№ 236
гр. София, 25.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600229 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК вр. глава 22- ра НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор в Окръжна прокуратура гр.Благоевград,
срещу определение № 110 от 08.02.2021г. на Окръжен съд Благоевград, девети наказателен
състав, постановено по нохд № 940/2021г. С определението съдът на основание чл. 248, ал.
1, т. 3 НПК е счел, че в досъдебното производство са допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения, прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора
за отстраняване на нарушенията. В протеста се развиват доводи за неправилност на
определението. Според прокурора не са налице противоречия в обстоятелствената част на
обвинението, а се касае за очевидна фактическа грешка. Релевира, че съгласно чл.242, ал. 1
НПК обвинението се повдига от прокурора с обвинителния акт. Не смята, че правата на
подсъдимия са нарушени, тъй като подробно в обвинителния акт са описани всички
процесни парцели, за които се отнасят неверните сведения. Възразява и срещу втория довод
на съда - за неяснота на качеството, в което е действал подсъдимият – като физическо лице
или като представляващ дружеството. Моли определението да се отмени.
Протестът е подаден в срок и е допустим за разглеждане. По същество е
неоснователен.
Срещу подс. С. С. Р. е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр.
ал. 2 НК. В него прокурорът е описал, че на 16.05.2019г. подс. Р. подал заявление в ОС „З“
Благоевград за подпомагане 2019г. като селскостопански производител, с форма за
юридически лица. На 14.06.2019г. към заявлението приложил Таблица за използваните
парцели за 2019 г., общо 30, с площ 208, 91 хка. Парцелите са изброени и прецизно
индивидуализирани. За тези парцели подсъдимият декларирал, че отговарят на условията за
допустимост за подпомагане.
По-натам прокурорът твърди, че подсъдимият е представил неверните сведения за
дейността си в две направления: първо - че ползва на правно основание общо девет
парцела, изискващо се по чл. 41, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, и второ – че използва, обработва и
поддържа в добро земеделско и екологично състояние, отговарящи на изискванията, общо
тридесет парцела с обща площ – 208, 91 хка.
1
По-натам в обвинителния акт прокурорът поддържа /на л. 9/, че неверните сведения в
двете направления касаят не само девет, а всичките тридесет парцела.
В диспозитива на обвинителния акт прокурорът се връща към първоначалната теза –
за двупосочност на неверните сведения като обхванали различен брой парцели.
В разпоредителното заседание пред първостепенният съд, прокурорът явно сам
разкрил несъответствията в тезата си, ги е обяснил с допусната очевидна фактическа
грешка. Такава била допусната и в повдигнатото обвинение на досъдебното производство.
Позовал се е, както по- късно и в протеста, на нормата на чл. 242, ал.1 НПК.
При така изложеното, правилно първостепенният съд е приел, че прокурорът е
допуснал слабости, неяснота и противоречивост в обвинителната теза. Макар от мотивите на
съда да става ясно, че е имал предвид най-вече количественото разминаване в заявените за
подпомагане парцели – веднъж девет и втори път - тридесет, следва да се отбележи, че
пороците на обвинението не се изчерпват само с това.
Стриктният прочит на заявените обвинителни факти показва, че става въпрос за
концепция, при която се инкриминират два типа неверни сведения, обхванали различен брой
парцели. Следователно не се касае за просто количествено несъответствие.
Първият тип неверни сведения е този за липсата на правно основание да се ползват
част от парцелите – девет /или както още прокурорът казва на стр. 5 от акт – подсъдимият
нямал сключени валидни договори за парцелите/. И вторият тип неверни сведения е този за
състоянието на ползваните парцели, общо тридесет. Следователно, разбира се и логическият
извод от това е, че за двадесет и един парцела, подсъдимият е разполагал с правно
основание за ползване. Оттук идва и първият и основен пропуск на обвинителния акт – че
прокурорът не е индивидуализирал парцелите, за които подсъдимият не е сключил договори
за ползване /наем/.
Първостепенният съд е имал основание и за този недостатък на обвинението, тъй
като на стр. 9 от обвинителния акт прокурорът поддържа, че двата типа заявени
обстоятелства – правно основание и състояние на парцелите, касаят всички тридесет такива.
Това на друго основание внася противоречие, доколкото е в разрез с тезата дотогава, че
липсата на правно основание за ползване засяга само девет парцела.
Този недостатък влече след себе си и друг – този, че, ако прокурорът споделя като
вярна тезата, че липсата на правно основание засяга само девет парцела, не е посочил за кои
точно парцели се отнася това.
Ако вярната теза е, че отсъствието на правно основание за ползване се отнася за
всички тридесет парцела, това също следва да е представено ясно и недвусмислено.
В досъдебното производство на подс. С.Р. е повдигнато обвинение с постановление
на разследващ орган от 25.11.2021г., според което подсъдимият е подал неверни сведения –
че ползва на правно основание и че ги ползва, обработва и поддържа в добро земеделско и
екологично състояние общо тридесет парцела /обвинение на л. 7, т. 7 ДП/
С постановление от 14.12.2021г. обвинението срещу подсъдимият явно е стеснено,
тъй като според него подсъдимият е подал неверни сведения за това, че ползва на правно
основание само девет парцела. В останалата част обвинението е останало същото.
/постановление на л. 39, т. 7 ДП/ Следователно меродавно се явява именно това последно
обвинение, доколкото, в частта кои парцели се ползват с правно основание и кои не, то е
изменило предходното.
Настоящата инстанция не намира, че така представените недостатъци на
обвинението съставляват очевидна фактическа грешка. Те засягат съществото на важни
2
факти, които, така оставени от прокурора повдигат въпроси по самата обвинителна теза.
Ясно е, че тези въпроси не се свеждат до неправилно изписване на цифри, дати, имена и
други, с техническо и обозначително естество, характерни за „очевидната фактическа
грешка“.
Това, че обвинението съгласно нормата на чл. 242, ал.1 НПК се повдига от прокурора
с внасяне на обвинителния акт не дерогира условието за съответствие с обвинението по
реда на чл. 219 НПК. Точно правото на защита на подсъдимото лице не позволява между
двете обвинения да има противоречия, нито обвинителният акт да съдържа неизвестни за
подсъдимия дотогава положения. Но тези съображения и не се отнасят до настоящия случай,
в който е налице идентичност между обвинението по чл. 219 НПК и по чл. 242, ал. 1 НПК.
Пороците на обвинителния акт, като присъстващи в измененото обвинение по реда на чл.
219 НПК, налагат и неговото поправяне.
Що се отнася до втория недостатък на обвинителния акт, посочен от окръжния съд -
относно качеството на подсъдимия, в което е представил сведенията и в чия полза биха
били предоставените средства - в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
достатъчно ясно е описал, че подсъдимият е действал като представляващ търговско
дружество и че дружеството се явява бенефициент на средствата. Поради това точно такъв
порок и в това значение, което съдът му е придал, не се открива. Още повече, че
обвинителният акт следва да се разглежда като единство от обстоятелствена и диспозитивна
част.
Все пак, като че ли първият съд е имал известно основание за това, че диспозитивът
на обвинителния акт би могъл да е по – прецизен и да не позволява двусмислия. Това е така,
доколкото, действително, прокурорът на това място не е разграничил граматически
стриктно физическото от юридическото лице, независимо, че недостатъкът е по – скоро
стилистичен и граматически, отколкото смислов. Действителният смисъл лесно може да се
изведе чрез тълкуване, включително и в контекста.
След като делото, така или иначе се връща на прокурора, той и в тази част би могъл
без затруднение да внесе прецизност като посочи граматически еднозначно лицето, което
ползва парцелите, а така също и лицето, за което са предназначени средствата от фондове на
Европейския съюз.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 249, ал. 3 НПК, Софийски апелативен
съд, наказателно отделение, 1 – ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 110 от 08.02.2021г. на Окръжен съд Благоевград,
девети наказателен състав, постановено по нохд № 940/2021г., с което съдът на основание
чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за
отстраняване на съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4