С решение № 68/25.08.2006 г.,постановено по гр.д. № 908/05 г. г.,Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Стефан Христов Михайлов, с ЕГН ********** и Мария Иванова Михайлова, с ЕГН **********, срещу Керим Юсеин Мюмюн,с ЕГН **********, Шерифе Мюмюн Мюмюн, с ЕГН ********** и Айсел Керим Мюмюн,с ЕГН **********, всички от с. Калинка, общ. Кърджали, иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл. сн. N 28 в кв.1 по плана на с. Калинка, общ. Кърджали, с площ 350 кв.м., ведно с построената масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 115 кв.м., състояща се от четири стаи, кухня, коридор, баня и вътрешно стълбище на първия етаж и четири стаи, кухня, коридор, баня и вътрешно стълбище на втория етаж, при граници: север-поземлен имот N 27 на Ангел Радев Христов, изток-поземлен имот N 35 на Асен Асенов Митрев, запад-път и юг-път, ведно с искането по чл.431, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение N 71/03.07.2002г., том I, рег. N 2974, дело N 316/2002г. на нотариус Калин Димитров със съдебен район Кърджали, вписан под N 020 в регистъра на Нотариалната камара, както и иска за обявяване нищожност на договор за продажба, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 55/15.09.2005г., том I, рег. N 2801, дело N 55/2005г. на нотариус Кичка Златанова с район на действие Районен съд-Кърджали, с рег. N 204 по регистъра на Нотариалната камара, между Керим Юсеин Мюмюн, с ЕГН ********** и Шерифе Мюмюн Мюмюн, с ЕГН **********, като продавачи и Айсел Керим Мюмюн, с ЕГН **********, като купувач, поради липса на съгласие/чл.26, ал.2, изр.1-во, предл.2-ро от ЗЗД/, привиден договор /чл.26, ал.2, изр.1-во, предл.посл. от ЗЗД/ и забрана за извършване на разпоредителни сделки с парцел с неуредени регулационни сметки/ & 6, ал.5 от ПР на ЗУТ, вр. чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД/, ведно с искането за отмяна на основание чл.431, ал.2 от ГПК на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 55/15.09.2005г., том I, рег. N 2801, дело N 55/2005г. на нотариус Кичка Златанова с район на действие Районен съд-Кърджали, с рег. N 204 по регистъра на Нотариалната камара.Съдът е осъдил ищците да заплатят на ответниците Шерифе Мюмюн Мюмюн и Айсел Керим Мюмюн,сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Настоящото производство е образувано по повод депозира от недоволните от решението изцяло,ищци в първоинстанционното производство, Стефан Христов Михайлов и Мария Иванова Михайлова. В жалбата се твърди,че атакуваното решение е неправилно,необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения. Жалбодателите считат,че неправилно първоинстанционният съд е приел,че ответниците са се нанесли в имота през 1991 г.,защото синът на ищците и през 1992 г. е живял в къщата на родителите си с жена си Мелихат. Излагат съображения ,че изложеният от решаващият съд извод,че дори и да се приемело,че своето владение ответника Керим и неговото семейство е започнал от 03.07.1994 г. ,то и тогава е изтекла придобивната давност,също е неправилен. Считат,че следва придобивната давност да е изтекла към датата на издаване на констативния нотариален акт ,с който ответниците са били признати за собственици по силата на така изтеклата давност. Излагат се съображения и досежно това,че неправилно съдът е отхвърлил и иска по чл.26 от ЗЗД,тъй като в скицата ,представена към момента на изповядване на покупко-продажбата на процесния имот между първите двама ответника, в качеството им на продавачи и третата ответница, в качеството й на купувач ,ищците фигурирали като собственици. Това навеждало на мисълта,че към този момент на нотариуса му е станало известно ,че освен страните по сделката,продаваният имот има и други собственици. Последното правило извършената сделка незаконосъобразна. Жалбодателите молят настоящата инстанция да отмени атакуваното първоинстанционно решение изцяло,като незаконосъобразно и необосновано,вместо което да постанови друго по съществото на спора,с което уважи предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателите,лично и чрез процесуалния си представител,поддържат въззивната си жалба по изложените в същата съображения. Представят нови писмени и гласни доказателства. Тъй като в процеса на въззивното производство ответникът по жалбата Керим Юсеин Мюмюн е починал /препис от акт за смърт № 5/07.12.06 г./,производството продължава в лицето на наследниците му по закон ,които са и ответници по първоначалната искова молба, съпругата Шерифе Мюмюн Мюмюн и дъщерята Айсел Керим Мюмюн /удостоверение за наследници № 152/19.12.2006 г./ В съдебно заседание,ответницата Шерифе Мюмюн Мюмюн,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага съображения. В съдебно заседание ответницата Айсел Керим Мюмюн , редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лица, имащи интерес от това е допустима ,но по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявените пред него при условията на обективно кумулативно съединяване ревандикационен иск по чл.108 от ЗС с предмет правоотношението на собственост върху поземлен имот с пл. сн. N 28 в кв.1 по плана на с. Калинка, общ. Кърджали, с площ 350 кв.м., ведно с построената масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 115 кв.м., иск за нищожност на продажба на процесния имот между първите двама ответници като продавачи и третия ответник като купувач поради липса на съгласие от страна на ищците като собственици /чл.26, ал.2 изр.1-во, предл.2-ро от ЗЗД/, привиден договор /чл.26, ал.2, изр.1-во, предл.посл. от ЗЗД/ и нарушение на &6, ал.6 от ПР на ЗУТ, вр. чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, както и искания за отмяна на основание чл.431, ал.2 от ГПК на посочените по-горе нотариални актове, ползващи ответниците по исковата претенция. От събраните по делото доказателства се установява,че ищците са съпрузи,сключили граждански брак на 06.06.1970 г.,и че по време на брака си закупили с нот.акт № 6 / 15.01.1981 г., т.І,н.д. № 11/81 г. на РС,гр. Кърджали,неурегулирано дворно място от 350 кв.м.,ведно с построената в това място паянтова жилищна сграда на един етаж и половина,идентичен с поземлен имот с пл.сн. № 28,кв.1 по плана на с. Калинка,общ. Кърджали,за който имот е отреден парцел VІ,кв.1 по плана на с. Калинка от 1988 г.,с площ от 625 кв.м. Безспорно е по делото,че в този имот ищците съборили паянтовата сграда и на нейно място с разрешение за строеж № 220/20.07.1987 г. на Община Кърджали,построили масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 115 кв.м. Не се спори по делото и относно обстоятелството,че ищците Михайлови напуснали Р. България и се установили да живеят в Р. Турция пред 1989 г. Събраните по делото доказателства,писмени и гласни такива,установяват,че въз основа на устна договорка,осъществена чрез телефонни разговори,а в последствие и въз основа на писмо,изпратено от ищеца Михайлов,на ответника Керим е предоставено владението на спорния имот чрез предаване от майката на ищеца Михайлов на ключа за дома. Обстоятелството,че и ищцата Михайлова е знаела за това обстоятелство се установява от свидетелските показания на св. Салимехмед и св.Фейзула. Всъщност това знание се извлича и от самите обстоятелства ,изложени от ищците по делото,доколкото твърдят,че противопоставянето на ищцата Михайлова да бъде финализирана уговорената покупко-продажба на имота се дължи не на нейното несъгласие да извърши такава сделка,изобщо,а водена от последващо несъгласие с продажната цена. Страните по делото не спорят и досежно обстоятелството,че с оглед уговорена с телефонно обаждане и изпратено писмо /приложено към делото- л.118-119/, покупко-продажба на спорния недвижим имот, на майката на ищеца Михайлов са дадени от ответника К. Мюмюн, 100 000 лв.,на дата 03.07.1994 г., в присъствието на шестима свидетели. Нещо повече установява се по делото,че сумата предадена в Р. Турция на ищеца Михайлов била в размер на 102 000 лв.,тъй като ответника Керим Мюмюн допълнил сумата с още 2 000 лв.,съставляваща вид обезщетение за забавено плащане. Изложеното навежда на извода,че ответникът Керим се е настанил в имота,преди момента на извършеното забавено по своя характер,плащане. Установено по делото е и обстоятелството, че по силата на обстоятелствена проверка с нот. акт № 71 / 03.07.2002 г., т.І,рег.№2974,н.д. № 316/2002 г. на нотариус,вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара,ответникът Керим Юсеин Мюмюн е бил признат за собственик на поземлен имот с пл.сн. № 28,кв.1 по плана на с. Калинка,с площ 625 кв.м.,ведно с построената в него масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 102.56 кв.м. Не е спорно по делото,че това е станало по време на брачното съжителствуване на първите двама ответници Керим и Шерифе Мюмюн. И в този ход на констатации,възниква и основния въпрос в настоящия казус от кой момент са започнали ответниците Мюмюн да владеят процесния имот като свой. Този момент разбира се е решаващ досежно възможността да бъде определен момента от който е започнала да тече придобивната давност ,на която се осланят ответниците,доколкото безспорно е по делото,че устната уговорка за продажба на недвижим имот не е законов способ за промяна правото на собственост. Разбира се тази предварителна устна договорка,определено не прави владелците Мюмюн добросъвестни по смисъла на чл.70 от ЗС,поради което те могат да се ползуват от изтекла 10-годишна придобивна давност по смисъла на чл.79,ал.1 от ЗС. Крайния момент до който следва да са изтекли тези десет години,противно на разбиранията и на доводите на жалбодателите Михайлови, определено е датата на предявяване на настоящата искова претенция- 29.10.2005 г.,по смисъла на разпоредбата на чл.116,б.”б”,предл.1 от ЗЗД. По делото и в първа, и в настоящата въззивна инстанция се събраха множество гласни доказателства,условно разделени в две групи. Групата на свидетелите на ищците установява начален период 1994-1995 г.,а тези на ответната страна 1991-1992 г. Както това е направил решаващият съд,така и настоящата инстанция следва да обсъди и двете групи показания. Ако семейство Мюмюн са започнали да владеят за себе си спорния недвижим имот от края на 1991 г.- началото на 1992 г.,то безспорно десетгодишния давностен срок е изтекъл към 2001-2002 г. Ако обаче бъде приет като начален момент на предприетото от ответниците Мюмюн ,владение ,крайната установена по делото дата,а именно датата на извършеното плащане -03.07.1994 г., то десетгодишната давност ще е изтекла към 03.07.2004 г. В тази насока по делото се събраха не само гласни доказателства-свидетелските показания на посочените,условно на ищцовата страна,свидетели,но и писмено изявление,изходящо от ответника К. Мюмюн / л.108 /,съставляващо частен документ ,изходящ от страна по делото,че на същата дата 03.07.94 г. той е получил ключовете на къщата от майката на ищеца Михайлов,след като е предал сумата 100 000 лв. И така ,считано от посочената дата – 03.07.94 г. , десетгодишната давност както беше посочено е изтекла на 03.07.2004 г. , т.е. преди датата на завеждане на ±тоящата в основата на това гражданско производство,искова молба. Безспорно през този период ответниците Мюмюн са били владелци,а не държатели както твърди защитата на ищците Михайлови,катотова свое владение Мюмюн са афиширали през целия този период пред своите съселяни и чрез направения ремонт на първия етаж на къщата,вкл. и измазването му отвън,установено и от св. М.Хюсниева,снаха на ищците. Тази констатация определено обосновава извода,че предявеният от ищците срещу ответниците иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява неоснователен. В този смисъл следва да бъде посочено,че изтичането на срока на придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост, който като такъв не действа автоматично с изтичане на самия срок, а е необходимо позоваване от владелеца, за да настъпи ефектът на давността, която не се прилага служебно съгласно чл. 120 ЗЗД. Това позоваване от владелеца може да се извърши както чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка,така също и чрез предявяване на собственически иск или чрез възражение срещу предявен такъв. А това в производството е направено. Неоснователността на така предявения иск по чл.108 от ЗС,води и до неоснователност на предявеното на основание чл.431,ал.2 от ГПК,искане,по изложените до тук съображения,и по аргумент за противното ,изведен от ТР № 178/86 г. на ОСГК на ВС. Въззвиният съд споделя извода на решаващия съд и досежно неоснователността на предявения иск за нищожност на договор за покупко-продажба на процесния имот между първите двама ответници,в качеството им на продавачи и третия ответник,в качеството му на купувач, поради липса на съгласие от страна на ищците като собственици /чл.26, ал.2 изр.1-во, предл.2-ро от ЗЗД/, привиден договор /чл.26, ал.2, изр.1-во, предл.посл. от ЗЗД/ и нарушение на &6, ал.6 от ПР на ЗУТ, вр. чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД. В този аспект по делото се установява,че с нот.акт № 55/ 15.09.2005 г., т.І,рег.№ 2801/05 г. на нотариус ,вписан под № 204 в регистъра на Нотариалната камара,с район на действие РС,гр. Кърджали,е изповядана сделка, по силата на която Керим и Шерифе Мюмюн,първите двама ответници и в първоинстанционното, и в настоящото производство,са продали на третата ответница Айсел Мюмюн, недвижим имот,съставляващ поземлен имот с пл.сн. № 28,кв.1 по плана на с. Калинка,общ. Кърджали,ведно с масивна жилищна сграда на два етажа. Цитираната като правно основание разпоредба на чл.26, ал.2 изр.1-во, предл.2-ро от ЗЗД,предполага да е сключена сделка без съгласие на страните по същата. В този смисъл ищците нито са били страна по сделката,нито е следвало да бъдат такава,доколкото в това производство беше установено ,че същите не са собственици на продавания имот. Към сключване на атакуваната сделка не е била и налице забраната на & 6, ал.5 от ПР на ЗУТ, вр. чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД за извършване на разпоредителни сделки с имота, тъй като се установи по делото и конкретно от заключението на в.л. Стайков, че регулацията за парцела, отреден за процесния имот не е приложена, още повече, че с атакуваната сделка е бил продаден имот пл.сн. N 28 в к.в1 по плана на с.Калинка, а не пaрцел VI, oтреден за пл.сн. N 28. Голословни в производството останаха твърденията на ищците, че процесната сделка представлява привиден договор. Следствие от така установената неоснователност на основаната искова претенция,е неоснователността и на предявеното на основание чл.431,ал.2 от ГПК,искане за отмяна на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 55/15.09.2005г., том I, рег. N 2801, дело N 55/2005г. на нотариус с рег. N 204 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд, гр.Кърджали. С оглед изложеното,следва да бъде оставено в сила решение № 68/ 25.08.2006 г.,постановено по гр.д.№ 908/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд,като правилно,обосновано и законосъобразно. И при този изход на делото,разноски не се следват доколкото такива изрично не са поискани . Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68/ 25.08.2006 г.,постановено по гр.д.№ 908/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд . Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |