Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С присъда № .... от 14.04.2011г., постановена по НОХД № ..../2011г., Свищовският районен съд е признал подсъдимите Е. Л. Н. и И. А. М. за виновни в това, че в периода от 16.08.2010г. до 19.08.2010г. в град С., действайки при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор помежду си и немаловажност на случая, отнели от владението и без съгласието на собственика „О. и. х.” ЕАД 17 броя клетки за акумулаторни батерии за електрокар с общо тегло 238, 3 кг. на обща стойност 209, 70 лв., с намерението противозаконно да ги присвоят, както следва: - на 16.08.2010г. в Г. С., действайки след предварителен сговор помежду си, при условията на опасен рецидив отнели от владението и без съгласието на собственика „О. и. х.” ЕАД 7 броя клетки за акумулаторни батерии за електрокар с общо тегло 105 кг. на обща стойност 92, 40 лв., с намерението противозаконно да ги присвоят. - на 19.08.2010г. в Г. С., действайки след предварителен сговор помежду си и немаловажност на случая, при условията на опасен рецидив отнели от владението и без съгласието на собственика „Октопод инвест холдинг” ЕАД 10 броя клетки за акумулаторни батерии за електрокар с общо тегло 133, 3 кг. на обща стойност 117, 30 лв., с намерението противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 196, ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б.”б” НК във вр. с чл. 373 ал. 2 НПК във вр. с чл. 58 А НК е осъдил Е. Л. Н. на две години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим, които да изтърпи в затвор. С отделно произнасяне подс. И. А. М. е осъден на две години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим, които да изтърпи в затвор. Със същата присъда Н. и М. са осъдени да заплатят направените по делото разноски. Срещу присъдата са подадени въззивни жалби от двамата подсъдими. Подс. М. прави оплаквания за допуснати груби нарушения на НК от разследващите органи в МВР, както и оплаквания относно размера на наложеното наказание, с оглед неприлагането по отношение на него на чл. 55 НК. Излага доводи за неправилност на експертното заключение на СОЕ, което не било съобразено с възрастта на акумулаторните батерии и мястото, където са се съхранявали. Подс. Н. моли присъдата да бъде отменена като незаконосъобразно, но не излага никакви съображения в тази насока. В съдебно заседания представителят на О. п. оспорва подадената въззивна жалба като взема становище за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в непосочване на правната квалификация на деянието на М., в диспозитива на присъдата, както и в провеждане на съкратено съдебно следствие, след като е даден ход на делото по общи ред. Не били налице основания за прилагане на чл. 58 а НК. Моли съда да върне делото за ново разглеждане. Служебният защитник на подсъдимите назначен във въззивното производство поддържа подадените въззивни жалби. Също счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения като освен посочените от прокуратурата навежда и други. Подсъдимите били осъдени за вещи на стойност 209, 70 лв., а стойността по заключението на СОЕ била 419, 90 лв., за тази разлика липсвал оправдателен диспозитив. Сочи, че не били отчетени от съда многото смекчаващи вината обстоятелства. Отправя алтернативни искания за намаляване на наложените на подсъдимите наказания с прилагане на разпоредбата на чл. 55 НК или връщане на делото на районния съд. Двата подсъдими не се явяват в съдебно заседание, въпреки че са редовно призовани. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивните жалби, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговарят на изискванията за редовност, поради което същите се явяват процесуално допустими. При извършената служебна проверка за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на наказателното производство ВТОС констатира наличието на такива, както при първоинстанционното гледане на делото, така и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея. Част от тези нарушения са от категорията на абсолютните, които винаги опорочават постановения съдебен акт, а друга част са от категорията на оценъчните, които следва да се преценят дали нарушават правото на защита на подсъдимите. Срещу подсъдимите Н. и М. е повдигнато обвинение за извършено от тях престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” НК, по което е образувано НОХД № ...../2011г. по описа на РС – С.. В проведеното първо съдебно заседание по делото на 16.03.2011г., районният съд след като е разяснил правата на подсъдимите, снел е самоличността им и тази на свидетелите, на основание чл. 276 ал. 1 НПК е дал ход на съдебното следствие с прочитане на обвинителния акт от прокурора. Съдебното следствие е продължило по предвидения в процесуалния закон ред с разпит на подсъдимият Н., който е дал обяснения по случая. След това се е пристъпило към разпит на подсъдимия М., който след като е заявил, че поддържа дадените показания е поискал да му бъде назначен служебен защитник и делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Към последно‗о искане се присъединил и вече разпитания подсъдим Н.. При тази ситуация районният съд е отложил делото и го е насрочил за друга дата като същевременно е отправил искане до АК – В. Т. за определяне на служебен защитник. В проведеното съдебно заседание на 14.04.2011г. адв. Н. Б., определена от ВТАК, е назначена за защитник на подсъдимите. Същата, от името на подзащитните си, е заявила, че те поддържат направеното искане за съкратено съдебно следствие. Самите подсъдими са заявили отново това си желание като се признали за виновни и се съгласили с това, което е описано в обвинителния акт. Районният съд е постановил определение по чл. 372 ал. 4 НПК, дал е ход на съкратеното съдебно следствие, изслушал е пледоариите на страните и е постановил присъдата си. Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав счита, че свищовският районен съд при първоинстанционното гледане на делото е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и то от категорията на абсолютните. Съгласно т. 3 от ТР № .../06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. ОСНК на ВКС, след започване на съдебното следствие по общия ред е недопустимо да се преминава към съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373 ал. 2 във вр. с чл. 372 ал. 4 НПК. В конкретния казус именно такова нарушение на съдопроизводствените правила е допуснал първостепенният съд. Последният, след като е дал ход на делото по общия ред, с протоколно определение в първото съдебно заседание, по искане на подсъдимите е отложил същото и го е насрочил за друга дата, на която при проведеното ново съдебно заседание с определение е дал ход на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 373 ал. 2 във вр. с чл. 372 ал. 4 НПК. Такъв преход към особените правила по глава XXVII след започване на съдебното следствие по общия ред е несъвместим със законодателните идеи вложени в диференцираната процедура. Нормите на закона уреждащи тази процедура съдържат императивни предписания, представляващи отклонение от стандартния модел на наказателния процес, с които първостепенният съд е длъжен да се съобрази преди да даде ход на съдебното следствие с прочитане на обвинителния акт. Недопустимо е общия ред за разглеждане на делото в първата инстанция да прерасне и завърши като алтернативен. Допускайки противното ще бъдем изправени пред ситуация, при която една от страните в процеса, в случая подсъдимите, ще могат да определят реда за разглеждане на делото вместо органа осъществяващ ръководно-решаващата роля в тази фаза на наказателния процес. Признанието на фактите по обвинителния акт, направено от подсъдимия в разпита му по чл. 277 НПК, следва да се оценява като елемент на доказателствената съвкупност по делото и смекчаващо вината обстоятелство, в случай на осъждане, но само по себе си не предпоставя приложение на особените правила. Посоченото съществено нарушение на процесуалните правила е достатъчно, за да бъде отменен обжалвания съдебен акт. Независимо от това, въззивният състав намира, че с оглед принципна яснота и процесуална икономия, следва да бъдат посочени и другите значими нарушения на процедурата, допуснати от районния съд при разглеждане на делото. Те са свързани с диспозитива на присъдата и изготвянето на мотивите й. В диспозитивната част на процесната присъда съдът е допуснал флагрантно нарушение на процесуалния закон като при определяне наказанието на подсъдимия М. не е посочил правна квалификация на престъпното деяние, за което му се налага това наказание. Такова посочване имаме само и единствено за подс. Н.. По този начин съдът не е изложил решението си по един от основните и задължителни въпроси, посочени в чл. 301 ал. 1 т. 2 НПК – какви са правните очертания на престъпното съставомерно посегателство, за което М. е осъден. Това представлява нарушение на разпоредбата на чл. 305 ал. 4 вр. с чл. 301 ал. 1 т. 2 НПК и води до ограничаване на правото на защита на подсъдимия М. и е основание за отмяна на присъдата. Наред с това в диспозитивната част на процесната присъда е налице и неконкретизация на инкриминираното престъпление. Липсва словесно описание на съществен юридически белег от престъпната деятелност на подсъдимите, а именно, че са извършили престъплението в условията на продължавано престъпление. Посочването само на цифровото изражение на приложимия наказателен закон – чл. 26 ал.1 НК, затруднява възможността подсъдимия да разбере за какво прес‗ъпление е осъден и по този начин ограничава процесуалното му право на защита. Тази непълнота в диспозитива не е преодоляна и в мотивите на присъдата, което е допустимо доколкото присъдата е единство на мотиви и диспозитив. Съгласно разпоредбата на чл. 305 ал. 3 НПК в мотивите на присъдата се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Тези изисквания на процесуалния закон преценени през призмата на разпоредбата на чл. 373 ал. 3 НПК са значително по занижени, но само и единствено по отношение на това, какво съдът приема за установено от фактическа страна на базата на доказателства, събрани в ДП. Това законодателно решение обаче не е важащо по отношение на правните съображения за взетото решение. В мотивите на атакувания съдебен акт районният съд декларативно и формално е посочил, че с гореописаното деяние подсъдимите от обективна и субективна страна са осъществили инкриминираното престъпление. Липсват правни изводи по отделните съставомерни белези на конкретното престъпление, които да имат нужната пълнота и задълбоченост, за да не се оставя никакво съмнение в правотата на съда. Липсват съображения на решаващия съд, защо при тази фактология по делото приема, че подсъдимите са осъществили две отделни престъпни прояви, представляващи единна престъпна дейност с общи правнозначими последици, наказуема като едно престъпление, както и защо са осъществили тези отделни деяние в условията на предварителен сговор при немаловажност на случая. Въззивният съд прави само един малък акцент по повод на последното. Видно от приетите факти подсъдимите тръгнали за сметището, за да събират отпадъчно желязо, докато минавали покрай мелницата, забелязали отвор в оградата и решили да проверят дали там няма метални отпадъци. Влезли в двора на мелницата, отишли до стаята на пазачите, където нямало никой, установили, че врата на склада не е заключена и откраднали 7 бр. клетки от акумулаторни батерии. При това описание на обстановката, при която е взето решението на подсъдимите да извършат първото престъпно посегателство не следва директно и недвусмислено, че е налице предварителен сговор у тях. Липсата на правни изводи на практика е довело до липсата на мотиви на присъдата, което също е процесуално нарушение от категорията на абсолютните. В тази връзка Върховният съд не веднъж е имал повод да посочи, че съществено процесуално нарушение е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата. Изготвянето на мотиви на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК е гаранция, че съдът е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото и на закона. Най - малкият пропуск на атакуваната присъда, констатиран от настоящият въззивен състав, в диспозитивната й част, е непосочването на елемент от обективната страна на първото деяние, а именно, че случая е немаловажен. Констатираните съществени процесуални нарушения са неотстраними от въззивната инстанция. Всичко гореизложено налага отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Свищовския районен съд и то от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 335 ал. 2 НПК, В. о. с. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА присъда № .... от 14.04.2011г., постановена по НОХД № ..../2011г. на Св. р. с. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |