Решение по дело №295/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 43 ал.3 от ЗПЗП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Земеделска производствена кооперация "Б." със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК *******, представлявана от председателя С. К. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., изх. № 02-200-2600/11909 от 05.08.2021 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което по подмярка 13.1/НР1 от искана сума в размер на 2362,02 лева е наложено намаление в размер на 2135,73 лева и е оторизирана сума в размер на 226,29 лева; по подмярка 13.2/НР2 от искана сума в размер на 3954,63 лева е наложено намаление в размер на 1051,73 лева и е оторизирана сума в размер на 2902,9 лева; по СЕПП от искана сума в размер на 53023,05 лева е наложено намаление в размер на 5110,02 лева и е оторизирана сума в размер на 47913,03 лева; по мярка СПП от искана сума в размер на 4116,60 лева са наложени намаления в размер на 58,98 лева и е оторизирана сума в размер на 4057,62 лева; по мярка СП (основна) от искана сума в размер на 8256,25 лева са наложени намаления в размер на 136,78 лева и е оторизирана сума в размер на 8119,47 лева; по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) от искана сума в размер на 33427,58 лева са наложени намаления в размер на 1590,08 лева и е оторизирана сума в размер на 31837,5 лева. С писмото е посочено, че от искана сума за възстановяване от ДФ в размер на 1261,65 е оторизирана сумата 1261,65 лева.

С жалбата УП се обжалва в частта му, с която на Земеделска производствена кооперация "Б." е отказано подпомагане по Подмярка 13.1 в размер на 2135, 73 лева, по подмярка 13.2 в размер на 1051,73 лева, по СЕПП в размер на 5110,02 лева, по СПП в размер на 58,98 лева, по СП /основна/ в размер на 136, 78 лева по ЗДП в размер на 1590, 08 лева. Твърди се, че оспореното в частта му УП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е нарушен материалния закон. Писмото било постановено и при пълна липса на посочени фактически и правни основания. Моли съда да отмени същото в обжалваната му част.

В съдебно заседание оспорващата страна, редовно и своевременно призована, не се представлява. В молба по делото от упълномощен адв. М. С. поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Д. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Счита оспорения акт за законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят ЗПК „Б.“ била регистрирана като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) ***** в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2019 г. подала заявление за подпомагане с УИН: 20/230519/25407 по НР1, НР2, СЕПП, СПП, СП (основна), ЗДП, ведно с необходимите приложения – таблици и декларации.

С изх. № 02-200-2600/11909 Заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с което по подмярка 13.1/НР1 от искана сума в размер на 2362,02 лева е наложено намаление в размер на 2135,73 лева и е оторизирана сума в размер на 226,29 лева; по подмярка 13.2/НР2 от искана сума в размер на 3954,63 лева е наложено намаление в размер на 1051,73 лева и е оторизирана сума в размер на 2902,9 лева; по СЕПП от искана сума в размер на 53023,05 лева е наложено намаление в размер на 5110,02 лева и е оторизирана сума в размер на 47913,03 лева; по мярка СПП от искана сума в размер на 4116,60 лева са наложени намаления в размер на 58,98 лева и е оторизирана сума в размер на 4057,62 лева; по мярка СП (основна) от искана сума в размер на 8256,25 лева са наложени намаления в размер на 136,78 лева и е оторизирана сума в размер на 8119,47 лева; по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) от искана сума в размер на 33427,58 лева са наложени намаления в размер на 1590,08 лева и е оторизирана сума в размер на 31837,5 лева. Писмото било изтеглено от СЕУ на 26.04.2024 г. Жалбата срещу същото, по която е образувано настоящото съдебно производство е подадена чрез административния орган до съда на 02.05.2024 г.

В хода на съдебното дирене административният орган представя Становище изх. № 02-200-2600/11909#3/15.05.2024 г., в което заявява, че съгласно разпоредбите на чл.28 и чл.29 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година, чл.74 от Регламент (ЕО) №1306 на Комисията от 17 декември 2013, както и чл,37, ал. 2 от ЗПЗП за декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки; в резултат на извършените административни проверки са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2019 по заявление с УИН 20/230519/25407; след преминаване на процедурата за разрешаване на двойнозаявените площи по заявление с УИН 20/230519/25407, площта в размер на 0.81 ха е отпаднала от допустимите за подпомагане земи на кандидата поради липса на право на ползване за тях; пояснено е, че намаленията са след наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, nap. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, която за кампания 2019 е в размер на 1.432635 %, съгласно Регламент за Изпълнение (ЕС) № №2019/1928 на Комисията. За всички недопустими площи са наложени предвидените в чл. 19 и 19а на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 санкции. Посочва, че обжалваният административен акт е уведомление до кандидата за извършената оторизация и изплатени суми, в съответствие с разпоредбите на чл. 10 б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

По делото административният орган представя и Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 42).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., в частта му, с която на Земеделска производствена кооперация "Б." е отказано подпомагане по Подмярка 13.1 в размер на 2135, 73 лева, по подмярка 13.2 в размер на 1051,73 лева, по СЕПП в размер на 5110,02 лева, по СПП в размер на 58,98 лева, по СП /основна/ в размер на 136, 78 лева по ЗДП в размер на 1590, 08 лева.

Съобразно изискването на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с визираните от оспорващата страна.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 11а ал. 1 т. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Според разпоредбата на чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по делото. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая, със Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. Изпълнителният директор на фонда е делегирал на Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" П. Д. С. правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия при наличието на материална и персонална компетентност.

Актът е постановен в изискуемата писмена форма, но при преценка на неговото съдържание и представените писмени доказателства, съставляващи административната преписка, съдът намира, че уведомителното писмо не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове. Съгласно цитираната процесуална норма, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно своите права и законни интереси. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност, като липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, допустимо е мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но в този случай в мотивите на издадения административен акт следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ.

В настоящият случай с оспорения административен акт жалбоподателят ЗПК „Б.“ е уведомена, че по подаденото от нея заявление за подпомагане за 2019 г., по подмярка 13.1/НР1 от искана сума в размер на 2362,02 лева е наложено намаление в размер на 2135,73 лева и е оторизирана сума в размер на 226,29 лева; по подмярка 13.2/НР2 от искана сума в размер на 3954,63 лева е наложено намаление в размер на 1051,73 лева и е оторизирана сума в размер на 2902,9 лева; по СЕПП от искана сума в размер на 53023,05 лева е наложено намаление в размер на 5110,02 лева и е оторизирана сума в размер на 47913,03 лева; по мярка СПП от искана сума в размер на 4116,60 лева са наложени намаления в размер на 58,98 лева и е оторизирана сума в размер на 4057,62 лева; по мярка СП (основна) от искана сума в размер на 8256,25 лева са наложени намаления в размер на 136,78 лева и е оторизирана сума в размер на 8119,47 лева; по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) от искана сума в размер на 33427,58 лева са наложени намаления в размер на 1590,08 лева и е оторизирана сума в размер на 31837,5 лева. За постановяване на обжалваното в частта му УП за подпомагане се сочи, че в колона 3 „Намаления“ се отчитат: - намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; - намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; - наложена ставка на корекция („финансова дисциплина”), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; - Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията; - Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията. В случая липсва посочено конкретно правно основание, което да е обвързано със също конкретно посочени фактически установявания, което обуславя невъзможност за адресата на акта да установи причината, мотивирала органа да откаже финансиране в искания размер и извършените намаления по схемите и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. В идентично положение е поставен и съдът, който, след като е сезиран с оспорване, е препятстван при извършване на дължимата преценка за законосъобразност. Последната не може да се основава на догадки и предположения както относно факти, така и досежно приложими правни норми, обусловили постановяване на контролирания по отношение на неговата законосъобразност административен акт. Доколкото предметът на съдебен контрол е законосъобразността на акта, а неговата същностна част са мотивите, съобразно чл. 59 ал. 1 т. 4 от АПК, то за осъществяване на надлежна проверка е необходимо и задължително ясното и в достатъчна степен конкретно посочване на фактическите и правни основания, въз основа на които е формирано крайното волеизявление на административния орган.

Както се посочи по–горе, допустимо е мотивите към административния акт да са в отделен документ, към който препраща оспорения акт, но в процесния случай такава препратка липсва. Едва в хода на съдебното дирене административният орган представя писмено становище, в което внася частична яснота по отношение на постановения административен отказ.

Волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в преписката. Няма пречка мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен при провеждане на административното производство и е приложен към преписката, но в процесния случай такъв не се установява. Налице е пълно отсъствие на фактическо и правно основание за постановения административен акт в оспорената му част, обективираща приетото от ответника налагане на санкции и редукции, представляващо наложени намаления, което е абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146 т. 2 от АПК. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. В тази връзка, представеното от административния орган писмено становище по жалбата, изготвено на 26.08.2024 г. – след датата на издаване на акта, не може да замести липсващите в оспорения акт фактически и правни основания за издаването му. Не се споделя тезата на административния орган, заявена чрез процесуалния му представител, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като мотивите към административния акт били изложени от административния орган в изготвеното и представено писмено становище по делото. В оспореното уведомително писмо и в документите по административната преписка, към които то препраща, липсва изложение на конкретни фактически обстоятелства, които да са относими към процесното намаление на финансово подпомагане. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК ограничава съдебното установяване само относно онези факти, които са обективирани във фактическото основание на оспорения акт. Административният орган следва да посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.

По изложените съображения, уведомителното писмо е незаконосъобразно в оспорената част и следва да бъде отменено в тази част.

С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне в отменената част, при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания.

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Реално извършените такива възлизат общо на 850,00 (осемстотин и петдесет) лева, от които 50,00 (петдесет) лева внесена държавна такса и 800,00 (осемстотин) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, което съдът намира за непрекомерно. Същото следва да се възложи в тежест на административния орган.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, Административният съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Земеделска производствена кооперация „Б.” с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Твърдица, представлявана от П. С. З. К., Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., изх. № 02-200-2600/11909 от 05.08.2021 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, в която са определени намаление по Подмярка 13.1/НР1 в размер на 2135, 73 лева, по подмярка 13.2/НР2 в размер на 1051,73 лева, по СЕПП в размер на 5110,02 лева, по СПП в размер на 58,98 лева, по СП /основна/ в размер на 136, 78 лева по ЗДП в размер на 1590, 08 лева.

ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, за ново произнасяне по подаденото от „Земеделска производствена кооперация „Б.” с УРН: ***** Заявление за подпомагане с УИН: 20/230519/25407 за кампания 2019, в горепосочената отменена част, в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, бул. “Цар Борис III“ № 136 ДА ЗАПЛАТИ на Земеделска производствена кооперация „Б.“, със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК *******, представлявана от председателя С. К. разноски по делото в общ размер на 850,00 (осемстотин и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.