Р Е Ш Е Н И Е
№ ................./………………………... г.,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния съдия
Административно дело №2267 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производство е по реда на чл.197 от ДОПК.
Образувано е по жалба вх.№12625/14.10.2020г.
на К.Х.Д. *** против Решение №205/29.09.2020г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено
Постановление изх.№С200003-022-0058672 от 03.09.2020г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП-Варна за налагане на обезпечителна мярка – запор върху товарен
автомобил «IVECO» рег.№Р6655РР за обезпечаване на изискуемите му публични
задължения в размер на 3874,11лева по изп. дело №**********/2008г. на основание
чл.195, ал.1-3 от ДОПК.
Според жалбоподателя неправилно в
Решението е преценена като неоснователна жалбата му с вх.№42104/21.09.2020г. срещу
ПНОМ. Неправилно е отхвърлено оплакването му за свръхобезпеченост на
задълженията. Твърди, че НАП са присъединени кредитори по изп. дело 20193110401016
на СИС-Варна и се ползват от наложените по него обезпечения. По изп. дело имало
направени частични плащания и нямало причина да се налагат допълнителни мерки и
действия от страна на органите на НАП. Моли за отмяна на Решение №205/29.09.2020г.
по жалбата му срещу ПНОМ. В съдебно заседание процесуалният му представител не
се явява, а депозира писмена молба с доказателства в подкрепа на твърденията,
че сумите предмет на изп. дело №**********/2008г. на ТД на НАП-Варна във връзка
с което е наложен запора на т.автомобил са присъединени и събирани по делата на
частните съдени изпълнители. Моли жалбата да бъде уважена.
Ответникът представя
административната преписка по издаване на оспореното Решение. В писмена молба
упълномощеният юрисконсулт заявява оспорва жалбата изцяло. С Постановлението
законосъобразно била наложена обезпечителната мярка предвид наличието на
установеното, определено по основание и размер със съответния титул и изискуемо
с настъпил срок на изпълнение публично задължение. Публичният изпълнител
изпълнил задължението си да изиска и от застрахователното дружество било
издадено на 24.09.2020г. удостоверение за застрахователната стойност на
автомобила. Обезпечението съответствало на вземанията на държавата. Моли
Решение №205/29.09.2020г. да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като
взе предвид оплакванията в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, както и приложимата правна уредба, съдът достигна до следните
фактически установявания и правни изводи:
На 03.09.2020г. от публичен
изпълнител при ТД на НАП–Варна е
издадено Постановление с изх.№С200003-022-0058672 за налагане на
обезпечителни мерки на основание чл.200 от ДОПК и чл.201, ал.3 във вр. с чл.195
ал.1-3 от ДОПК, с което е наложен запор върху товарен автомобил «IVECO» рег.№ В****ВХ
за обезпечаване на публичното вземане в размер на 3874,11лева – главници и
лихви по изп. дело №**********/2008г. срещу К.Х.Д. ***.
С писмо на 03.09.2020г. ОД на МВР-Варна
са уведомени за ПНОМ с което е наложен
запора на МПС. В отговор от Сектор «ПП» при ОД на МВР-Варна писмено са
уведомили ТД на НАП-Варна, че наложения запор на МПС на 10.09.2020г. е
регистриран в АИС-КАТ.
ПНОМ е изпратено до Д. по пощата с
обратна разписка и е получено лично от него на 11.09.2020г. В 7-дневния срок чрез пълномощник той
подал по пощата на 18.09.2020г. жалба, заведена с вх.№42104/21.09.2020г. в ТД
на НАП-Варна. С жалбата е сезиран Директора на ТД на НАП- Варна с искане за
отмяна на ПНОМ запор върху МПС.
По жалбата издателя на ПНОМ - публичния изпълнител в дирекция «Събиране» при ТД на
НАП–Варна депозирал становище, че изп. дело №**********/2008г. на Д. към
25.09.2020г. включва задължения по декларация обр.6 /ДОО, УПФ, ЗО/, глоба и НП
на ОД на МВР-Варна в общ размер на задължението 3874,11лева, от които главници – 2796,14лв. и лихви-1094,69лв.
