РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Силистра, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело
№ 20253400500126 по описа за 2025 година
Предявена е въззивна жалба от М. Г. Г. , чрез адв. В. Г. от СсАК, против решение
№ 603/25.09.2024 г. по гр.д.№ 2075/2023 г. по описа на СсРС,в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН
предявения от нея иск против Г. И. Г. да и заплаща месечна издръжка в размер по - висок от
100/Сто/ лева до претендирания такъв от 300 /триста/, считано от 30.11.2023 г. до настъпване
на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, както и по отношение на иска за присъждане на издръжка за минало
време. Жалбоподателката счита, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, изложила е съображения за необоснованост и противоречие на изводите
на първоинстанционния съд с данните по делото относно месечните доходи на ответника,
както и разходите, които същият има по издръжката на домакинството си и другото
непълнолетно дете, сестра на ищцата. Доводи са развити от жалбоподателката в насока, че
по отношение на исковата и претенция за заплащане на издръжка за минало време изобщо
няма мотиви в обжалваното решение. Поради тези съображения моли въвзивната инстанция
да отмени обжалваното решение в отхвърлителните му части и се произнесе с друго, с което
да уважи предявените искове изцяло и и присъди разноските за двете инстанции.В с.з. пред
тази инстанция се явява адв. Г., която поддържа жалбата.
По жалбата е постъпил отговор по реда на чл. 263 ГПК от страна на ответника Г.
И. Г. , чрез адв. М. И., от САК, който счита, че жалбата е неоснователна, като намира
изложените в нея доводи за необоснованост на решението на РС в обжалваната част за
несъстоятелни и непокриващи се с данните по делото Не оспорва, че нуждите на
1
въззивницата са нараснали с излизането и на квартира със свободен наем, съгласно
представения пред тази инстанция договор, но все още остава валидно твърдението му, че не
разполага с възможност да отделя средства за покриване на нуждите и в по - голям размер.В
с.з. се явява процесуален представител – адв. И., който оспорва жалбата.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото , прие за установено
следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазване на процесуалните изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Пред районния съд настоящата въззивница М. Г. Г. , е предявила иск против Г. И. Г.,
който е нейн баща, с твърдения, че въпреки , че е навършила пълнолетие, като за студент в
редовна форма на обучение има нужда от издръжка, тъй като няма доходи и имущество от
което да се издържа. Моли съда да осъди ответника да и заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 300 лева считано от 01.12.2023 година в едно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, както и да бъде осъден да и заплати и издръжка за месеците октомври и
ноември на 2023 година в общ размер на 600 лева. Претендира направените по делото
разноски.
Както пред РС, така и в отговора по жалбата, ответникът Г. И. Г. не оспорва, че
въззвницата е финансово затруднена, но той не може да я подпомага с издръжка, тъй като
има задължения към финансови институции и трети лица, чийто размер е непосилен с оглед
месечните му доходи.
Предявените искове са по чл. 144 от СК и чл. 149 СК по отношение иска за издръжка
за минало време.
Видно от приложените по делото доказателства, въззвиницата е дъщеря на
въззиваемия. В първоинстанционното дело е представено удостоверение, съгласно което
същата е приета за студент във висше учебно заведение в редовна форма на обучение, като е
завършил учебната 2022/ 2023 година и е записан за учебната 2023/2024 година. Към този
момент е на 21 години. Пред тази инстанция представя доказателства, че след приключване
на делото пред РС е принудена да напусне студентското общежитие, за което е заплащала
наем в размер на 115 лева месечно и от 01.09.2024 г. е на свободен наем в размер на 280 лв.
месечно. Доказателствата за заплащани семестриална такса в размер на 390 лева и такси за
поставени брекети в размер от 45 до 60 лева не са актуализирани, поради което въззивната
инстанция приема, че същите са актуални и към настоящия период. Непроменена остава и
необходимостта и от средства за храна, облекло и учебни пособия. Докато пред РС са били
налице данни, че освен материалната помощ от майка си , е имала и доходи от трудово
правоотношение в размер на 500 лева, в с.з. пред тази инстанция представя доказателства, че
трудовият и договор е прекратен и не реализира тези доходи. Ето защо, безспорно е, че
въззивницата, макар и пълнолетна, има нужда от издръжка, която да и позволи да задоволи
основните си нужди и да обезпечи завършването на висшето и образование, което не се
оспорва и от ответника.
По искане на въззивната инстанция ответникът представи актуално удостоверение за
доходите си, от което е ведно,че същите са нарастнали значително пред последната година,
като средният им размер за последните четири месеца надхвърля 3000 лв. месечно . В
същото време, няма данни да са се увеличили месечните му задължения към банките и
третите лица, към които има задължения по закон – непълнолетно и малолетно дете. Така, че
констатираният от РС разполатаем доход за ответника в размер на 300 лв. месечно ,спокойно
може да се приеме, че е нараснал на 1300 лв. месечно.
РС правилно е приел, че за да се уважи исковата претенция по чл. 144 от СК следва
кумулативно да са налице няколко предпоставки: нуждаещото се от издръжка лице да е на
възраст до 25 г. и да учи редовно във висше учебно заведение, да не може да се издържа
2
само от доходите си или използване на имуществото сии лицето, от което се претендира
издръжката, да може да я дава без особени затруднения. По отношение на въззивницата тези
предпоставки са налице, тъй като освен, че няма доходи, от които да се издържа, същата не
се установи да притежава имущество . С оглед нарасналите месечни доходи на ответника до
около и над 1300 лв. разполагаема част месечно, съдът счита, че размерът на месечната
издръжка може да бъде увеличен с още 100 лв., особено като се има предвид, че след
първоинстанционното производство, материалното положение на въззивницата е силно
влошено. Издръжката е дължима от датата на предявяване на иска 30.11.2023 г.- до
настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.В този смисъл обжалваното решение следва да бъде отменено
частично, като съдът осъди въззиваемия да заплаща допълнително още 100 лв. месечон или
общо 200 лв. месечно като издръжка на въззивницата, считано от 30.11.2023 г.
Съгласно нормата на чл. 149 СК, издръжка за минало време може да се търси най-
много за една година преди предявяването на иска по чл. 144 СК. С оглед на спецификите на
иска по чл. 144 СК, това означава, че пълнолетното дете може да претендира издръжка само
за минал период от време, който отговаря на две изисквания. Първо, началото на 1-годишния
период за минало време трябва да е след навършване на пълнолетие от детето. Второ,
началото на този период от време трябва да е най-рано от датата, на която пълнолетното дете
има активен статус на обучаващо се в редовно форма в съответното учебно заведение. Ако
някое от тези изисквания не е изпълнено, пълнолетното дете не може да претендира
издръжка за изминал период от време съобразно чл. 149 СК.В случая, въззивницата
претендира за месеците октомври и ноември на 2023 година в общ размер на 600 лева.През
този период тя вече е била студентка и същият отговаря на кумулативните изисквания
посочени по – горе, поради което следва да бъде уважен до размера от 400 лв., като в тази
част обжалваното решение бъде отменено.
Страните претендират разноски, като и двете са направили възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна. И двете възражения са неоснователни,
тъй като хонорарът на адв. Г. възлиза на 300 лв., а на адв. И. е в размер на 500 лв., напълно
съобразени с размера на исковете и тъй като жалбата е уважена частично наполовина , то и
съдът счита, че страните не си дължат разноски, поради което и не присъжда такива.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 603/25.09.2024 г. по гр.д.№ 2075/2023 г. по описа на СсРС,в
частта, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М. Г. Г. , чрез адв. В. Г. от СсАК иск против Г.
И. Г. да и заплаща месечна издръжка в размер по - висок от 100/Сто/ лева до претендирания
такъв от 200 /двеста /, считано от 30.11.2023 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо
плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и в частта, с
която е отхвърлен иска, предявен от М. Г. Г. , чрез адв. В. Г. от СсАК иск против Г. И. Г. да и
заплати издръжка за месеците октомври и ноември 2023 г. в размера до 400 лв., ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2023 г. до заплащането и , като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Г. И. Г. да заплаща на М. Г. Г. , допълнително месечна издръжка в
размер на 100/Сто/ лева, или общо 200 /двеста/ лева, считано от 30.11.2023 г. до настъпване
на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
3
ОСЪЖДА Г. И. Г. да заплати на М. Г. Г. , сумата от 400 / четиристотин лева,
представляваща издръжка за минало време преди завеждане на иска на 30.11.2023 г. за
месеците октомври и номеври 2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 603/25.09.2024 г. по гр.д.№ 2075/2023 г. по описа на
СсРС,в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М. Г. Г. , чрез адв. В. Г. от СсАК иск
против Г. И. Г. да и заплаща месечна издръжка в размер по - висок от 200/двеста/ лева до
претендирания такъв от 300 /триста/, считано от 30.11.2023 г. до настъпване на
обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, както и в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от М. Г. Г. , чрез адв. В. Г. от
СсАК иск против Г. И. Г. да и заплати издръжка за месеците октомври и ноември 2023 г. в
размера над 400 /четиристотин/ лв., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023 г. до
заплащането и.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4