Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 8675 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 22.10.2018г.,
постановено по гр.д. № 87194/2017г. на СРС, ГО, 76 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „У.Б.“ АД срещу Б.И.П. и И.К.Ж. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 121 и следв. от ЗЗД за установяване
съществуването при условията на солидарност между длъжниците на следните
вземания: сумата от 24 800 лева – неплатена просрочена главница по договор
за кредит от 17.06.2014г., сключен с „А.Р.“ ООД и анекс № 1 от 16.06.2015г.,
ведно със законната лихва от 13.10.2017г. до окончателното изплащане; сумата от
812, 81 лева лихва за периода от 21.04.2017г. до 12.10.2017г.; сумата от 303,
57 лева договорна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.06.2017г. и сумата от
533, 89 лева наказателна лихва за периода от 21.04.2017г. до 17.06.2017г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 73482/2017г. по описа на СРС, ГО, 76
състав.
Срещу решението в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Б.И.П.,
като с определение от 08.07.2019г. въззивният съд е допуснал на основание чл.
265, ал. 1 от ГПК присъединяване на И.К.Ж. към подадената от Б.И.П. въззивна
жалба. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното
решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както
и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че ответниците са
подписали единствено анекс № 1 от 16.06.2015г. към договор за револвиращ банков
кредит от 17.06.2014г., в който срещу техните имена фигурира записа „солидарен
длъжник“. Счита, че за да е възникнала солидарната им отговорност пред
кредитора при условията на чл. 101 от ЗЗД – встъпване в дълг, се изисква да е
налице валидно встъпване в дълг. В случая обаче такова не било налице по
следните съображения:
В § 5, т. 1 от процесния анекс не било посочено името
на лицето, което встъпва в дълга на кредитополучателя, поради което счита, че
не следва да отговаря към кредитора като солидарен длъжник. Подписът на Б.П.
под анекс № 1 срещу израза „солидарен длъжник“ не го превръщал автоматично в
такъв, тъй като в хипотезата на чл. 101 от ЗЗД солидарността възниквала по
силата на закона като резултат от встъпването в дълг. Счита, че не бил завършен
фактическият състав на чл. 101 от ЗЗД, тъй като не били посочени имената на
конкретното лице, което встъпва в дълга на кредитополучателя.
На следващо място, обръща внимание, че
първоинстанционният съд е приел хипотеза на „подобие на встъпване в дълг“, но
законът не познавал такава фигура. Отделно от това, навежда доводи, че
кредиторът основавал претенцията си не на сключения анекс № 1, а на договора за
кредит, което било недопустимо, тъй като встъпилият в дълг отговаря за свой, а
не за чужд дълг. По тези съображения счита, че липсва основание за ангажиране
на неговата отговорност. В жалбата се навежда още, че ответниците не са
подписали нито един от последващите анекси към договора и извършените с тях
промени в кредитното правоотношение между кредитора и банката са му
непротивопоставими. Дори и да се приемело, че в случая има валидно възникнала
солидарност по отношение на ответниците, то същата е ограничена единствено до
действието на анекс № 1. По тези съображения се прави искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се
отхвърлят.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – „У.Б.“
АД, е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Релевират
се съображения, че първоинстанционното решение е правилно, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и правилата за разпределение
на доказателствената тежест, като съдът е съобразил приложимите за спора
материалноправни норми. С неподписаните от ответниците анекси се удължавал
срока на договора за кредит, но това удължаване не водело до погасяване на
задължението.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 121 и следв. от ЗЗД за установяване
съществуването при условията на солидарност между длъжниците на следните
вземания: сумата от 24 800 лева – неплатена просрочена главница по договор
за кредит от 17.06.2014г., сключен с „А.Р.“ ООД и анекс № 1 от 16.06.2015г.,
ведно със законната лихва от 13.10.2017г. до окончателното изплащане; сумата от
812, 81 лева лихва за периода от 21.04.2017г. до 12.10.2017г.; сумата от 303,
57 лева договорна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.06.2017г. и сумата от
533, 89 лева наказателна лихва за периода от 21.04.2017г. до 17.06.2017г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 73482/2017г. по описа на СРС, ГО, 76
състав.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че между кредитополучателя „А.Р.“ ООД и ищеца
бил сключен валиден договор за кредит, по силата на който ищецът е изпълнил задължението
си да предостави парична сума под формата на кредит, който кредитополучателят се
е задължил да върне в уговорения срок. Изложени са съображения, че с анекс № 1
от 16.06.2015г. ответниците-физически лица са встъпили в дълга на
кредитополучателя /конкретно е прието, че е налице „подобие на встъпване в
дълг“/ , поради което отговорят пред банката при условията на чл. 101 от ГПК
като солидарни длъжници. Обсъдени са наведените възражения, че ответниците са
поръчителствали по договора за кредит, като е приел същите за неоснователни. В
мотивите е прието още, че последващите анекси към договора, които не са
подписани от физическите лица, нямат характеристиката на новация на
задължението. Освен това са развити съображения, че последващите промени в
кредитното правоотношение обвързват солидарния длъжник, ако се дължат на
неизпълнение на главния дълг или ако облекчават положението на солидарните
длъжници /поръчители и встъпили в дълг/. Като е взел предвид, че с неподписаните
от ответниците-физически лица анекси се удължава срока на договора и се
намалява лихвения процент, е мотивирал извод за основателност на предявените
искове.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон. При съобразяване на изложеното настоящият съдебен състав
счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са
нарушени императивни материално-правни норми. За да стигне до този извод
съобрази следното:
По делото на етапа на въззивното производство не е
спорно обстоятелството, че на 17.06.2014год.
между „У.Б.“ АД, в качеството на кредитодател, и „А.Р.“ ООД, в качеството на
кредитополучател, бил сключен договор за банков револвиращ кредит, с който
банката е предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на до
44 000 лева с посочена цел – оборотни средства, срещу задължение на
дружеството за връщане на главницата и плащане на договорни лихви в сроковете и
размерите, посочени в договора. Уговорен бил краен срок за усвояване – до
16.06.2015г., като по делото е установено, че отпусната сума е усвоена. В чл.
7.1. от договора е посочен краен срок за издължаване на главницата – до
17.06.2015г.
С анекс № 1 към договор за банков револвиращ кредит,
сключен на 16.06.2015г. между банката, кредитополучателя и солидарните длъжници
Б.И.П. и И.К.Ж., страните са постигнали съгласие за изменение на първоначалния
договор, както следва: размера на кредита бил изменен до размер на сумата от
36 800 лева, при годишен лихвен процент за редовен дълг в размер на 10 %.
Срокът за погасяване на главницата бил променен до 17.06.2016г.
Ответниците-физически лица са посочени като солидарни длъжници и трети
задължени лица. В §5, т. 1 от анекса страните се съгласили, че на основание чл.
101 от ЗЗД и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ встъпват като
солидарни длъжници по договора и анексите към него, при което декларират
безусловно и неотменяемо, че са запознати и приемат всички клаузи по посочения
договор за кредит и всички последващи анекси към него, в това число и по
настоящия анекс и се задължават солидарно с кредитополучателя да изпълняват
всички ангажименти по договора за кредит и настоящия анекс, включително и тези
за плащане на погасителните вноски по главницата, лихви, такси, комисионни,
разноски и други в пълен размер, така както са поети, до окончателното им
погасяване съгласно договора за кредит, анексите и приложимите къв него Общи
условия на кредитора. Посочено е още, че встъпването в дълга не освобождава
кредитополучателя от задължението му.
Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС,
намерила израз в решение №
213 от 06.01.2017г. по гр.д. № 5864/2015г., ІV ГО. В същото решение е прието, че при встъпването в дълг едно трето на
правоотношението между кредитора и главния длъжник лице се съгласява да поеме
съществуващо задължение като солидарен длъжник – било по договор между третото
лице и кредитора, било по договор между стария и новия длъжник. Встъпването в
дълг, когато следва от сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор,
наподобява поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на
същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с
него. В хипотезата на чл. 101 ЗЗД отговорността на встъпилия нов длъжник, за
разлика от солидарната съзадълженост, възниква само ако има главно задължение в
отношенията между кредитор и кредитополучател, но не е акцесорна на
главното задължение. В решението е посочено още, че задължението на поръчителя
също зависи от съществуването на главното задължние, за разлика от солидарната
съзадълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение, за разлика и от
встъпването в чужд дълг, и от солидарната съзадълженост. Поръчителят отговаря
на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно
основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.
В случая тълкувайки действителната воля на страните
при спазване критериите на чл.20 ЗЗД, настоящият съдебен състав, като анализира
съдържанието на уговорените в договора за кредит и анексите към него права и
задължения на страните, подписването му от ответниците в качеството им на
солидарни длъжници, като каквито са определени и в титулната част на договора,
счита че намерението на страните по договора и преследваната от тях цел, е Б.И.П.
и И.К.Ж. да встъпят в задълженията на кредитополучателя – първоначален длъжник,
като станат носители на всички задължения по договора за кредит. Съгласно
договореното между страните, обемът и
условията на задължението за връщане на предоставения кредит са еднакви за
първоначалния длъжник и за встъпващите съдлъжници, между които и ответниците-физически
лица. Получаването на заемната сума от едно лице му придава качеството на
кредотополучател, а встъпването в дълга предполага наличието на вече възникнал
дълг, по който се встъпва, като встъпилият в чуждия дълг дължи на същото правно
основание, по силата на което дължи и първоначалния длъжник и солидарно с него,
но изпълнява свой дълг. Кредиторът запазва претенцията си към стария длъжник,
като се сдобива с още една претенция за дължимото спрямо встъпилото трето лице.
В нито една от клаузите на договора и анексите към него, задълженията на
солидарните длъжници не са уговорени като обезпечение и конкретно – като поръчителство
за чужд дълг. Изложеното в този анекс и конкретно в §5 от същия е достатъчно
ясно и не буди съмнение относно качеството на ответниците, а именно – на лица,
встъпили в дълга на кредитополучателя. Съдържанието на поетите от ответниците задължения
налага извода, че те се задължили солидарно заедно с дружеството-кредитополучател,
да отговарят за една и съща престация към кредитора, който може да я поиска от
всеки един от тях. Поетата от тях спрямо кредитора отговорност напълно съответства
на отговорността на встъпилото в чужд дълг трето лице по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Липсата на формално изявление „встъпвам в дълга“, „встъпвам като
съдлъжник“, както че ответниците не са наречени изрично „встъпили в дълга“, а
просто „солидарен длъжник“, което е по-широко понятие, не променя горния извод.
За разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при
уговорената солидарна задълженост солидарния длъжник дължи на свое основание,
като отговорността му няма акцесорен характер. Тъй като в случая източник на
солидарността е конкретният договор, а не законът, разпоредбата на чл. 147 ЗЗД,
предвиждаща ограничение във времето, през което поръчителят остава задължен към
кредитора след падежа на главното задължение, е неприложима /в този см. е
решение № 654 от 08.01.2008год. на ВКС по т.д. № 320/2007год./.
Действително, в нормата на §5 от процесния анекс не е
изрично посочено, че солидарните длъжници Б.И.П. и И.К.Ж. са именно тези страни
по договора, които встъпват в дълга на кредитополучателя. Посоченият пропуск
обаче не води до неяснота на волята на страните, в какъвто смисъл са
възраженията на жалбоподателите. И това е така, тъй като, както е посочено в
титулната част на анекса, страни по него са банката, кредитополучателя “А.Р.”
ООД и ответниците-физически лица, наречени общо “солидарни длъжници” и “трети
задължени лица”. С оглед изложеното, безспорно е, че нито банката, нито
кредитополучателя са субекти, които могат да участват в конкретното
правоотношение в две качества – като кредитодател, съответно кредитополучател, и едновременно с това –
като солидарни длъжници при условията на встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД. Това
обстоятелство обосновава единствения възможен извод, че лицата, които встъпват
като солидарни длъжници в конкретното правоотношение са третите задължени лица по
договора - Б.И.П. и И.К.Ж..
В аспекта на изложеното, като неоснователни следва да
се преценят доводите на жалбоподателите,
че не са налице предпоставките за ангажиране на имуществена им отговорност на
твърдяното в исковата молба основание. Напротив, от ангажираните по делото
писмени доказателствени средства се установява, че ответниците-физически лица
са встъпили по реда на чл. 101 от ЗЗД в дълга на “А.Р.” ООД към банката и
отговорят за изпълнение на договорните задължения солидарно с
кредитополучателя.
По делото е установено, че с анекс № 2 към договор за
банков револвиращ кредит от 17.06.2014г., сключен на 14.06.2016г. между “У.Б.”
АД и “А.Р.” ООД, банката и кредитополучателя са изменили първоначалния договор
по отношение на крайния срок на издължаване на главницата – до 17.07.2016г.
Този анекс не е подписан от ответниците-физически лица. Впоследствие, с анекс №
3 към договор за банков револвиращ кредит от 17.06.2014г., сключен на
11.07.2016г., банката и кредитополучателя изменили съдържанието на
първоначалния договор по отношение крайния срок на издължаване на кредита /до
17.06.2017г./, както и е променен /намален/ размерът на годишния лихвен процент
– от 10 % на 8 %. Този анекс не е подписан от солидарните длъжници.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на
СРС и препраща на основание чл. 272 от ГПК към тях, в частта, в която е прието,
че неподписаните анекси нямат характеристиките на обективна новация по смисъла
на чл. 107 от ЗЗД като основание за отпадане на задължението на ответниците.
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, намерила израз в в решение № 130
от 24.03.2009г. по т.д. № 650/2008г. на ВКС, II ТО, решение № 138/22.08.2013г. по т.д. № 27/2012г. на ВКС, II ТО и решение №
210 от 22.12.2014г. по т.д. № 4090/2013г. на ВКС, I ТО и решение № 175 от
25.02.2016г. на ВКС по т.д. № 2602/2014г., ТК, II ТО, решение № 69 от
30.03.2017г. по т.д. № 602/2016г. на ВКС, II ТО, в които е прието, че способите
за преструктуриране на даден кредит, вкл. отсрочването, разсрочването или друго
преструктуриране за облекчаване на съществуващия дълг не са индиция за наличие
на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, която за да е релевантна,
трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път. Прието е още, че новацията по
естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение,
като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга
някои от съществените му елементи. При
обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението - при
нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново
основание в замяна на старото задължение. Поради това няма новация, ако
страните в рамките на общия размер на стария дълг са изменили само размера на
отделните вноски, изменили са размера на договорната лихва и сроковете за
плащане, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в
предмета, нито в основанието, т.е. не е налице промяна относно съществените
елементи на договора.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите
на първоинстанционния съд по отношение на формираните изводи, че липсва
основание за пълно отпадане на отговорността на ответниците-физически лиза
поради сключването между банката и кредитополучателя на допълнително
споразумение /анекс/, с което главният дълг се променя и за което встъпилият в
дълг не е дал съгласие.
Съдът счита, че последващите
промени в договора /които не са приети от солидарния длъжник, какъвто е
процесния случай/ обвързват солидарният длъжник, ако се дължат на неизпълнение
на главния дълг или ако облекчават положението му. Последващи изменения в
съдържанието на договора между кредитора и длъжника, утежняващи положението на
последния, освен ако обективират новация по смисъла на чл.107 ЗЗД и с оглед
последиците на предл. второ на разпоредбата, не могат да обосноват извод за погасяване
на задължението на встъпилия в дълг по чл. 101 от ЗЗД, но неговата отговорност остава
ограничена само до неизпълнените задължения на кредитополучателя със
съдържанието им към момента на встъпване в дълга.
В случая, както бе посочено, с анекс № 2 към договор
за банков револвиращ кредит от 17.06.2014г., сключен на 14.06.2016г. между “У.Б.”
АД и “А.Р.” ООД, банката и кредитополучателя са изменили първоначалния договор
по отношение на крайния срок на издължаване на главницата – до 17.07.2016г.,
а с анекс № 3 от 11.07.2016г. банката и
кредитополучателя са изменили съдържанието на първоначалния договор по
отношение крайния срок на издължаване на кредита /до 17.06.2017г./, както и е
променен /намален/ размерът на годишния лихвен процент – от 10 % на 8 %. При
тези данни се налага извод, че неподписаните анекси не утежняват положението на
ответниците-физически лица, нито водят до погасяване на правоотношението по
договора за встъпване в дълг. Отговорността на солидарните длъжници следва да
се ангажира по отношение на всички непогасени задължения на кредитополучателя,
чиято изискуемост е настъпила към 17.06.2016г. Съобразно неоспореното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза тези вземания като основание и
размер съответстват изцяло на процесните претенции. По тези съображения
исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради
което такива не следва да се присъждат независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 511836 от 22.10.2018г., постановено по гр.д. № 87194/2017г. по описа на СРС,
ГО, 76 състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от
връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.