По изп. дело последното постъпило плащане било на 29.03.3013г. При проучване на
имуществото на задълженото лице в ел. масиви на НАП се установили налични имоти
с наложени тежести, 2бр. МПС, едното от които с тежест и банкови сметки в
търговски банки. ЗЛ нямало доходи от трудово възнаграждение. След преценка на
възможността да бъде събран дълга и съгласно чл.198, ал.1 от ДОПК на 03.09.3030г.
било издадено ПНОМ за налагане на запор на т.а.«IVECO» рег.№ В****ВХ със
застрахователна оценка 12 000лв. до размера на дълга. По отношение на този
актив е посочено, че върху него нямало наложени тежести и не били предприети
действия по опис, оценка и публична продан.
С Решение №205/29.09.2020г.
директорът на ТД на НАП-Варна се произнесъл по жалбата на Д.. Той я преценил
като допустима за разглеждане, но неоснователна. Той посочил, че не представлява
пречка за налагане на обезпечението наличието на изп. дело от 2016г. в
СИС-Варна, по което било присъединено за събиране публичното задължение по изп.
дело №**********/2008г. по описа на ТД на НАП-Варна. Конкуренцията между
публично и изпълнително производство по реда на ГПК била уредена в чл.191, ал.1
от ГПК.Отчел, че съгласно чл.191, ал.3 от ГПК при започнали изп. действия срешу
имущество на длъжника по реда на ГПК държавата се смята винаги като присъединен
взискател за дължимите й публични вземания, размерът на които е бил съобщен на
съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Поради това съдебният
изпълнител изпраща съобщение на НАП за всяко започнато от него изпълнение и за
всяко разпределение. Обезпечит. Мярка по процесното постановление била законосъобразно
наложена, при наличие на установено и определено по основание и размер със
съответния титул изискуемо публично задължение. Правилно било извършено
проучване на имуществото на длъжника и установено, че собствения му товарен
автомобил е единствения годен да обезпечи публичното задължение, тъй като
останалото имущество – МПС и недвижими имоти били с наложени тежести. Жалбоподателят
бил без доходи от трудово възнаграждение, върху което да се наложи запор,
поради което избраната от публичният изпълнител обезпечителна мярка била най-подходящата.
От изисканото удостоверение от застрахователното другжество била установена
застрахователната стойност на товарния автомобил. Решаващият орган намерил
обезпечителната мярка за съобразена с размера на задължението и гарантираща
събирането му и на основание чл.197, ал.1 от ДОПК потвърдил ПНОМ с изх. №С200003-022-0058672
от 03.09.2020г. като издадено от компетентен орган, законосъобразно и правилно
и отхвърлил искането за отмяната му като неоснователно.
Решението с указания за възможността да бъде оспорено в 7-дневен срок е
връчено на Д. чрез пълномощника му на 06.10.2020г. Жалбата срещу него до съда е
подадена по куриер на 13.10.2020г. Депозирана е в срок, от активно легитимирано
и с правен интерес за оспорването лице, за което то е неблагоприятно, с оглед
на което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.197 ал.1 от ДОПК постановлението
за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от
връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се
произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок. При спазване на тази
регламентирана в закона материална и териториална компетентност, директорът
на ТД на НАП-Варна
издал Решение №205/29.09.2020г. по жалбата на Д. срещу ПНОМ с което публичния изпълнител в дирекция
«Събиране» при ТД на НАП–Варна наложил запор върху неговото МПС.
Решението е издадено при спазване на
изискуемата писмена форма. В него са посочени фактите и обстоятелствата, както
и правните основания за издаването му, въз основа на които е направен извода,
че ПНОМ е правилно и законосъобразно издадено и не е налице основание за
отмяната му, нито е отпаднала необходимостта от наложена с него обезпечителната
мярка, поради което жалбата срещу него е намерена за неоснователна. В
съответствие с констатациите и изводите в обстоятелствената част е диспозитива
на Решението за потвърждаване на ПНОМ.
Правилно са установени и изложени в
Решението фактите и обстоятелствата, които са от значение при преценката на законосъобразността
на ПНОМ и на основателността на оплакванията и твърденията в жалбата срещу него.
Те кореспондират с материалите в преписката, съответстват на съдържанието на
постановлението и др. писмени доказателства, вкл. представените и приети по
делото в съдебната фаза. Обосновано в обжалваното решение териториалният директор направил извода, че
ПНОМ с изх. №С200003-022-0058672 от 03.09.2020г. е законосъобразно, че е
издадено от компетентен орган, с изискуеми реквизити по чл.196 от ДОПК и при
съществуваща обезпечителна нужда, която продължава да е налице и към 24.11.2020г.
от която дата е представената от ответника и приета по делото справка за
задълженията на Д. плащанията по които подлежат на разпределение от публичен
изпълнител. От справката е видно, че в изп. дело №**********/2008г. публичния
изпълнител следва да събере от Д. вземанията на държавата за ДОО, здравно
осигуряване, универсален пенсионен фонд за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. по подадени
декларации обр.6, вземанията за наложени глоби с НП от 2012г., с НП от 2017г. и
с фиш от 2013г., които към 24.11.2020г.
общо са станали 3941,24лв. – главници и лихви. В съответствие с тези
данни и предвид обстоятелството, че от 29.03.3013г. не са постъпвали
плащания от длъжника по изп. дело и той няма доход от трудово възнаграждение, а има т.а.«IVECO»
рег.№ В****ВХ без наложени тежести, за да бъде гарантирано събрането на дълга и
съгласно чл.198, ал.1 от ДОПК е наложен запор на автомобила, който е със
застрахователна стойност 12000лв., до размера на дълга. От представеното с
преписката разпореждане от 29.03.2013г. е видно, че на тази дата е постъпила и
разпределена от публичния изпълнител сумата от 20лв. по изп. дело
№**********/2008г. Това е последната постъпила сума през март 2013г., която е
разпределена по изп. дело и няма данни и доказателства за последващи плащания,
а само за присъединени за събиране по изп. дело вземания за глоби по НП и
фишове. Така задължението е нараствало в
годините и дори при образувано изп. дело в СИС нови плащания и разпределение на
суми не се удостоверява да са извършвани. Поради това правилна е преценката на
публичния изпълнител, до която достигнал и решаващия, че е налице необходимост
от обезпечение чрез налагане на запор на МПС на длъжника Д., което няма
наложени тежести. Законосъобразен е извода, че не са налице основания за отмяна
на ПНОМ изх. №С200003-022-0058672 от 03.09.2020г. Продължаващото нарастване на
размера на задължението на Д. след налагане на ПНОМ доказва, че Решението с
което то е потвърдено и е отхвърлено искането за отмяната му съответства на
целта на закона - да се гарантират максимално интересите на държавата и фиска с
оглед събиране на установените публични задължения.
Неоснователно е възражението в
жалбата, че наличието на образувано изп. дело в СИС по което имало направени
обезпечения гарантира събирането на публичните задължения и не е нужно
предприемане на допълнителни обезпечителни мерки от публичния изпълнител. Няма
данни и доказателства за постъпили частични плащания и разпределение на суми след
2013г. от публичния изпълнител по изп. дело. Поради това неоснователто и
оборено от доказателствата е възражението в жалбата за свръхобезпеченост на
задълженията и за липсата на необходимост от налагане на обезпечението чрез
запора върху товарния автомобил с ПНОМ.
Не се установи да е налице основание
посочено в чл.197 ал.3 от ДОПК за отмяна на тази обезпечителна мярка. Съгласно тази
разпоредба съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл.195 ал.5 от ДОПК. Доказателствата по делото
не налагат извод, че в случая някоя от тези предпоставки е налице. Жалбоподателят
не твърди да е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа – от една страна, а от друга – спазени са
условията на чл.195 ал.1 от ДОПК - налице са установени и изискуеми публични
задължения, чието събиране не е гарантирано, че ще бъде осъществено преди да
бъде погасено по давност. Поради това Решението е постановено при спазване на
процесуалните правила и в съответствие със закона и не е налице основание за
отмяната му. Жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Жалбоподателят К.Д. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна – ТД на НАП-Варна сумата от 100лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от това и на основание чл.197
ал.3 и ал.4 от ДОПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№12625/14.10.2020г.
на К.Х.Д. *** срещу Решение №205/29.09.2020г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено ПНОМ изх. №С200003-022-0058672
от 03.09.2020г. на публ. изпълнител в дирекция «Събиране» при ТД на НАП–Варна,
с което е наложена обезпечителна мярка -
запор върху товарен автомобил »IVECO» рег.№В****ВХ по изп. дело №**********/2008г.
ОСЪЖДА К.Х.Д. *** с ЕГН ********** ***
сумата от 100/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: