МОТИВИ: Срещу подсъдимия П.Й.И. *** е предявено
обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
Предаден е на съд за това, че на 05.01.2016 година
сутринта в гр. Севлиево, от работен плот в помещение на магазин за авточасти,
стопанисван от „***” ООД гр. Севлиево, намиращ се на ул. „Освобождение” № 11,
отнел чужда движима вещ – стартер за лек автомобил на стойност 220,00 лева,
собственост на „***” ООД гр. Севлиево, от владението на дружеството, без съгласие
на управата му, с намерение противозаконно да го присвои, при което деянието е
извършено при условията на повторност.
В хода на
съдебните прения прокурорът направи искане за преквалифициране на деянието по
чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, като изтъкна съображения за
маловажност на случая.
От обясненията на
подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и събраните в хода на
досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, съдът
установи следното:
С Присъда № 18 от
03.07.2013 година по НОХД № 88/2012 година по описа на Павликенски районен съд,
влязла в законна сила на 19.07.2013 година, подсъдимият И. бил осъден за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ във връзка с
чл. 194, ал. 1 от НК на осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода било
отложено, като бил определен три годишен изпитателен срок, начиная от влизане
на присъдата в сила.
Със същата присъда
и на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия П.И.
било определено общо най – тежко наказание между наказанията, наложени с
присъдите по НОХД № 88/2012 година по описа на Павликенски районен съд и по
НОХД № 375/2010 година по описа на Севлиевски районен съд от осем месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което наказание било отложено, като бил
определен три годишен изпитателен срок.
Подсъдимият П.И. ***
година И. посетил магазин за авточасти, стопанисван от „***” ООД гр. Севлиево,
находящ се на ул. „Освобождение” № 11 в гр. Севлиево. Тогава подсъдимият
поръчал на управителя на магазина – свид. П., стартер за лек автомобил марка
Ситроен”. Свидетелят П. приел поръчката, като уведомил И., че автомобилната
част ще бъде доставена на следващия ден сутринта.
На 05.01.2016
година И. отишъл в магазина и разбрал, че частта била доставена. Подсъдимият И.
помолил свид. П. да отсрочи плащането до 12 часа на същия ден, но тъй като П.
не го познавал, не се съгласил с това предложение и оставил стартера, ведно с
гаранционната карта и стоковата разписка от фирмата – доставчик, в найлонов
плик върху края на работния плот в магазина. След това П. започнал да обслужва други
клиенти. В това време подсъдимият И. останал сам и започнал да се разхожда из
помещението и да разглежда стоките. В един момент, когато П. бил ангажиран с
обслужването на клиент, подсъдимият И. отишъл до работния плот и взел
поставения в найлоновия плик стартер, след което напуснал магазина.
На следващия ден П.
потърсил стартера и след като не го намерил, прегледал записите от камерите за
наблюдение, които били монтирани в магазина, и установил, че стартерът бил
отнет от подсъдимия И.. Тогава П. започнал да звъни в различни автосервизи в
гр. Севлиево и установил, че подсъдимият си бил оставил колата за ремонт в
автосервиз „Дисиком”. От там му дали номера на мобилния телефона на подсъдимия.
П. се свързал с него и му предложил или да заплати стартера, или да го върне в
магазина. Подсъдимият не отрекъл, че е взел стартера, но обещал на П., че ще му
го заплати на следващия ден. Тъй като той не сторил това в следващите десет дни
П. подал жалба в РУ на МВР гр. Севлиево. Същия ден И. отишъл в магазина и
помолил П. да му даде номера на личната си сметка, по която да му преведе
парите за стартера. П. предложил на подсъдимия да му издаде фактура с касов бон
и стартерът да бъде заплатен в брой, но подсъдимият отказал, като настоял П. да
му даде личната си сметка. Тогава П. дал на подсъдимия номера на сметката си.
На следващия ден П. получил превод на стойност 100,00 лева, но тъй като сумата
била крайно недостатъчна се обадил на И. и го попитал защо не му е привел цялата
сума в размер на 176,00 лева. Тогава подсъдимият му отговорил: „Толкова ти
стигат.”.
Отнетият стартер
бил собственост на „***” ООД гр. Севлиево.
Според
заключението на допълнителната оценъчна експертиза, която бе изготвена в хода
на съдебното следствие и не бе оспорена от страните, стойността на отнетия
стартер за лек автомобил „Ситроен” била 151,00 лева.
Подсъдимият дава
обяснения по повдигнатото му обвинение след разпита на свидетелите, като заяви,
че се признава за виновен и помоли съда за снизхождение при определяне на
наказанието му.
В подкрепа на
обвинението са показанията на свид. И.П. и К.Г., както и приложените по делото
писмени доказателства: Протоколи за доброволно предаване – стр. 11 и 12 от ДП и
Извлечение от сметка в „Банка ДСК” – стр. 13 от ДП.
При преценка на събраните в хода на досъдебното и
съдебното производство гласни, писмени и други доказателства, съдът достигна до
извода, че кражбата на стартера за лек автомобил „Ситроен”, извършена от
подсъдимия П.И., представлява маловажен случай. За да стигне до този извод
съдът взе предвид следните смекчаващи обстоятелства, които обуславят по – ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид: ниската стойност на отнетата вещ, която съобразно
заключението на оценъчната експертиза е 151,00 лева, т.е. под половин минимална
работна заплата за страната, направените от подсъдимия самопризнания,
осъзнаването на вината от негова страна и възстановяването на две трети от
стойността на отнетата вещ на ощетеното юридическо лице. При преценка
маловажността на случая съдът взе предвид и незначителността на вредните
последици от извършеното деяние Приемайки, че извършената кражба съставлява
маловажен случай, съдът оправда подсъдимия И. в това да е извършил
престъплението при условията на повторност, тъй като за да е налице този
квалифициращ признак – деянието да е извършено при условията на повторност, е
необходимо освен подсъдимият да е осъждан за друго такова престъпление,
деянието, за което е предаден на съд да не представлява маловажен случай. Тъй
като съдът прие, че кражбата на процесния стартер съставлява маловажен случай,
той призна за невинен и оправда подсъдимия П.И. в тази част на първоначално
предявеното му по – тежко обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.
След преценка на изтъкнатите по – горе фактически
обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи съдът намира за
установено по безспорен начин, че подс. П.И., след като а 05.01.2016 година
сутринта в гр. Севлиево, от работен плот в помещение на магазин за авточасти,
стопанисван от „***” ООД гр. Севлиево, намиращ се на ул. „Освобождение” № 11,
отнел чужда движима вещ – стартер за лек автомобил на стойност 151,00 лева,
собственост на „***” ООД гр. Севлиево, от владението на дружеството, без
съгласие на управата му, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието
представлява маловажен случай, както от обективна, така и от субективна страна
е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК. Деянието е извършено от подс. И. при форма на вина пряк умисъл.
Предвид изложеното по – горе, съдът след като
призна подсъдимия И. за виновен в извършване на гореописаното престъпление, го
призна за невинен да е извършил кражба на стартер за
лек автомобил на стойност 220 лева при условията на повторност, като деянието
не представлява маловажен случай, и го оправда по първоначално предявеното му по – тежко обвинение по чл.
195, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието на
подс. П.И. за извършеното от него престъпление, съдът взе предвид обществената
опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Извършеното от подс. И. деяние след преквалифицирането му
не съставлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но същото се
характеризира с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от
динамиката на извършване на подобен род престъпления. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът има предвид предишните осъждания на И.. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът цени признаването на вината, ниската стойност на отнетата вещ и възстановяването на 2/3 от нейната
стойност на ощетеното юридическо лице. За деянието по чл. 194, ал. 3 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба
от сто до триста лева. Съобразявайки изтъкнатото по – горе съдът намира, че ще
е оправдано и законосъобразно на подсъдимия И. да бъде определено наказание по
третата алтернатива на текста на обвинението, поради което му наложи наказание
ГЛОБА в полза на държавата в размер на 300,00 лева.
Съдът
счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Подсъдимия П.Й.И. следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Габрово
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 296,09лв.
/двеста деветдесет и шест лева и девет стотинки/, както и по сметка на Районен
съд гр. Севлиево направените в хода на съдебното производство разноски в размер
на 123,37лв. /сто двадесет и три лева и тридесет и седем стотинки/.
В този смисъл
съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: