Р Е
Ш Е Н
И Е № 12
гр. Тополовград, 19.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: А.А.
Като разгледа докладваното от
съдия Ив.Христов гр.д. № 299 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по редовна и допустима искова молба от П.М.П. с ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв.М.К. от АК - Ямбол против К.М.Й. с адрес: *** с ЕГН **********.
Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните
права и предявения иск, са следните:
Ищецът твърди, че е бил поръчител по
договор за кредит за текущо потребление, сключен на 19.03.2009 г. между
кредитора „Банка ДСК”ЕАД и кредитополучателя К.М.Й. – ответник по настоящото
дело. Тъй като кредитополучателят е преустановил плащанията си по погасяване на
кредита банката е предприела действия по принудителното събиране на сумите,
като е насочила изпълнението си спрямо ищеца в качеството му на поръчител и
спрямо ответника. Било е образувано ч.гр.д. № 140/2012 г. по описа на РС –
Тополовград, по което дело е издаден изпълнителен лист за събиране на дължимите
суми от двамата длъжници солидарно -
ищец и ответник по настоящото дело. Банката в качеството си на взискател е образувала
спрямо тях изпълнително дело № 20127650400954 по описа на ЧСИ-Г.И. с рег.№ 765 в регистъра
на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора. ЧСИ е
започнал да събира сумите по изпълнението, но тъй като не е успял да стори това
чрез доходите и имуществото на длъжника Й. е насочил изпълнението спрямо
трудовото възнаграждение на ищеца П.М.П.. Междувременно банката с договор за
покупко-продажба на вземания от 25.03.2013 г. е продала вземането си в неговата
цялост на ОП”Факторинг България” ЕАД, ЕИК ********* и последното дружество е
встъпило в правата на взискателя по изпълнителното дело.
В хода
на изпълнителното производство в периода от 03.08.2012 г. до 05.07.2016 г. от
трудовото възнаграждение на ищеца по сметката на ЧСИ е постъпила сума в общ
размер на 5 506,38 лв., с която сума е погасен дългът на ответника. С
постановление от 15.07.2016 г. ЧСИ е приключил изпълнителното дело, поради
напълно издължаване. От този момент за ищеца се е породило правото на регресен
иск спрямо ответника.
Към настоящият
момент ответникът дължи на ищеца следните суми: главница 5506,38 лв.; лихва за забава 1676,39 лв.
Ищецът
П.М.П. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК към Районен съд – Тополовград. Образувано е ч.гр.д. № 203/2019 г. и е
издадена заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от К.М.Й.
срещу издадената заповед. На основание чл.415 ал.1 от ГПК П.М.П. предявява иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Предвид
на гореизложеното моли съда да приеме за установено между страните, че е налице
вземане от страна на П.М.П. в размер на 5506,38
лв., представляваща главница по погасен от ищеца дълг в качеството му на
поръчител по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 19.03.2009 г.
между кредитора „Банка ДСК”ЕАД и кредитополучателя К.М.Й., 1676,39 лв. представляващи лихва за забава за периода 15.07.2016 г.
до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените разноски по
делото в размер на 143,66 лв. държавна такса и 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение направени разноски по частно гражданското производство, както и
143,66 лв. държавна такса и 450 лв. адвокатско възнаграждение по настоящото
производство.
Препис от исковата молба и приложенията към
нея са редовно връчени на ответника на 30.10.2019 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.
131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва иска, като се е
претендира, че искът е недопустим и неоснователен и че изпълнението е било
погасено по давност.
Ищецът не се явява в съдебно заседание, като се
представлява по пълномощие от адв.М.К. от АК – Ямбол, който поддържа иска и моли същият да бъде уважен изцяло.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, като е
постъпила молба-становище от същия, с който оспорва иска като недопустим и
недоказан.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представения договор за текущо потребление от
19.03.2009 г. между „Банка ДСК”ЕАД в качеството й на кредитор и ответникът К.М.Й.
в качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо
потребление по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 5000 лв., със срок на
издължаване на кредита 96 месеца. В договора е посочено, че кредита се усвоява
еднократно по разплащателната сметка на кредитополучателя К.М.Й. – ответник по
настоящото дело. В т.10 от кредита е
посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство. Между ищеца П.М.П., в
качеството му на поръчител и „Банка ДСК”ЕАД е сключен договор за поръчителство,
с който се обезпечава задължението на К.М.Й. по сключения от него договор за
кредит. В т.2 от договора за поръчителство е записано, че поръчителят отговаря
солидарно с кредитополучателя и се задължава спрямо кредитора при неизпълнение
от кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит. Тъй като
кредитополучателя е преустановил плащанията си по погасяване на кредита на
24.10.2011 г. Банка ДСК ЕАД е наредила
счетоводно записване на задължението на К.М.Й. като предсрочно изискуемо,
поради допусната забава в плащанията на повече от три вноски и е отнесено в
просрочие.Банката е предприела действия по принудителното събиране на сумите,
като е насочила изпълнението си спрямо ищеца по настоящото дело, в качеството
му на поръчител и спрямо ответника.
Било образувано частно гражданско дело № 140/2012 г. по
описа на Районен съд – Тополовград, по което е издадена заповед № 174 за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците
К.М.Й. и П.М.П. да заплатят солидарно на Банка ДСК ЕАД сумите от 3897,89 лв. дължима главница, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 31.05.2012
г., до окончателно изплащане на сумата; 293,54 лв. – договорна лихва от
20.09.2011 до 29.05.2012 г.; 87,48 лв. – лихва за забава от 24.10.2011 г. до
29.05.2012 г., както и разноски за държавна такса – 85,58 лв. и 268 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Бил е издаден изпълнителен лист и банката, в
качеството си на взискател е образувала спрямо длъжниците изпълнително дело №
20127650400954 по описа на ЧСИ Гергана Славчева с рег.№ 765 и с район на
действие – Окръжен съд Стара Загора. ЧСИ е започнал да събира сумите по
изпълнението, но тъй като не е успял да стори това чрез доходите и имуществото
на длъжника Й. е насочил изпълнението спрямо трудовото възнаграждение на ищеца.
Междувременно банката с договор за покупко-продажба на вземания от 25.03.2013
г. е продала вземането си на „ОТП Факторинг България” ЕАД и последното е
встъпило в правата на взискателя по изпълнителното дело. „ОТП Факторинг
България” ЕАД е уведомила ищеца П.М.П. с писмо от 18.10.2013 г. за настъпилата
цесия.
Видно от представеното удостоверение от ЧСИ Г. С. с рег.№ 765, район на действие
Окръжен съд – Стара Загора в хода на изпълнителното производство, в периода от
03.08.2012 г. до 05.07.2016 г. от трудовото възнаграждение на ищеца в сметката
на ЧСИ е постъпила сума в общ размер на 5506,38 лв., с която сума е бил погасен
дългът на ответника. С постановление от
15.07.2016 г. ЧСИ е приключило изпълнителното дело, поради напълно издължаване.
На основание чл.410 от ГПК ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 15.07.2019 г. и е образувано частно
гражданско дело № 203 по описа на Районен съд – Тополовград за 2019 г. По това
производство от същата дата са издадени разпореждане № 291 и заповед № 291,
съгласно която заповед ответникът К.Й. е следвало да заплати на ищеца сумата от
5506,38 лв. главница по регресен иск за погасен кредит, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението – 15.07.2019 г., до
окончателно изплащане на сумата; 1676,39 лв. – лихва за периода от 15.07.2016
до 15.07.2019 г., както и разноски по делото – 143,66 лв. за държавна такса и
300 лв.адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на ответника на
02.09.2019 г. и същият в законоустановения двуседмичен срок е направил възражение,
с което е оспорил задължението си. На
18.10.2019 г. е постъпила исковата молба по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства
и съдебно-счетоводната експертиза, които кредитира като обективни и
непротиворечиви, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.422
от ГПК, във вр.чл.143 от ЗЗД – иск за установяване на вземането, произтичащо от
регресен иск на поръчителя, който е придобил вземане срещу длъжника.
Искът е допустим, тъй като е подаден от лице, имащо правен
интерес от това и е подаден в законоустановения срок. Разгледан по същество,
същият се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
По
делото безспорно е установено, че между ищеца и Банка ДСК ЕАД е бил сключен
договор за поръчителство, който има за предмет гарантиране на изпълнението на
чуждо задължение – това на основния длъжник. Страни по пози договор са
кредиторът и получателят и със сключването му поръчителят се задължава да
отговаря за чуждия дълг, така както се е задължил главният длъжник. Той дължи
същият резултат, както главния длъжник и ако не е уговорено друго поема
ангажимент за цялото задължение. В случая се установи, че договорът за
поръчителство е сключен да обезпечи изпълнението на задълженията на К.М.Й. –
кредитополучател по договор, сключен с Банка ДСК ЕАД. Поръчител, който
удовлетвори кредитора придобива вземане срещу длъжника. Той разполага с
регресен иск по чл.143 от ЗЗД за да получи това, което е платил. Предпоставките
за този иск са: поръчителят да е изпълнил задължението на главния длъжник и
това изпълнение от поръчителя да нарушава принципа на забрана за неоснователно
обогатяване, т.е. регресът е средство за възстановяване на еквивалентността и
поръчителят да уведоми длъжника за направеното плащане. Когато кредиторът
предяви вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми
длъжника за да узнае възраженията му. В
против случай той рискува да плати недължимо или в повече, а и длъжника ако не
знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на
кредитора. Това задължение е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения.
Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск за да
избегне допълнителни разноски. Ако задължението е съществувало той получава
регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на
плащането. При не уведомяване, длъжникът запазва единствено възраженията си
срещу кредитора – само тях той може да противопостави на платилия поръчител.
Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя, поради не уведомяване.
Съдът счита, че уведомяването от поръчителя на длъжника за
самото плащане не е подлежащ на установяване от поръчителя , предпоставка за
уважаването на иска. Такава предпоставка е наличието на изпълнено от поръчителя
изискуемо задължение на ответника, каквото в процесния случай е налице. При
тези съображения, съдът намира, че ищецът има право да получи от ответника
това, което е платил в изпълнение на задълженията му към банката. Ответникът
чиято е тежестта да установи, че е погасил задължението си към поръчителя не
ангажира никакви доказателства за изпълнение на задължението си към платилия
поръчител. Ето защо исковата претенция
се явява доказана по основание и по размер.
Ответникът
дължи на ищеца и лихва за забава върху заплатената сума от деня на плащането –
от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Съдът
не приема възраженията на процесуалния представител на ответника, че договорът
бил за по-малка сума и не е ясно как тази сума е нараснала до размера на
претендираната главница. Всички тези задължения произхождат от договора за кредит
и ответникът е много добре запознат с всички последици от него, а и по
настоящото дело категорично се установи какво е неговото задължение към
поръчителя. Що се отнася до възражението за погасителна давност, то също е
неоснователно, защото в чл.111 от ЗЗД изрично е посочено кои вземания се
погасяват с тригодишна давност. Вземането предмет на настоящото дело не попада
в тази кратка давност, а в предвидената петгодишна давност. Правото на регрес е
възникнало на 15.07.2016 г. и до 15.07.2019 г. – датата на подаване на
заявлението не е изтекла тази петгодишна давност. Що се отнася до възражението
касателно извършената цесия между банката – кредитор и „ОТП Ф.Б.”ЕАД, към
исковата молба ищецът е приложил писмо, адресирано до него в качеството му на
солидарен длъжник по изпълнителното производство, с което писмо той е уведомен,
че на 25.09.2013 г. е настъпила цесията и той следва да изпълнява задължението
спрямо „ОТП Ф.Б.”ЕАД. За длъжника по това изпълнително дело – ищецът П.П. не
възниква никакво задължение същият да уведомява ответника, тъй като съгласно
чл.99 ал.3 от ЗЗД предишният кредитор, т.е. Банката е длъжна да съобщи на
длъжника за прехвърлянето.
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото в размер на 143,66 лв. за внесена
държавна такса по настоящото производство и 143,66 лв. по ч.гр.д.№ 203/2019 г.
на ТгРС и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. от
настоящото производство и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева по ч.гр.д.
№ 203/2019 г. на ТгРС.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено между страните П.М.П. с ЕГН ********** *** и К.М.Й. ***, с ЕГН **********,
че ответникът К.М.Й. ***, с ЕГН **********
ДЪЛЖИ на ищеца П.М.П. с ЕГН **********
*** следните суми:
- 5506,38 лв. /пет
хиляди петстотин и шест лв. и 38 ст./ представляваща главница по погасен от
П.М.П. в качеството му на поръчител по договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 19.03.2009 г. между кредитора „Банка ДСК”ЕАД и кредитополучателя К.М.Й.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.07.2019 г.,
до окончателно изплащане на сумата;
- 1676,39 лв.
/хиляда шестстотин седемдесет и шест лв. и 39 ст./, представляващи лихва за
забава за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г.;
ОСЪЖДА К.М.Й. ДА ЗАПЛАТИ на П.М.П. направените от
него разноски по настоящото производство
в размер на 143,66 лв. /сто четиридесет
и три лв. и 66 ст./ за внесена държавна такса и 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лв./ за адвокатско
възнаграждение и направените разноски по ч.гр.д.
№ 203/2019 г. по описа на ТгРС в размер на
143,66 лв. /сто четиридесет и три
лв. и 66 ст./ за внесена държавна такса и 300,00 лв. /триста лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: