№ 133
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000891 по описа за 2021 година
С решение № 260258/14.06.2021 г., постановено по т.д.№132/20 г.
Пловдивски окръжен съд:
ОСЪЖДА„И. Р. С.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление с.П. Е. ****, ул. "К.." № **, със съдебен адрес гр.П., бул. "М."
№ ***, ет. *, секция *, офис А*, чрез адв. Г.К., да плати на „Б. Ч. К.“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С. ****, район О. к.,
ж.к. „О. к.“, бл.***, вх. *, ет. *, ап. **, със съдебен адрес ***, чрез адвокат
Ю.Н., сумата от 20 332.92 лв. /двадесет хиляди триста тридесет и два лева и
деветдесет и две стотинки/, представляващи договорна неустойка по
сключен между страните Договор от 12.09.2018г. за извършване на СМР на
обект „Изграждане на складове за суровини и готова продукция“ на
възложителя в гр.П., предприятие „Б. Ч. К.“, както и направените по делото
разноски в размер на 2 309.03лв. /две хиляди триста и девет лева и три
стотинки/, като ОТХВЪРЛЯиска за неустойка за разликата над уважения
размер от 20 332.92лв. до предявения от 69 131.93лв.
ОСЪЖДА„Б. Ч. К.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
1
на управление гр.С. ****, район О. к., ж.к. „О. к.“, бл.***, вх. *, ет. *, ап. **,
със съдебен адрес ***, чрез адвокат Ю.Н., да плати на „И. Р. С.“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с.П. Е. ****, ул. "К.." № **,
със съдебен адрес гр.П., бул. "М." № ***, ет. *, секция *, офис А*, чрез адв.
Г.К., 365.30лв./триста шестдесет и пет лева и тридесет стотинки/ разноски за
отхвърлената част от иска.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „И. Р.
С.“ ЕООД ЕИК ********* чрез адв. Г.К., в частта му, с която дружеството е
осъдено да заплати на „Б. Ч. К.“ ЕООД неустойка в размер на 20 332.92
лв. В жалбата се излагат съображения за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, като се иска
същото да бъде отменено и се постанови друго, с което искът в тази му част
да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски във въззивното
производство.
Въззивната страна„Б. Ч. К.“ ЕООДе подала отговор, в който се
оспорва изцяло въззивната жалба и се иска първоинстанционното решение да
бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски по представен
списък на разноските.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
На първо място, в жалбата се поддържат оплаквания за
недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се е произнесъл по
искане, различно от заявеното в исковата молба. Според жалбоподателя в
исковата молба ясно било посочено, че се претендира неустойка за забава на
изпълнителя, а съдът е приел и обсъждал друго – че се касае за
компенсаторна неустойка, за обезщетяване на вредите от прекратяване на
договора, свързана с чл. 262, ал.2 от ЗЗД. Жалбоподателят счита тази норма
2
за неотносима към твърденията на ищеца, който е заявил, че е развалил
договора след като е изтекъл срокът за неговото изпълнение, при което не
била налице хипотезата на чл. 262, ал.2 от ЗЗД, а именно – да стане явно, че
срокът няма да бъде спазен.
Съставът на ПАС счита тези оплаквания за неоснователни.
В първоначалната искова молба действително е формулиран
петитум ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца неустойка
за забава по договор за извършване на СМР от 12.09.18 г. на основание чл.
31.3 от договора. Но в подадената допълнителна искова молба ищецът е
пояснил и уточнил претенцията си в съответствие с възможностите по чл.
372, ал.2 от ГПК, като в крайна сметка твърденията му са, че процесният
договор за извършване на СМР е развален от ищеца поради това, че не е бил
изпълнен от ответника в срок, като му е отправено уведомление от 13.06.19 г.,
при което е възникнало право на обезщетение за вредите от неизпълнението
му чрез уговорената в т. 31.3 от договора неустойка, без да е нужно тези
вреди да се доказват.
Т.е. ищцовата претенция е уточнена като такава за вреди от
неизпълнението на развален договор, както е приел и първоинстанционният
съд. Т.е. не е налице разминаване между произнасянето на съда и
формулираното искане, уточнено с допълнителната искова молба, поради
което оплакването за недопустимост е изцяло неоснователно.
Неоснователни са и оплакванията по отношение на дадената
правна квалификация на исковата претенция като такава по чл. 92, ал.1 вр. чл.
262, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 262, ал.2 от ЗЗД ако стане явно, че изпълнителят
няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по
уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора,
като има право на обезщетение по общите правила. Не се споделят
доводите, че цитираната разпоредба не е относима към твърденията в
исковата молба, според които договорът е развален след като срокът за
изпълнение вече е изтекъл, а не в хипотеза, в която е станало ясно, че срокът
няма да бъде спазен. След като възложителят може да развали договора
3
преди срокът да е изтекъл, то по аргумент от по-силното основание,
договорът може да бъде развален и след неговото изтичане. Преобладаващата
съдебна практика приема, че нормата на чл. 262, ал.2 от ЗЗД не се явява
специална спрямо чл. 87 от ЗЗД, а само препраща към същата норма, като не
дава специално право на разваляне без предоставяне на допънителен срок за
изпълнение. Особеното в случая обаче, е че в самия договор страните са
уговорили такова право с предвиждането на чл. 31.3 от договора, съгласно
който договорът може да се прекрати от възложителя едностранно, с
незабавно действие, когато изпълнителят забави с повече от 30 дни крайният
срок за изпълнение на работата. Т.е. по същество още в договора страните са
са предвидили един допълнителен срок от 30 дни след крайния срок за
изпълнение на работата, след изтичането на който възложителят има право да
развали договора, без да дава още един допълнителен срок. Правото да се
прекрати договора по чл. 31.3 от същия е такова поради виновно
неизпълнение на изпълнителя и има всички белези на право на разваляне, в
какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. В този ред на
мисли съставът на приема доводите, че е налице разлика между правото на
прекратяване, предвидено в чл. 31.3 от договора, и правото договорът да бъде
развален. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че при
договори за изработка на СМР развалянето винаги е за в бъдеще, правната
връзка се запазва до прекратяването му, като не се заличава с обратна сила
поради естеството на самия договор поради невъзможността да се върне вече
престираното от изпълнителя по смисъла на чл.88 ал.1 от ЗЗД. Съществено
за преценката дали е налице разлика между понятието "прекрати" по чл. 31.3
от договора и "развали" по чл. 262, ал.1 и чл. 87 от ЗЗД е дали са налице
разлика в основанията, правната същност на волеизявлението и правните
последици от същото. Доколкото такива разлики всъщност липсват, се налага
извод, че правото да се прекрати договора, предвидено в чл. 31.3 от същия е
всъщност право същият да бъде развален, независимо от използваната в
договора терминология. Възможността за едностранното прекратяване по
чл. 31.3 от договора е възможност да се упражни едно потестативно право за
преобразуване на договорната връзка по волята на едната страна, което по
съществото си е право договорът да се развали от изправната страна, без
предоставяне на допълнителен срок за изпълнение, при наличие на забава от
повече от 30 дни. При това положение и неустойката по чл. 31.3 от договора
4
е такава за неизпълнен развален договор, а не неустойка за забава, каквато
страните са предвидили в чл. 33 от договора /последният предвижда
неустойка за забава на изпълнителя, както и неустойка за забава при забавено
плащане от страна на възложителя/.
Възражението за нищожност на уговорената неустойка по чл.
31.3 от договора е възприето частично от първоинстанционния съд по
отношение на втория компонент от неустойката - 0.20 % за всеки просрочен
ден след 30-тия. За тази част от неустойката съдът е приел, че не е ясно върху
каква стойност се начислява 0.2 %, като действителната воля на страните не
може да се изведе от останалите клаузи на договора, че така определена
неустойката има характер на неустойка за забава докато се престира
дължимото, а не на неустойка за неизпълнен договор поради развалянето му
му поради неизпълнение, че не е ясно до кой момент същата се дължи и ако
това е моментът на упражняване на правото договорът да се прекрати
едностранно, това би означавало, че периодът за който се дължи неустойката
зависи от волята и поведението на изправната страна, което противоречи на
добрите нрави и морала, като се нарушава причинно-следствената връзка
между поведението на неизправната страна по договора и определянето на
размера на дължимата от същата страна неустойка. В тази връзка е
отхвърлена исковата претенция за сумата 48 799.01 лв. - неустойка за периода
от деня, следващ 30-я ден на просрочието до 13.06.19 г. В тази част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Прието е в обжалваното решение, че на основание чл.26 ал.4 от
ЗЗД, клаузата на договора може и следва да се приложи в останалата й
действителна част - а именно в която страните са уговорили неустойка в
размер на 3 % от стойността на договора, като в случая нищожността на
втория компонент на неустойката не влече нищожност на цялата уговорка.
Във въззивната жалба се поддържат доводи за нищожност на
уговорената неустойка и в тази й част, тъй като се предвижда неустойка от
3% върху стойността на целия договор, без да се отчита достигнатото до
момента на забавата, респ. количеството и вида на изпълнените СМР, поради
което при незначителни по стойност неизпълнени в срок СМР неустойката
ще доведе до неоснователно обогатяване на възложителя и ще наруши
5
принципа на справедливост и еквивалентност в отношенията на търговците;
тъй като е налице нееквивалентност между правата и отговорността на двете
страни по договора, има несъразмерност, следваща от различния начин, по
който са уговорени обезщетенията за забава за възложителя и изпълнителя,
възложителят има право да прекрати договора при 30-дневно закъснение, а за
изпълнителя такова право не е предвидено, възложителят дължи неустойка за
забава само върху размера на забавеното плащане, а изпълнителят - върху
целия размер на договора.
Както се посочи по-горе, в случая търсената неустойка не е за
забава, а за вреди от неизпълнен развален договор. Действителността на
предвидените неустойки за забава по чл. 33 от договора, както и тяхната
еквивалентност, са въпроси, които стоят извън предмета на делото, както
правилно е отбелязал и първоинстанционният съд.
Неоснователен е доводът, че за изпълнителя не било предвидено
право да прекрати договора при 30-дневно закъснение. Напротив, в чл. 32 от
договора е уговорено право на изпълнителя да прекрати договора при
неизпълнение на задълженията на възложителя, с отправяне на писмена
покана с 14-дневен срок за изпълнение. При тази редакция на текста
изпълнителят има право да прекрати договора при наличие на неизпълнение
веднага, без да се изчаква изтичане на някакъв определен период, при което
изискването за предоставяне на 14 - срок за изпълнение е логично и
кореспондиращо с обстоятелството, че такъв срок не се поставя със самия
договор. Т.е. изпълнителят има право да предприеме действия по разваляне на
договора поради неизпълнение от страна на възложителя дори при по-малък
срок на забава на възложителя спрямо този, регламентиран в чл. 31.3 от
договора, касаещ забавата на изпълнителя.
Не се споделят доводите за нищожност на договорната клауза,
тъй като тя давала право да се развали договора и при наличие на минимално
неизпълнение, за незначителни по стойности СМР. Съгласно чл. 87, ал.4 от
ЗЗД разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от
задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Приложението на нормата не може да бъде изключено и в конкретния казус,
като същата изисква конкретна преценка на фактическата обстановка относно
това дали неизпълнението е незначително с оглед интересите на кредитора,
6
ако такова възражение е направено. Т.е. евентуалното незначително
неизпълнение е относимо към решаване на въпроса дали правото да се
развали договора е валидно възникнало и упражнено, и ако такова
възражение се докаже, то въобще не би имало основание за дължимост на
неустойка, тъй като няма да е налице валидно развален договор.
Обстоятелството, че неустойката се изчислява върху стойността
на целия договор, а не само върху стойността на неизпълнените СМР, не
обуславя извод за нищожност на клаузата. В случая с процесния договор
изпълнителят е поел задължение да изгради като цяло обекта: складове за
суровини и готова продукция на възложителя в гр. П., със съставяне на всички
необходими актове и протоколи в строителството, включително и на акт и
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта, от който
момент започват да текат и гаранционните срокове. Обосновани са мотивите
на първоинстанционния съд, че при възлагане построяването на цялостен
обект интересът на възложителя се определя от стойността на обекта като
завършен, а не от стойността на отделните СМР, като този интерес е
злепоставен чрез неполучаване на готова сграда в уговорения срок.
Дължимата престация е завършен и годен за ползване обект с търговско
предназначение, а не отделни, самостоятелни по вид СМР. Възложителят -
инвеститор има интерес да получи съответната сграда в готов за търговско
ползване вид, като този интерес кореспондира с начина на определяне на
неустойката за неизпълнен развален договор - именно върху цената на целия
договор. Този начин на уговоряне на неустойка при договор за СМР не
противоречи на добрите нрави и не може да се приеме, че води до
неоснователно обогатяване на възложителя. Смисълът на неустойката е да
служи като обезщетение за вредите, които страната би понесла от
неизпълнението, без да е нужно тези вреди да се доказват. Обстоятелството,
че липсва реципрочно уговорена неустойка и за изпълнителя, не може да
обуслови извод за нищожност на клаузата по чл. 31.3 от договора в цялост.
При сключване на договорите страните са свободни да преценят съответния
си икономически интерес, респ. да уговорят или не неустойки в случай на
разваляне на договора поради неизпълнение на насрещната страна.
Предвид изложеното съставът на ПАС приема за неоснователни
доводите за нищожност на неустойката от неизпълнен развален договор в
7
размер на 3% от стойността на договора по чл. 31.3 от същия.
Налице ли е спиране на срока на изпълнение съгласно чл. 6 от
договора?
Съгласно чл.6 от договора изпълнителят се е задължил да
извърши възложените СМР в срок от 180 календарни дни, считано от деня
след получаване на аванса по договора и подписване на Протокол 2 за
определяне на строителна линия, до подписване на констативен протокол Акт
15 за удостоверяване годността на обекта. Няма спор, че срокът е започнал да
тече от датата след окончателното плащане на аванса - 11.10.2018 г., при
което 180 календарни дни изтичат на 08.04. 2019 г.
В чл. 6, ал.2 от договора страните са уговорили, че срокът не
тече за времето, когато възложителят не предоставя възможност за работа на
изпълнителя, включително възпрепятства достъпа до обекта /т.1/; когато
възложителят не извърши своевременно плащане в срока по чл.4 от договора
/т.2/; когато е налице непреодолима сила по смисъла на чл.306 ал.2 от ТЗ /т.3/.
Чл.6, ал. 3 от договора посочва и неблагоприятните климатични
условия – за всички работи на открито, когато има надлежно съставен Акт
обр.10 за периода до Акт обр.11, като с оглед местонахождението на алинеята
първоинстанционният съд е приел, че сочените в ал.3 на чл.6 обстоятелства
също спират теченето на срока. По същия начин е тълкуван и текстът на ал.4
на чл.6, където е посочено, че работи с материали на циментова основа и с
водно съдържание в продуктите няма да се извършват при среднодневни
температури на въздуха, по – ниски от 5 градуса по Целзий.
Във въззивната жалба се оспорват като необосновани изводите в
обжалваното решение, че не е налице спиране на срока в хипотезата на чл. 6,
ал.2,т.2 от договора. Поддържа се становище, че е налице забава на
плащанията от страна на възложителя на актове № 1 и 2, както и актове 4 и 5,
като за периода на забавата срокът за изпълнение следва да се счита спрян на
основание чл. 6, ал.2,т.2 от договора.
8
Съгласно чл. 4 от договора следващите се етапни плащания на
актуваните СМР в размер до 90 % от общата стойност на договора се правят
в срок от 7 работни дни, съгласно отчетените с протокол образец 19
изпълнени СМР по приложения към договора Линеен график № 2 и
оригинална фактура от изпълнителя, с пропорционално приспадане на
преведения аванс от всяко междинно плащане.
Въз основа на тази уговорка в договора първоинстанционният
съд обосновано е приел, че условие да започне да тече срокът за плащане е не
само приемане на извършените СМР с подписване на акт обр.19, но и
издаване на оригинална фактура - изискване, изрично заложено в чл. 4 от
договора. При това положение са изцяло неоснователни доводите във
възивната жалба, че фактурирането е единствено за данъчни цели и не е
относимо към задължението за заплащане на извършените СМР.
Акт обр. 19 № 1 за изпълнени и приети СМР на стойност
43 074.37лв. е съставен на 18.10.18 г. Първоинстанционният съд е приел, че
ответникът е издал проформа – фактура № 8337 от същата дата на стойност
40 510.42лв., след приспадане пропорционално на част от внесения аванс по
договора и задържане на гаранция за добро и качествено изпълнение от 5 %.,
като според разпечатка от търговските книги на ищеца на лист 34 е
установено, че сумата от 40 510.42лв. е платена на два пъти – на 19.10.2018г.
в размер на 33 758.68лв. и на 05.12.2018г. в размер на 6 751.74лв.
Акт обр.19 № 2 е подписан на 01.11.2018 г. за изпълнени и
приети СМР на стойност 25 198.42лв., за което ответникът е издал фактура –
оригинал № ********** от 05.12.2018г. за същата стойност.
Акт обр.19 № 3 е подписан на 30.11.2018 г. за приети изпълнени
СМР на стойност 10 570.39лв., за който е издадена фактура – оригинал №
********** от 05.12.2018г. за същата сума.
По отношение плащането на дължимата сума по акт № 1
първоинстанционният съд е приел, че няма забава в плащанията, тъй като не е
издадена оригинална фактура, а само проформа-фактура от 18.10.18 г., поради
което срокът за плащане на сумите за СМР по акт № 1 не е започнал да тече,
въпреки което ищецът бил заплатил по-голяма част от сумата в размер на 33
9
58.68лв. още на 19.10.2018г., а остатъка – на 05.12.2018 г.
Действително, оригинална фактура, издадена въз основа на акт
№ 1 не е представена в хода на първоинстанционното производство. Такава
се представя с въззивната жалба, но не е приета от съда поради настъпила
преклузия и липса на предпоставките по чл. 266, ал.3 от ГПК. Независимо от
това, изводът на първоинстанционният съд се явява необоснован, тъй като
данни за издадена фактура са налице още в доказателствата, представени към
исковата молба - представената справка на л.34 от първоинстанционното дело
/приложение № 4 към исковата молба/ е извлечение от счетоводството на
ищеца "Б. Ч. К.", касае доставчика "И. Р. С." ЕОООД, като същата отразява не
само извършените плащания съответно в размер на 33 758.66 лв. и 6 751.74
лв., но и издадената фактура № ***/**** г. Така представеното
доказателство от самия ищец безспорно установява, че е налице издадена
оригинална фактура към акт № 1 от 18.10.18 г. Същото не е взето предвид от
първоинстанционния съд, при което е направен необоснован извод, че не е
налице оригинална фактура, респ. срокът за плащане не е започнал да тече.
При наличието на оригинална фактура от 23.10.18 г., съгласно
чл. 4 от договора, плащането е следвало да бъде извършено в срок до 30.10.18
г.
Плащането е осъществено на два пъти: 33 758.68 лв. на
19.10.2018г., а остатъкът от 6 751.74 лв. - на 05.12.2018г. При това положение
доводите на жалбоподателя за наличие на забава на възложителя се явяват
основателни, макар тази забава да е по отношение на част от плащането,
представляваща около 16 % от дължимата сума за приетите СМР по акт обр.
19 № 1.
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора забавата на плащането от страна
на възложителя е основание за спиране на срока по чл. 6, ал.1 от договора.
Съгласно гореустановеното е налице такава забава за периода от 01.11.18 -
05.12.18 г. или за период от 35 календарни дни, през които следва да се
приеме, че е спрял срокът за изпълнение на възложената работа.
По отношение плащанията по актове № 2 и 3 такава забава не се
установява. Както бе посочено и по-горе, срокът за плащане съобразно
10
клаузите от договора, тече от издаване на оригинална фактура. Такива
фактури и по двата акта са издадени от дата 5.12.18 г., които са изплатени от
възложителя своевременно - на 7.12.18 г., в какъвто смисъл са и обоснованите
изводи на първоинстанционния съд.
Жалбоподателят оспорва като неправилни и необосновани
изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на възражението, че
срокът за изпълнение бил спиран и поради лоши метереологични условия,
по-конкретно - за периода 18 - 28 ноември 2018 поради големи количества
валежи и поради трайно ниски температури за периодите 1 - 15 януари 2019 и
2 - 9 февруари 2019 г., през които се твърди, че е съществувала обективна
невъзможност за извършване на СМР, такива са били противопоказани от
гледна точка на изискванията за безопасност на труда, както и изпълнение на
строителните технологии.
От приетата като доказателство справка, издадена от НИМХ,
която е основа и за приетото заключение на съдебно-метереологичната
експертиза, се установяват количествата валежи за периода 18 - 28 ноември
2018 както следва:
19.11.2018 - 24.4 л/кв.м. дъжд и сняг
22.11.2018 - 27.4 л/кв.м дъжд
28.11.2018- 23.6 л/кв.м дъжд
За периода 1-15 януари 2019 г. средната денонощна температура
на въздуха са били отрицателни, с минимум до -8.1 градуса, като само в три
от дните - около 0 градуса, и в последния ден от периода - 2 градуса.
За периода 2-9 февруари 2019 г. средната денонощна
температура е била положителна - в диапазона от 0.4 градуса до 3.8 градуса.
В заключението на СТЕ с в.л. Р. е посочено, че посочените
периоди могат да бъдат определени като неблагоприятни периоди за работа
съответно поради големи количества валежи и трайно ниски температури на
въздуха.
Така установените обстоятелства следва да се коментират в
светлината на уговорките по процесния договор относно спирането на срока
11
за изпълнение на възложената работа по чл. 6, ал.2, т.3, както и ал. 3 и 4,
които са регламентирали следните основания за спиране на този срок:
- непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал.2 от ТЗ;
- неблагоприятни квиматични условия - за всички работи на
открито, когато има надлежно съставен акт обр. 10 за периода до акт обр. 11;
- работи с материали на циментова основа и с водно съдържание
в продуктите не се извършват при среднодневни температури на въздуха, по-
ниски от 5 градуса Целзий.
Съгласно горните уговорки между страните обстоятелството, че
в определен период е имало по-големи количества валежи или по-ниски
температури само по себе си не обуславя спиране на срока за изпълнение на
обекта. Обосновано е прието в обжалваното решение, че лошите климатични
условия на обекта същите са основание за спиране на срока само ако
представляват непреодолима сила по смисъла на чл.306 ал.2 от ТЗ – т.
нар.форсмажор, или ако въз основа на тях строителството е спряно с Акт
обр.10 за периода до възобновяването му са Акт обр.11. В случая нито се
твърди, нито се доказва наличието на форсмажорни обстоятелства, нито пък е
налице съставен акт обр.10. Действително, съгласно заключението на СТЕ
коментираните периоди могат да се окачествят като неблагоприятни за
извършване на СМР, но подобно обстоятелство само по себе си не е
уговорено между страните като основание за спиране на срока за изпълнение
на възложената работа. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че
след като страните са уговорили изрично срок, в който строителят да
изпълни договорените СМР с приет Акт обр.15 и с чл.6 от договора са
посочили при кои хипотези срокът не тече, не може да се приеме, че
договорната воля е неясна и следва да се разшири като се тълкува в смисъл,
че всеки един ден с неблагоприятни климатични условия е основание за
спиране на срока. /Освен това, по отношение на периода 18-28 ноември 2018
г. следва да се посочи, че същият се включва в периода на забавата на
възложителя да плати възнаграждението по ф. № ***/**** г., през който
съобразно изложеното по-горе срокът за изпълнение следва да се счита спрян
на осн. чл. 6, ал.2,т.2 от договора./
Не се установява по отношение на посочените от жалбоподателя
12
периоди и наличие на хипотеза по чл. 6, ал.4 от договора, тъй като изкопните
и бетоновите работи по полагане на основите са били извършени и приети
между страните през месеците септември и октомври, т.е преди зимния
период, поради което липсва основание за приложение на клаузата на чл. 6,
ал.4 за по-късни периоди - м. януари и февруари 2019 г.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 24, ал.19 от договора в
задължение на изпълнителя е било да уведомява своевременно възложителя
за всички обстоятелства, които създават реални предпоставки за забавяне или
спиране на СМР или други дейности по обекта. По делото няма твърдения,
нито доказателства такива уведомявания да са били извършвани.
С оглед посоченото съставът на ПАС приема за неоснователни
доводите на жалбоподателя за спиране на срока за изпълнение на обекта
поради обективно лоши метереологични условия поради липса на договорно
основание за това.
Съобразно приетото дотук спиране на срока за периода 01.11.18
- 05.12.18 г., същият следва да се счита удължен с 35 календарни дни - т.е. до
13.05.2019 г.
Освен това жалбоподателят поддържа доводи за спиране на
срока поради виновно поведение на възложителя, свързано с наличие на
грешка в спесификациите към предоставения му проект относно необходимия
брой столици. Твърди, че в хода на монтажа е установено, че проектът
съдържа дефицит на посочените метални елементи, поради което се е
наложила допълнителна поръчка, при което възникнала и необходимост от
допълнителни СМР съгласно чл. 3 от договора. Счита, че към основанията за
спиране на срока следва да се добави и времето, необходимо за изпълнение на
поръчаното допълнително количество столици - около един месец.
В приетото по делото заключение на СТЕ с в.л. Р. се обяснява,
че столиците са елементи от покривната конструкция на сградата, които се
монтират след извършване на монтажа на всички вертикални носещи
елементи и всички хоризонтални носещи елементи на нивото на покрива.
Същите представляват ребра върху покривните греди, което оребряване е
13
необходимо, тъй като покривното покритие не може да се положи направо
върху гредите. В.л. установява, че действително е налице грешка в броя
столиците вид С12 за сграда "А1", която се явява в спесификацията към
проекта за същата сграда и обобщената спесификация. Грешката се състои в
липса на 28 бр. столици от тип С12. Няма налице такова несъответствие по
отношение на останалите видове столици за сграда "А1", както и по
отношение столиците за сграда "А2".
Отделно от това вещото лице е посочило, че по време на
строителството е извършена промяна в местоположението на столиците в
сграда "А1", от което е произтекло и промяна в броя на монтираните на място
столици.
В резултат на посочената грешка в спесификациите и
допълнително монтираните столици в хода на строителството, допълнително
се е наложило да бъдат поръчани и доставени още 32 бр. столици тип С12 на
обща стойност 1674.66 лв.
Вещото лице е констатирало, че в чертежите столиците са
правилно заложени на нужните места и означени с надписи, като в чертежите
няма грешки по отношение броя на столиците. В количествено-стойностната
сметка няма разбивка на стоманената конструкция по отделни видове
елементи. Грешката в броя на столиците се явява в подробната спесификация
за сграда "А1" и в обобщената такава.
Свидетелските показания, събрани по делото в тази насока, са
подробно изложени в обжалваното решение, като същите не сочат точен
момент за това кога е установено - свид. П. казва "пролетта на 2019 г.", свид.
У. - "около април". Липсват доказателства за това кога са поръчани
допълнителните 32 бр. столици, както и кога са били доставени на обекта.
Същевременно в заключението си вещото лице заявява, че
всъщност липсата на тези столици не е било причина да се спре цялото
строителство на обекта, тъй като за сграда "А2" не е било необходимо да се
поръчват допълнителни столици, всички необходими столици са били
доставени и за тази сграда монтажът на покривните термопанели не е бил
възпрепястван; след завършването на покрива на сграда "А2" е можело
строителството да продължи с монтаж на стенните панели и следващите
видове работи вътре в сградата, докато се изчаква доставката на
14
допълнителните столици за сграда "А1"; освен това е можело да бъдат
монтирани доставените столици за сграда "А1". Изводът, мотивиран от
вещото лице, е че установената през пролетта на 2019 г. липса на част от
столиците, не е налагала преустановяване на цялото строителство, като е
имало фронт за работа по други видове СМР и по двете сгради.
Първоинстанционният съд е приел, че необходимостта от
доставка на допълнителните столици не обуславя извод за наличие на
основание за спиране на срока за изпълнение на обекта, като се е позовал на
чл.1 и чл. 15 от договора. Тези изводи се споделят от настоящия състав на
ПАС.
Съгласно чл.1 от договора изпълнителят се е задължил да
извърши договорените СМР със свои материали, техника, работна сила и на
свой риск.
Съгласно чл. 15 от договора изпълнителят се е задължил да
изпълни качествено в определените срокове договорените работи съгласно
приложените КСС и предоставените му спесификации /заверени чертежи,
детайли и др./, ... като организира и координира цялостния процес на
изпълнение в съответствие с изискванията на ЗУТ, инвестиционния проект и
цялостната нормативна база, като водещи при изпълнението са
предоставените технически чертежи спрямо работите и съответните
количества, заложени в КСС.
При така постигнатите уговорки между страните в процесния
договор съдът обосновано е приел, че изработването на материала,
цялостната организация на строителството е било задължение на строителя,
като при евентуално разминаване между техническите чертежи и
приложенията към тях водеща роля има техническия чертеж. Т.е. според
цитираната клауза от договора се допуска, че е възможно да са налице
несъответствия между чертежите и приложенията към тях, при което
страните по обща воля са дали приоритет на техническите чертежи. За
последните е безспорно установено, че не съдържат грешки по отношение
броя на столиците за сграда "А1". Изработването на заготовките на металните
елемнти за сградите е извършено от ответника като част от предмета на
договора, като същият се е предоверил на спесификациите към проекта
въпреки наличното несъответствие. В негово задължение, обаче, е било да
15
организира строителството, вкл. да осигури и изработването на металните
елементи, при водеща роля на техническите чертежи.
При това положение са изцяло обосновани изводите, че липсата
на изработени 32 столици на стойност 1674.66лв., необходими за монтажи на
покривните елементи, констатирано през пролетта 2019г. от строителя, не е
основание за спиране на срока за изпълнение на договора и не е правно
основание за освобождаване на изпълнителя от отговоронст за забавата му,
защото страните са договорили, че водещ е техническия чертеж, където
точният брой столици С12 за сграда А1 фигурират и защото изработване на
материала за монтаж е задължение на строителя.
Отделно от това, от заключението на СТЕ е установено, че
липсата на посочените 32 бр. столици и допълнителната им доставка, от
фактическа страна, не е налагало спиране на цялото строителство, тъй като е
имало фронт за извършване на други видове СМР.
Жалбоподателят се позовава и на забава в плащането на
издадени от него Актове обр. 19 № 4/31.05.2019 г. и № 5/14.06.19 г., която
забава също спирала срока за изпълнение на договора.
Акт № 5 бил изпратен по електронна поща на 31.05.19 г., а на
11.06.19 г., също по електронна поща била изпратена ф. № ***/**** г. В тази
връзка към отговора на исковата молба са представени електронно писмо от
31.5.19, с което се изпраща съставен акт обр.19 № 4 от същата дата, както и
електронно писмо от 11.06.19 г., с което се изпраща копие от ф. № ***/**** г.
на стойност за плащане 64 412.57 лв.
По отношение на Акт обр. 19 № 6 от 14.06.19 г. също се
представя електронно писмо от 14.6.19, с който актът се изпраща на
възложителя.
Така представените актове обр. 19 № 4 и 5 са съставени след
като срокът за изпълнение вече е изтекъл /към 13.05.19 г./. Не може да бъде
спрян срок, който вече е изтекъл, както е прието и в първоинстанционното
решение.
Освен това, не се установява забава на възложителя по
отношение плащане на възнаграждение по тези актове. Първо, СМР по тези
16
актове не са приети от възложителя, като възражението за липса на оказано
съдействие за приемането им по делото остава изцяло недоказано.
Единственото доказателство в тази насока е изпращането на съставените от
строителя актове обр. 19 по електронна поща на възложителя. Липсват
доказателства след това да е поискано по някакъв начин съдействие от страна
на възложителя за приемане на актуваните СМР, да са отправяни покани в
таки насока и т.н., включително няма такива такива данни и в събраните
свидетелски показания. Второ, срокът за плащане съобразно чл.4,т.2 от
договора започва да тече от издаване на оригинална фактура, за каквато няма
доказателства да е предоставена на възложителя /по отношение на акт № 4 е
изпратено копие от фактура, а по отношение на акт № 15 няма представена
изобщо фактура. Т.е. следва да се приеме, че по делото не са ангажирани
доказателства да е падежирало валидно задължение за плащане на СМР по
двата акта № 14 и 15, респ. тази забава да препятства възложителя като
неизправна страна по договора да пристъпи към неговото разваляне.
В обобщение, ПАС приема, че срокът за изпълнение на
договора е изтекъл на 13.05.2019 г. Допълнителният 30-дневен срок по чл.
31.3 от договора изтича на 12.06.2019 г., т.е. към момента на изпращане на
уведомлението за разваляне на договора е била налице хипотезата,
предвидена в тази договорна клауза. Към този момент процесният обект
безспорно не е бил завършен. По делото не се оправдават възраженията на
жалбоподателя за наличие на забава на възложителя при изпълнение на
негови задължения по договора, която да го прави неизправна страна и да го
лишава от възможността като изправен кредитор да развали договора. Налице
е валидно предприето разваляне на договора в съответствие с клаузите на чл.
31.3 от договора, при което е възникнало и право за заплащане на търсената
по делото неустойка за вреди от неизпълнен развален договор, чийто размер е
изчислен от първоинстанционния съд в съответствие с клаузите на договора и
ЗДДС - 3% от стойността на целия договор с ДДС, тъй като страните имат
регистрация по ЗДДС, която е юридическото основание за облагане на
вземането с 20%. Или решението, в обжалваната му осъдителна част, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца неустойка по чл. 31.3 от договора в
размер на 20 332.92 лв. следва да бъде потвърдено.
17
За разноските:
При този изход на делото във въззивната инстанция е
основателно искането на въззиваемата страна за заплащане на разноските,
направени пред настоящата инстанция.
По представения списък на разноски се претендират 4200 лв. -
платен адвокатски хонорар съобразно представен договор за правна помощ и
съдействие, в който е отразено заплащането на сумата изцяло и в брой.
От страна на жалбоподателя се поддържа възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът
приема за основателно съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК. Минималното
адвокатско възнаграждение съобразно обжалваемия интерес, определено по
правилото на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, възлиза на 1140 лв., до който размер следва да бъде уважена
претенцията на въззиваемата страна за разноски.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260258/14.06.2021 г., постановено
по т.д.№132/20 г. Пловдивски окръжен съд, в обжалваната му част, с която:
„И. Р. С.“ ЕООД ЕИК ********* е осъдено да плати на „Б. Ч. К.“
ЕООД ЕИК ********* сумата от 20 332.92 лв. /двадесет хиляди триста
тридесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляващи договорна
неустойка по сключен между страните Договор от 12.09.2018г. за
извършване на СМР на обект „Изграждане на складове за суровини и готова
продукция“ на възложителя в гр.П., предприятие „Б. Ч. К.“,
ведно с направените по делото разноски в размер на 2 309.03лв.
/две хиляди триста и девет лева и три стотинки/.
18
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА„И. Р. С.“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с.П. Е. ****, ул. "К.." № **, да плати на „Б. Ч.
К.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С. ****,
район О. к., ж.к. „О. к.“, бл.***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата 1140 лв. лв. -
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19