Р Е Ш
Е Н И Е № 1530
гр. Бургас, 9 ноември 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет
и втори октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА
АТАНАСОВА
При секретар С.А. и с
участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА КАХД № 2007/2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на културата,
чрез процесуален юрисконсулт М.С., против решение № 260015/17.08.2020г.,
постановено по анд № 467/2020г. по опис на Районен съд гр. Несебър.
С решението е отменено наказателно постановление № 7375/ 01.04.2020г. на
Заместник-министъра на културата, с което на основание чл.97, ал.1, т.6,
предл.трето от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, на
„Форум Холидей” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас,
ул.“Цар Симеон І“ №59, ет.1, представлявано от управителя Н.П., е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди /
лева за административно нарушение на същата разпоредба и Министерството на
културата е осъдено да заплати на „Форум Холидей” ЕООД с ЕИК *********, сума в
размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на
наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил материалния закон, като е приел, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на разпоредбите на чл.18 и чл.34 от ЗАНН. Претендира
присъждане на разноски- възнаграждение на юрисконсулт.
В съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител. С представена
преди датата на съдебното заседание, молба заявява, че намира оспорването за
неоснователно по съображения, изложени в отговора на касационната жалба.
Претендира присъждане на разноски в размер на 500лв. (възнаграждение на
адвокат).
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира касационната
жалба за основателна. Според него, в
материалния закон законодателят е визирал множествено число на санкционната
норма. Така, както е установено по делото, санкционираното дружество е
излъчвало телевизионни канали без необходимото разрешение. Поради това
обжалваното решение следва да бъде отменено, а наказателното постановление-
потвърдено.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Първоинстанционният
съд правилно е установил значимите за спора, факти и е преценил, че при
издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Този състав на съда намира възраженията, изложени в касационната жалба
за частично основателни, макар това да не се отразява на крайния резултат.
По делото е доказано, че на 08.08.2019г. в хотел „Форум“, находящ се в
КК Слънчев бряг, касаторът е препредавал
по кабел по електронната съобщителна мрежа на територията на хотела
телевизионните програми - BTV, BTV Action, Нова ТВ, Диема, Диема Фемили,
Discovery Channel, Evrosport и Фен Фолк, без необходимото по закон съгласие
/разрешение/ на правоносителите на права върху тях.
Информация за липсата на съгласие е постъпила при наказващия орган на
7.10.- 31.10.2019г.
С оглед последният факт, съдът намира, че в противоречие със закона, с
обжалваното решение е прието нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Извод за съставомерност на деянието може да бъде направен само при
изрично установена липса на дадено от правоносител, съгласие. От този момент
проверяваното лице придобива качеството на нарушител и започва да тече
предвидения от закона срок за съставяне на АУАНН.
Законосъобразна обаче е преценката на първоинстанционния съд за
допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН.
Всяка една от установените програми, препредавани без съгласие на правоносителя,
е самостоятелен обект на защита и незаплащането на правата за препредаването й
осъществява състава на отделно нарушение. В този смисъл наказателното
постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, тъй като
за повече от едно, констатирано нарушение е наложено едно административно
наказание – имуществена санкция.
Становището на касатора, че броят на засегнатите обекти на закрила не
следва да бъде отчитан при преценката колко на брой нарушения са извършени, а
само при определяне на размера на наказанието, не може да бъде споделено.
Следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 91, ал.1, т.1 от ЗАПСП
категорично определя, като самостоятелен обект на защита всяка една отделна
програма. Отделно от това, чл. 72 от с.з. посочва, че права, сродни на
авторското имат и телевизионните организации върху своите програми. Граматическото
тълкуване на тези разпоредби сочи, че всяко едно излъчване на определена
програма, без значение колко на брой са лицата, които притежават правата за
излъчването й, следва да бъде заплатено по предвидения от закона ред, така, че
правата на собствениците и да бъдат гарантирани.
Категорично противоречащо на закона е твърдението на касатора, че
установеното ползване на телевизионни програми без уредени права в процесния
обект, носи признаците на хомогенност и еднократност, и поради това не може да
бъде обоснована тезата, че ползването на всяка една програма представлява
самостоятелно основание за ангажиране на отговорността. Такова приложение на
закона, според него, би довело до нарушаване на всякакви концепции за правна и
житейска справедливост.
Всъщност правната и житейска справедливост изискват всяко извършено
нарушение да бъде санкционирано и израз на тази справедливост е именно
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН.
Като пример за застъпена обратна на заявената от касатора теза, съдът
посочва наказателно постановление № 6107/16.02.2017г. на заместник министъра на
културата на Република България, с което на нарушител са били наложени 5
отделни наказания на осн. чл.97, ал.1 от Закона за авторското право и сродните
му права- всяко от които в размер от по
8000 лева, за нарушения, установени на една и съща дата.
Очевидно е, че в този случай касаторът не намирал приложението на чл.18
от ЗАНН за противоречащо на правната и житейска справедливост.
С оглед горните съображения съдът намира, че не са налице сочените в
жалбата касационни основания.
Ето защо обжалваното решение, като постановено в съответствие с
материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени
своевременно поисканите, и доказани, в размер на 500лв., разноски.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260015/17.08.2020г., постановено
по анд № 467/2020г. по опис на Районен съд гр. Несебър.
ОСЪЖДА Министерството на културата да заплати на „Форум Холидей” ЕООД, с
ЕИК *********, сума в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: