за свидетел в акта лице е било и очевидец на установяване на
нарушението, поради което фактът, че свидетелят е само един не променя извода за спазване
формата на акта, като необходимостта от двама свидетели законово съществува единствено
ако те са свидетели само на съставяне на акта /така чл.40, ал.1 и ал.3 ЗАНН/.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради
което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
В настоящия случай съдът счита обжалваното НП за законосъобразно от външна
страна /издадено при спазени изисквания за форма и съдържание / и не констатира
допуснати процесуални нарушения при осъществяване на процедурата по наказването.
Съдът намира за доказано и извършването на деянието, представляващо нарушение на
ЗДвП и вменено във вина именно на автора на нарушението – П. В. П..
На първо място, наличието на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух е
установено при стриктно спазване на процедурните правила от страна на контролните
органи.
Правилно е посочено в АУАН и в талона за медицинско изследване, че техническото
средство, с което е извършена пробата е тарирано до февруари 2022г., което се установява
от списъка на анализаторите, преминали технически преглед. Прокрадващият се в жалбата
довод за техническа неизправност на средството за измерване на алкохол в издишания
въздух, с което е изпробван жалбоподателят, съдът не възприема. Представиха се нужните
доказателства за изправността на средството. Използваното техническо средство
******************, с фабр. №ARNJ 0054 се установи, че е преминало периодична
техническа проверка за годност, поради което за съда не съществува съмнение нито, че
именно този уред е използван, нито относно изправността на уреда и факта, че пробата за
алкохол е отчетена като „положителна“ и е над 0,5 промила, а именно: 0.66 промила.
Спазено е било изискването на чл.3, ал.2 от Наредба №1 от19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, според което при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда или друго упойващо вещество, контролният орган попълва и талон за медицинско
изследване (приложение № 1). Тъй като лицето е приело показанията на техническото
средство, което е удостоверило със своя подпис, и установената концентрация на алкохол е
била под 1.2 промила, не е било необходимо да се спазва чл.7, ал.1 от Наредбата и
полицейските служители да съпровождат лицето до място за извършване на тест с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване. На провереното лице е била
разяснена процедурата и възможността да му бъде направено медицинско изследване.
Жалбоподателят основава своите възражения срещу законосъобразността на
обжалваното НП на твърдението, че са били нарушени правата му като не е бил допуснат да
даде кръвна проба. Съдът намира, че лишаването от това му право се дължи изцяло на
неговите действия, а не на неспазена процедура от страна на полицейските органи или
служителите на ФСМП-П.. Дори напротив- медицинските органи са спазили стриктно
9
разпоредбата на чл.12, ал.2 от приложимата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Според
тази разпоредба: Лицето по ал.1 /лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер,
съответно лекарски асистент/, което извършва медицинското изследване и лицето, което
контролира вземането на пробата за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване, са длъжни да се уверят в самоличността на изследваното лице чрез документ за
самоличност. В конкретния случай явилото се за кръвна проба лице не е представило
документ за самоличност. Според чл.13, ал.1 от Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/, на българските граждани се издават следните документи за самоличност: 1. Лична
карта, 2. Паспорт, 3. Свидетелство за управление на МПС. В действителност свидетелството
за управление на П. В. П. е било отнето и се е намирало в държане на полицейските
служители. Предвид факта обаче, че те са били сигурни /както заявиха пред съда/, че във
ФСМП-П. се явява не това лице, а друго – негов брат-близнак, правилно медицинските лица
са отказали да счетат самоличността му за удостоверена посредством отнетото свидетелство
за управление на МПС. Тук следва да се посочи, че твърдението на жалбоподателя, а и на
неговия брат-близнак, който е разпитан като свидетел- че в нито един момент не са се
опитвали да заблудят компетентните органи относно самоличността на явилото се във
ФСМП-П. лице, съдът намира за защитна версия. Събраният набор от доказателства
свидетелства за точно обратното- че двамата близнаци са се опитали да приложат „хитрост“
/граничеща с наказателноправния състав на престъплението „измама“/, разчитайки именно
на това, че имат сходна визия. Служителката на бензиностанция „*******“ обаче е
заподозряла нередност и пряко е възприела как двамата си разменят част от дрехите. Не
може да се възприеме за истинно твърдението на жалбоподателя, че от притеснение му
станало горещо и затова си съблякъл суитшърта. Все пак сезонът е бил зимен, което не
предполага на лицето да му е станало чак толкова топло, че да съблече друго, освен якето
си, а впоследствие полицейските служители пък са видели, че лицето, което е отишло в
болничното заведение, за да даде кръв, макар да е било със същия суитшърт, е било с друг
панталон. Полицейските служители са забелязали и други факти, които са ги навели на
мисълта, че лицето, което са проверили и това, представило се за П.П. в болничното
заведение, са различни, а именно: разлика в говора и в прическите. Същите дори са
направили опит да накарат лицето, явило се в болницата, да възпроизведе моменти от
проверката, но то не е успяло. Съдът не намира причина да дискредитира показанията на
двамата полицейски служители, дори напротив- длъжностното им качество е още по-голяма
гаранция за достоверност на заявеното от тях. Освен това, техните показания са в синхрон с
останалите събрани доказателства, а изолирана остава версията на жалбоподателя. Поради
това, правилен е бил подходът на медицинския персонал- да изиска друг документ за
самоличност от явилото се да даде кръв лице, различен от свидетелството му за управление
на МПС, което по-рано му е било отнето и на данните от което, с оглед стечението на
обстоятелствата, притежателят не е могъл да се позовава. Основният документ за
самоличност в Република България е „лична карта“. Такава също не е била представена от
явилото се във ФСМП-П. лице. Твърдението, че личната карта на П. В. П. е била изгубена,
10
съдът също не възприема, предвид установеното, че уведомление за загубването й лицето е
подало непосредствено след процесната проверка, а именно- на следващия ден, тъй като
проверката е осъществена през нощта- в ранните часове на ********г., а декларацията по
чл.17 ПИБЛД е била подадена през деня на ********г. Установеното единствено навежда на
извод, че с това си действие- обявяване на личната си карта за изгубена, лицето П. В. П. е
преследвал друга цел – да се позове на този факт при оспорване на наказателното
постановление. Предвид това и доколкото жалбоподателят сам се е лишил от възможността
да бъде извършена контролна проверка на показанията на техническото средство
посредством химически анализ на концентрацията на алкохол в кръвта му, правилно НП е
било издадено съобразно отчетения от техническото средство резултат.
С оглед на изложеното, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
нарушение на неговите права като привлечено към административнонаказателна
отговорност лице, което да е засегнало от своя страна законосъобразността на процесното
НП.
Твърдението на жалбоподателя, че полицейските служители са се държали „много
арогантно“, няма отношение към законосъобразността на оспореното НП и за проверката на
подобно твърдение лицето е следвало да се обърне към органа, осъществяващ
дисциплинарна функция спрямо тези служители.
Освен това, следва да се посочи, че съставеният от свидетеля К. АУАН има
доказателствена сила, произтичаща от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП. Съгласно
цитираната норма, редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които
следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да
опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. Такива доказателства не
са ангажирани пред настоящата съдебна инстанция.
Гореобсъдената съвкупност от обстоятелства води до единствения възможен извод, че
нарушението, вменено на П. В. П., е извършено и то именно от него.
Административнонаказващият орган правилно е приложил материалния и
процесуалния закон и законосъобразно, на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП, е наложил на П.
В. П. административно наказание глоба в размер на 500 лв., както и 6 месеца лишаване от
право да управлява МПС. Тези размери на наказанието не могат да бъдат намалени, тъй като
те са конкретно определени от закона и не могат да варират.
Случаят, освен това, не се явява маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, с оглед
високата степен на обществена опасност на деянията, свързани с управление на МПС при
употреба на алкохол и обществените отношения, които те поставят в опасност. Именно това
е причината новата редакция на чл.29 ЗАНН (ДВ бр.109 от 2020г., в сила на 24.12.2021г.) да
предвижда, че „Разпоредбата на чл.28 не се прилага за нарушения, свързани с безопасността
на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол,
наркотични вещества или техни аналози“. Фактът, че резултатът от отчетената проба е
близък до минималната граница от 0.5 промила, под която деянието „управление на МПС с
концентрация на алкохол“ не е наказуемо, не може да обуслови извод за маловажност на
11
деянието. Поради това правилно административнонаказващият орган не е приложил чл.28
ЗАНН.
Правилно административнонаказващият орган е приложил и Наредба Iз-**** от
17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, въпреки че не е цитирал конкретната приложена разпоредба.
Въпреки това съдът установява, че нормативният акт е цитиран и правилно е приложен чл.6,
ал.1, т.1 от тази наредба, според който за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се
отнемат 10 контролни точки за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,
установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (чл. 174, ал. 1
ЗДвП).
Доколкото страната, която има право на разноски за процесуално представителство –
РУ-П., не е ангажирала свой процесуален представител по делото и разноски не се
претендират от тази страна, то не следва и да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД -
П.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **************, издадено от
Началник група към ОДМВР-С., РУ-П. на 09.03.2022 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и
чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП на П. В. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., бул. „С.“ №222, ет.3,
ап.3, е наложена ГЛОБА в размер 500 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни
точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12