№ 532
гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница С.а
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500363 по описа за 2025 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Община Аксаково
против решение № 4202 от 24.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110111629 на Районен
съд – Варна, тридесети състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника отрицателен
установителен иск против Е. С. С. и А. Р. Д. с правно основание член 124, алинея 1,
предложение трето от ГПК да бъде признато за установено спрямо ищеца, че ответниците не
са собственици на следния недвижим имот, представляващ ПИ № **** по КККР на
местност „Канайол", землище на село Осеново, община Аксаково, област Варна, целият с
площ 626 кв.м, при граници : ПИ № ****, ПИ № ****, ПИ № **** и ПИ № **** и ПИ №
****; осъдена е Община Аксаково да заплати на Е. С. С. сумата от 1 950 лева и на А. Р. Д.
сумата от 1 800 лева, представляващи разноски в производството пред първата инстанция,
на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на
вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства, както и за
постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди
се, че въззивникът не е участвал в административната процедура по постановяване на
решение № 23-1 от 27.08.2008 г. на ОСЗ – Аксаково, поради което е отправила искане да
бъде осъществен от съда инцидентен контрол за валидността на този административен акт
на основание член 17, алинея 2 от ГПК. От заключението на вещото лице по приетата СТЕ
се установява, че възстановените на наследниците на П.Т.А. земеделски земи не съвпадат по
1
местонахождение с нито една от признатите за възстановяване с решение № 3 от 02.01.2008
г., постановено по гр.д.№ 3874/2007 г. на ВРС, ниви. С решението на ОСЗ – Аксаково на
наследниците на П.Т.А. е възстановено право на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на имоти, без да е съществувало основание за това.
Въпреки това първоинстанционният съд е приел, че решението на поземления орган е
валидно. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи иска.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който същата се оспорва, като се излага подробно аргументирано
становище, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага, че Община Аксаково се легитимира като собственик на
недвижим имот, представляващ ПИ № **** по КККР на местност „Канайол“ в землището
на село Осеново, община Аксаково, съответстващ на имот по КВС № ***, като правото на
собственост на общината произтичало ех lege по силата на правната норма на член 19 от
ЗСПЗЗ в редакциите на тази разпоредба, действали до изменението с „Държавен вестник
брой 13 от 2007 г. Общината стопанисвала и управлявала земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците и след изтичането на десетгодишен срок
земята е станала общинска собственост. Излага се, че през 2007 г. Д.Т.К. като наследник на
П.Т.А. е предявил искова молба по член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ, по която било образувано
гр.д.№ 3874 по описа на Районен съд - Варна за 2007 г., с искане да се приеме за установено,
че наследниците на П.Т.А. имат право да възстановят собствеността върху четири ниви в
землището на село Осеново с обща площ 48,5 дка, както следва: нива с площ от 6,8 дка в
местност „Текенски път“, нива с площ от 17,7 дка в местност „Дългите парчета“, нива с
площ от 10 дка в местност „Сухата чешма“ и нива с площ от 14 дка в местност „Сакар тепе“.
Съдът установил, че П.Т.А. е собственик на претендираната земеделска земя по силата на
продажба, обективирана в НА № 387, том II, регистър 7899, дело № 1611/1942 г., че имотите
са внесени в ТКЗС, поради което наследниците на П.Т.А. имат право да възстановят правото
си на собственост върху тях – решение № 3 от 02.01.2008 г., постановено по посоченото
гражданско дело. На 27.08.2008г. ОСЗ - Аксаково издала решение № 23-1, с което на
наследниците на П.Т.А. е възстановено правото на собственост върху седем имота, с обща
площ 52,528 дка, както следва: нива с площ от 1,825 дка в местност „Канайол“, нива с площ
от 9,093 дка в местност „Канайол“, нива с площ от 0,606 дка в местност „Канайол“, нива с
площ от 16,436 дка в местност „Канайол“, нива с площ от 1,222 дка в местност „Канайол“,
нива с площ от 22,720 дка в местност „Канайол“, нива с площ от 0,626 дка в местност
„Канайол“. Впоследствие нивата с площ от 22,720 дка е разделена на четири отделни имота,
единият от които е процесният. С нотариален акт /НА/ № 6, том I, рег.№ 246, дело № 5 от
2
23.01.2009 г. П.Д.П. прехвърлил чрез даР.е на Е. С. С. и А. Р. Д. недвижим имот, а именно -
по 1/2 идеална част на всеки от ответниците от изоставена нива с площ 626 кв.м, находяща
се в местност „Канайол", землището на село Осеново, община Аксаково, представляваща
имот № *** по плана за земеразделяне /КВС/. От своя страна П.Д.П. е придобил имота
посредством извършено даР.е от Д.Т.К. и Т.Д.К. с НА от 05.11.2008 г. Твърди се, че с
посоченото решение на ОСЗ – Аксаково на наследниците на П.Т.А. било предоставено право
на собственост върху такива земеделски земи, които нито по площ, нито по
местонахождение съответстват на притежаваните, респективно заявените такива за
възстановяване с исковата молба, и тези, описани в диспозитива на съдебното решение по
гр.д.№ 3874/2007 г. По цитираното дело било установено, че П.Т.А. притежавал имоти в
местности „Текенски път“, „Дългите парчета“, „Сухата чешма „ и „Сакар тепе“, а не в
местност „Канайол“ . Самият ищец по гр.д.№ 3874/2007 г. Д.Т.К. към исковата си молба от
2007 г. е приложил НА от 1942 г. на своя наследодател П.Т.А. и заявил, че притежаваните
имоти са в землището на село Осеново - местности „Текенски път“, „Дългите парчета“,
„Сухата чешма“ и „Сакар тепе“ и никога не бил заявявал за възстановяване притежавани
имоти в местност „Канайол“. Съгласно член 10а, алинея 1 от ЗСПЗЗ възстановяването на
собствеността става в реални граници там, където съществуват имотите или е възможно да
бъдат установени - тоест възстановяването следва да се извърши в местностите в землището
на село Осеново, в които попадали притежаваните съгласно НА от 1942 г. земеделски земи, а
именно: местност „Текенски път“, „Дългите парчета“, „Сухата чешма“ и „Сакар тепе“. Сочи
се, че процесният имот не е собственост на ответниците, тъй като никой от техните
праводатели не бил собственик, следователно не може да прехвърли това, което няма. Иска
се да бъде прието за установено в отношенията страните, че Е. С. С. и А. Р. Д. не са
собственици на недвижим имот, представляващ ПИ № **** по КККР на местност
„Канайол“, землище село Осеново, община Аксаково, област Варна, съответстващ па имот
по КВС № ***, с площ 626 кв.м, при граници : ПИ № ****, ПИ № ****, ПИ № ****, ПИ №
**** и ПИ № ****.
В срока по член 131 от ГПК ответниците оспорват исковата молба, като твърдят, че са
собственици на процесния имот по силата на даР.е, а в евентуалност на осъществено
добросъвестно владение. Възразяват, че Община Аксаково е придобила имота по силата на
закона, а именно - нормата на член 19 от ЗСПЗЗ, тъй като съгласно тази норма собственост
на общината стават земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са
останали незаявени в законните срокове. Като различни определят случай като настоящия,
при който е предявен иск по реда на член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ, постановено е съдебно
решение, което е влязло в сила и въз основа на него е издадено решение № 23-1 от
27.08.2008 г. на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - Аксаково, с което на праводателите
на ответниците е предоставено правото на собственост върху имот № *** по КВС,
съответстващ на процесния имот с № **** по КККР. В тези случаи имотът не влиза във
фонда по член 19, алинея 1 от ЗСПЗЗ, а ако е записан се изключва за изпълнение на съдебно
решение, респективно на решението на поземления орган,което има конститутивно
3
действие. Потвърждават, че с НА № 6, том I, рег.№ 246, дело № 5 от 23.01.2009 г. П.Д.П. е
прехвърлил чрез даР.е по 1/2 идеална част на всеки от ответниците от изоставена нива с
площ 626 кв.м, находища се в местност „Канайол", землището на село Осеново. От своя
страна П.Д.П. е придобил имота посредством извършено даР.е от Д.Т.К. и Т.Д.К. с НА от
05.11.2008 г. Ответниците излагат, че през 2007 г. от Д.Т.К. като наследник на П.Т.А. е
предявена искова молба по член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ срещу ОСЗ - Аксаково и Община
Аксаково, по която е образувано гр.д.№ 3874/2007 г. по описа на Районен съд - Варна с
искане да се приеме за установено, че наследниците на П.Т.А. имат право да възстановят
собствеността върху 4 ниви в землището на село Осеново, и по което е постановено влязло в
сила решение, че наследниците на П.Т.А. имат право да възстановят претендираната
земеделска земя по силата на продажба, обективирана в НА № 387, том 11, регистър 7899,
дело № 1611/1942 г. Въз основа и в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение ОСЗ –
Аксаково е издала решение, с което на П.Т.А. (бивш жител на с. Климентово) се
възстановява правото на собственост върху 7 имота, с обща площ 52,528 дка, между които и
процесния. Постановеното въз основа на съдебно решение от административния орган
решение по член 18ж, алинея 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост
върху земеделска земя в съществуващи /възстановими/ стари реални граници има
конститутивно действие. Навеждат се твърдения, че в случаите, когато правото на
възстановяване на собствеността е признато по реда на специалното исково производство по
член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ влязлото в сила съдебно решение замества „признавателното
решение" на административния орган и в зависимост от момента на представянето му в ОСЗ
- преди или след обнародването в Държавен вестник на обявлението, че е изработен проект
на плана за земеразделяне, възстановяването на правата се извършва чрез плана за
земеразделяне или по реда на обезщетяването – член 15, алинея 4 от ЗСПЗЗ /с равностойни
земеделски земи по реда на член 10б от ЗСПЗЗ или компенсационни бонове/. Сочи се, че
решението на ОСЗ - Аксаково е издадено въз основа на влезлия в сила план за
земеразделяне, същото е влязло в сила и представлява индивидуален административен акт с
конститутивно действие, което се проявява с приключване на процедурата по
възстановяване на собствеността. Решението е издадено от компетентен орган в рамките на
неговата компетентност и в предписаната от закона форма, на законово основание и при
наличие на всички материалноправни предпоставки за издаването му. Също така се набляга,
че доколкото процесният имот е бил засегнат от реституционно решение, е невъзможно по
силата на закона собствеността върху него да се трансформирала в общинска. Имотът не е
имал и характеристиките на държавен имот, тъй като същият е подлежал на възстановяване
и за него е била извършена реституционна процедура. Твърди, че процесният имот не е
предоставен от държавата на общината, същият не фигурира в списъка на земите по член 19,
алинея 1 от ЗСПЗЗ, а ако е така прави възражение, че не са били налице предпоставките за
включването му във фонда по член 19 от ЗСПЗЗ и неправилно е определен като такава земя.
Излага се, че административна процедура по член 19, алинея 2 от ЗСПЗЗ за определянето на
земите по член 19, алинея 1 от ЗСПЗЗ не е била проведена, а тъй като планът за
земеразделяне на землището на село Осеново е обнародван в „Държавен вестник“ брой 38
4
от 2000 г., от деня на обнародването му до влизане в сила на разпоредбата на член 19,
алинея 1 от ЗСПЗЗ /“Държавен вестник“ брой 13 от 2007 г./, с което е променена
процедурата по придобиване от общината на останалите след възстановяването правата на
собствениците земеделски земи, не е изтекъл предвиденият десетгодишен придобивен срок,
поради което Община Аксаково не е могла да придобие на това основание имота, за чиято
собственост претендира. На следващо място твърдят в евентуалност, че имотът е придобит
от тях освен на посоченото основание - даР.е, така и на изтекла в полза на ответниците
придобивна давност.
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание член 124, алинея 1
от ГПК. Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника -
тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на
ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищеца в конкретния случай се обуславя от
наведеното в исковата молба твърдение, че същият е станал собственик на процесния имот
по силата на закона – член 19 от ЗСПЗЗ.
В производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът следва да
докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответниците следва да установят
по пътя на главното и пълно доказване, че процесният имот е бил придобит от тях на
соченото основание – договор за дарание, в условията на евентуалност - въз основа на
изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществявано явно и необезпокоявано
владение в периода от постановяване на реституционното решение през 2008 г. с
присъединяване владението на праводателите им до депозиране на исковата молба. Тъй като
реституционното решение от 2008 г., въз основа на която праводателите на ответника се
легитимират като собственици, е оспорено от ищеца с доводи, че не са били налице
предпоставки за възстановяване на собствеността, то в тежест на ответника е да установи, че
праводателите му са притежавали валидно права върху процесния имот, които са могли да
му прехвърлят.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Няма спор по делото, че с решение № 3 от 02.01.2008 г., постановено по гр.д.№ 3874 по
описа за 2007 г. на Районен съд – Варна, е прието за установено по отношение на ОСЗГ –
5
Аксаково и Община Аксаково, че наследниците на П.Т.А., починал на 21.07.1994 г., имат
право да възстановят правото си на собственост върху следните земеделски земи, находящи
се в землището на село Осеново, община Аксаково: нива с площ от 6,8 дка в местност
„Текенски път“, нива с площ от 17,7 дка в местност „Дългите парчета“, нива с площ от 10
дка в местност „Сухата чешма“ и нива с площ от 14 дка в местност „Сакар тепе“. Община
Аксаково е била страна по делото и поради това на основание член 298, алинея 1 от ГПК е
обвързана със силата на пресъдено нещо на решението. Тя и не оспорва това решение, а
решението на ОСЗ - Аксаково № 23-1 от 27.08.2008 г., с което на праводателите на ответника
е било възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху имот № 058047, част от който е процесния имот, съответстващ на имот №
058091 по КВС, образуван след разделянето на ПИ № 058047 на четири имота, с твърдение,
че възстановените с това решение имоти не съответстват по местност, площ и граници на
претендираните с иска по член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ и, респективно – постановеното със
съдебното решение.
Съдебните решения по член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ не възстановяват собственически
права, а само срока за заявяване на земеделски имоти, когато същият е пропуснат, с тях се
поставя начало на административната процедура по възстановяване. След влизане на
решението по член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ лицата, на които е признато правото да
възстановят собствеността си, го представят пред съответния орган и въз основа на него
следва да бъде издадено решение по признаване и възстановяване на собствеността,
придружено със скица, индивидуализираща имота/имотите. Тези действия са изпълнени и е
издадено решение № 23-1 от 27.08.2008 г. на ОСЗ – Аксаково, с което на основание член
18ж, алинея 1, член 18з, алинея 1 и член 18ж, алинея 3 от ППЗСПЗЗ е възстановено на
наследниците на П.Т.А. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху седем имота, включително процесния.
Когато с постановения в реституционно производство административен акт са
засегнати вещни права на трето лице, то то може да ги защити по общия исков ред, като
предяви иск за установяване на претендираното от нея право. За третото лице това е
единственият способ за защита срещу незаконосъобразен административен акт, затова не е
налице пречка за осъществяването на косвен съдебен контрол за законосъобразност на акта
при релевиран довод за това. Косвеният съдебен контрол е средство за обезпечаване
законността в актовете и действията на административните органи и за отстраняване
недействителността на административните актове. Аргумент в подкрепа на горното се
извежда и от нормата на член 17, алинея 2 от ГПК, според която съдът се произнася
инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те
подлежат на съдебен контрол. Съдът може да се произнесе инцидентно и по материалната
законосъобразност на акта, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е
била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Такава
страна с оглед на изложеното по-горе за характера на производството пред ОСЗ се явява и
Община Аксаково, доколкото тя не е била участник в административното производство пред
6
ОСЗ – Аксаково.
Извън предметния обхват на иска по член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ е начинът на
възстановяване на собствеността - в съществуващи или възстановими реални граници или с
план за земеразделяне, тъй като това са обстоятелства, предоставени в правомощията на
органа по поземлената собственост, предвид характера на решението по член 11, алинея 2 от
ЗСПЗЗ, което замества не подаденото в срока по член 11, алинея 1 от ЗСПЗЗ заявление.
Видно от посоченото в цитираното по-горе решение на ОСЗ – Аксаково е, че имотите са
възстановени в стари реални граници, но от заключението на вещото лице се установява, че
посочените в решението на ОСЗ имоти в местността „Канайол“, включително и процесния,
не са идентични с тези, описани в решението по член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ. Като извод се
налага, че не е налице възстановяване в стари реални граници, което води до
незаконосъобразност на така постановеното решение № 23-1 от 27.08.2008 г. на ОСЗ –
Аксаково.
С оглед на изложеното наследниците на П.Т.А. не са придобили собствеността върху
процесния имот, следователно не са могли и да прехвърлят правото на собственост върху
него.
При това положение следва да се разгледа направеното твърдение за придобиване на
собствеността върху процесния имот по давност. За да придобие право на собственост въз
основа на давностно владение, ответникът следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на член 79, алинея 1 от ЗС,
тъй като с отговора на исковата молба е навел твърдения за упражнено добросъвестно
владение по смисъла на член 70 от ЗС, при което за придобиване на правото на собственост
по давност е необходим изтичането на кратния предвиден в закон срок – пет години на
упражнено непрекъснато, необезпокоявано и явно владение. Ответниците са добросъвестни
владелци, тъй като фактическата власт е упражнявана от тях на основание договора за даР.е,
обективиран в НА № 6 от 23.01.2009 г., тоест владеят вещта на правно основание, годно да
ги направи собственици, без да знаят, че праводателите им не са собственици /не са събрани
никакви доказателства, а и няма наведени такива доводи, че те са знаели, че придобиват от
несобственици/. Също така се доказва безспорно от събраните по делото гласни
доказателства, че повече от десет години ответниците владеят имота, съседите наоколо
знаели, че той е техен и няма данни някой, включително и ищеца, да е предявявал претенции
към този имот.
Възстановен земеделски имот може да бъде придобит по давност, ако владението е
добросъвестно, но само, ако е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността. В практиката на ВКС е посочено, че за давностното владение върху
подлежащи на реституция земеделски земи, установено до 22.11.1997 г., е приложима
разпоредбата на член 5, алинея 2 от ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в сила на
тази разпоредба /22.11.1997 г./ придобивна давност не се зачита, като от този момент започва
да тече нова давност. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен срок,
започнал да тече преди 22.11.1997 г., е винаги десетгодишен, дори и когато владелецът на
7
имота е установил добросъвестно владение върху него преди тази дата. Това владение,
установено след 22.11.1997 г. / какъвто е настоящия случай/, би могло да е добросъвестно и
да доведе до придобиването на земеделския имот въз основа на кратка придобивна давност
единствено, ако към датата на установяване на владението имотът вече е бил възстановен на
бившите му собственици, тоест само, ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ
административна процедура по възстановяване на собствеността. Давност може да тече от
момента на възстановяване правото на собственост, тоест от настъпване на конститутивния
ефект на решението на ПК, а този ефект настъпва с индивидуализиране на имота - предмет
на реституция. Правилото е, че давност не тече против този, който не може да защити
правото си. Едва след възстановяване на собствеността върху конкретен имот може да се
предяви иск за собственост, с който да се прекъсне течението на давността. Както бе
отбелязано по-горе решението от 2008 г. на ОСЗ – Аксаково, с което е било възстановено
правото на собственост върху имота в стари реални граници, няма конститутивен ефект,
поради което и е необходимо да се установи кога имотът е индивидуализиран в достатъчна
степен като обект на собственост - конкретна вещ -, върху която правото на собственост
може да бъде упражнявано. Изводът на настоящия състав е, че това е станало от момента на
влизане в сила на КК, която за местността е одобрена със заповед № 300-5-74 от 15.09.2003
г., изменена със заповед № КД-14-03-864 от 30.03.2012 г. във връзка с частта за местността.
От този момент до датата на предявяване на исковата молба /12.09.2023 г./ е изтекъл
петгодишния давностен срок.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съобразно изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК на въззиваемите
следва да бъдат присъдени стоР.те от тях пред настоящата инстанция разноски, които
съгласно представените списъци по член 80 от ГПК и доказателствата са в размер на 2 000
лева, заплатени от Е. С. и 1 800 лева, заплатени от А. Д., за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4202 от 24.11.2024 г., постановено по гр.д.№
20233110111629 на Районен съд – Варна, тридесети състав.
ОСЪЖДА Община Аксаково ЕИК *********, представлявана от кмета Атанас
8
Стоилов, с адрес в град Аксаково - ул. "Георги Петлешев“ № 58б да заплати на Е. С. С. ЕГН
********** с адрес в град **** сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща
реализирани съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Аксаково ЕИК *********, представлявана от кмета Атанас
Стоилов, с адрес в град Аксаково - ул. „Георги Петлешев" № 58б да заплати на А. Р. Д. ЕГН
********** с адрес в град **** сумата от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща
реализирани съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд
по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9