РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 25.11.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА
ГЕОРГИ СТОЕВ
при
секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Стоев в.гр.д. № 12953 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 163750/29.07.2020
г., постановено по гр.д. № 48357/2019 г., по описа на Софийски районен съд, 168
състав, са уважени предявените в условията на обективно и субективно
съединяване осъдителни искове с правна квалификация чл. 448, ал. 7 вр. чл. 444, ал. 2 КЗ от Н.Т.М.,
ЕГН **********, М.М.М., ЕГН **********, и В.М.М., ЕГН **********, срещу „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК ******, всеки за
сумата от 5 000 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № В0003760046170817/17.08.2017
г. за настъпил на 28.03.2019 г. застрахователен риск – смърт на М.Й.М. –
наследодател на ищците, както и исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 448, ал. 3 КЗ, всеки за сумата от 159.72
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.04.2019 г. до
20.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на
исковата молба в съда до окончателното плащане. Първоинстанционният
съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в
исковото производство на основание чл. 78 ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от ответника,
с която е обжалвано решението в цялост. Въззивникът
навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по
установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен
материал, както и поради противоречие на материалния закон. Релевира
възражения за недопустимост на решението с доводите, че първоинстанционният
съд не е подвел релевантните за правопораждащият
фактически състав факти под правилната правна квалификация. Счита че са
предявени чужди материални права, т.е. правата на банката, която се явява трето
за делото лице, а това е допустимо единствено в изрично предвидените от закона
хипотези и при участието на титуляря на спорното право. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
в първоинстанционното производство, с който се
изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени
в отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен
от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд, водещи до
неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС в рамките на въззивната проверка съдът
служебно изследва въпросите; 1) дали
е приложена правилно императивна материалноправна
норма, 2) както и за интереса на
някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в
цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на
решението.
По допустимостта на иска.
Недопустимостта е порок,
при който решението е валидно, но е постановено при липсва на условия материалноправния спор да бъде разгледан по същество. Касае
за порок на процесуална основа, т.е. за липса на положителни или наличието на
отрицателни процесуални предпоставки свързани със съществуването и/или
надлежното упражняване на правото на иск. Съгласно диспозитивното
начало в гражданския процес, ищецът може да определи предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото
материално право от възникналия правен спор. Процесуалните предпоставки като
условия за допустимост на иска, обуславят допустимостта на процеса, а с това и
правото и задължението на съда да разгледа и реши по същество правния спор
между страните. За наличието на правен
интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на
правото на иск, се прави извод от конкретните обстоятелства на правния спор,
т.е. от начина по който се засягат правните сфери на страните, съгласно
изложените твърдения – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019г. по т.д. 1/2017 г. ОСГТК на ВКС.
Претендираното в исковата молба застрашено или
нарушено материално право става предмет на делото, респективно предмет на
решението, което само по себе си трябва да представлява отговор на направеното
от ищеца искане. Спорното право се индивидуализира с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало притезанието, т.е. правопораждащия
фактически състав; 2) съдържанието
на правото; 3) субектите по спорното
правоотношение; 4) индивидуализация
на обекта на спорното правоотношение. Обективните предели на силната на пресъдено нещо обхващат спорното право, индивидуализирано
от ищеца по своето основание и съдържание – аргумент от чл. 298, ал. 1 ГПК.
Съдът дава правната
квалификация на твърдените от ищеца факти и обстоятелства, но единствено на релевантните такива, т.е. фактите от значение за
възникването и съществуването на спорното право, арг.
чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В исковата молба не са изложени твърдения
за погасяване на задължението за връщане на предоставена парична сума по
договора за банков кредит, което да обуслови суброгацията,
респективно квалифицирането на процесното притезание по чл. 456 КЗ, както и не са изложени твърдения за предявяване на чуждо материално право, арг. чл. 134 ЗЗД. Релевантните факти, които са изложени в
исковата молба са: 1) наличие на
застрахователно правоотношение между Банката, като трето и неучастващо в
производството лице, и ответника, застраховател; 2) настъпване на застрахователното събитие; 3) твърдения, обуславящи материалната легитимация на ищците като
кредитори на спорното право, която се извежда от т. 2.2 от сключения
застраховател договор, т.е. законни наследници на застрахования, които се
явяват и трети ползващи се от застрахователния договор лица. Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал релевантните за
спорното право факти, като ги е субсумирал под
нормата на чл. 448, ал. 7 КЗ вр. чл. 444, ал. 2 КЗ,
приемайки че по силата на застрахователния договор наследниците на
застрахованото лице имат право на пряк иск срещу застрахователя, с който да
претендират заплащане на застрахователната сума.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По основателността на иска.
Решението е правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
Предмет на въззивното производство е притезанието
на всеки от ищците с правна квалификация 448, ал. 7 вр.
ал. 1 КЗ вр. чл. 444, ал. 2 КЗ за сумата от
5 000 лева, породено вследствие на осъществяването на покрито
застрахователно събитие, съгласно уговореното в процесния
договор за застраховка „Живот“.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното
материално право включва следните елементи: 1) обективно настъпване на покрито застрахователно събитие, т.е. настъпване
на смъртта на застрахованото лице; 2)
наличие на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Живот“, валидно към момента на застрахователното събитие.
Настоящият
състав на съда приема за установено, след анализ на събрания писмен доказателствен материал - Сертификат № В0003760046170817/17.08.2017
г. на застраховано лице по групов договор за застраховка „Живот, свързана с
банков кредит“ и Съгласие за включване в група на застрахованите лица по групов
договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ от 17.08.2017 г. че е бил сключен застрахователен договор между „Г.Ж.“
ЕАД в качеството на застраховател и „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на
застраховащ с предмет живота, здравето и телесната цялост на застрахованото
лице М.Й.М., за което последният изрично се е съгласил – арг. чл. 443, ал. 1 КЗ вр. 438,
ал. 4 КЗ. Страните не спорят, че застрахователният договор е сключен по повод
искане за кредит № 3760046 от 16.08.2017 г. от „Банка ДСК“ ЕАД, както и че
покритите рискове са смърт и пълна неработоспособност над 70% в резултат на
застрахователно събитие, настъпили със застрахования през периода на
индивидуалното застрахователно покритие. Представени са Общите условия на
ответното дружество за Групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“,
съгласно които включването на кредитополучател в групата на застрахованите лица
се извършва при дадено лично писмено съгласие за това от страна на
кредитополучателя и при изпълнение на предвидените в раздел IV на ОУ условия.
Страните не спорят относно действителността на застрахователното правоотношение
и неговото съдържание.
Смъртта
на застрахованото лице М.Й.М. е настъпило на 27.03.2019 г., докато е шофирал
МПС, т.е. през периода на индивидуалното застрахователно покритие. За
настъпването му ищците са уведомили застрахователя, при който е заведена
застрахователна претенция №********** от 12.04.2019 г., по която ответното
дружество с писмо изх. № 20-04-362/24.06.2019 г. е отказало да заплати
застрахователната сума с доводите, че е налице изключението на т.11 от Общите
условия към Групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, според която
застрахователят се освобождава от задълженията си по договора ако съществено за
риска обстоятелство съзнателно е обявено неточно или е премълчано от
застрахования и то е в причинно-следствена връзка с настъпване на покрития риск.
Наведените от ответното дружество възражения за освобождаване от отговорност
касаят обстоятелството, че починалото лице преди смъртта си е имало дългогодишна
хипертония, която според застрахователя е довела до разкъсване на стената на
аортата и което хронично заболяване е било премълчано при сключването на
застраховката.
Материалноправната легитимация на ищците е обусловена
от наличието на валидно застрахователно правоотношение, по което същите се
явяват трети ползващи се лица, имащи право да получат застрахователната сума – арг. чл. 2.2 от Договора. Ищците се законни наследници на застрахованото
лице, който факт се установява от удостоверение за наследници с изх. №
9400-1341/01.04.2019 г. на гр. Долни Дъбник, обл.
Плевен. Размерът на притезанието се определя съгласно
уговореното в т. 2.2 от Сертификат №В0003760046170817/17.08.2017 г. на
застраховано лице по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков
кредит“ и представлява разликата между застрахователната сума и остатъка по
кредит към момента на застрахователното събитие, т.е. 27.03.2019 г.. По делото
не са въведени твърдения, че към момента на застрахователното събитие е налице частично
или пълно погасяване на задължението на
застрахованото лице по договора за кредит, които да обусловят размерът на процесното притезание. Съгласно
сключения застрахователен договор застрахователната сума е в размер на 15000.00
лева, поради което всеки от ищците се явява кредитор на вземане в размер на
5 000 лева, арг. чл. 2.2 от Договора. Въведеното
във въззивното производство от ищците твърдение за
погасяване в цялост на задължението към Банката, макар и да се явява новонастъпил факт, то същото няма отношение към предмета на
делото, респективно предмета на доказване, поради което не следва да бъде
обсъждано. Релевантно за процесното притезание, предмет на делото, е размерът на задължението
по договора за кредит към момента на застрахователното събитие, като ответникът
е страната с правен интерес да направи възражение в срока по чл. 131 ГПК, с
което да въведе твърдения частично или пълно погасяване на кредита, което би
рефлектирало върху размера на спорното право.
Съгласно
въведените във въззивната жалба оплаквания спорни
между страните са въпросите свързани 1)
с причините/причината за смъртта на застрахованото лице и 2) налице ли е съзнателно обявяване или премълчаване на релевантно
за оценка на риска обстоятелство, изрично посочено и съдържащо се в Декларация-Съгласие
за включване в групов договор за застраховка „Живот, свързан с банков кредит“,
което би обусловило основателността на правоизключващото
възражение на ответника, арг. чл. 448, ал. 8 КЗ.
Относно първия релевантен за спора
въпрос.
За
установяване на причината за смъртта на М.Й.М. в хода на първоинстанционното
производство е допусната и изслушана съдебномедицинска експертиза, по която
вещото лице след запознаване с всички налични по делото медицински документи е
дало заключение, че причината за смъртта на М. е съчетана травма с водеща
закрита гръдна травма с несъвместимо с живота разкъсване на аортата и излив на кръв в гръдната кухина. Смъртта е настъпила
сравнително бързо и е била неизбежна. Според експерта увреждането се дължи на
силно притискане (между волана на автомобила и седалката) в предно-задна посока
на гръдния кош, довело до счупване на ребра в дясно по предна мишнична линия като кръвонасяданията
в околните меки тъкани мотивират прижизнения характер
на получаване на увреждането. Констатирано е, че разкъсването на аортата е
травматично, т.е. не би настъпило без гръдната травма, а не се дължи на
болестно разкъсване на аортата. Посочва, че без хистологични изследвания на
мястото на разкъсване не може да се говори за болестно такова, а и според
аутопсията в областта на разкъсването на аортата не са описани болестни
промени, за да се изведе болестна причина за разкъсването. Поддържа, че
починалият е имал високо кръвно налягане, но не от това е получил разкъсване на
стената на аортата, а от наличието на травма вследствие на ПТП.
В
хода на въззивното производство е допуснато
изслушването на заключение по назначената тройна съдебномедицинска експертиза.
Съгласно експертите причината за смъртта на застрахованото лице е не е
атеросклероза, а дисекацията
на гръдната аорта, която се проявява при наличието на 1) есенциална хипертония, т.е повишено
кръвно налягане и 2) атеросклероза.
Настоящият състав кредитира заключението на СМЕ, изслушано в хода на въззивното производство, като правилно, изчерпателно и в
съответствие със събрания доказателствен материал.
След анализ на официалните медицински документи се установява, че
последователно в периода от 2009 г. до 2017 г. застрахованото лице е диагностицирано с есенциална
хипертония, за което болестно състояние са били предписани различни
медикаменти. В обстоятелствата част на експертизата е разяснено, че дисекацията на гръдната аорта е довела до остра кръвозагуба
(причината за смъртта), което състояние се е получило в резултат на тежко
болестно изменение на съдовата стена. Като причина за това могат да бъдат 1)
комбинация между артериална хипертония и атеросклероза или 2) вродена слабост
на съединителната тъкан. От заключението не може да се направи извод за
наличието на пряка причинно-следствена връзка между нараняванията, получени
вследствие на ПТП-то, и разкъсването на аортата. Следователно руптурата на аортата е настъпила преди ПТП-то, респективно
това е причината за реализирането му.
Относно втория релевантен за спора
въпрос.
За
основателността на правоизключващото възражение на
ответника е необходимо кумулативното проявление на следните предпоставки, арг. чл. 488, ал. 8 КЗ: 1) Съзнателно неточно
обявяване или съзнателно затаяване
на обстоятелство, включено в попълнената от застрахованото лице декларация
при сключването на застрахователния договор; 2) обективното съществуване на „заболяване“ или „значимо
заболяване“ по смисъла на чл. 4 от процесната
декларация, което следва да бъде
установено по съответния официален ред, т.е. диагностицирано
в лицензирано болнично заведение и издаването на официален медицински документ; 3) като недекларираното обстоятелство
следва да е допринесло значително или да бъде основна причина за настъпването
на застрахователното събитие – арг. чл. 448, ал. 8 КЗ.
Според
т. 19 от Общите условия при подписването на съгласието за включване в груповата
застраховка кредитополучателят е длъжен да обяви съществените обстоятелства,
които са му известни и са от значение за риска като за съществени се смятат
обстоятелствата посочени в процесната декларация за
здравословно състояние, която е неразделна част от него. Видно от съгласието за
включване в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка
„Живот, свързана с банков кредит“ от 17.08.2017 г. в което и инкорпорирана и
декларацията за здравния статус на застрахованото лице, на всички поставени от
застрахователя въпроси вкл. и на въпрос 2.а
- сърдечно съдови заболявания застрахованото лице е дало отрицателен отговор.
От приложената медицинска документация се установява, че М.Й.М. е бил диагностициран с диагноза "есенциална/първична
хипертония", което обстоятелство действително не е обявено от
застрахования пред ответника.
От
заключението по допуснатата тройна съдебномедицинска експертиза се установява
по категоричен начин, че есенциална хипертония, т.е
повишено кръвно налягане, не е единствената причина за настъпване на смъртта. Дисекацията на гръдната аорта не би се получила, ако
застрахованото лице не е страдало от атеросклероза, доколкото е необходимо
кумулативното проявление и на двете болестни състояния. От приложените по
делото писмени доказателства, представляващи официални медицински документи, не се установява че лицето е страдало от
атеросклероза, респективно същото заболяване не е установения по съответния
официален ред. Следователно доколкото заболяването не е установено преди
смъртта, то не е налице и
недобросъвестно поведение на застрахованото лице, изразяващо се в съзнателно
недеклариране на релевантно за оценката на риска заболяване, при
сключването на застрахователния договор. Поради което правоизключващото
възражение на ответника следва да бъде установено без уважение.
Настоящият
състав на съда приема, че в условията на пълно и главно доказване се установи
осъществяването на твърдения от ищеца правопораждащ
спорното материално право фактически състав, поради което исковете следва да
бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 271, ал.
1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото отговорността
за разноски е в тежест на въззивника. Въззиваемите са представлявани от адвокат по реда на чл. 38,
ал. 1 ЗА, като съгласно ал. 2 процесният представител
има право на разноски, отговорността за плащането на които е на насрещната
страна, т.е. въззивникът. Съдът определя размера на
адвокатското възнаграждение за реализираната защита в настоящето производство в
размер на 1 200 лева, т.е. по
300 лева за всеки един от ищците.
Така мотивиран, Софийски градски съд:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 163750/29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 48357/2019 г., по описа на
Софийски районен съд, 168 състав
ОСЪЖДА „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на С.Р.М. сумата от 1 200 лева, представляваща
адвокатски хонорар за предоставената безплатна адвокатска помощ във въззивното производство.
Решението е окончателно, арг. чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.