О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260257 05.04.2021
година гр. Хасково
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на …пети април…..
две хиляди двадесет и първа……………………… година
в закрито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО
Г.
като разгледа докладваното от съдия Петкова……………………………..
Въззивно частно гражданско дело № 144
по описа за 2021 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 95 ал. 5 ГПК и чл. 274
ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Обжалва се определение № 260092/19.08.2020
година, постановено по гр.д. № 3041/2019 година по описа на РС-Хасково.
Жалбоподателят въвежда лаконични доводи за неговата неправилност, изразяваща се
в незаконосъобразност. Твърди, че поради ниските доходи и съществуващи кредитни
задължения бил лишен от възможност да заплати адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по делото. Моли за отмяна на атакувания съдебен
акт и за уважаване на искането му за предоставяне на правна помощ.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима. Преценена по същество е неоснователна.
Производството по гр.д. № 3041/2019
година по описа на РС-Хасково е образувано по
иск за делба, предявен от Е.Г.Г. срещу Н.Г.Г., Н.М.Н. и М.М.Н..
Ответникът в
първоинстанционното производство – частният жалбоподател Н.Г.Г. с ЕГН **********
е сезирал съда с искане за предоставяне
на правна помощ. С молба вх. № 22860/15.11.2019 година е заявил, че е финансово
затруднен тъй като не работи, няма никакви доходи и се намира в изключително
лошо здравословно състояние.
С разпореждане №
8639/19.11.2019 година районният съд е указал на Н.Г. да представи писмени
доказателства за: неговите и на семейството му доходи, имущественото му
състояние, удостоверено с декларация под страх от наказателна отговорност, за
семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и др.
Едновременно с това на молителя е било разяснено, че при неизпълнение
указанията на съда в едноседмичен срок молбата му за предоставяне на правна
помощ ще бъде оставена без уважение.
Видно от върнатата в
канцеларията на съда разписка, Н.Г.Г. е уведомен за указанията на съда на
07.01.2020 година. Не само в предоставения му едноседмичен срок, но и до
произнасянето от съда с атакуваното определение, ответникът Н.Г. не е
представил каквито и да било доказателства в подкрепа на искането си. Поради
това, с обжалваното определение № 260092/19.08.2020 година молбата му за
предоставяне на правна помощ е оставена без уважение. В мотивите си РС е приел,
че преценката за основателността на искането за предоставяне на правна помощ не
е произволна, а трябва да се основава на несъмнени доказателства, че страната
няма достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. И доколкото
в предоставения му срок ответникът не представя никакви доказателства, то
правната помощ следва да бъде отказана.
Тези изводи на РС-Хасково
са правилни. Разглеждайки искането при липса на каквито и да било доказателства
в подкрепа на твърденията на Н.Г., първоинстанционният съд е направил обоснован
и законосъобразен извод, който напълно съвпада с този на въззивната инстанция.
В константната си практика Върховният
касационен съд последователно се е придържал към разбирането, че от безплатната
правна помощ
могат да се ползват търсещите съдебна защита лица, които са доказали, че не
притежават средства, нужни за покриване на разходите за адвокатско
възнаграждение. Обстоятелствата, които обуславят неспособността за заплащане на
адвокатско възнаграждение, са различни за всеки отделен случай, но най-общо те
се свеждат до причини от семеен, здравословен и финансов характер, които взети
в своята съвкупност, лишават обективно нуждаещото се от съдебна защита лице от
възможността да намери средства, чрез които да покрие разходите за съдебното
производство. Доказването на релевантните обстоятелства е в тежест на лицето,
което се позовава на предпоставките по чл. 23, ал. 3 от
Закона за правната помощ.
Конкретно, съдът формира преценката си за
това, като вземе предвид: 1. доходите на лицето или семейството; 2.
имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4.
здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други
констатирани обстоятелства. За предоставяне на правна
помощ съгласно чл. 21 т. 3
вр. чл. 23 ал. 4 от
Закона за правна помощ е необходимо освен молба на страната и установяване на
липсата на средства на страната въз основа на посочени в разпоредбата
обстоятелства. Поискалият правната помощ Н.Г. не ангажира каквито и да било
доказателства, които поне да създадат индиции за верността на твърденията му.
Отделно от това, жалбоподателят е млад мъж
в трудоспособна възраст и не представя доказателства за влошено здравословно
състояние, което да не му позволява да работи и да реализира доходи. Самият
факт, че той се сочи като един от ответниците по иск за делба на три недвижими
имота на значителна стойност, е индикация за добро имуществено състояние. От
тук е изводът, че жалбоподателят може да си позволи със свои средства да
заплати адвокатски хонорар за защита по предявения срещу него делбен иск, като
размерът на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл. 7 ал. 4 вр.
ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, би следвало да бъде около 600 лева (при липса на сигурност
относно квотите на съсобствениците в делбената маса). Поради което не следва да
му бъде предоставяна правна помощ за процесуално представителство.
Не водят до различен извод и доказателствата,
представени от Н.Г. с настоящата частна жалба. От тях става ясно, че той
реализира трудови доходи в среден месечен размер за последните шест месеца
около 900 лева. Т.е. той има достатъчна възможност да кумулира средства, с
помощта на които да заплати адвокатския хонорар в размер на 600 лева.
Действително, от представения погасителен план следва, че поради създадено
кредитно правоотношение Н.Г. има задължение да го погасява, с месечни вноски в
размер на 447, 45 лева. Но, от друга страна, това сочи и на обстоятелството, че
на 27.09.2019 година – само един месец преди да узнае за делбеното дело (ИМ му
е връчена на 21.10.2019 година), Н.Г. е получил кредитна сума в размер на 41800
лева. Няма данни той незабавно да се разпоредил с тази сума и по какъв начин.
Т.е. полученият от кредит финансов ресурс следва да се цени като аргумент в
подкрепа на извода, че Н.Г. е могъл и може и сега да покрие самостоятелно
разноските за адвокатски хонорар.
Поради гореизложеното ХОС приема,
че подадената частна жалба се явява неоснователна, а атакуваното определение за
отказ да бъде предоставена правна помощ е правилно – законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260092/19.08.2020 година,
постановено по гр.д. № 3041/2019 година по описа на РС-Хасково.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :