Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 816 /07.11.
Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На пети
ноември
Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Божура Антонова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01554 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №2798011
на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП на К.С.К. с ЕГН ********** –
едноличен собственик на капитала и управител на „***“ ЕООД, е наложена глоба в
размер 300 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от К.К., в която се излагат възражения, че е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на
процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение, както и че наложеното административно
наказание е неправилно определено. Моли
за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебно заседание, жалбоподателят
– редовно призован, не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 07.06.2019
г., около 11.57 часа, по път I-6, общ. Перник, в посока към гр.
София, се движело МПС - л.а. “Тойота Ланд Круизер“, с рег. №***. В района на
бензиностанция „Тенакс“, км. 81+400 на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта
на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. На
около 300 м. преди мястото, на което била установена системата за контрол на
скоростта, на пътя имало поставен пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60
км/ч., съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП. В 11.57 часа през обсега
на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият
автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител,
работил със системата за контрол на скоростта попълнил протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по
пътищата /обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
При обработка
на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен
електронен фиш, в който били въведени
данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната
е измерена скорост на движение от 100
км/ч. /получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение/.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ЮЛ - „***“ ЕООД, ЕИК ***. Затова и с оглед разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП срещу едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството – К.С.К. бил издаден електронен фиш, серия К №2798011, с който на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, му била наложена
глоба 300 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр ал.1 от ЗДвП.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 27.08.2019 г.. Същият не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна
база данни – КАТ, разписки, разпечатка от показанията на техническото средство
– снимка № 11743D0/0102725, протокол
за използване на АТСС, рег. № 1158р-4733/11.06.2019г., удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, извлечение от Търговски регистър, писмо, рег.
№20-00-38-2/19.06.2019г. на БИМ, протоколи за първоначална и последваща
проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г. и 55-С-ИСИ–11.10.2018г. на БИМ.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.
При извършена служебна проверка за
законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш, от гледна точка условията за издаването му и изискванията към съдържанието му регламентирани в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, както и относно правното
квалифициране на нарушението и основанието за наказване.
Обжалваният
електронен фиш формално съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от
04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, тъй като носи
лимитивно установеното в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, но въпреки това е нередовен от
процесуална страна. Съгласно посочената законова норма, електронният фиш следва
да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Всички тези данни формално са изложени в
съдържанието на процесния електронен фиш, но в частта относно описанието на
нарушението, нарушената норма и приложената административнонаказателна
разпоредба, това е станало по начин, непозволяващ формиране на несъмнен извод
относно правилността на дадената квалификация на нарушението, пътната структура, при която същото е установено, законосъобразното посочване на приложимата санкционна
норма и основанието
за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Съображенията са следните:
Отговорността
на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. За
това нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са
установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и размера на които са
определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите,
предвидени в чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДвП са диференцирани с оглед обстоятелството
дали превишаването на скоростта е
извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като в
последния случай отговорността е смекчена, с предвидени по-леки наказания от
тези за същото нарушение, извършено обаче в населено място. Поради това, от гледна точка изискването електронния
фиш да съдържа точно описание на нарушението и ясна констатация относно
нарушената разпоредба, в съдържанието му задължително следва да се посочи дали
превишаването на максимално разрешената скорост е извършено в населено място
или извън него, тъй като това обстоятелство е съществен признак от състава на
административното нарушение и предопределя приложимата санкционна норма, т.е.,
една и съща стойност на превишението, във всяка от двете хипотези предпоставя
различна по тежест отговорност.
В случая, такава изрична констатация липсва в съдържанието
на ЕФ, тъй като е посочено, че нарушението, установено чрез АТС № 11743d0 /преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1/, е извършено на път път I-6, км. 81+400, общ.
Перник, бензиностанция „Тенакс“. Само по себе си мястото е достатъчно индивидуализирано,
но изричен запис дали то попада в населено място или извън такова, няма. Вписването, че мястото на нарушението е на
територията на община Перник индикира съответствие с дадената квалификация по чл.182,
ал.2 от ЗДвП, но е в явно противоречие с обстоятелствата удостоверени в съставен
протокол по чл.
10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като писмено доказателство. Записите в съдържанието му,
съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен
извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. В съдържанието на
протокола обаче изрично е посочено, че означеното място на контрол на скоростта
чрез визираното техническо средство, а именно път I-6, км. 81+400, бензиностанция
„Тенкас“ е на територията на град Перник.
Това обстоятелство е служебно известно на съда по
повод изискана за същия участък
информация от администрацията, стопанисваща пътя, предоставена с писмо на
директор ОПУ Перник по анд №1218/2019г. по описа на ПРС, разгледано от същия съдебен състав, в което е
посочено, че км. 81+400 на път I-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник,
началото на което е сигнализирано с пътен знак Д11 на км.74+150 /ПВ Батановци/,
а краят му – с ПЗ Д12 на км. 87+718 /ПВ Даскалово/.
Изложеното мотивира извод, че установените чрез
събраните доказателствени материали фактически обстоятелства относно мястото на
нарушението, съответната пътна структура и скоростен режим са неточно
квалифицирани и с електронния фиш незаконосъобразно на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за превишаване на разрешената
скорост извън населено място. Отсъства съответствие между отразената
фактическа обстановка и вменения на жалбоподателя административнонаказателен състав.
Констатираното в горния смисъл
противоречие в обжалвания административнонаказателен
акт представлява съществено нарушение на процесуалните правила и ограничава
правото на защита на нарушителя, в частност възможността му да разбере за какво
нарушение е наказан, въз основа на какви факти и каква е правната квалификация
на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност
.
Изложеното е достатъчно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Преквалифициране
на нарушението по чл.182, ал.1, вр.
чл.21, ал.2 от ЗДвП е недопустимо, тъй като предвид конкретното превишаване на
скоростта /с 40 км/ч./, приложима за
нарушението би била нормата на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, предвиждаща по-високо по
размер наказание от наложеното.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, №2798011 на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП на К.С.К. с адрес ***, с ЕГН ********** – едноличен собственик на
капитала и управител на „***“ ЕООД, е наложена глоба в размер 300 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