Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. Велико Търново, 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на шести април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 55 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „Еко
маркет експорт“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, Западна промишлена зона, склад „Екомаркет“, против Писмо изх. № 47/ 14.01.2021
г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/
– Велико Търново, в частта му, с която по Заявление вх. № 128/ 12.01.2021 г. от
„Еко маркет експорт“ ЕООД, на дружеството е отказано издаването на здравен
сертификат от системата TRACES. Оспорващото дружество
счита обжалвания отказ за незаконосъобразен като изтъква, че посочените от
административния орган изисквания за издаване на здравен сертификат за търговия
не са нормативно разписани в закон или подзаконов нормативен акт, а са
определени от субективно и въз основа на неясни критерии. Твърди, че исканите
документи са на разположение на ОДБХ по местонахождението на съответните
производители, продукцията на които е сертифицирана от БАБХ и няма пречка
съдържащата се в тях информация да бъде служебно проверена. Сочи, че „Еко
маркет експорт“ ЕООД осъществява само търговска дейност – получаване на
произведени от трети лица храни, окомплектоване, товарене и изпращане на същите
към купувачи, като сертификатите за съответната произведена и опакована партида
се получават от различните производители, такива са налични при тях и съдържат
исканата от ОДБХ – Велико Търново информация. Развива доводи и че тази
информация не се предоставя от производителите на търговеца, като технологичната
документация за всеки продукт представлява търговска тайна. Акцентира върху
обстоятелството, че липсва нормативно определен срок за издаването от ОДБХ на
искания сертификат, а самият орган твърди, че няма възможност да издава такъв в
сроковете сочени от заявителя и необходими за адекватно осъществяване на
търговската му дейност. Намира, че като цяло с отказа си ответният орган не
изпълнява задължението си да осигури откритост, достоверност и пълнота на
информацията в административното производство. С тези доводи от съда се иска
оспореният отказ да бъде отменен, като ОДБХ – Велико Търново бъде задължена
служебно да събере необходимата информация и издаде здравен сертификат от
системата TRACES по подаденото от „Еко маркет експорт“ ЕООД
заявление. В съдебно заседание оспорващото дружество, чрез пълномощника си по
делото *** М.К. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по доводите
изложени в нея и такива, развити в хода на устните състезания. Претендира
присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Областна дирекция по
безопасност на храните – Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** С.
от ВТАК, оспорва жалбата като неоснователна, с доводи развити в писмено
становище, в хода на устните състезания, и в писмена защита. Изтъква, че в
случая става въпрос за специфично административно производство, като Българска
агенция по безопасност на храните /БАБХ/, нито ОДБХ – Велико Търново имат
задължението да извършват контрол, но не и сертифициране на продуктите, от вида
на заявените от „Еко маркет експорт“ ЕООД. Сочи, че областната дирекция
извършва регистрация на съответния производител, но не и одобряване или
сертифициране на продукти, произвеждани от такъв производител, в случая местни
продукти, като счита, че това е задължение на друг орган – официалният
ветеринарен лекар, съгласно чл. 101 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност /ЗВМД/. Твърди и че БАБХ/ОДБХ не разполага с цялата необходима
информация за издаване на исканите сертификати, както счита оспорващото
дружество, обратно, тази информация съгласно националната и общностното
законодателство, такава информация би следвало да се намира именно при бизнес
операторите, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храни. На последно
място се позовава и на обстоятелството, че при извършена на място проверка на
17.03.2021 г., в ползваните от жалбоподателя складови площи не е установено
наличието на два от продуктите, посочени в заявлението от 12.01.2021 г., което
частично лишава искането от предмет. С тези аргументи ответникът моли жалбата
да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
вкл. тези от административната преписка и допълнително представените от
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
„Еко маркет експорт“ ЕООД - гр. Велико
Търново е регистриран съгласно българското законодателство търговец с посочен
предмет на дейност търговия с хранителни и нехранителни стоки, логистична
дейност, търговско представителство и посредничество, други дейности
незабранени с нормативен акт.
Административното производство,
приключило с издаването на оспорвания отказ е започнало с подаването от „Еко
маркет експорт“ ЕООД, на заявление с вх. № 128/ 12.01.2021 г. до ОДБХ – Велико
Търново, с което дружеството е поискало да бъде регистрирано като търговец на
продукти, извършващ вътреобщностна търговия съгласно Решение № 709/2014/ЕС,
и да му бъде издаден електронен здравен сертификат съгласно Решение № 709/2014/ЕС
за вътреобщностна търговия на продуктите, описани в приложения към заявлението
списък. Видно от последния /л. 85 – л. 109/, в него преобладават хранителни
продукти, приготвени от свинско месо, но има и такива от други видове меса или
които въобще не съдържат месо. Към заявлението са били представени и стокови
разписки за закупуването на продуктите от „Еко маркет Бългрия“ ЕООД, от
различни предходни доставчици, пред съда
оспорващото дружество е представило фактури от дата 15.01.2021 г., с
които същите и други продукти са продадени от „Еко маркет България“ ЕООД на
„Еко маркет експорт“ ЕООД. В отговор на подаденото заявление от 12.01.2021 г. с
писмо изх. № 47/ 14.01.2021 г., издадено от директора на ОДБХ – Велико Търново, „Еко
маркет Бългрия“ ЕООД е уведомено, че е регистрирано в системата TRACES с ветеринарния си одобрителен номер, но не може да
му бъде издаден сертификат за вътрешна търговия по системата TRACES. Като фактическо основание за този
отказ е посочено, че представените към заявлението на дружеството документи не
съдържат достатъчно информация, даваща възможност на ОДБХ да даде исканите
гаранции за изпълнение на Решение 2014/709 на Комисията от 09.10.2014 година.
Като конкретни видове липсваща информация са посочени тази за произхода на
свинското месо, вложено в състава на съответния продукт, за всяка партида,
параметрите на термичната обработка, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба №
5/ 30.09.2020 г. на МЗХГ за здравните изисквания към животните, от които се
добиват храни, точното количество на продуктите в килограми, термичното
състояние за всеки един продукт (охладено или замразено), вида на крайната
опаковка (кашон, пале, стек и др.), вида и номера на транспортното средство, планирания
маршрут и имената на шофьора – данни изискуеми за издаване на сертификат по
системата TRACES. Освен това в писмото е отбелязано, че част от
хранителните продукти, посочени в заявлението не са месни продукти, съдържащи
свинско месо и за тях не се издава такъв сертификат за вътрешна търговия. На
последно място е посочено, че в представените към заявлението търговски
документи, като получател е означено „Еко маркет България“ ЕООД, а не
заявителят на административната услуга „Еко маркет експорт“ ЕООД. Видно от
обратна разписка на л. 154 от делото /пощенските клейма/, писмото е връчено на
адресата му на дата 19.01.2021 година. Жалбата срещу него, в частта му с която
е отказано издаването на здравен сертификат, е подадена чрез органа който го е
издал, на дата 26.01.2021 г. съгласно дадения от ответната администрация входящ
номер.
В съдебната фаза на производството от
страните са представени посочените по-горе доказателства, съдържащи се и в
административната преписка. Освен това от жалбоподателя са представени
Разпореждане за спиране на част или на цялата дейност № 620/ 20.10.2020 година,
издадено от гл. инспектор при ОДБХ – Велико Търново, с което е спряна
вътреобщностната търговия с месни продукти, съдържащи в състава си свинско
месо, от склад на едро на „Еко маркет експорт“ ЕООД в гр. В. Търново,
декларация от 26.10.2020 г. от представител на „Белла Бългория“ АД – гр. София.
Извън административната преписка от ответника са приложени писмо от 22.10.2020
г. от и.ф. директор на ОДБХ – Велико Търново до управителя на „Еко маркет
експорт“ ЕООД, с указания относно даването на ветеринарномедицински и здравни
гаранции за продукти, съдържащи в състава си свинско месо, и условията за
издаване на удостоверения за качество на стоки /л. 210 от делото/, заявление
вх. № 311/ 21.01.2021 г. от „Еко маркет експорт“ ЕООД до ОДБХ – Велико Търново,
приложения към него и отговор от 22.01.2021 г. /л. 155 – л. 204/.
По искане на жалбоподателя са изслушани
показанията на свидетеля И.Т.М., сочещ да осъществява дейност като консултант
на оспорващото дружество, а също и на „Еко маркет Бългрия“ ЕООД. Според
свидетеля тези две дружества осъществяват съвместно търговска дейност. „Еко
маркет Бългрия“ ЕООД осъществява закупуването на хранителни стоки и пласирането
на такива на българския пазар, а „Еко маркет експорт“ ЕООД експортира стоки в
Европа или по-точно ги продава на фирми, регистрирани в европейски страни,
които вземат стоките от склада му с техен транспорт. Съгласно показанията на
свидетеля въпросните стоки се закупуват от „Еко маркет Бългрия“ ЕООД, веднъж
седмично се фактурират към „Еко маркет експорт“ ЕООД, след което в рамките на
кратък период от време /около едно денонощие/ последното ги комплектова и
продава на чуждестранните партньори. „Еко маркет експорт“ ЕООД окомплектова и
необходимата за вътреобщностните доставки документация, и я вкарва в онлайн
системата TRACES. Уточнява, че става въпрос за значителни количества
хранителни продукти от различни видове и производители, 20 или 30 процента от
които съдържат свинско месо, изискващи и комплектоването на съответния обем
документация.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, а и доколкото в писмо изх. № 47/ 14.01.2021 г. не е посочено пред кой
орган и в какъв срок може да се обжалва обективирания в него отказ, в случая е
приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Настоящият състав счита, че
оспорването е насочено срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 3, предл. последно от АПК, а именно изричен отказ да бъде издаден
здравен сертификат по заявление с вх. № 128/ 12.01.2021 г. на ОДБХ – Велико
Търново, подадено от „Еко маркет експорт“ ЕООД – г. Велико Търново. Аргумент в
тази насока на първо място е изрично отбелязаното в писмо изх. № 47/ 14.01.2021
г. на директора на ОДБХ – Велико Търново, удовлетворяване на първото от
заявените от дружеството искания – регистрирането му в системата TRACES. В съответствие с разпоредбите на чл. 35 и сл. от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1715 на Комисията, от ОДБХ – Велико Търново е
извършена регистрация на търговеца в експертната система за контрол на
търговията на Европейската комисия за санитарно и фитосанитарно сертифициране,
необходимо за вноса на животни, животински продукти, храни и фуражи от
неживотински произход и растения в ЕС, както и търговията в рамките на ЕС и
износа на животни в ЕС и някои животински продукти, като част от системата за
управление на информацията относно официалния контрол (IMSOC) - чл. 133, § 4 от
Регламент (ЕС) 2017/625. Втората част от същото писмо представлява отрицателно
по съдържание волеизявление от страна на административния орган, по отношение
на отправеното до него искане за издаване на здравен сертификат. Същото по
своето съдържание има характер на изричен отказ, като въпреки изброяването на
информацията, която е следвало да съдържа заявлението, то не съдържа указания
за отстраняване на недостатъци по чл. 30, ал. 2 от АПК, нито посочване на срок
за такова отстраняване. Поради това съдът намира, че в случая се касае за
индивидуален административен акт, приключващ производството по заявление с вх.
№ 128/ 12.01.2021 г., подадено пред ОДБХ – Велико Търново и подлежащ на съдебен
контрол. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151
от АПК, и съобразно изложеното по-горе, е допустима за разглеждане по същество.
При извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваният отказ за издаване на здравен
сертификат е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган.
Настоящият състав намира за неоснователни развитите от процесуалния
представител на ответника доводи, че не е в неговата компетентност извършването
на проверки и издаването на здравни
сертификати от вида на заявения от оспорващото дружество.
Както се посочи, видно от представения
със заявлението списък и приложените към него документи, заявлението в голямата
си част касае продукти за вътреобщностна
търговия, в чийто състав би трябвало да има свинско месо – кайма и продукти от
кайма, месо за готвене, колбаси тип „наденица”, „салам“, „луканка“, „сушеница“ и „суджук”.
С Регламент (ЕС)
2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. са установени
правила за осъществяването от държавите членки на официалния контрол и другите
официални дейности, извършвани на животни и стоки, въвеждани в Съюза, с цел да
се осигури правилното прилагане на законодателството на Съюза в областта на
агрохранителната верига. На ниво общностно законодателство с посочения
регламент се установява единна законодателна рамка относно организирането на
официалния контрол, който следва да осъществяват държавите-членки по отношение
на безопасността на животните и стоките, предназначени за консумация от хора
при тяхното въвеждане в страна от съюза от друга държава-членка или от трета
държава или са предназначени за износ от ЕС на всички етапи на производството,
преработката и разпространението на храните. В член 3 от Регламент (ЕС)
2017/625 са дадени легалните дефиниции на редица основни понятия като
„официално сертифициране“ /т. 25/, „официален сертификат“ /т. 27/, „оператор“
/т. 29/, „влизане на територията на Съюза“ или „въвеждане в Съюза“ /т. 40/, а в
чл. 86 – 90 от същия
регламент се въвежда издаването на официални сертификати от
компетентните органи на държавите-членки. На национално ниво в българското
законодателство регламентацията на тези отношения е приета чрез Закона за
управление на агрохранителната верига /ЗУАхрВ/. Извън цитираната основна уредба
на ниво ЕС, тъй като в случая става въпрос за продукти, голяма част от които в
състава си съдържат прясно свинско месо, приложимо е и Решение за изпълнение
2014/709/ЕС на Комисията от 9 октомври 2014 г., изменено в приложението с
Решение за изпълнение ЕС 2020/1402 на Комисията от 5.10.2020 г. относно мерките
за контрол на здравето на животните във връзка с африканската чума по свинете в
някои държави – членки, в което Република България и по-конкретно област Велико
Търново присъства в част трета от приложението към решението на Комисията. В
решението на Комисията се предвижда, че засегнатите държави членки налагат
забрана за изпращането на пратки от свинско месо, заготовки от свинско месо,
продукти от свинско месо и всякакви други продукти, съдържащи такова месо, от
областите, изброени в части III и IV от приложението (чл. 2, буква „в“). В чл.
11 от Решение за изпълнение 2014/709/ЕС са посочени условията, при които се
дерогира забраната от областите, изброени в приложението, за други държави
членки и трети държави - свинско месо да е произведено от свине, които
произхождат и идват от стопанства, разположени извън област от приложението или
продуктите от свинско месо да са произведени, съхранявани и преработени в
предприятия, одобрени в съответствие с член 12. Дерогацията и на тази
разпоредба е допустима съгласно член 13 от цитираното решение при положение, че
при изпращане на съответните продукти, съдържащи прясно свинско месо, заготовки
от свинско месо, и всякакви други продукти, съдържащи такова месо в друга държава
членка са налице кумулативно три предпоставки: са били произведени и
преработени в съответствие с чл. 4, § 1 от Директива 2002/99/ЕО; са преминали
ветеринарно сертифициране в съответствие с член 5 от Директива 2002/99/ЕО и
всяка пратка е придружена от съответния здравен сертификат за вътресъюзна
търговия, предвиден в приложението към Регламент (ЕО) № 599/2004, част
II, и следва да отговаря на условията в
самото Решение за изпълнение 2014/709/ЕС на Комисията.
На национално
ниво не се установяват нормативни разпоредби в закон или подзаконов
административен акт, уреждащи въпроса за необходимите документи, които
износителят следва да представи на административния орган при заявяване на
искане за здравен сертификат за търговия в общността. В чл. 44 от ЗУАхрВ се
съдържа някаква регламентация относно реда, по който се допуска износ на храни
от животински произход от износител, като според ал. 1 на разпоредбата, храните
следва да са произведени или преработени в обекти, които са одобрени по реда
на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на
специфични хигиенни правила за храните от животински произход /Регламент (ЕО) № 853/2004/ и износителят има издаден
сертификат или друг документ за износ на храни от животински произход. За реда
за издаване на този сертификат законът препраща към чл. 238 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, според който износителят следва да
подаде заявление със съдържание, изчерпателно определено в ал. 1, т. 1 – т. 5
от същата разпоредба. При така цитираната нормативна уредба и разпоредбите на
чл. 10, ал. 1 и чл. 35 от ЗУАхрВ, вр. с чл. 3, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625,
съдът намира, че именно ответникът по делото е компетентният орган да се
произнесе по подаденото заявление, като определен с националното
законодателство компетентен орган. Аргумент в тази насока са и разпоредбите на
чл. 238, ал. 1 и ал. 3 от ЗВМД, а необходимостта от съвместни действия с друг
служител на БАБХ /официален ветеринарен лекар/ не обосновават друг извод,
предвид съответната уредба на общия закон чл. 31 от АПК.
Обжалваният отказ
е издаден в писмена форма, като са изложени фактите, мотивирали органа да го
постанови,
както и правните норми, към които същите са
подведени. Верността на
фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи касае
материалноправната, а не формалната законосъобразност на акта. Както се посочи,
актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 2 и т. 7 от АПК, но първото
от тези формални нарушения не обосновава самостоятелно негова
незаконосъобразност, а второто е от значение единствено за реализирането
правото на защита срещу административния акт.
По отношение процесуалната
законосъобразност на проведеното производство.
Посочената
по-горе разпоредба на чл. 238, ал. 1 от ЗВМД, вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗУАхрВ,
установява изчерпателно необходимото съдържание на заявлението за издаване на сертификат или друг документ, което износителят на суровини и
храни от животински произход, подава до директора на
ОДБХ, а именно: 1. посочване на страната, за която е предназначена пратката; 2.
посочване на вида и количеството на суровините и храните от животински
произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях; 3.
посочване ветеринарния регистрационен номер и наименованието на обекта, от
който се изнася пратката; 4. посочване на граничния контролно-пропускателен
пункт, през който се осъществява изнасянето; 5. отбелязване на допълнителни
изисквания към продукта на страната, за която се изнася. Видно от съдържанието
му, в конкретния случай при подаването му, Заявление вх. № 128/ 12.01.2021 г. от
„Еко маркет експорт“ ЕООД не е отговаряло на изискванията на чл. 238, ал. 1, т.
3, т. 4 и т. 5 от ЗВМД. Съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК, ако искането не
удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да
отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че
неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В случая не
се установява, а не се и твърди да е изпълнена посочената процедура, и от
директора на ОДБХ – Велико Търново да са давани указания на заявителя за
отстраняване на изброените нередовности. Налице е процесуално нарушение и то е
от категорията на съществените, доколкото е обусловило произнасянето на
административния орган при неспазване на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК
- при неизяснена фактическа обстановка и без да бъде предоставена възможност на
заявителя да отстрани нередовностите в искането си. Допускането на нарушението
е в състояние да повлияе върху съдържанието на приключващия производството акт
и същото е неотстранимо в съдебната фаза на производството. По-конкретно - за
издаване на поискания от здравен сертификат за търговия в Общността, и за въвеждането
в Съюза на пратки от продукти от свинско месо, от основно значение са въпросите
за произхода на това месо и съответстват ли продуктите на изискванията на
страната-членка, към която се изнасят, а нито един от тези въпроси не се
изяснява от наличните в преписката документи. Не се установява и още едно
особено съществено обстоятелство, касаещо конкретно продуктите съдържащи
свинско месо - дали същите са с произход от стопанство, което е на територията
на областите и общините в България, изрично и изчерпателно посочени в
актуалното приложение към Решение за
изпълнение 2014/709/ЕС на Комисията от 9 октомври 2014 г., изменено в
приложението с Решение за изпълнение ЕС 2020/1402 на Комисията от 5.10.2020
година.
Вярно е, че
ЗУАхрВ и ЗВМД са специални закони, но те не съдържат разпоредби, дерогиращи
принципите на законност и истинност в административното производство /чл. 4,
чл. 7 и чл. 35 от АПК/, налагащи административният акт да бъде издаден само
след като се изяснят и бъдат съобразени относимите към казуса факти и
обстоятелства. В специалните закони не е предвидено и отклонение от принципа на
служебното начало /чл. 9, чл. 30, чл. 31, чл. 36, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 6
от АПК/, изискващ компетентният орган да извърши нормативно предписаните действия,
даващи гаранции за законосъобразно провеждане на съответната административна
процедура. Спазването на изброените принципи е приложимо на общо основание в
процедурата по чл. 44 от ЗУАхрВ и чл. 238 от ЗВМД, нещо повече - тълкуването на чл. 238, ал. 3
от ЗВМД налага извода, че преди издаване на поискания от жалбоподателя здравен
сертификат, би следвало в срока за издаване на документа служители на БАБХ
/официален ветеринарен лекар/, да извършват проверка на място в съответния
обект дали продуктите отговарят на изискванията за безопасност. В разглеждания
случай не се установява своевременното изпълнение и на това задължение, а
настоящият състав не намира за необходимо да коментира доводите на ответника,
че при извършена два месеца след издаването на оспорения отказ, проверка в
ползваните от жалбоподателя складови площи, на място не са били намерени някои
от заявените продукти.
Посочените съществени
нарушения на процесуални правила, представляват самостоятелно основание за
отмяна на оспорения отказ, като само за пълнота следва да се отбележи, че при
липса на данни за произхода на месото в съответните продукти, вкл. че то е от
обект/обекти, намиращи се на територия или част от територия с наложени
ветеринарно-здравни ограничения, не се установява наличието на основания за
изисквания към подаденото заявление по чл. 238, ал. 1 от ЗВМД, от вида на
посочените в т. 2 и т. 4 от Писмо изх. № 47/ 14.01.2021 г. на директора на ОДБХ
– Велико Търново.
Също за пълнота и яснота на
жалбоподателя следва да се отбележи, че при липсата на специална уредба в ЗВМД
и ЗУАхрВ относно срока за произнасяне на административния орган, приложение при
определяне на този следва да намери разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от АПК, съобразно необходимостта от
проверка на място в обекта на заявителя. Срокът за произнасяне на
административния орган по отправеното до него заявление е 14-дневен от
започване на производството, и началото му съгласно чл. 25, ал. 1 и чл. 30, ал. 3 АПК,
се поставя с подаването на редовно заявление.
По изложените съображения съдът намира
оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, поради което следва да бъде отменена.
Тъй като в случая произнасянето на съда
е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, предл. второ от АПК и естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне на
директора на ОДБХ – Велико Търново, за ново произнасяне по заявление с вх. №
128/ 12.01.2021 г., подадено от „Еко маркет експорт“ ЕООД.
При този изход на делото и своевременно
заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 12, ал. 5 от
Устройствения правилник на БАБХ, Областна дирекция по безопасност на храните –
Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
претендираните от него разноски в размер общо на 551,41 лв., от които 50,00 лв.
- внесена държавна такса за образуване и разглеждане на делото, 1,41 лв.
банкова такса за превода и 500,00 лв. – платено възнаграждение за един адвокат,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.01.2021 г. /л. 7 от
делото/.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 и чл. 173, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
РЕШИ:
Отменя
по
жалба на „Еко маркет експорт“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, Западна промишлена зона, склад „Екомаркет“,
обективираният в Писмо изх. № 47/ 14.01.2021 г. на директора на Областна дирекция
по безопасност на храните – Велико Търново, с което на „Еко маркет експорт“
ЕООД е отказано издаването на електронен здравен сертификат от системата TRACES, по подадено Заявление вх. № 128/ 12.01.2021
година.
Изпраща
делото
като преписка на директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
Велико Търново за ново произнасяне по Заявление вх. № 128/ 12.01.2021 г. на
„Еко маркет експорт“ ЕООД, в 14-дневен срок от отстраняване на нередовностите,
при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
Осъжда Областна
дирекция по безопасност на храните – Велико Търново с административен адрес:
гр. велико Търново, ул. „Славянска“ № 5, да заплати на „Еко маркет експорт“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
Западна промишлена зона, склад „Екомаркет“, разноски по делото, в размер на
551,41 лв. /петстотин петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на
жалбоподателя да се извърши и чрез пълномощника му по делото *** М.К. от ВТАК,
на посочения в жалбата служебен адрес: ***.
Административен
съдия: